Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

30 септември 2011

Hermessence Vétiver Tonka , Hermès



лансиран 2004 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Woody Chypre



Много


настойчиво се заричам да не ползвам суперлативи за парфюмните аромати понеже възприятията са твърде субективни, а усуканите олфактивни връзки за време и мирис - строго индивидуални и личен периметър на всеки. Тази ми съвест се смахмузи пред импулса да напиша шедьовър с големи букви за Vétiver Tonka и да спра дотам. Начинът да разкажеш такъв парфюм е да останеш пристрастно информативен. Затова няма да напиша шедьовър, ами образец за работата на майстор.


Майсторът

в случая - Jean-Claude Ellena е привлечен от нерафинирания, груб и земен мирис на ветивера. “Трябваше да го нагодя и пренастроя, да го измисля наново. Исках да е нежен, обгръщащ, топъл ветивер. Това, което му беше нужно, беше точно тонка! С карамелените си, шоколадови и светло тютюневи нотки, тонката загърна ветиверът в мекота и даде на дървесния му дъх сочно-мека закръгленост.”, си превеждам идеята му от официалната страница на Hermès.


Ветивер

видях преди няколко месеца за пръв път. Тази трева избуява нависоко и нагъсто, затова се ползва срещу корозия на почвите. Сами по себе си дългите и остри листа, на които можеш да се порежеш, не ухаят на нищо, освен на трева. Миришат корените, от които се извлича ароматното масло с наслаждащ, дървесен дъх, труден за сбъркване. Погрешно съм смятала, че ветиверът влиза в парфюмерията през мъжките аромати. Първоначалната му употреба е била в дамските мириси. Ароматът му зеленее по странен начин и може да е тънък и пронизителен, твърде ярък като в Miroir des Vanités (Thierry Mugler).

Бобовата тонка

е другата любопитна компонента в Hermessence Vétiver Tonka, екзотично отдалечена от нас. Dipteryx odorata, каквото е официалното ѝ име, са семената на тропическо дърво, срещано най-вече в Южна Америка. Най-големите производители и износители са съответно Венецуела и Нигерия. Ароматният дъх на бобовата тонка идва от голямата концентрация на кумарин, заради която може да се окаже токсична подправка в кухнята. Семената се накисват в алкохол и се изсушават след ферментацията. Имат спаружен и грозен вид, но настъргани, те се ползват за заместител на ванилия или горчиви бадеми – в креолския шоколад например. Мирисът им е описван именно като комбинация от ванилия, подправки и ядки, често сравняван с дъха на сено. Готварските рецепти с бобова тонка са рядкост, заради страха от токсичните нива на кумарин. За опасни се считат количествата около и повече от 1 грам, които могат да причинят обратими поражения на черния дроб. Добре подкована с много информация, аз все пак пробвах да направя Tonka Panna Cotta и Tonka Crème brûlée с круши. Много по-малко от 1 грам ароматизира ефектно, но и ми позволи да опозная този чужд за нас горчив мирис на ядки. Държа на скришно място и една рецепта за слисване на гости - питата с бобова тонка, приготвяна за Кайзер Вилхелм II. Тонка може да се купи от по-скъпите магазини за подправки или да се поръча – 30 гр., (количество за цял живот) струва 3 евро. Другото ѝ позабравено приложение е за ароматизиране на тютюн за лула – съчетават се хармонично, защото самата тя има тютюневи сенки в мириса.



Vétiver Tonka


е определян по-често като сочен gourmand vétiver, от който устата ти се наводнява, отколкото като дървесен шипър, за какъвто fragrantica.com го сочи. Моето възприятие е равноотдалечено от двете, някъде около точката им на пресичане, ако такава има в равнината. Екстравагантен мирис е, доколкото такъв не се среща по рафтовете на Douglas и Sephora. Нито на цветя, нито на плодове ухае. Инициира нагарчащо зелено начало, чиято свежест е от най-луксозния, матиран вид. Мирише на богато. На онова скъпо, което не се купува с пари. Ако трябва да го сравня все пак с нещо, за да не е такова абстрактно сравнението, си избирам вътрешната страна на кората на кестен. Точно пред къщата имаме огромно дърво, което сега тупурка, цепейки едрите си кестени в земята. Набодох се на една наежена кора и се наведох да събера останалите. Отвътре миришат подобно горчиво зелено, с намек за дървото, което ги е изхранило. Някой бърше и обира постепенно и плавно надолу зеления фон, точно както бърша с чистачките на колата на бавната им степен упорит ръмеж. Избива хлебния мирис на ядки – на печени лешници, ако гледам пирамидата или на лъхнати с карамел бадеми, ако слушам носа си. Тази част от парфюма ми е станала любима, без да имам буквалното усещане за храна. Vétiver Tonka съхне към тютюн. Към влажен, суров тютюн със сладка жилка. Него разпознавам най-дълго и най-отчетливо, а ми идва да го сравня с предполагаемия мирис в библиотеката на английски голф клуб, материализиран из книгите на П.Г.Удхаус. Сухи плодове, момини сълзи, нерол, шоколадови пралини и бергамот сигурно има щом са посочени. От тях мога да предположа черен, мъжки шоколад, друго не.


Ексклузивната серия

Hermessence е сравнена с олфактивни стихотворения на страницата на Hermès. По-малко известен факт за нея е, че ароматите ѝ интерпретират усещанията за различни тъкани. По замисъл - на Vétiver Tonka се пада усещането за въ̀лна. Като се замисля - мога да разпозная мокрия от сняг ангорски шал, в който си крия носа от измръзване. Въпреки обаче скрития си замисъл и въпреки, че самият Jean-Claude Ellena говори за топъл и загръщащ ветивер, от парфюма пулсира зелен хлад на концентрични кръгове. По-скоро летен, но и всякакъв. Изключителната му трайност стои в къс радиус, без да мимикрира с кожата – осезаем е по себе си тоест, не се сливат. Да кажа, че мирише на ветивер и тонка означава нищо да не кажа. “Не се опитвам да копирам реалността, тя не ме интересува.... Харесвам абстрактните неща като картините на Сезан и Матис. Илюзията е по-красива..... Аз съм илюзионист и лъжец.... Продавам илюзии и лъжи..”, е пъзел от думи на мосю Ellena, който подреждам от негови интервюта. Vétiver Tonka е една лъжа за дървесен парфюм с gourmand ефекти, които изскачат от цилиндъра на фокусника. Илюзия за лято посред зима или халюцинация на въ̀лна. Заблуда за тлееща лула в салон, в който е поднесен чая. Абстрактен луксозен мираж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар