Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

23 януари 2012

Osez-Moi!, Chantal Thomass


лансиран 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Woody Musk





“Налях


целия си характер в аромата”, ме предизвиква с егоцентричната категоричност на анонса, когато името на аромата е “посмей (дръзни) на мен” *. Може да си го позволи някой ексцентричен антиконформист като Любен Дилов–син или Шантал Томас. В случая е Шантал Томас. Екстравагантната дизайнерка на дамско бельо, дръзва да пробие пазара на 70-те с пищни дантелени корсети, балконети и жартиери, точно когато хипитата призовават жените да горят сутиените си на клади. Вярна докрай на панделките и будоара в розово, вироглавата парижанка преживява не само хипитата, ами и всички моди след тях, включително най-успешните минималистични. Сгодява мелодрамата на розовото с драмата на черното и създава нов жанр. Драмамело ми идва като дума, когато гледам най-характерното за Шантал Томас розово-черно съчетание. Другият ѝ запазен знак са панделите, завързали ретрото на 30-те в класически дамски възел, както уиндзорския при мъжките вратовръзки. Панделки и корделки има дори по крановете за вана в колекцията ѝ за обзавеждане на баня за THG Paris. “ Банята е единственото място в къщата, където можеш да останеш сам, където се виждаш от всеки ъгъл, нанасяш грима си и се приготвяш за деня. Оттам и значението на красивата баня.”, която за дизайнерката е повече будоар, отколкото място за къпане. Панделки има разбира се, и по флакона на Osez-Moi.


Изнамирам си един


скрит със симпатично мастило смисъл във всичко, което дизайнерката прави, заради който съзерцавам с удоволствие бельото в колекциите ѝ. И Osez-Moi. На пръв поглед еротична съблазън, на втори миловидие, на трети – солипсизъм в точната за вкуса ми доза. Казано по-ясно, допада ми начинът по който Шантал Томас вади жената от лепкавия контекст на вечно приписваната ѝ похот, оставя ѝ миловидност колкото е нужно, без да намеква наивност и ѝ изписва независимост. Osez-Moi най-ясно артикулира това устойчиво равновесие между чувственост, миловидност и егоцентризъм. Мирисът му е балансиран на точката на пресичане на прелъстяващата Organza Indecence (Givenchy) с винтидж наивността на пудрата в Ombre Rose L'Original (Jean Charles Brosseau) и автономно уплътнен накрая. Началото на Osez-Moi препраща към Organza Indecence с аромата на франджипани, без канелата. Тоест към поизсъхналия парфюм, в който незнайно защо разпознавам плумерията**. Цветето има зноен тропически мирис, от който буквално мога да халюцинирам виещи се тела или да ми стане тежко на стомаха от тлъстата сладост. В Osez-Moi е също петмезено сладко, но под дебел изолиращ слой зимна пудра с почти хлебна плътност, която набира сила при съхненето на парфюма. Най-точно тази пудра ми прилича на взета от Ombre Rose L'Original и ватирана с ветивер, за да не е прозиращо розова и винтидж наивна като в любимеца ми на Brosseau.

На заплитана



от двата парфюма, ми прилича плитката на Osez-Moi, ако трябва да обясня плетката ѝ. Третата нишка идва от собствен източник, който не разпознавам. С нос, потопен директно в парфюма, което е най-изкривяващото и неточно проучване, разпознавам белият божур, но не и лайката от състава. А иначе, реалният Osez-Moi ухае на сладки цветя под дебел слой пудра. Стряска ме с напластяването ѝ върху толкова интензивна основа, както би се стреснал мъж ако види на дневна светлина пропукания грим на зряла жена. Щадят го вечерните светлосенки и като аромата се вписва отлично на изкуствено осветление и на хладно, от което няма да се разтече грозно пудрата.

“В будоарен


дух, поетично и дръзко престъпих правилата и кодовете, като съчетах розово, сиво и черно, за да направя кокетно-нахална смесица.” - най-после открих в думите на дизайнерката далеч по-смислено от моето обяснение за парфюма. Все пак ми стана приятно да установя, че поне съм идентифицирала три нюанса на преплитане. Будоарен отива на този аромат повече дори и от самия Boudoir (Vivienne Westwood). Тежка розова драперия на прозорците, дебел килим и ваза с мощен аромат. На дневна светлина изглеждат гротескно като тежък грим, но при подходящо осветление ретушират бръчките в кича и върху лицето. Зимна пудра за жена в есен.
_________________________________________________________

* Osez-Moi! (фр.), което в случая ми се струва по-точно от “рискувай ме”
** Plumeria или ботаническото име на франджипани

Няма коментари:

Публикуване на коментар