Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

12 октомври 2011

Boudoir Jouy, Vivienne Westwood





лансиран 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Fruity Floral



...аprès nous, le Déluge


или “...след нас и потоп” е излязло от устата на Madame de Pompadour. Кръгла и малка уста, която според легендата, е дала форма на известния в бижутерията marquise diamond, шлифован по заповед на крал Louis XV така, че да отразява приликата. С пословичния си израз, Madame de Pompadour утешила краля след френската загуба от прусаците в битката при Росбах. Главната метреса се казва всъщност Jeanne Antoinette Poisson и с думите си има предвид приближаваща комета, за която ѝ разказал известен математик. Двоякият смисъл остава популярен и с днешна дата, за да го тълкуваме като опустошението след нас, за което сме нехайни. Jeanne Antoinette е образована, изискана и красива за времето си жена. Трябва да е държала ключа към краля, щом си е позволила да го утешава, след като сама има задкулисен принос в Седемгодишната война (1756-1763 г.). За да бъде официално представена в двора му, кралят я прави маркиза на Pompadour и я развежда със съпруга ѝ. Благородническата ѝ титла е по-малко известна от нарицателното Madame de Pompadour, в което стои намекът за куртизанка. Нейната дълга сянка и будоарът ѝ са си представяли дизайнерите при създаването на Boudoir Jouy.



Toile de Jouy

е декоративно платно с повтарящ се, най-често пасторален мотив - влюбена двойка прави пикник на брега на езерото или подобна сърцераздирателна картина. Появява се през 18-ти век и изразът буквално означава “платно от Jouy-en-Josas”, като Jouy-en-Josas е град във Франция, недалеч от Париж. Кутията на лимитирания Boudoir Jouy е щампована с характерните мотиви и ми напомня тренд при мъжките ризи от детството ми. С Jouy десени е бил декориран и будоарът на Madame de Pompadour. Boudoir Jouy Еdition е залпът, с който Vivienne Westwood отбелязва през 2009-та десетгодишния юбилей на класическия Boudoir . Пропуснала съм фойерверка, но ме оправдава непоносимостта към класическата версия на парфюма, която ми стои мазно-натруфено и нечистоплътно. Jouy Еdition няма общо сечение с първообраза, когото празнува и за мен са два съвършено различни аромата.

„Сладък и момичешки“


ми го обрисува една дама, с което почти ми скърши хатъра. Сладък се оказа наистина, обаче момичешкият му цвят е по-пастелен от Барби розовия и тониран с матиращо сиво. Не е и поостаряло момиче, нито помъдряло такова. Хубаво момиче без възраст, което се усмихва кокетно без да кокетничи. Не го намирам и будоарно съблазнителен, а интересно ежедневен и непретенциозен. Сладкото от дребни червени плодове, с което се нанася Boudoir Jouy има тънки пушечни оттенъци и това го прави много истинско сладко. При това е уплътнено и сгъстено, без да лепне. Само му е изварена излишната течност, за да не е воднисто. В превод от готварския тефтер на моята баба е сладко, което прави пътека при разбъркване. Има си интрига в тази сладост, не е обикновената конфитюрена. Нещо от дъното на вкуса му интригува и дразни в положителния смисъл. Вероятно сухите мандаринови корички, които ми се привиждат, го правят по-пикантно и едва резливо, не пулпитно сладко. Напрягам се да помириша цветята от парфюма и успявам с божурен сироп от роса и фин жасмин. За целта преглъщам усилено, за да разсея сладостта. В ириса по-скоро се припознавам заради слабия пудрен ефект на съхненето. Като леко помилвано с пудрена четка лице, без напластяване за маскиране на несъществуващи дефекти. Не знам какво представлява и как мирише cashmere wood, но съм някак убедена, че без него Boudoir Jouy щеше да е захарно-принцески. Тази му съставка ми се струва причината за различно сладкия и уплътнен в дълбочината си мирис. Усещам я отначало докрай, но ми ухае по-интересно и най-вече луксозно като е добре изсъхнала. Подостря и овкусява сладостта сякаш е щипка пачули, а напомня опушено дърво.


Само заради нея


си струваше да познавам Boudoir Jouy. Пропускът иначе нямаше да е голям – ароматът не е крайна инстанция, но пък не му липсва характерност. Комбиниран с клош до колена и гланцирано настроение прави общата гледка изкусителна по невинния начин, без съблазън. Така го и съчетавам, като съм весела и хубава по някой си начин. По-непретенциозен е от претенциозното си име и препратки, а интересен. Любопитно сладък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар