Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

27 май 2011

Acqua di Parma Iris Nobile, Acqua di Parma



лансиран 2006 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Floral Woody Musk


Как се живее красиво


знаят в Parma. Малкото италианско градче е известно като столица на savoir vivre или знанието за живота. Нямат предвид буквалното, разбира се. Влагат в това френско понятие маниери, обноски, етикет или знанието да живееш изтънчено. Прочутото сирене Parmigiano-Reggiano, или истинският пармезан, фината шунка Prosciutto di Parma, красиви вина ще ми изброи гастрономът, ако му задам Parma като дестинация. Футболният запалянко ще очаква да знам известният отбор на града и аз ще го знам наистина. Неголям град, а пък с голям принос към света. Изкуствоведите ще изброят Джузепе Верди и поне още три световни имена, за които няма да се сетя на прима виста, а парфюмните ценители на свой ред ще свързват малката столица на savoir vivre с Acqua di Parma.


Брандът


тръгва от малка фабрика за парфюмерия и набира световна известност още с първата си парфюмна вода Acqua di Parma Colonia (1916), замислена за парфюмиране на мъжките носни кърпи. Colonia се превръща в символ на италиански шик и триумфира в годините между световните войни. Acqua di Parma залязва за дълго след 50-те на миналия век, за да бъде възстановена славата му в началото на 90-те. Трима патриотично настроени бизнесмени, обединяват приятелството си, за да запазят този символ на италианска класика. Luca Cordero Di Montezemolo (Президент на Ferrari), Paolo Borgomanero (един от собствениците на La Perla) и Diego Della Valle (собственик на Tod's S.p.A) са тримата, които възкресяват славата на Acqua di Parma. LVMH e собственикът с днешна дата на известният нишов бранд.


Аз съм


инатлив и практичен парфюмен потребител, който упорито отказва да се впечатли от твърденията за висш елит, ценящ и ползващ приоритетно парфюмите на даден бранд. Тоест, съм от онези, които държат да си съставят сами мнението и референциите на звезди от световното небе не възприемат автоматично като добра атестация. Възможно е и е най-вероятно да не притежавам savoir vivre, но двата парфюма на Acqua di Parma, които имам, не ме убеждават в изтънченост. Iris Nobile трябваше да е първокласен екземпляр, с който да установя най-после харесвам или не ирис в парфюмни ноти, понеже винаги имам колебания на този въпрос. Целта ми остана непостигната. Въпреки еднозначното си име, парфюмът не е представителен за ирисов аромат, а за туберозен такъв. Той е всъщност, опасен двойник на Organza (Givenchy) с нишово име.

Строго субективно е

наистина харесването на даден аромат, а аз съм субективно строга към туберозата и белите цветя в ароматите. Особено когато са прерисувани тежки и блажни като тук, и подчертават дебело матроната в мен. Усещам се като натруфена и тщеславна руска императрица, по която се тресат масивни бижута от старо злато в такт с втора брадичка. Стойността на такъв аромат не подлагам на съмнение, но само ако го отнасям към миналото. За парфюм, лансиран през 2006, ми се струва тази стойност съмнителна. Трудно вписвам такъв аромат в ритъма и имиджа на днешната дама. В Iris Nobile ми липсва усещането за динамика и елегантност, а пък за лукс или чистота не би могло да става дума изобщо. Тежкото и задушливо присъствие на туберозата ми въздейства подтискащо още с нанасяне на парфюма. Изнамирам хибискус или китайската роза от състава, но това с нищо не разведрява. И тази нотка сама по себе си оставена, е плътна като плюшена завеса, поела праха и миризмата на непроветрено казино. Прахът може и да е принос на ирисовата компонента, но няма как да съм сигурна. Остри и задиращи са и подправките в Iris Nobile, от които ми прималява. Благородството от името на парфюма не намирам дори при затихнал аромат. Остава непроветрен до самия край, макар да олеква. За пореден път се е объркала fragrantica.com с Floral Woody Musk категоризацията. Няма муск в този парфюм, нито дървесен дъх. Oriental Floral, ако имах ценз да олфактивизирам.


Нищо от модерните


и изчистени нишови аромати няма в този флакон, въпреки името на любимия ми Francis Kurkdjian зад него. Свикнах да търся в произведенията на този много млад и талантлив парфюмер, футуристичната идея за лукс и да го отъждествявам с парфюми от бъдещето. Iris Nobile ми прилича на курсовият му проект върху дисциплината “Белоцветни аромати от началото на 80-те до средата на 90-те”. Ако пък такава дисциплина липсва случайно в институтите за парфюмери, то тогава е семинарен преразказ на Organza (Givenchy) с елементи на собствено творчество. Парфюмната версия е лансирана две години след Iris Nobile Eau de Toilette и е по подразбиране представена като по-плътна и интензивна, вечерна интерпретация на аромата, подходяща за зимното визонено палто на изисканата дама. Ако това е в протокола за подобно облекло, предпочитам непретенциозната канадка и телевизионно излъчване на премиерата, вместо от ложата. Дори и да съм ескортирана от ненужно скъпа Organza.

Няма коментари:

Публикуване на коментар