Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

Сериозно за ароматите

Подлистникът "Сериозно за ароматите" съдържа авторски статии, които не са видели бял свят, въпреки, че са били предложени за издаване на български език. На немски и английски провокират повече интерес, но желанието ми е да имаме повече смислено, аналитично и сериозно четиво на нашия си език, вместо да цедим през хилядите значения на думите на английски или друг.


Парфюм vs. аромат
или повече за нишовата парфюмерия



Има три начина да реагирам на парфюм с име Blask (Humiecki & Graef) или подобно. Да реша, че е купен от склад за масова парфюмерия за около осем лева; да не го забележа изобщо, ако не ползвам парфюм или да ми се опне лицето като след лифтинг. Закономерни и оправдани реакции. В първият случай, защото в името на файла няма разширение Chanel, Dior, Givenchy, Hermès, Thierry Mugler, Estée Lauder или произволно от рафта на Douglas. Тоест, не съвпада с мигновеното google претърсване в базата ми данни за добър парфюм, а и флаконът е по-скоро невзрачен. Понеже съм доволна с аромата на дезодоранта и гел-душа си, във вторият сценарий. В третият знам, че е артикул от нишовата парфюмерия, който струва четвъртината ми месечен доход и любопитството ми се разшавва. Всеки втори от трима няма време да го узнае, дори да ползва парфюм. За нишовите аромати трябва да се зачетеш някъде.

Делението при облеклата в модата, най-общо на Haute couture (висша мода), Mass market (конфекция) и Ready-to-wear (кръстоска между висша мода и конфекция), мога условно да проектирам и върху парфюмерията. Не толкова еднозначно ще е, макар пак триетажно. Асортиментът на Douglas и Sephora изчерпва като цяло списъка на Mainstream perfumery или марковата, най-известна парфюмерия. Парфюмният рафт в супермаркета ще кръстя по аналогия с конфекция Mass perfumery или масова парфюмерия. Нито по средата им, нито като хибрид между двете, ще стои Niche, т.е. нишовата парфюмерия. И понеже не идва от китайски, а само от френски, се подразбира и значението. За ниша от пазара, за определени клиенти, за особени случаи. Встрани и отделно от грозда, на различен клон на общата йерархия слагам квадратчето ѝ, ако чертая диаграма. Много дълго и много безплодно може да се спори кое е висшата мода при парфюмите. Парфюмът отдавна не се забърква по тайни рецепти от монаси само за императрици и принцеси, както е било по времето на Мария-Луиза Австрийска. И отдавна не е трофей върху тоалетката само на заможни . От времето на Франсоа Коти, всъщност. Гениалният французин е имал много таланти, само един от които на парфюмер. Той е, който внася парфюма в моловете и го превръща в тръпка и за простосмъртния, а себе си и поколенията си в мултимилионери. „ Дай на една жена най-добрия продукт, който можеш, предложи й го в перфектната бутилка,...., поискай разумна цена за него и ще станеш свидетел на бизнес, чиито мащаби светът не е виждал.“ Казва го и го прави в годините около 1908.

