лансиран януари, 2003 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Musc
Държа
n на брой поли в гардероба си, като n клони към ~ , а закръглена до цяло число, стойността му стряска. Прави, частично разкроени, клоширани, асиметрични, дълги, къси, с джоб отпред, отстрани, без джоб, с колан или без в талията. Колекцията е трупана с години и няма повтарящи се екземпляри. Всеки от тях ми носи точно определено чувство и комфорт, има специфични задания за обличане и еднаквостта е само привидна. Мъжът ми напр., искрено недоумява как нито една не е взаимозаменяема с друга, щом при него панталоните могат и щом са всичките поли. За парфюмите се чува аналогично често, че дадени два или три носят едни и същи усещания, което обезсмисля притежаването на повече от един от множеството. Колкото мога да се съглася с това твърдение за цитрусовия, ваниловия или дървесен аромат, толкова не ми се струва валидно за мускусните. В тяхната прогресия има учудващо звуково разнообразие и клонящо към безкрайност детайлизиране на мириса. Сапунен, алдехиден, пудрен, оцветен, грацилен – са само част от възможните му интерпретации, а общото сечение е комфорта и приемливия, ненатрапващ се звук, който издават. Ако приема хипотетично, че има универсални парфюми, то те биха били именно мускусни. Най-вярно би било такова твърдение за ароматите с бял мускус. Нещо повече – той е в състояние да луксолизира дори плодовете в парфюм и да ги направи приемливи и за официално-елегантната визия. Wild Pears (Montale) e изразителен пример за това му въздействие. L'Instant Magique (Guerlain), Essence и Essence Eau de Musc (Narciso Rodriguez), Ferre eau de parfume (Gianfranco Ferre), Sensi (Georgio Armani), Iperborea (Lorenzo Villoresi), Mon Jasmin Noir (Bvlgari), Daisy Black Edition (Marc Jacobs), Chloe Innocence (Chloe), Emporio Armani Lei (Giorgio Armani), Noa (Cacharel) са от примерите ми за универсалното и неофензивно присъствие на аромати с мускусен остатък. Не, че непременно се харесват. Но не се излагат в нито една от възможните ситуации, неутрални са и са такива към които можеш смело да посягаш, ако се двоумиш какво да носиш. Вписват се еднакво добре и в схематични, и в други поводи. Сравними са с класическата пола, два и половина пръста над коляното, която е винаги безопасна и придобива всевъзможно приложение в зависимост от избраното горнище и обувка. Общото между изброените е пудреният принос на мускуса в чувството за чисто, леко и удобно.
Усещането
за опудреност, може да се носи и само от ирис и се свързва най-често с него, но е съвсем различно при съчетанието му с мускус. Самостоятелно е по-скоро прашен и ръси останалото в аромата като пудра захар, под която омеква кората. Второто е буквално козметично усещане за талк или компактна пудра за лице, каквото е и в Clair de Musc. Ароматизиран с пепел от рози едновремешен талк - е основното, линейно присъствие на парфюма. Нанася се по-скоро лепкаво като талкът в лак за коса, който трябва да подсуши корена и да държи формата. Спира да лепне бързо и с изсъхването фиксира неутрална по вид женственост. Естествените феромони, които излъчват телата, тоест - остават под филм от пудра и женствеността равни на телесна чистота, не на еротичност и покана. Не си в ластичен минижуп , който ти очертава бедрата, а имаш увереността, която носи класическата дължина. Не са и само гримирани с пудра феромони, като комфортната интимна чистота в Maîtresse (Agent Provocateur). Clair de Musc тушира емисията им.
Не свързах
парфюма с известната клавирна Clair de Lune на Дебюси, както го свързват по подразбиране други, понеже не го намирам така лиричен или носталгичен. А е лиричен, доколкото не прави рязки обрати и излъчва равно напевно от начало до край, без да е сънотворен като Ombre Rose L'Original (Jean Charles Brosseau). И носталгия има – за тези, които познават чистата миризма на талк и лаковете за коса от миналото. Прагматично оценяван, е функционален и некапризен аромат на добре поддържана телесна чистота. Нетраен е като нея и изисква често подновяване. Заради алдехидната пудреност е сравняван с легендарния Chanel 5, но има значително по-неутрално откъм женствена цветност съобщение. Не е и така сапунисан като легендата. Препращам повече към Shiny Creation (La Perla), заради началото му на лак за коса от фризьорските помпи в миналото. Изпъква странно в редицата на Serge Lutens ароматите, които познавам, без да е странен като тях. Няма драматургиен ефект и не е парфюмен паметник, каквито ми се струват много от ароматите на марката. Парфюм на общо основание, тоест.
Не е и буквално
бистър и прозрачен мускус, както ми внушава clair. Светъл – му подхожда повече, а козметичен – най-вече. Цветята му не са парфюмно звучни, сухи и стрити на прах и пудра са. Няма и класическото развитие на парфюм, работи само в един такт. Въпреки тази му едномерност, не ми досажда. Пудрата го уплътнява, за да не е плитък или рехав, без да го прави зимно дебел. Има благородната семплост на едноцветна, практична пола. Два пръста и половина над коляното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар