Visa , Robert Piguet

реформулиран 2007 г.
създаден 1945 г.
Еau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Woody


Забравях


и се сещах внезапно за този парфюм. Вадих го и го прибирах. Исках да му отвърна с повече чувство, заради класическото му звучене. Заради вложения финес и заради Robert Piguet, чийто друг шедьовър – Bandit, е един от най-екстравагантните ми парфюми. Галантен ухажор е този аромат, с обноски по учебник и изискани маниери. Държи се точно както се предполага, че една жена очаква. Един ден реших, че се разминавам с класическия тип женственост, който ухажва този аромат. Visa ласкае осъзнатата жена, тази с претенция за постигнатото и амбиция за още, взискателна към другите, защото изисква много и от себе си. Целта й оправдава целия арсенал от женски оръжия. Възхищавам й се, но не мога да бъда като нея.


Притворено


плодово е ароматното начало на Visa. Няма го махленският крясък на плодовете, но лицемерното им присъствие ме подразва дори повече. Водниста бяла праскова и круша са обсебили разговора във връхните ноти, а сладостта им, която толкова много обичам в автентичен вид, тук е преекспонирано медена и се усеща почти до края. Толкова преекспонирана, че не различавам цветята от сърцевината, а би ми било интересно да усетя безсмъртничето, което за пръв път срещам в ароматен състав. В нито една нейна разновидност, не разпознавам розата от средните ноти и ако все пак трябва да спомена цветно присъствие, то ще е иланг-иланг, примесен с ванилия. Ванилията е посочена в базисния ред на парфюмната пирамида, но я откривам още от начало. Няма да е пресилено да кажа, че ми лисва сърце в този аромат – буквално, защото връхните нотки утихват чак накрая и заглушават средата, преносно, защото зад плодовата фасада не откривам много. Добре изсъхнал, което при Visa е поне след 5 часа, ароматът успява да стигне и до мен. Точно базата е тази, заради която ценя парфюма. Попаднах на едно мнение, че тази база е отчетливо шипрова, заради дъбовия мъх и това ми обясни защо я харесвам толкова. За да стигна до нея обаче, трябва да преодолея плодовете, което за мен не е лесно. В комбинация с кожа, пачули, и особено сандалово дърво, завършекът на Visa наистина може да се определи като шипров, много повече отколкото при някои самозвани шипри.


Според

Таня Санчез, съавтор на Perfumes: The A-Z Guide, която познава оригиналната версия на Visa от 1945 г., реформулираният вариант е изцяло модернизиран и не може да бъде отнесен към миналото. Според същата известна авторка, Visa е Fruity Leather аромат и с тази класификация съм много по-съгласна отколкото с Oriental Woody*. Парфюмът е действително плодов, от начало, почти до самия край. Безспорно качествено обработено е това плодово присъствие, но натежава в общото възприятие.
Гурме плодов десерт бих го нарекла, но бих се радвала повече на такъв десерт в непарфюмен вид. Твърде претенциозен е парфюмът за ежедневен, твърде плодов за официален. Чувствам се странно с този аромат, сякаш съм платила за да си купя виза, за място, което не знам дали искам да посетя.

_______________________________________________________
* според fragrantica.com