Miss Dior, Dior

лансиран 1947 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Chypre Floral


Класически

шипър от старата генерация, но и нещо много повече. Miss Dior е съчетание между винтидж пудрен завършек и шипрова основа, а такава комбинация с друго парфюмно име, не съм срещала. Или е само винтидж пудрен или е изцяло шипров, общият случай на този род парфюми. Представете си Rouge (Hermès) или Chanel №19 (Chanel), смесени с Aromatics Elixir (Clinique) или Eau de Soir (Sisley) и ще получите образна представа за Miss Dior . За тези класически парфюмни аромати, които продължават да имат своята шепа ценителки, може да се чуят тежки думи. Най-цензурираната оценка в речника за тях е старомодни. Дори и заклет почитател на тези класически симфонии, и аз не мога да си затворя очите пред истината и да отрека, че те звучат странно на фона на модерните цветно-плодови или изцяло дървесни композиции. Като да слушаш драматичния, минорен Бах пред красива R&B песен.


Смолист галбанум,

зелен бергамот и сапунени алдехиди са нотките от началния опус, които успявам да отделя. Позаоблено, но свежо зелено е ароматното начало, не толкова искриво и щипещо като в Aromatics Elixir (Clinique). Веднага разбираш все пак, че става дума за истински шипров парфюм, дори и да ти се стори, както на мен при първите парфюмирания, че има нещо от мъжките одеколони от миналото. Единствените цветя от букета в сърцевината, които недсвусмислено разпознавам, са карамфили, опудрени с много ирис и няколко поизвяхнали рози. Прелети с връхните нотки, дивите, но едри карамфили стават вече сапунено – пудрени. Не намирам момина сълза и нарцис, но за сметка на това всеки път ми се струва, че има малко здравец или мушкато. Колкото повече изсъхва ароматът, толкова по-пудрен става, а дъбовите мъхове от базисния ред отстъпват място на граниво пудрения остатък. Така и не мога да разбера, кое точно прави от тези парфюми граниви червила или пудри, обаче всеки, който помни чантата на мама от 80-те, неминуемо прави същата асоциация. Според спецовете, това са алдехидите. Аз имам вечно съмнение, понеже те ми се струват само сапунено въздушни и ги откривам винаги в началото, никога в края. Като цяло, Miss Dior нито е толкова гранив като Rouge (Hermès), нито е така сух и стържещ като Aromatics Elixir (Clinique). Умело балансиран върху тези две теми, премерен и неегоистичен аромат.


Липсата

на каквато и да било сладост и закачка, прави от Miss Dior интересен избор на зрялата дама за по-натруфено и официално послание. Парфюмът сам налага възрастово ограничение и не иска да бъде свързан със съвсем младите. За тях, той сигурно би бил миризмата на килер, непроветряван от войната насам. И няма да са далеч от истината. Наскоро се запознах с любимите си дъбови мъхове във вида им, в който биват смесвани в парфюмите. Оказа се, че съм била в дълбока заблуда и те всъщност нямат искрящ и щипещ оттенък, какъвто съм им приписвала с години, а миришат равномерно и монотонно, глухо. Прочетох мнението на една парфюмна ерудитка, че Miss Dior е референтна стойност за дъбови мъхове. Сега вече, съм напълно съгласна с нея. В парфюма мъховете се усещат точно такива, каквито са в природата, с влажния дъх на земя. Винаги съм ги предпочитала по-сухи и стържещи, а сред цветните шипри, любимците ми имат по-изразено цветно присъствие, което в този точно парфюм е минимизирано. Miss Dior няма широк радиус на присъствието си, няма и власт. Не кънти и не отеква мелодията му, а се чува като пудрено тананикане върху кожата. Оценявам го като прелестна класика, но не бих могла да нося често – губи ми се експлозията. Не, че е е толкова глух аромат като 24 Faubourg (Hermès), но са ми недостатъчни искрите и цветята му. Минорен шипър.