Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

16 април 2012

Shanti Shanti, Miller et Bertaux





лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral



Ако Facebook



беше български, бутонът 'харесва ми' щеше да се казва 'аз това го знам'. Видях това твърдение с незначителни разлики в словореда в няколко форумски и skype подписа. Първо се смях, после за секунда осмислих колко е вярно. Простичко дефинира войводски войнствения ни манталитет и демонстрира остро наточения на мотика език. В Западна Европа, където живея от години, никой не е така категоричен и не връчват награди за хапливо до цинизъм остроумие. Тук никой не пише брутално блестящо като Калин Терзийски*, защото никой не разсъждава така. Битието им е определило по друг начин съзнанието. Моето се е формирало на балканска ширина и преди да реша дали ми харесва Shanti Shanti, първата ми мисъл беше – аз това го знам.

Изобщо не стана


нужда да надничам в нотописа на парфюма. Израснала съм около този мирис на българска роза и не мога да се объркам. Нещо повече – мога да го различа в детайл – дали е разредена розова вода или розово масло от сувенирен мускал. В Shanti Shanti е българска розова вода. Същата като от шишето на Alteya Organics, произведено в България, с цена около 2.80 BGN за 250 мл. Не казвам, че не е хубав аромат, само не мога да се прехласна толкова, колкото писалите на английски за парфюма и платили $144 или 94,00 € за 100 ml. На тях им е простено – ароматът за тях е екзотичен; за мен – част от битието, определило трезвото ми, откровено до циничност съзнание. Въпросът за цената е последното, което (ако изобщо) коментират добрите парфюмни критици. Сега пък на мен ми е простено – аз не съм критик. Активен и любопитен потребител само, който не иска да е лековерен. В Shanti Shanti разпознавам достатъчно ясно моноаромат и мога да оценя като оригинално само избраното име.


Shanti Shanti


е санскритска мантра за вътрешен и външен мир, спокойствие и хармония, подобна на 'омммм'. Между другото, Miller et Bertaux е нишов бранд, който предлага и Om парфюм. Франсис Милър и Патрик Берто са френски дизайнери и като на всички такива - шантавата ексцентричност им е разрешена по силата на определилото ги битие. Чорлави и застаряващи бонвивани, които ни посвещават с любов аромати от своите пътувания**. За Shanti Shanti не става ясно от кое точно тяхно пътуване, но едно е сигурно – където и да са били, се е продавала българска розова вода.



Сутрешна,


розова роза, сиропирана като реванé с карловска роса - е розата от началния етюд на Shanti Shanti. Замайващо, но водно сладка заради влагата по нея. Твърде сладка за да е невинна, в същото време недостатъчно маслена за да е знойно женствена. Или недооформена още роза, която не бих късала за букет. Или на пъпка, или с концентриран сироп и разтворена я предпочитам. В Shanti Shanti не е сгряна достатъчно за да е наситена и интензивна, а не е и вече пъпка. Поизсъхва все пак от сутрешната влага и в сърцевината на парфюма мога да я различа в пудрено дуо с ирис. На първи такт – като вдишвам, е опудрена, на втория – при издишване - ми остава следа от лекарство по носоглътката (във всеки случай нещо стерилно като усещане, същото като гледам само външно лекарствения флакон на парфюма). И така докато се изпари хубаво от кожата всичката влага по цветята и се сгъсти до интересният, добре овкусен с подправки дъх от роза. За да излети разредената водна сладост и да замириша на парфюм ми трябват около час и половина. Преди това трябва да изтърпя безхарактерното усещане от обтриване с памучен тампон, напоен в розова вода, познато ми и от Rose Poivrée (The Different Company). Или пък досадната, тънка сладост по небцето, след като съм яла малеби, която предпочитам да измия от зъбите си.


Розата в

Shanti Shanti вероятно е брана добре оформена и в последствие разреждана. Само на мен ми се струва недооформена по тази причина. При това ѝ решение не мога да реша кога става за парфюм. За лято ще лепне от сладост, за зима е твърде рехава и тънка. От преходните сезони есента е късна за ярката цветност, пролетта пък е твърде рано за нея. Не мога да преценя дали ми харесва, значи по-скоро не. Освен това 'аз това го знам'.

___________________________________________________________________
* отличен с европейската награда за литература 2011 писател
** парфюмите от колекцията им са подписани “from our trips, with love”

Няма коментари:

Публикуване на коментар