Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

28 май 2011

Eau de Fleurs Néroli, Chloé



лансиран февруари, 2010 г.
Еau de Toilette


Истинско


събитие ми се стори от Chloé да предложат нещо различно от успешния едноимен парфюм в поредната му интерпретация или поосвежен аранжимент, затова и колекцията Eau de Fleurs прецених като прелюбопитна. Тя включва трите дамски аромата Néroli, Capucine и Lavande и макар да е резултат от куража, дошъл с успеха на многобройните Chloé, темата е най-после различна и смела. Néroli е фин цитрусов аромат, най-дамският сред цитрусовите парфюми, който съм срещала дотук. Обикновено цитрусите имат унисекс или откровено мъжки нюанс. В по-лошите си изпълнения са пък асоциативна препратка към почистващите препарати от домакинството. Néroli не намеква за тях, нито за афтършейв от рафта на любимия мъж. Олекотен е и идеята му за свежест не е буквална и прохладна. По-неутрален е, по-благ, но изгубен в стандартността си. Лятно ежедневен е и с равен идентитет, посредствен в посланието, не толкова в изпълнението си. Качествена рецепта, на която ѝ липсват две щипки оригиналност.


Наскоро


четох ревю за нишов парфюм, в което се казваше, че преценката за ароматите е хубаво да бъде трезва, балансирана, ясна и лишена от емоции. Така мога да преценявам само трайност и сила на присъствие на парфюмите, понеже са числови показатели. За останалото ми се струваше невъзможно да се приложи безпристрастност – парфюмите или ни харесват или не. При това инстинктивно и без участието на разума. Най-обикновено чувство на харесване или не, което връзките ни в мозъка правят подсъзнателно и моментално при първото парфюмиране. Резултатът от претърсване в базата ни емоции се връща по-бързо и от Google. После или ни светват очите или погледът ни угасва. Понякога обаче, като при мен и Néroli, отношенията остават неизяснени, в динамично равновесие между апатия и невъодушевено харесване.


Портокалово


свежото начало е ярко на цвят, не толкова на цитрусов вкус, но избледнява всеки път преди да си взема нужната порция от него. Отшумява бързо като пръснала по невнимание в окото портокалова искра, когато прегъвам на две обелените кори за да освежа въздуха. Ако сте се пръскали като деца с тази игра, се сещате за какво говоря – става ти оранжево пред очите, но за секунда. В Néroli не участват самите плодове, а маслото от цвета на портокаловите дръвчета, известно като нерол. Много пъти имах повод да се оплача от неговата немощ и анемия. Тук го спасява овкусяването с розмарин и салвия, които не откривам поименно, но подсилват за кратко усещането. Олюлява се и бледнее като пред колапс поизсъхналият аромат и като очаквана сбъднатост, започвам да усещам химичната му блудкавост, позната от почти всички парфюми с неролова доминанта. Кръвта му се свлича в петите и ми идва да го подхвана да не припадне в ръцете ми от химична белота. Описаният божур в парфюмния състав не откривам, въпреки огромното си желание. Нищо и от базисните мускус и амбра не мога да си въобразя дори. Евентуално бобовата тонка разпознавам, по характерният летен и далечен дъх на сено.


Неопределената


трайност на Néroli не е единственото, което ме притеснява. По-нелицеприятна ми е мисълта, че не знам какво излъчвам с този аромат. Чисто е, но не достатъчно усещането. Позиви за женственост няма, а елегантността е от общ тип. Луксът са пропуснали по недопустимостта му към портокаловото масло - двете неща реагират алергично едно към друго. Стигам до противоречиви изводи. Безлична свежест. Без албинис.

Няма коментари:

Публикуване на коментар