Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

29 декември 2011

Weekend for Women, Burberry






лансиран 1997 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


Откритието,


че не съм се напръскала все пак със Champs-Elysées (Guerlain), ме разтръска с 220 V. Бях готова да се обзаложа, че съм именно в козметично - липовия вятър на блажените Елисейски полета и фактът, че държа в ръка флакона на Weekend ме изненада като залутано обяснение, добрало се до мен след перипетии. Не преставам да се чудя и всеки следващ път като се парфюмирам – приликата в тръпката от двата парфюма е поразителна. Имам се за наблюдателна, но ако трябва да открия 7-те разлики, ще умувам дълго.

Липовото


начало е толкова превземащо обонянието, колкото току-що набран куп напечен от слънце липов цвят. Не голямата бохча, пръсната на пода (в спалнята за гости в селската ни къща), ами пълният кош преди да го разстели за сушене баба ми. Мирисът е незаветрен още – много фитонциден и медоносен, до кихане чак. Виждала съм много хора да кихат в серия от този аромат, сякаш им е попаднал пух от глухарчета в носа. На мен само ми се насълзяват очите от него и мигам бързо. Същото до последната подробност е и чувството от първите минути на Weekend. Не просто обонянието ти взема, сякаш и зрението ти става златисто от полена. За мен в липовия аромат има стоплена пролет и чувство за безгрижие, каквото само като дете съм ползвала. От Weekend ми става именно толкова слънчево, но съм сигурна, че за някой ще е непосилно цветен взрив, който експлодира в моментално главоболие. Особено пък ако има сенна хрема в картона си, пестеливото нанасяне е уместна предпазна мярка.


Като гледам

коктейла от връхни нотки на парфюма, нямам обяснение защо ми ухае толкова истински на липа. Не съм сигурна, че познавам например Réséda (Mignonette) от състава. Като разглеждам от снимка тази билка с жълтениково – зелени цветове, ми прилича на много други полски треви, около които съм се увъртала като пчела. И портокаловата мандарина не разпознавам като характерен цитрус. Може, ако е много сладка и сочна, дори презряла – да ми се привиди. Също като градинския чай, чиито листа единствено познавам и не съм виждала да цъфти. А в Weekend няма листа, ароматът е от цветове. Цвят на праскова, цвят от дива роза, цвят зюмбюл, цвят ирис, цвят теменужка, цвят на циклами са описани в сърцевината на парфюма, а мирише сборно на цъфнала, медена пролет в козметичен аранжимент. И продължавам до край да оприличавам на бавно завехващ липов цвят. Само че, който не потъмнява, а става по-дезодорантен.


Не и като

трайност, обаче. Weekend може и да предполага с името си разведрен аромат за почивните дни, но има и почти същата продължителност като една бясна събота и протяжката на ленивия неделен предиобед след нея. Интензивен и присъствен парфюм е, но внушава пролетен, слънчев ден и носи същото добро настроение като произволен 24-ти април от календара. Цветна ваканция.

Няма коментари:

Публикуване на коментар