Eau de Fleurs Néroli, Chloé

лансиран февруари, 2010 г.
Еau de Toilette


Истинско

събитие ми се стори от Chloé да предложат нещо различно от успешния едноимен парфюм в поредната му интерпретация или поосвежен аранжимент, затова и колекцията Eau de Fleurs прецених като прелюбопитна. Тя включва трите дамски аромата Néroli, Capucine и Lavande и макар да е резултат от куража, дошъл с успеха на многобройните Chloé, темата е най-после различна и смела. Néroli е фин цитрусов аромат, най-дамският сред цитрусовите парфюми, който съм срещала дотук. Обикновено цитрусите имат унисекс или откровено мъжки нюанс. В по-лошите си изпълнения са пък асоциативна препратка към почистващите препарати от домакинството. Néroli не намеква за тях, нито за афтършейв от рафта на любимия мъж. Олекотен е и идеята му за свежест не е буквална и прохладна. По-неутрален е, по-благ, но изгубен в стандартността си. Лятно ежедневен е и с равен идентитет, посредствен в посланието, не толкова в изпълнението си. Качествена рецепта, на която ѝ липсват две щипки оригиналност.


Наскоро

четох ревю за нишов парфюм, в което се казваше, че преценката за ароматите е хубаво да бъде трезва, балансирана, ясна и лишена от емоции. Така мога да преценявам само трайност и сила на присъствие на парфюмите, понеже са числови показатели. За останалото ми се струваше невъзможно да се приложи безпристрастност – парфюмите или ни харесват или не. При това инстинктивно и без участието на разума. Най-обикновено чувство на харесване или не, което връзките ни в мозъка правят подсъзнателно и моментално при първото парфюмиране. Резултатът от претърсване в базата ни емоции се връща по-бързо и от Google. После или ни светват очите или погледът ни угасва. Понякога обаче, като при мен и Néroli, отношенията остават неизяснени, в динамично равновесие между апатия и невъодушевено харесване.


Портокалово

свежото начало е ярко на цвят, не толкова на цитрусов вкус, но избледнява всеки път преди да си взема нужната порция от него. Отшумява бързо като пръснала по невнимание в окото портокалова искра, когато прегъвам на две обелените кори за да освежа въздуха. Ако сте се пръскали като деца с тази игра, се сещате за какво говоря – става ти оранжево пред очите, но за секунда. В Néroli не участват самите плодове, а маслото от цвета на портокаловите дръвчета, известно като нерол. Много пъти имах повод да се оплача от неговата немощ и анемия. Тук го спасява овкусяването с розмарин и салвия, които не откривам поименно, но подсилват за кратко усещането. Олюлява се и бледнее като пред колапс поизсъхналият аромат и като очаквана сбъднатост, започвам да усещам химичната му блудкавост, позната от почти всички парфюми с неролова доминанта. Кръвта му се свлича в петите и ми идва да го подхвана да не припадне в ръцете ми от химична белота. Описаният божур в парфюмния състав не откривам, въпреки огромното си желание. Нищо и от базисните мускус и амбра не мога да си въобразя дори. Евентуално бобовата тонка разпознавам, по характерният летен и далечен дъх на сено.


Неопределената

трайност на Néroli не е единственото, което ме притеснява. По-нелицеприятна ми е мисълта, че не знам какво излъчвам с този аромат. Чисто е, но не достатъчно усещането. Позиви за женственост няма, а елегантността е от общ тип. Луксът са пропуснали по недопустимостта му към портокаловото масло - двете неща реагират алергично едно към друго. Стигам до противоречиви изводи. Безлична свежест. Без албинис.