Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

29 март 2011

Private Number, Etienne Aigner



лансиран 1994 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Floral Fruity

Интересът

ми към този бранд датира отдавна – откакто открих преди няколко години любим цветен шипър на достъпна цена - Explosive (1986). От тогава се и опитвам да се ориентирам във фирмената история, което се оказва трудно. Etienne Aigner ( 1904 - 2000) е унгарец от еврейски произход, който се занимава. с книгоподвързване от дете и дори прави свои въведения в занаята. На 26 години се мести в Париж и уменията за работа с кожа, той пренася върху чанти и колани, които изработва за Christiaan Dior, Lanvin, Rochas и Cristobal Balenciaga. Няколко години след края на Втората световна война, заминава за Ню Йорк и превръща апартамента си в работилница за красиви кожени колани в един, единствен цвят – burgundy, запазена и до днес марка на бранда. Изделията му се посрещат гостоприемно в най-големите магазини в средата на 50-те и той разширява не само цветовата гама, ами и предлаганите кожени артикули. Един немски текстилен магнат Heiner H. Rankl, връща името на Etienne Aigner в Европа, като след дълги преговори печели правата за производство и разпространение на колекциите в Европа. Така се създава Etienne Aigner AG в Мюнхен през 1965. И до днес правата върху името и логото във форма на подкова с буквата А, се държат от две независими компании: Etienne Aigner Group в САЩ и Etienne Aigner AG в Германия. Ако се опитате да стигнете до фирмен сайт чрез fragrantica.com, тя ще ви отведе некоректно, според мен, до американския клон, който няма нищо общо с парфюмите на Etienne Aigner. Те са част от дейността на немския клон на фирмата, което обяснява защо е по-лесно да се открият в Европа. И двете независими фирми сменят много собственици през годините, а с днешна дата правата върху ароматите държи Mariano Puig. Испанската фирма, която доскоро не бях чувала, се оказа собственик на лиценза върху парфюмите на Paco Rabanne, Nina Ricci и още световни имена.


Тази


неточност на fragrantica.com, ме провокира да потърся и други несъответствия. Според статия на Cosmetics International, чиято база данни приемам за най-достоверна, Private Number е лансиран през 1991, не през 1994. Парфюмът дебютира в Германия, Австрия, Швейцария, Дания и Обединеното кралство. В тези страни, немският Etienne Aigner AG има нов разпространител - Andmaw Enterprises. От същата статия научавам, че Private Number е ароматна линия от няколко парфюма и едноименни продукти за тяло, чието рекламно мото е “Само за мен”. Това хвърли известна светлина и върху името на парфюма, което се опитвах преди това да свързвам с песен на The Jets от първият им албум (1985) със същото име. Парфюмът е опит на немската компания да засили дялът на продажбите от дамски аромати, които по това време са представлявали една трета от всичките продажби. Която и от двете страници на Etienne Aigner да разгледате, няма да намерите нищо за парфюмите на тази марка, а това допълнително ме озадачава.



Private Number



тествах преди година в лютив студ и ароматът се загуби на секундата. Отписах го моментално от листата си за по-нататъшни действия. Малко след този този тест, по повод друг парфюм, се зарекох да не строя повече изводи, още по-малко да се произнасям върху инцидентни проби. Сега разбирам колко правилно решение съм взела. Откакто е в ръцете ми, парфюмът ме провокира и ме оставя с впечатлението, че онова, което съм пробвала от оригиналния виал, няма нищо общо с пълномерния парфюм. Мистерия, която се наби в очите ми заради нещо, което откривам в аромата, но не виждам описано като ноти.


В ароматното начало


си изнамерих много елегантни плодови нотки, които не ми приличаха на праскова и мандарина, а на червени плодове. Ако вярвам на Cosmetics International, и аз и fragrantica.com грешим и става дума не за изброените, а за absolu bourgeons de cassis, което е естествен продукт от черен касис. Каквото и да е, е особено плодово присъствие, което не подразва, а присъства стилно и резливо. Във връхните нотки е и персийски галбанум, чието място е обикновено по-надолу в ароматните пирамиди (като на всички смоли), а от там и истински фурор в ароматното начало. То ми приковава вниманието със смолист, нетипичен за цветно-плодов парфюм дъх. Цветята в сърцевината са много и медени. Откривам си нарциси, ирис и бледа роза, най-вече. Така хубаво са размесени всички ароматни съставки, че e трудно да кажа Private Number ухае на това и това. Ухае на плодове и цвята, по един вечен начин – нито старомодно, нито модерно. За пълна картина на прелестта му, му трябва топлина, само че, умерена. Точно в настоящите пролетни температури, ароматът ми се струва почти луксозен, а това е рядко признание от мен, за парфюм с толкова плодово присъствие. Подозирам, че в истинска горещина, плодовете ще ферментират неприятно. Харесвам аромата най-вече след няколко часа, когато цветята взимат превес над плодовете и остатъкът стане мек и сух.


Зачетох



се по навик в различни коментари за парфюма, най-честият сред които е горещата молба Private Number да се върне на пазара. Ако погледнете немския ebay, той е все още достъпен, при това на символични цени. Така стоят нещата с повечето Etienne Aigner парфюми – качество на достъпна цена. Неоткриваема е само Eau de Parfum концентрацията, във флакона с формата на камбанка, като този на Belle Epoque (Knize), но и Eau de Toilette е достатъчно наситен според мен и с добра трайност. Private Number е женствен и меден аромат за пролетта, който не мога да оприлича на никой от познаваните от мен. С това не искам да кажа, че е нечувано звученето му, но е характерно и интересно. Особено ако харесвате медено плодови, автентични нотки и не ви стават досадни в редовни порции. Само за вас.

1 коментар:

Анонимен каза...

Описанието е страхотно!!!!То4но така го 4увствам и аз!!!!

Александра

Публикуване на коментар