Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

12 март 2011

Angel, Thierry Mugler




лансиран 1992 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Vanilla


Докато


аз изживявах шипровата си моногамия, този парфюм се превърна в институция. Всеки път като отивах да подновя любимите си цветни шипри, някоя любезна консултантка ми предлагаше разнообразие и не пропускаше да ми припомни Angel. С основателния довод, че парфюмът има същата сила на присъствие като останалите, които купувах. Една такава услужлива асистентка се оказа дори достатъчно акуратна да ми го продаде преди няколко години. Предадох се не защото нямах настроение да си отстоявам вкусовете, а заради неизбежния wow ефект, който има върху мен Angel. Гениалната му формула, която граничи с абсурда, е от тези, които мога да оценя, но не мога да нося. Колко ли парфюмисти е изпотила тази формула с непробиваемата си защита. Чета тук и там, колко световни величини са се опитвали да я изкопират неуспешно и вярвам. Подарих тогава парфюма, за да го купя отново след една година. Пак не мога да го нося редовно, но мога да го оценя дори по-високо отпреди, с оглед понаученото за парфюмите.

Angel

е антипод на ангелско ухание и името му ми изглежда като за контраст измислено. От флакона му пълзи такава запомняща се и фатална миризма, че само непомирисалият го, не може да го разпознае. Тъмно и фамозно сладък и силно камфоров едновременно. Похитителна комбинация. Гениалността му всъщност се оказва съвсем проста – съчетаване на пачули в изобилие с ликьорени и карамелени плодове. Докато всички разбъркват пачули с мъхове или цветя, на някой му щуква това оригинално хрумкване. Точно както художникът смесва синьо и жълто и получава зелено, така ми се струва, че смесените плодове и пачули са дали евкалиптов ефект със скрежни оттенъци. Освен ако наистина няма евкалипт в този парфюм, той неизменно ми напомня течната сърцевина на евкалиптов бонбон. Заскрежените пируети по гърлото задират в носоглътката и ти залютява леко на очите от ароматното начало на Angel. Не се наемам да търся нищо конкретно от дългия като султантски указ списък с ароматни компоненти. Разпознавам без грам усилие единствено пачули с камфоровата му доминанта и тъмни, озахарени плодове. Забравени под захарта, те са процедили ликьорен сироп, който някой е събрал и налял върху пачули. Странна приумица – като да смесиш вода с олио. Те не се смесват реално и си стоят на два пласта. В Angel обаче, са се хомогенизирали и полученото е извънредно. Тъмно черни къпини и още по-тъмни сливи и ако има и черни, резливи кайсии и тях са сложили да се отцеждат изпод плътен слой захар. За цветно присъствие мога да говоря само в кръга на шегата и то за конфитюр от рози, с който се лекувахме в домашни условия. Тъмната сладост на аромата срещнах най-точно определена като мухлива. И наистина, с изсъхването си тя става тръпчива като сладка плесен. Запомнящ се аромат.


Не мога



да нося активно плодово сладки аромати, дори с толкова много пачули, дори с толкова тъмна сладост. Само признавам, че Angel е най-оригиналният сред тях. Толкова се изненадах от Oriental Vanilla категоризацията, която му е дала fragrantica.com, че чак се разбунтувах. Прииска ми се да съм изучила олфактивна наука и веднага да оборя това недоразумение. Всъщност не е нужно специално умение, за да прецени всеки, който познава парфюма, че това е неподходящо олфактивно определиение. За мен Angel е прекрасен плодов шипър или всичко друго, но не и ванилов аромат. Неслучайно са се пробвали да ме изкушат с него толкова пъти като видят, че купувам от вечните шипри. Може и да няма реално мъхове в него, но завършекът е като тях плесенлив, а и пачули е в точната за шипри доза и не е само подострящо. Разрових да видя какво казват други по въпроса с принадлежността и открих в четири различни книги, четири различни квалификации за парфюма, но нито една Oriental Vanilla. Е, щом няма единство по въпроса, ще остане в съзнанието ми най-яркият плодов шипър, който познавам.Сравнен с Libertine (Vivienne Westwood), който е дързък и енергично млад плодов шипър, Angel е тромав и властен, плътен и пословично траен. Условно вечерен и по-скоро зимен заради плътността и тежестта си. Не ме учудва, че остава неизменно на рафтовете и цели 15 години след лансирането си печели престижната FiFi Award. Като повечето аромати от Thierry Mugler и Angel провокира крайностите. Заслужени лаври и хули за труден парфюм.

1 коментар:

Анонимен каза...

Използвам реплика на Angel, а оригинала не съм помирисвала и затова моля да бъда извинена, че реално не коментирам по същество, но...

Още първия път когато го срещнах се влюбих в него. Миришеше ми на приказка, на някакво вълшебство, на магия.
Той е домашния ми парфюм- нося го само вкъщи... той е моята вратичка към един вълшебен свят. Имам чувството че ако го използвам пред други хора, всичките ми тайни ще бъдат написани на челото :)
Също така се обръщам към него в дните, в които искам да бъда особено кокетна, чаровна, женствена :)

И тук малко отклонение... Като бях малка и още не можех да чета, взимах книгите на баба и си измислях истории как в тях, между подвързията и
страниците живеят малки вълшебни човечета и все надничах да ги видя. Започнах да ги виждам едва след 1ви клас, след като се научих да чета :D

Тези книги миришеха именно на мухъл, нещо на което изключително изненадващо за мен открих че мирише и Angel. Това свое откритие направих
именнно преди няколко дни и затова сега пиша тоя предълъг и надявам се не твърде объркан коментар искайки да кажа: "Да бе! И на мен ми мирише на мухъл, и то на готин мухъл :)!"

Пепи

Публикуване на коментар