Chypre Rouge, Serge Lutens

създаден 2006 г.
UNISEX
Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Fruity

Фиаско

е първата ми среща с този нишов бранд. Вероятно не съм подбрала правилното име с което да започна, но пристрастието ми към шипрови аромати, както и кодът червено в името, ме тласнаха към точно този екземпляр на продуктивния Серж Лутенс. Разочарованието може би идва и от факта, че парфюмът е концептиран като унисекс и не превъплъщава класически тип женственост. С това не искам да кажа, че не се адресира към жени, но жената от фокуса на аромата е рязка и откровена до грубост, и при това без да изглежда мъжествено. Понякога й завиждам за цинизма – той й пази територията, а останалите се пазят от хлевоустието й. Веднъж опозната, тази жена не е толкова страховита, но приятелството с нея предпочитаме да не афишираме. От друга страна мъжът, който изплува от флакона, е самонадеян, а веднъж сгълчан, се умилква лепкаво и хленчи за обич. Нито той, нито тя са толкова млади, а поведението им без задръжки, цели да отвлече вниманието от този факт. Тези типажи, в цялата им подробност, ми рисува развитието на парфюма.


Кихливо,

но не и задушливо пиперено, е ароматното начало, заради което инстинктивно посягаш към носната си кърпичка. Не срещнах никъде деклариран пиперът от повърхността, но попаднах и на други, които са се сблъскали с него. Обещанието е за борови иглички и мащерка във връхните нотки, но подобно тъмнозелено дуо трудно може да бъде объркано с пиперът, който се натрапва. Щипещата му острота е летлива и ужилването е краткотрайно, но присъствието му засенчва не само средните нотки, а се пропива и в базата на парфюма. В средните нотки отчаяно търся описания восък, който обожавам от времето, в което децата познаваха единствено медицинската дъвка. Намирам обаче друга детска радост: желирани плодови бонбони, които никога не са били моята представа за сладка награда. Откривам и мед, разтворен в хладка вода. Тя сладни по един неконцентрирано блудкав начин, размивайки истинския меден отбясък. Другата отчетлива партия в средата, принадлежи на жасмина, но в онзи му суров вид, в който се продава като самостоятелно парфюмно масло. Съмнявам се, че дори най-непретенциозният нос, може да открие луксозност в така описаната комбинация. Лукс липсва и при съхненето на аромата – нищо от мъховете, пачули и амбра не открих от базата. Познавам ги и ги търся като любими компоненти, но в Chypre Rouge са очевидно много скъпернически полагани. Ванилия и мускус е максимумът, до който стигам и то след обстойни експерименти. Базата на парфюма разучавах сравнително скоро, но в лицето на съвсем друг аромат - Broadway Nite (Bond No 9). Приликата е поразителна. Явно и при нишовите аромати се наблюдава изчерпване на оригиналните хрумвания.


Ако към изброените минуси


добавим неустойчивостта на парфюма, липсата на нюанси и фактът, че стои като лош кухненски експеримент върху кожата, то не виждам с какво да оправдая високата му цена. Трайността му е символична – ако не се парфюмирах буквално през половин час, никога нямаше да имам материал да завърша това описание. Разбирам, че търсачите на силни усещания на парфюмерийният пазар са преситени от износени композиции, но ако това е начинът да ухая различно в тълпата, аз се отказвам доброволно от оригиналност. Ще продължа да търся екземпляр сред нишовите брандове, който да ме впечатли, но дотогава ще имам нагарчащото усещане, че високите им цени са единственото на което разчитат, за да привлекат интереса на преситените. В конкретния случай високата цена не е никаква гаранция за качеството на Chypre Rouge и съвсем приятелски съветвам обстойни тестове преди покупка. Парфюмът е вдъхновен от спомените на Серж Лутенс за есените от неговото детство. Съдейки по аромата се опасявам, че тези спомени са ръждиви. Такива са на цвят листата, които си спомня дизайнерът, намерили отражение дори в цвета на парфюма.