Днес стелажите на Douglas и Sephora може да изглеждат огънати от различни имена, но парфюмният пазар отдавна се е окрупнил и продължава. Концерните LVMH, PUIG, Estée Lauder, Procter & Gamble, Coty Inc. и още няколко държат правата върху повечето търговски марки. Парфюмите на Kenzo, Christian Dior, Guerlain идват всъщност от LVMH, който е и световният лидер за всички луксозни стоки, за които се сещам. Парфюмът ви на Nina Ricci, Carolina Herrera или новичкият ви лъскав One Million (Paco Rabanne) идва от PUIG, а този на Calvin Klein, Jil Sander, Pierre Cardin, ..., Vivienne Westwood от Coty. Любимото ви Light Blue (Dolce&Gabbana) се разпространява и произвежда от Procter & Gamble. И така докато се свършат имената. Chanel си е Chanel, но като него малко са оцелели самостоятелно. Как функционират концерните и какви са точно лицензионните им споразумения с брандовете e чувствителна тема, от списъка на избягваните. Важно е дотолкова да се знае, че само така може да се наложи един парфюм едновременно по целия свят. Струва повече от годишното изхранване на някоя по-малка държава и по тази причина рекламните бюджети не се споделят охотно – звучат скандално. Фрапантната истина изведена от този факт е, че само около 3% от цената в магазина е самият аромат. Новият Mon Jasmin Noir (Bvlgari, 50 мл.) струва реално 4, 47 лв. от 149, които давам в магазина. Важи за всички, не само за него. Останалото е реклама, опаковка, флакон, печалба и пр. Ужас. Звучи ми като пладнешки обир, но се оставям на драго сърце да ме оберат за любим парфюм. Преди десет години добрият аромат е струвал 200-300 € за килограм, днес 100 € се счита скъпо (имайте предвид, че това е концентратът, който се и разрежда после) и бият през пръстите парфюмера, чийто нос стои зад любимия ви парфюм. Задачата му е да сведе до минимум себестойността на течността и от артист на изкуството се е обърнал на икономист счетоводител. Такива цифри от кухнята изнася Лука Тюрин в книгата си “Тайната на аромата”. В подобни условия няма как да се чуе много за нишовите парфюмни къщи, понеже те не рекламират. “Никак не харесвам тази дума. Всеки може да излезе с нишов парфюм. Ниш означава, че можеш да го намериш в един или два магазина, не навсякъде”, това ми разказа Джоузеф Гарсес, Президент на Robert Piguet Perfumes - едно от по-известните нишови имена. “Предпочитаме да се разбира, че влагаме повече пари в самия аромат, не в мултимилионни кампании за налагането на парфюма.”, са пак негови думи.
Много от нишовите брандове водят начало отпреди Chanel и Dior, но са си останали такива и не са стъпвали никога на рафта на duty free магазините по световните летища. Обслужвали са кралски дворове в Европа и далеч от нея. Възможно е Creed да не ви казва нищо, въпреки че има история отпреди нашето Освобождение и е бранд, увековечил българската ни роза с парфюма Fleurs de Bulgarie (1845). Създаден за Кралица Виктория и произвеждан до днес. Creed е бил придворен парфюмер и на Елизабет Баварска (Сиси), поканен от самата нея през 1875 и за която създава Fantasia de Fleurs (1862). Днес мога да си ги помечтая, поспестя и купя и двата. Penhaligon`s е друго име от това далечно време, любимец на английския кралски двор. Много нишови брандове идват от Италия и тръгват от бръснари, които са учили занаят с години. Повечето обаче, никнат с днешна дата и набират любопитни. Заради оттегчението от мейнстриймния аромат, чиито нови аранжименти се поизчерпаха; заради това, че е успешен бизнес с едно от най-чувствителните ни и суетни сетива – обонянието; заради ексцентричността, която никога не се е ползвала с по-добро име от сега. Зад имената на нишовите брандове стоят всякакви хора, не по подразбиране само модни дизайнери като при мейнстрийма. Кейко Мечери и Аник Гутал са били пианистки, други художници, трети като Серж Лутенс професионални парфюмери, на които им писнало да работят за други и са започнали за себе си. Има и модни дизайнери – не, че липсват, но са по-особени. Срещат са дори роднини на големи имена от мейнстрийма. Особено успешния Романо Ричи, внук на Нина Ричи има собствена нишова марка Juliette Has A Gun, чиито парфюми се преследват страстно от ценителите. Шарен произход, казано накратко, обединен от обич към аромата и неприязън към клишетата. Границите на парфюма са избутани до аромати, продавани в парфюмни флакони с надписи Eau de Parfum или Eau de Toilette. Мирис на асфалт, на мастило, на катран, на лепило може да си открие този, който ги харесва - в колекциите на Comme des Garçons. При това са луксолизирани, тоест ухаят освен ексцентрично и луксозно. Има и съвършено нормални парфюмни аромати сред тях, но и предизвикателството го има. Ако ви се струва, че печени шабленски капии или пушек от огън не могат да миришат луксозно, тествайте Pulp (Byredo) или Gypsy Water на същата марка. Липсва ви странното усещане за хлад по зъбите, все едно са ви свалили зъбния камък с ултразвук? Може да си удължите удоволствието, щом ви е удоволствие с Un Matin d`Orage (Annick Goutal), който имитира с аромата си усещането. Такива странни и интересни неща могат да се открият при нишовите имена. В общия случай ще ви направи впечатление, ако досега не е успяло, че са различни мириси. Има олекотени, има тежки и блажни като парфюмите на Montale, с които можеш да се уплашиш, че си се залял с концентрирано парфюмно олио. Има смислени и безсмислени, рядко и досадни, трайни и мимолетни, но ключовата дума остава различни. Нишовите брандове имат свободата да лансират специфичен аромат, без да правят скъпо маркетингово проучване за потенциалния успех, без страх, че няма да отговарят на масовия вкус и парите им ще изчезнат в бермудски триъгълник, без да робуват на конвенционални разбирания за парфюм. Държат на качествените съставки, на ексклузивни места за продаване, на сортирана клиентела. Могат да започнат днес и да успеят утре и без да има зад тях традиции, име от висшата мода или много пари. Роят се непрекъснато и ако не съм сигурна как да реагирам на парфюм с име Blask (Humiecki & Graef) или подобно – надниквам в ebay. Броят наддавания и таванът, който стигат, задминава често същите показатели за любимия ми Chanel № 5 или много други от постоянния ми абонамент в Douglas. Чак понякога се усъмнявам дали не се манипулират аукционите, но знам, че чувството идва от присъщата ми и здравословна подозрителност на българка. Като такава нямах много време, колкото е имала французойката или германката, да се уморя от мейнстрийма. Западноевропейката сега наддава яростно за да си купи разнообразие. Аз пък съм расла с дезодорант “Зелена ябълка” и ще си нося дълго още Aromatics Elixir (Clinique). Нищо, че ми е връстник по година на лансиране и е мейнстрийм. Но ми е хубаво да знам, че имам алтернативи и посягам често към тях. Сервирам си изненада.


Натали Никол