Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно. Интервю с критика Чандлър Бър на страницата VPP Портал

27 януари 2012

La Chasse aux Papillons, L’Artisan Parfumeur





лансиран 1999 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral



Преди


близо двеста години, Хенри Уолтър Бейтс описва първите случаи на мимикрия при животинските видове. По-специално неговите открития са върху пеперудите в Амазония. Заблуждаващото поведение и окраска са най-характерни именно при пеперудите, за чието преследване се говори и в парфюма на L’Artisan. Ароматът му на бели цветя разнася ведро и оптимистично настроение като едноименната песен на Georges Brassens. La Chasse aux Papillons (лов на пеперуди) е негов шансон от 70-те с несложен и жизнерадостен ритъм, подобен на този от Sur Le Pont d'Avignon, който децата пеят във втори клас. Несложно и жизнерадостно присъства и парфюмът около мен, но има нумизматична стойност в парфюмната ми сбирка заради камуфлажно мимикриращата тубероза.


Камуфлажът


е мимикрия на прикритие, при която обектът се слива с околната среда и се забелязва трудно от враговете си. Някои видове дневни пеперуди от семейството на хеликониите имат например, толкова стъклено прозрачни крила, че са практически невидими. Невидима става и туберозата в парфюма при определени условия. Бялото цвете е разпознато безпогрешно като доминанта на La Chasse aux Papillons в 7 от 10 мнения за парфюма, но мимикрира на студено като се слива с мириса на липа и прелива във фрезии. С този ефект дори най-алергичните към трудната му миризма, към които спадам, сме принудени да признаем, че ароматът е пролетно красив. Туберозата е рядка и скъпа парфюмна суровина, с много и видни ценители. Враговете ѝ са не по-малко, а най-силното им обвинение е маслената тромавост (индоловото усещане за тежест в корема и главата) и ретро аналогиите с блажните и мощни парфюми на 90-те. В La Chasse aux Papillons е силно обезмаслена, сутрешна и много истинска на мирис. Ретро е само дотолкова, доколкото след 2000-ната, където слагам мислено вододела, парфюмите се разведоха с буквалните заемки от природата и масово поеха курс на абстрактизиране. Разфокусирането им си обяснявам с оригиналното химизиране на мирисите (при качествените аромати) и непрекъснато роящите се многопрофилни ароматни молекули. La Chasse aux Papillons не е маслен и тежък като емблематично туберозния Poison (Dior), но и не е абстрактен и химизиран. Ухае достоверно на бели и оросени цветя.


Автентичен



e точно колкото Do Son (Diptyque) и го наподобява недвусмислено с началото си. По-вярно би било да се каже, че Do Son имитира лов на пеперуди, заради хронологията на лансиране. И двата аромата идват от парфюмни къщи, известни с реалистичните си, природни парфюми и делят общи ноти на тубероза, портокалов цвят и жасмин. Изстуденият La Chasse aux Papillons изкривява бързо общият начален вектор на благ цитрус и туберозно – жасминовата сърцевина остава маркирана като с пунктир. Погледната от такъв охладен ъгъл, напомня бухнали фрезии в щедър букет. Богати букети с фрезии продават съвсем близо до мен – на немско-холандската граница при Rotenbach (Roermond). Късметлиите, които сме толкова близо до пословичните градинари, притичваме често не само за сто лалета в огромен ластик, но и за бели фрезии. Едва сега, докато търсих обяснение за приликата в мириса, установих приликата на външен вид между туберозите и фрезиите, които съм снимала. Илюзията ми за бели фрезии в La Chasse aux Papillons е много жива, но ако съдя по описания състав на парфюма – идва от преплитането на обезмаслената тубероза с липов цвят и жасмин, изложени на умерен студ, какъвто има в ранните пролетни дни. Затопленият парфюм доближава застрашително траекторията си до тази на Do Son или изпъква в туберозо – жасминов релеф, в който зеленото на жасмина задира леко по повърхността.


Приятният хлад


избистря достатъчно мириса за да е не само поносим, а и особено мил дори за алергичните към бели цветя. Въпреки това не бих посмяла да нося парфюма, заради страха, че все някога ще вляза на топло и незастрашената тубероза ще спре да мимикрира. Мислено обаче, ръкопляскам на парфюмера, успял да формулира оптическа илюзия за пролетна фрезия и да направи туберозата гальовна и прозрачна като крило на стъклокрилка*. Цветето цъфти основно през нощта и сигурно му се налага да излъже с трик пеперуди и други насекоми да кацат през деня. С фитонциди на липа или камуфлаж на фрезия.

____________________________________________________
*пеперуди от вида Greta Oto, при които липсва оцветяване на част от крилете.

4 коментара:

kovatcheva каза...

Очаквах описанието и много ми харесва, особено интерпретацията с мимикрията, не бях се замисляла в тази посока. Поноси го още в студа - това е неговото време. И подготви апарата за други интересни неща. Чакам те!К.

Натали Никол каза...

Милейди, благодаря за щедрата възможност да опозная добре този парфююм. Пристигам с апарата.

Анонимен каза...

Здравейте! Искам да попитам, само като член на този сайт ли бих могла да чета в архива? Да използвам директни линкове за бърз достъп? Благодаря!

Натали Никол каза...

О, за архива дори не е нужно да сте регистриран член. Просто кликнете върху името на парфюм от дясната колона. Досега членството в блога не носеше никакви дивиденти, но това ще се промени.Благодаря за проявения интерес.

Публикуване на коментар