Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

17 юли 2011

Pivoine Angel, Thierry Mugler





лансиран 2005 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral


Живея


в прекрасни времена на прекрасни гел-душове и на топла вода в изобилие. Харесва ми да се усещам чисто. За отвътре обаче, и най-дългият душ не ми върши работа. Когато се задръстя като кюнец със сажди и искам да бръкна с шомпол за да посъборя наносите си, слушам An Angel (Kelly Family). В това многобройно музикално семейство има повече от десет деца и всички пеят като ангели. Приличат и на ангели с дълги светли коси. Сега вече са големи, но са ми оставили An Angel. Ритуалът ми включва половинчасово изключване на техники и лампи, за да може като стигна до припева им, да ми се счупи лицето така, както никой не давам да го види. Отскоро част от приготовлението е и парфюмирането с Pivoine Angel.


Той идва от Jardin d'Еtoiles

или звездната градина. Колекция цветни интерпретации на бест селъра Angel (1992) – върху роза, върху теменужки, върху лилии, тук върху божур*. Angel е първият парфюм на дизайнера Thierry Mugler; първият, заради който се появява олфактивна квалификация Oriental Gourmand; първият, който ни пръска като топчета живак на всички посоки на харесването и отвращението от парфюм, без безразличието. Angel не е Womanity, който можеш и да подминеш. За него имаш крайно и твърдо мнение, независимо какво. Концернът Givaudan и в частност парфюмерите Olivier Cresp и Yves de Chirin дават ароматна форма на детството на Thierry Mugler с Angel. Това е искал от тях дизайнерът – парфюм, който резонира във всеки от нас. “Нещо близо до нежност, до детство... и толкова пълно с чувство, като желанието да изядеш човека, когото обичаш”, е заданието на Thierry Mugler. Ако звучи абсурдно и несъвместимо, то е защото е абсурдно и несъвместимо. И резултатът е такъв - противоречив и гениален едновременно. Ако се преродя през 2213-та, Angel ще е на първата страница на учебника за парфюмисти, както днес се почва от Chypre de Coty (Coty, 1917). За други хора не знам, но Angel резонира в мен наистина. Много преди да прочета, че е огледало на детството на Thierry Mugler, на мен ми върна колоритния спомен да се покатеря на тавана, където беше забранено заради преливника на парното. Да седна скрита зад него и да прелиствам стари и плесенясали книги. По огънатите им на огромни вълни страници имаше избила сиво-черна плесен и миришеше едновременно неприятно и прелестно. С тъмна сладост, като тази на забраненото, което вършех.

При други


обстоятелства щях да съм в общия хор недоволни - докога ще се експлоатира един и същ мотив и колко парфюмни клонинга ще се появят на едно и също нещо, колкото и успешно да е то. Pivoine Angel има различно от първообразното очарование за мен и затова не пригласям. Ароматът свири на съседна струна от спомените ми – манифестациите през май. Особено тази на 24-ти Май. Кофи с божури и чимшир трасираха коридора на училището ми, а по-сръчните плетяха венци за огромните табла, които носихме в строя. По заслуги ми се падаше да нося от едната страна някое такова табло и ароматът на божур от венеца ме лъхаше с часове. Оттогава и нежната му връзка с ясно и слънчево време, детско наивно вълнение и чиста прозрачност на това, което отвътре чувствам. Крачех в такт с музика и необяснима тържественост дълбаеше дупка в стомаха ми, чак докато пребледнея. Ако не ми звучеше износено щях да кажа, че съм се сливала със света, но ми звучи износено.



Божур


върху основната тема на Angel, прави от Angel наистина аngel. В първообраза не намерих ангелско чувство, а Pivoine Angel ме умилостивява и топи. Омеквам като розово-белия огромен божур, налят във флакона. Не бял, не цикламено-розовия, не и червения заради който имаме приказка “изчерви се като божур”, а точно пребледнелия от розово. С големите и разпухени чашки, които се подмятат като воали, ако тръскаш стъблото. Тръсваш и се пръсва по един балон ласкав дъх. Иначе кротък като въздишка, а пък силен дъх. Такъв божур трябва да е избрал Olivier Cresp да добави към основната си формула от 1992. Легендарният първообраз се усеща отдолу непогрешимо, но я няма тъмната му страст. Не ми идва да ухапя любимия мъж, което правя отдавна и преди класическият Angel - в приливи на неописуема обич. Идва ми да се подновя с нова. Не усещам плесенливия резултат от смесване на пачули с gourmand плодове, карамел и шоколад, но gourmand фонът от първообраза си е тук - нищо, че не са описвали неговите нотки. И пачули е тук и пак е много, но и то е разнежено като мен. Изчетох много мнения на хора, за които има от описаните други нотки и божурът е пиперен, но не мога да потвърдя. Моят Pivoine Angel е предал се пред божурена кроткост Angel. Нежно цвете поразтопило подложката си.


Божурът


е повече свян и срамежливост, отколкото надутият и вироглав образ от легендата за препирнята му с розата. Някъде прочетох, че нимфи са се криели в чашката на божура и затова е станал такъв нежен и срамежлив. Pivoine Angel се харесва от малко хора и недоволните са повече. Имам пълно разбиране за тях – нужно е да обичаш мириса на божур, но по-важно е да се справиш с факта, че те прави уязвимо добър. Нося и навън, а предпочитам да си крия моя Pivoine Angel у дома. Не, че ме е срам от неуместния му флакон с тази звезда отгоре или пък не е подходящ аромат за пред хора. Осезаем е като всеки Thierry Mugler аромат и се контролира с количество. Предпочитам парфюма у дома, за да не съм рохкава навън. И за да не го деля с други.
_________________________________________________________________________________
* pivoine (фр.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар