Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

04 юли 2011

Bronze Goddess, Estée Lauder




лансиран 2008 г.
Eau Fraîche Skinscent
Olfactive Group: Floral Fruity


Бронзовата



богиня е серия летни продукти на концерна Estée Lauder, всичките за акцент на слънчевия загар. Не спадам към онези любители на тена, които знаят много за него и на море обичам да ходя заради морето, а в солариум не ми е останало време да надникна. Изпълзявам изпод чадъра до водата и обратно. Затова и не познавам миризмата на много плажни масла и не намирам, че този парфюм мирише като тях. Не и в такава степен като Sun (Jil Sander). Ухае ми на целогодишен балсам. На красиво тоалетно мляко. На луксозен крем за кожа. На чистата и добре подсушена кожа, поддържана с фини продукти – сатенена на допир и с прасковен, естествен тен. Eau Fraîche Skinscent може и да означава, че е свежа вода за кожата, но на мен ми се струва обратно – бутилиран аромат на освежена кожа. Комфортно ми е като с много малко други парфюми, а с Bronze Goddess дори не се чувствам точно парфюмирана. Чувствам се естествено гримирана и модерно семпла. В аромата присъства и пудрата за лице, и нежният руж, сенките, кремът, и червилото от серията – точно техният фин дъх е уловен и удължен разкошно. Харесва ми да ухая така – намирам го за луксозно и изчистено, женствено по преносен и съвременен начин.


Малцинство


съм обаче – повечето парфюмни ценители с които обмених мнение, намират Bronze Goddess за нечистоплътен и мазнеещ аромат, твърде сладък или дори извикващ спомена за хрущящ пясък, полепнал навсякъде по теб, където не го искаш. Мазнина в парфюма регистрирам и аз, но я интерпретирам като нежната от талк или пудра. Онази фина, приплъзваща масленост, която те имат и от която кожата засиява, без да лъщи. И сладостта не отричам – в балансирания ѝ, луксозно матиран и козметичен вид. Не лепне и не е захарна или плодова. Както и в Sicily (D&G), всички нотки улавям козметизирани. Нищо от изброените плодове и цветя не ухае така действително като само по себе си. Тиаре и кокос се смесват за монои, но монои мирише много по-интензивно и обсебващо. В Bronze Goddess не ми премълнява от него и не са го преекспонирали. Отгоре му има плътен слой пудра. И кокосът, заради който не близвам Raffaello или Bounty, заради който внимавам като избирам гел-душ или препарат за съдове, тук не е химичен. Млечен е и хидратантен като в Tocadilly (Rochas). Усещането за чистота бях готова да се обзаложа, че идва от мускус, а заради опушено восъчните му оттенъци ми се струваше прекрасен. Оказа се не мускус, а смирна. Смолата от смирна е безценна заради благовонието си и е струвала колкото златото в древността. Древните египтяни са я използвали при балсамиране, а днес е основно използвана в медицината и парфюмерията. Усещам я от начало до край в Bronze Goddess и обяснява восъчно опушения фон. На нея и завършва ароматът, след като премине нежната цветна мъгла. И на слънце, попило в кожата.


Смирна,


магнолия и рафинирано монои са нотките, до които бих съкратила Bronze Goddess. Отнове не съм съгласна с Floral Fruity групата от fragrantica.com. Много повече му подхожда на този аромат Solar Floral, какъвто е определен на страницата на Estée Lauder. Дори слънчево – цветен не го описва толкова еднозначно, колкото козметично цветен и като такъв е само за онези, които харесват аромати на козметични продукти (макар най-качествените от тях да са все по-често без миризма). Аз съм сред изявените от тях и съм похитена от Bronze Goddess. Ако беше продукт за епилация, щеше да е сред най-фините, които рекламират с приплъзваща се коприна по кожата, но той е много повече от това. Комплексна грижа за кожата, духа и самочувствието ми на естествено чиста и поддържана. Сатенена аура.

Няма коментари:

Публикуване на коментар