Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

08 февруари 2011

Maxim's de Paris, Maxim's de Paris



лансиран 1984 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Chypre Floral


Минавала

съм по rue Royale в Париж и дори съм надничала през рамото на строг портиер, който оглеждаше със зле прикрито неодобрение прашасалите ми от бродене обувки, за да мярна нещо от лъскавата атмосфера на ресторант Maxim's. Никога нямаше да ми хрумне, че това място за звезди, известно с частния си музей Art nouveau collectionne, има и свои парфюми.
Maxim's е основан като бистро през 1893 г. от бившият сервитьор Maxime Gaillard. Следващият му собственик - Eugene Cornuché, прави от бистрото един от най-известните и модерни ресторанти в Париж, като го обзавежда в стил Art Nouveau и го пълни с красиви жени. Апогеят на славата на Maxim's е всъщност през 50-те години на миналия век, когато ресторантът става предпочитано от международния елит място – Аристотел Онасис, Мария Калас, Дукът и Дукесата на Уиндзор...
От 1981 г. насам, Maxim's е собственост на Pierre Cardin. Той създава музеят Art nouveau collectionne и модерно кабаре. Ресторантът се превръща в известна верига, със свои клонове в Лондон, Монако, Женева, Токио, Ню Йорк и още световни мегаполиси. През 1984 г. се появява и първият парфюм на бранда - Maxim's de Paris, който и днес може да се купи от бутика им, при това на приемлива цена.



Maxim's de Paris

е истинска находка за ценителите на класически шипри. Така го и открих – отмятайки дълъг списък с цветни шипри, които бих искала да познавам. Нямах големи очаквания след неуспешната серия съвременни аромати от групата, които опознавах, затова и удоволствието ми беше двойно. Заоблен и мек като кадифе, вечерен и женствен по особен начин. Много по-приглушен и омаломощен от любимите ми L`Arte di Gucci (Gucci) и Aromatics Elexir (Clinique), но със същото звучене като тях. Не направих експеримент, но ако нанеса тези два аромата един върху друг, ми се струва, че ще получа точно Maxim's de Paris, с дребни изключения. Макар да няма вклиняващото се присъствие на двата, ароматът не е безхарактерен. Гладък и женствен наистина, но и своенравен и дързък в противовес. Такава е и жената, избрала да го носи. Опитвайки се да си представя тази дама, виждам Бриджит Бардо, която влиза боса в ресторант Maxim's и с това предизвиква небивал скандал през 70-те.


Не откривам


плодовете във връхните нотки и това ме радва – нито касис, нито пъпеш присъстват съвсем буквално. Долавям ги все пак, в стилизиран вариант и то когато ги търся целенасочено. Много по-отчетливи са ментата и зюмбюлът от ароматното начало, но се сливат бързо със сърцевината. Дълъг като ферман е списъкът на изцяло цветното парфюмно сърце. От този перфектно подреден букет трудно изпъкват солисти, но все пак различавам карамфил, нарцис, ненатраплива роза. За първи път срещам в парфюмен състав жълтуга (Genista tinctoria) и вярвам, че я разпознавам по една лека, медена нишка. Една капка в повече тубероза ме гнети, за кратко. От базисните нотки на Maxim's de Paris се радвам особено на дъбовите мъхове и добре загладено пачули, които ми носят типичното за шиприте усещане, без да са така сухи и щипещи.


Мога

само да си представям, колко по-интензивен и наситен е неоткриваемият Eau de Parfum вариант на Maxim's de Paris. Не липсва трайност и при това Еau de Toilette издание, но бързо загубва силата на присъствието си. Това пък го прави добър избор за вечерно събитие, на което не искам да съм обект на внимание. Ще чакам някой от божествените концерти класическа музика, които често изнасят на органите в Кьолнската катедрала (живея наблизо), за да направя премиера на парфюма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар