Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

23 септември 2011

Ex Libris No. 16, Tokyo Milk Parfumarie Curiosite



лансиран 2000 г.
UNISEX
Olfactive Group:
Floral Woody Musk




Полюциите


на парфюмния ценител са ароматни сънища, в които той (най-често тя) попада на нишов*, ексклузивен мирис за дребни пари. Преживяването заимства много от eкстаза и е вероятно да касирате шамар, ако го събудите по средата на съня, не дай боже преди да е помирисал откритието си. Такива неща в реалността се случват веднъж на синя луна и дори децата на парфюмния ценител знаят, че ексклузивният, нишов парфюм струва три пъти безценните им маратонки със светещи подметки или пет пъти лъскавият им скейтборд. Tokyo Milk е сънувана наяве полюция на заклетия парфюмен фен, за радост на децата му (по-често съпрузите). Хуманните цени на парфюмите им рядко прехвърлят 30 долара, мирисите са необичайно и екстравагантно добри. Зад бранда стои Margot Elena. Мултипрофилната дизайнерка не се родее с мастъра на Hermes - Jean-Claude Ellena нито по права крива, нито по крива права. Американката не е съобщена със снимка в Мрежата, информацията за нея се прецежда през едно – две нейни интервюта. Margot Elena е клонирана зад няколко бранда едновременно. Lollila – за козметика от модерния будоар, Love&Toast – за повече интелект зад хубавото лице, Tokyo Milk – за нещата, които не са такива, каквито изглеждат. Nectar+Pollen пък е толкова нов лейбъл от веригата ѝ, че още няма публикувана философия. Опра Уинфри изстрелва със сигнален пистолет популярността на дизайнерката, като дава високата си оценка за Lollia Foaming Bath в едно от шоутата си.


Тази пролет



четох, че Карл Лагерфелд ще прави парфюм с аромат на книги, понеже е влюбен в четенето и книгата. После новината се оказа кьорфишек и беше опровергана. Стори ми се много оригинална идея, но тогава още не знаех, че има Ex Libris, чийто замисъл е именно такъв. Името на парфюма идва от латинската съща фраза, която буквално се превежда – от книгите. Често има подтекстът на притежание и придобива смисъла – от книгите на...., от библиотеката на..... . Ex Libris е сред най-първите парфюми на Tokyo Milk Parfumarie Curiosite, лансирани през 2000-та, тоест има повече основания да претендира за пионерското хрумване. Някои си купуват очила без лупи, други книги на метър, аз направо си купих парфюм, имитиращ миризмата на книги. И това с едната цел – по-интелигентен вид на изгледа, не че не обичам да чета.



Ex Libris


започва ярко, но луксозно зелено. Смокиновото листо от състава не е мъхаво - стипчиво, нито тръпне. Умерено свежо е. С прозрачността си напомня смокиновото мляко, което лепне като кършиш от дървото. Заради това му начало (и заради приличната цена), Ex Libris се изстрелва начело на смокиновата ми класация. Не мога да го сравня с нито един от смокиновите парфюми, които познавам. Нито е цветно като в PG16 Jardins de Kerylos (Parfumerie Generale) въпреки магнолията в пирамидата, нито е строго дървесно като във Philosykos (Diptyque), още по-малко е рехаво-озоновото от Ninféo Mio (Annick Goutal). И все пак е най-близко до последното. С разликата, че е по-характерно плътно и осезаемо по-луксозно. Последното вярно за Ex Libris би било, че е плодов парфюм. Сладни по тежкарски начин и мирише тежкарски скъпо. Не ме обърква с мъжки или бръснарско – одеколонови примеси, ухае ми на повече пари, отколкото съм дала. Минавам през дървесни и земни оттенъци, но през луксолизирани такива. Приземявам се в библиотеката след най-много час и стоя зачетена в книгите там поне още три. Кардамон и муск, магнолия и смокиново листо – с това се изчерпва официалният състав на парфюма. Намирам си ги поотделно, но изсъхналият куп от тях имитира съвсем правдоподно мирис на луксозна хартия. Не архивна библиотека, не обществена книжарница, а кабинетът на богата къща. В него има ароматизирани листи за писма, стари книги с кожени подвързии и семейни монограми на обложката, много днешни вестници. През отворения прозорец се е наврял клон на една смокиня, посадена твърде близо и твърде любопитна. Доброто възпитание и бон маниерите в къщата не дават сърце на обитателите ѝ да я заръчат на градинаря. Търпят любопитството ѝ както се примиряват с това на папараците.



Строго смокиновите



аромати си поръчват лято обикновено, заради охлаждащият си, свеж ефект. Ex Libris е многозначително целогодишен. Понеже не е строго смокинов. Нито само хартиен. Мирише ми на лукс. За разлика от малкото други ревюта, които намерих, аз далеч не се чудя къде е мускусът. Тук е и се усеща добре омесен със смокиня и земя, с дърво, с малко кожа дори. Не е моно, значи няма да дразни тези, които са на мускусна диета. Пример е как не трябва да съдя по описаните ноти – нищо не е такова, каквото е. Което ме връща към мотото на Tokyo Milk. Умерено сладък, без пристъпи на лабилна женственост, без излишни мускули – христоматиен пример за качествен унисекс парфюм. Нишова полюция.
_____________________________________________________________________________
* ако ви е чудно какво е нишов парфюм, предложението ми е "Парфюм vs. аромат или повече за нишовата парфюмерия" от подлистника СЕРИОЗНО ЗА АРОМАТИТЕ.

1 коментар:

Анонимен каза...

Zdraveite, znaete li dali moga da nameria Ex-Libris v Bulgaria? Blagodaria predvaritelno, Lina

Публикуване на коментар