Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

03 май 2011

Coco, Chanel





лансиран 1984 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Oriental Spicy


Самата


мисъл за парфюм на Chanel, ми се струваше допреди няколко години, снобски израстък. Оглеждах се, да не би някой да види рогът на челото ми, като съм си го помислила и пъзливо отхвърлях мисълта. В моите представи, Chanel носеха само кралски особи, световни величия или дори още по-лошо - новобогаташи. Афиширах тесногръдото си отношение, наследство от времената на парфюмно (и не само) ембарго, предимно на себе си. Чувствата ми бяха смес от тайно страхопочитание и демонстративно отричане на едно от най-големите имена в парфюмерията, да не кажа най-голямото. Прекрасна работа са свършили върху мен манипулациите за буржоазния упадък, както и внушенията за малоценност, с които ни дресираха от малки. Повтарях си упорито какво разхищение на средства е да платя за едно име, при положение, че мога да купя равностойно добър парфюм за една трета от цените на Chanel. Не, не мога. Това е истината, когато става дума за точно този парфюм.


Зарязвам



всякакви лични предпочитания, които имам към парфюмните композиции и признавам, че Coco е шедьовър, който всяка жена заслужава. Стигам и до крайността да твърдя, че всяка жена трябва да е носила поне веднъж в живота си Coco, което не бих твърдила с тази си убеденост, за никой друг аромат. Слава Богу, времената се промениха и имах възможност да видя как се купуват парфюмите на Chanel. Купуват се от всяка жена, която е съумяла да менажира бюджета си, която държи на себе си и угажда на любопитството си. В моят конкретно случай, бях помирисвала тайно парфюмът, оглеждайки се страхливо, но събрах смелост да го купя преди година, благодарение на Денси.


Coco


е най-финият и женствен парфюмен еликсир, който познавам. Дори аз имам нужда от такъв нечувано комфортен и гладък аромат, въпреки пристрастията ми към мощните и стряскащи парфюми. И Coco е мощен като присъствие, но стряска само с перфектният си баланс и хомогенност. Как да го преразкажеш този аромат, като нищо от неговите ноти не прави релеф? Аз не мога. Не различавам нищо, абсолютно нищо. Прекрасният аромат разстила по кожата ми меден дъх на цветя – овкусени и поопушени рози и мимоза. Това, като че ли е максимумът, който мога да изтръгна от въображението си. Всички високи тоналности са съвсем лекички и елегантно опудрени, така че да внушават автентична патина, а ароматът всъщност, грее и сияе върху кожата. Облакът му ме обема като парфюмите от Oriental Floral групата, разстила се около мен равномерно и не откривам къде точно съм парфюмирала. О, да, и моята запазена восъчна реакция към розите. Колкото повече изсъхва, толкова по-восъчен става меденият дъх. При Coco, това са дълги часове.


Единствените


парфюми, с които мога да го сравня, са L`Arte di Gucci (Gucci) и Knowing (Estee Lauder). Говоря за усещането и не за буквалната прилика, макар, че и такава откривам. За разлика от тях обаче, Coco е още по-удобен. Комфортът му е като излята върху мен дреха, не като пришита. Докато с L`Arte di Gucci (Gucci) и Knowing (Estee Lauder) се чувствам в красив тоалет, който непрекъснато поглеждам да не се е размъкнал или свлякъл, то в перелината на Coco съм уверена. Усещането за хармония и топлина е съвършеното. Според Лука Тюрин, парфюмът е първият, който подобрява успеха на Opium (Yves Saint Laurent, 1977), след като всички брандове са се опитвали да го наподобят. Аз лично, не откроявам Spicy приликата. Coco не ми е канелен или кориандров, или ванилов. Той е съвършеният баланс на цветя, смолист далечен пушек, а подправките му са като в изискано блюдо – не ги виждаш най-отгоре. Вечерен и есенно-зимен, го определят всички единодушно. Аз, май не се съобразявам с това. Посягам към парфюма много по-често. Носи ми увереност, но е истина, че го определям като парфюм за премиера. За голямата стълба на Opéra de Paris Garnier (можете да увеличите снимката, като кликнете върху нея). За мен е още и парфюм за кралска вечеря на сто свещи. Ставам кралица, на любимия мъж. Приготвям менюто, паля свещите и откривам вечерта. С парфюмен химн.

6 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря Ви за вълнуващите описания в блога!
Любезно подканена от страниците на този блог "Поръчайте си описание!", се осмелих да ви помоля за такова на:

L'eau De Vie Perfume by Rue 37 for Women

Желая Ви всичко добро!

Натали Никол каза...

На драго сърце.

Благодаря за проявения към страницата интерес!

Анонимен каза...

наистина прекрасно описание, което перфектно пасва на този аромат.. преди да го имам, винаги тайничко съм се заглеждала и по други парфюми.. но сегаа.. сега не искам да чуя за друг аромат, защото този е всичко, което съм се надявала да открия у всички други..рози изискан аромат ме кара да се чувствам женствена, уверена и ми създава някакъв комфорт.. :))

Анонимен каза...

ЗДРАВЕЙ, ПРЕКРАСНА НАТАЛИ НИКОЛ!
ТВОИТЕ ИСТОРИИ ЗА ПАРФЮМИ
ЗАРАДВАХА МОЕТО СЪРЦЕ!
ПРЕКРАСНИ СА!
ПРАЗНИК!
ЩЕ БЪДА ЩАСТЛИВА ДА ПРОЧЕТА
ТВОЙ ТЕКСТ ЗА КЛАСИЧЕСКИЯ ALLURE
НА CHANEL!
С ВЪЗХИЩЕНИЕ,
МИЛА

Анонимен каза...

Страшно увлекателно и много точно написано! Един от любимите ми парфюми , но за сега отстъпва място единствено на Алюр.

Анонимен каза...

Здравейте, Натали! Възторжено чета сайта Ви и напълно се доверявам на Вашия вкус. Молбата ми е не толкова за описание на парфюм, колкото за едно мъничко сравнение. Понеже в горната статия се споменава Knowing (Estee Lauder), бих искала да направите един паралел между него и Aromatics Elixir на Клиник, който е любимият ми парфюм. Т.е. струва ли си човек, презапасен щедро с Елексира, да добави към тоалетката си и Knowing?

Публикуване на коментар