Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

16 декември 2011

L'eau De Vie, Rue 37


Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Fruity


"...Любезно подканена от страниците на този блог "Поръчайте си описание!", се осмелих да помоля за такова на: L'eau De Vie Perfume by Rue 37 for Women
."


Водата на живота*


е eдно твърде поетично съчетание, с което французите наричат ракията си. Човек може да реши, че става дума за безценен еликсир, който възкресява умрели или затваря смъртоносни рани като водата от свещения граал в “Похитителите на изчезналия кивот”. Прозаичната истина обаче е, че това е тривиална плодова ракия, произвеждана по познатия ферментационен метод и последваща двойна дестилация. Еau de vie обикновено не отлежава в дъбови бурета и затова е бистра и безцветна. Най-често бързат да я бутилират за да съхранят аромата на плодовете, от които е направена.


Същото

грандиозно име носи и този прозаичен парфюм на неизвестните Rue 37, чиято страница съдържа единствено електронен адрес за продажби. Rue 37 е (най-вероятно) бразилско – аржентински предприемач, неоповестен с история в Мрежата. Ако съдя по филма “Парфюмът” на BBC, Бразилия в частност и Южна Америка като цяло са най-големият консуматор на парфюмни аромати. Нещо повече – според експертите е твърде вероятно именно бразилците да диктуват модата при парфюмите след няколко години. Rue 37 трябва да е бранд, яхнал своевременно вълнàта.

L'eau De Vie


ме измъчи не толкова с изнамирането (в Европа почти не се предлага), колкото с лепкавия си, плодов сироп. Носих в студено, редувах с топло, интерпретирах в хладно, в крайна сметка и на неутрално, но освен, че драматизира излишно и към gourmand, друго не се промени. Всъщност, промени се – в началото ме изпращаше да го сравнявам с Armani Code (Giorgio Armani), а детайлно проучен се явява плосковата имитация на Delices Cartier (Cartier).

Същият


конфитюр не, ами същото плодово желе от червени плодове, каквото ме душѝ и в Delices EdP. Гъсто изваряван плодов сироп, чак докато лъжицата застине права, при вида на който ми се отваря кариес върху горен пети, ляво. Ваниловите подправки от ароматното начало са от некулирната ванилия. Същите пеньоарни от Armani Code, откъдето и объркването ми. Сякаш и 1 ч.л. рехава канела има в рецептата на връхния блат, но е така сиропиран, че всяка подправка би подгизнала. Само след минути стигам до фруктозната сърцевина и така полепва по глътката ми, че изпитвам трудно контролируем позив да налапам шепа сода и да неутрализирам разсърдената язва. Утихнал след час, парфюмът се понася по-леко. Захарността му спада в градус и стигам до лепкави, но бледи рози и до жасминова доминанта. Прочетох за мускус в базисния ред, но вероятно някой е натиснал copy & paste без да иска.

Нямам



особена причина да съм толкова сприхава в общуването с ванилия и плодове. Единствено възможна е, че реагират зле със средата ми и ми миришат махленски и плоско. Твърде предизвикателно, също. Добивам странното чувство, че деколтето ми е паднало много надолу - чак до цепката при бюста. Далеч не съм целомъдрена пуританка, но подобни плодово-захарни миризми ме обозначават отдалеч и стърча като пилон за евтина съблазън.

За тези,

които са в приятелския кръг на плодовите и gourmand парфюмни аромати и най-вече за обожателите на Delices Cartier - L'eau De Vie би бил находка. При това с отлична трайност находка и неизменно захарно поведение, независимо от сезона. Може дори да мине за афродизиак, понеже провокира апетит като при вида на топла палачинка. С пълнеж от вишнево сладко.

__________________________________________________________
* eau de vie (фр.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар