Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

28 юли 2011

(untitled), Maison Martin Margiela



лансиран 2010 г.
Eau de Parfim
UNISEX
Olfactive Group:
Floral Woody Musk




Преди


да станат униформено облекло за навън, любимите ми дънки с външни шевове и протрити ръбове по крачолите, са тропосвани с цъкането, изумлението или отричането на стотици химикалки и клавиатури на модни критици. Подобни детайли по дрехите вече никого не впечатляват, но с появата си преди двайсетина години са шокирали. Човекът, произвел шока е белгиецът Martin Margiela или както го наричам откакто чета за него - Д'Артанян на модата. Отнасят го като седми от авангардната шестица Antwerp Six, както аз четвърти от мускетарите. Martin Margiela завършва Antwerp's Royal Academy of Fine Arts през 1979 - та, а създава своята марка Maison Martin Margiela през 1988 – ма. Преди първата си собствена колекция, работи за Jean Paul Gaultier (в средата на 80-те). Работи и като творчески директор на дамската линия на Hermès (1997-2003) и въпреки този пост точно под прожектора, запазва лицето си в тайна. Създал е интрига и се е превърнал в енигматичeн Х като не се показва пред камери и фотоапарати. Дизайнерът, който може да направи дреха от стари перуки, има само една снимка в Мрежата. Тази от статия на New York Times в началото на октомври, 2008. Красив мъж. Стилът му всъщност, както и на останалите от Antwerp Six, е повлиян от японските авангардисти и по-специално от Rei Kawakubo (създала Comme des Garçons). В нейните колекции има унищожени дрехи с дупки като от мутирали молци, а в тези на Martin Margiela видях недовършени тоалети, обявени за готови, огромни ръкави и диспропорции като от криво огледало. Maison Martin Margiela няма официално лице или говорител, понеже дизайнерът изповядва колективния дух. Всичко е дело на екипа, не на отделен човек и следователно не може да се представлява от един. От 2002 – ра насам Maison Martin Margiela е в ръцете на Diesel. Плъзват спекулации, че дизайнерът се е оттеглил или заради различия в политиката на бранда или просто да се наслади на живота си, извън увеличителната лупа на модните среди. Истината, според ablogcuratedby.com, е, че Martin Margiela се оттегля наистина през 2010-та и го прави именно с първия парфюм на къщата (untitled).


Неозаглавеният*


аромат няма име за да е в синхрон с философията на дизайнера и къщата – анонимно бяло. Той е просто първото от Line 3. Дамски гардероб 4, ... , колекция за мъже 10, аромати за мъже и жени 3 - така непретенциозно са обозначени линиите на бранда. “Всеки може да поставя под съмнение даден цвят, форма или облекло....Искахме да дадем на парфюма същата възможност за оспорване. Лишен от каквито и да било препоръки за точно определен климат или друго влияние, (untitled) може да се интерпретира и носи, независимо от случая, от всеки от нас.” Това послание носи колективния подпис Maison Martin Margiela, но е факт, че самият дизайнер одобрява крайният вариант на парфюма. “Той искаше нещо съвсем зелено, ....., нещо, което напомня за природата – както стритите листа между пръстите..” , това издава Daniela Andrier – носът зад (untitled). После допълва, че е благодарна за прошепната идея. И понеже германката е нос и зад повечето аромати на Prada и най-вече на колекцията Infusion, във всички уважавани мнения срещнах откровени препратки към тази колекция. Като наговорени помежду си, всички известни парфюмни блогове, ми внушават упорито връзката, която не откривам. (untitled) не е новата Prada, както някъде прочетох. Той не е конвенционален аромат, тоест вероятността да не се хареса е десетина пъти ускорена; лансиран е без предварително проучване на мнение и е просто предаден на L’Oreal за производство след селекцията. Мен не ме препраща към нито един от трите аромата на Prada Infusion, които познавам.



Напротив,


мирише ми съвършено различно от всичко, което съм мирисала в парфюмен флакон. Началото му е преносно зелено и силно горчиво. Горчивата жилка е тънко оплетена в резидавината и идва от вид горчив цитрусов портокал (Bigaradier). Бих предпочела да я няма, понеже комбинацията от двете ми припомня спарения мирис на мокри налъми. Подгизналите каишки и дървото на тези древни чехли, наслоили пяна от домашен сапун, ми миришеха именно така в обществените съблекални от детството ми. За мое удовлетворение мирисът и асоциацията ми са винаги кратки, понеже горчивината се разсейва бързо. Остава смолисто – зеленото дуо галбанум – лентиск. Lentisque (Pistacia lenstiscus) Absolute или още Mastic Absolute е зелена маса с плътност на восък, извличана от шам фъстъка. Придава билкова зеленина и смолисто – дървесни оттенъци с деликатно сладък и балсамов дъх. И тамян има в състава на (untitled), който мирише като незапаления. От всички тях остава нещо като хартиен мирис, на топла вестникарска хартия. Абстрактно чист и модерен бял мускус влиза в ноздрите ми след половин час и остава там много дълго. Молекулата му е Serenolide™ и е собственост на Givaudan, концернът за който работи Daniela Andrier.


Необичаен


и особен парфюм, ако сравнявам с асортимента на Douglas. Рекламният клип на (untitled) започва с демонстративно късане на безкрайните страници с известни парфюми. Посланието е за време на нови неща. В този парфюм за мен всичко е ново и мотивиращо. Минималистичният, аптекарски флакон с превързано гърло, ароматът на мускус, който се избистря от сапунено чист до чист, еклектичният ароматен профил. Няма да е вярно да кажа, че мирише модерно, защото модата далеч не е такава. Ухае ексцентрично свежо и е живо отражение на странностите на Maison Martin Margiela. При тази марка всичко е различно – като се почне от футуристичните им линии, чак до страницата им, която прилича на екран на DOS. С (untitled), вместо прощално писмо, Martin Margiela оставя нещо истински интересно и характерно. Красив ракурс на зеленото.


__________________________________________________________________________________
* untitled (англ.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар