Tocade, Rochas

лансиран 1994 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Oriental Floral


Свикнах

от Rochas да ме глезят с оригинални аромати, чието качество е надвило цената им. Tocade прави малко изключение, макар, че е един от най-титулуваните аромати на бранда. Първото, което ме впечатли в него беше, че е различен и характерен. Особен. В любимото ми упражнение да приписвам даден аромат на някои от абстрактните емоции и чувства, Tocade получи радостта от живота. Не внезапният прилив на щастие, ами ежедневното събуждане с чувството, че ти предстои нов ден. Понякога не ми се става, друг път рипвам, но и в двата случая не пропускам да усетя, че съм жива. Ароматът е плътен и присъствен, с добра трайност. Остава да се хареса, но така, че да се носи активно. В моя случай само се ухажваме от разстояние. Той знае, че съм омъжена и няма никакви шансове. Аз знам, че само го харесвам и няма да го предпочета за нищо повече от едно разбъбряне на кафе. Виждам го, че е хубав и отговорен и от него би излязло чудесен партньор, но я няма химията помежду ни.


Не знам

и какво му липсва или идва в повече – на пръв поглед всичко изглежда прекрасно балансирано. Мушкато в парфюмни нотки ми е любимо и тук има много от него на повърхността. И пак не съм сигурна дали не е здравец, понеже geranium има и двете значения. И в двата случая става дума за мудна и трудна миризма, която всички познават, но малко харесват. Зелено не ми се струва ароматното начало, въпреки описаните зелени ноти. Плътен бергамот обаче, намирам. Tocade съхне приглушено и бих се заклела, че е опушена сърцевината му, а не виждам смоли или тамяноподобни съставки. От дългия цветен ред в ароматното сърце, с трудности различавам нещо определено, но надделява усещането ми за ирис и далеч не откривам розата, която по-големи късметлии от мен са намерили. Силна и плътна амбра има в базисния ред, но най-вече ванилия. Хубава и суха, но много. Попаднах на чести мнения, че Tocade е преподсладен. Съгласна съм и аз, с уговорката че това не е захарната сладост на Casmir (Chopard ), а трудна и плътна сладост. Ако си затворя очите и не мисля за цветя и ароматна пирамида, първият, вторият и неизменно изникващ спомен е за торбичка бонбони детска радост. Много шарени, много твърди, с особена плътна сладост.


Това


трябва да е и причината да си омръзваме бързо с Tocade – мъчната сладост и ванилията. Ако не сме се виждали дълго с него, сядаме възторжено и се надприказваме. След половин час сме се изприказвали и разговорът почва да скрибуца. Било ни е интересно и забавно, за кратко. Погледът му натежава и става настойчив, а аз започвам да се въртя некомфортно заради повечето, което може да поиска от мен. Смотвам нещо извинително и хуквам преди да се стигне критичната точка и да си развалим доброто приятелство. Оставям го да седи замислено, в очакване на истинска почитателка на ванилия. Аз го харесвам само докато стигнем до нея. Разгърне ли я, става тягостно и на двама ни. Дори да се абстрахирам напълно от абсурдният флакон, който ми прилича на китайски мандарин, пак е мъчен парфюм. За кратък флирт*. ___________________________________________________________________________________

* tocade (фр.)(ост.) увлечение, флирт, възхищение