Violet Blonde, Tom Ford

лансиран 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Woody Musk



Денят,


в който са измислили еластана или ликрата, или спандекса, трябва да го обявят за международен празник. Бих празнувала по женски в разбъбрена компания, вдигайки дълъг и прочувствен тост за здравето или паметта на изобретателите – според случая. Комфортът на дрехите с еластан в състава не мога да сравня дори с най-изпипаната дреха от висшата мода, върху чиито тайори са умували големите имена в модата. Удобството е такова, че дори да е неосъзнато, започнахме да го търсим във всичко, което опипваме в магазина – даже и да не сме много наясно на какво се дължи. И не става дума само за толерантността на влакното към обичайно вариращите килограм-два, а за начина по който гали извивките, без да ги бетонира. За свободата на движенията в дрехата и за самоуверието, че си винаги изгладен. За стреч дънките пък мога да говоря като за революция – там еластанът направи световен преврат. Зеблените чували от миналото, които се впиваха в талията и оставяха синьо-червени деруги по кожата като от вендузи, сега са сменени от лек и удобен пластелин. Премираните за най-аристократични тъкани – коприна, лен, сатен, габардин – изгубиха отдавна в мое лице поредният сляп поддръжник. В редките случаи, в които попадам на светско събитие се забавлявам садистично да гледам как елегантни дами стърчат прави, защото ако седнат тоалетът им после прилича на изваден от орех или хармониката на скута им изглежда като разпънат акордеон. Или как си сдържат въздуха и дишат само до ключицата за да не разпънат някой страничен шев на копринената си блуза. Преди да стигна до еластана (допреди 15-тина години) и аз бях в тази невесела компания.

Violet Blonde


ми връща усещането за този дискомфорт. Много претенциозен, много официален, много дизайнерски и ... адски неудобен. Съвсем като приказната ми копринена рокля, която виси от сантименти на закачалката и никога не обличам. Класически haute couture аромат – прекалено женствен, много заоблящ, твърде впит в ханша ми, доста подчертаващ. Ароматното му начало е необичайно красиво и произвежда смайващия ефект, какъвто предизвиква и жена, току-що появила се на коктейла в дизайнерската си рокля. Погледите се фокусират върху нея като режисирани от отговорника по сценичните ефекти – събират се по сценарий в ярък светлинен сноп. Връхните нотки на Violet Blonde имат велурено мек отблясък, близнак на този от Shalimar Parfum Initial (Guerlain), само че тук в скъпо лилаво. Същият смекчаващ отблясък, с които примигва тоалетът на дамата гледан отдалеч. Като приближи - забелязваш, че има твърде много ламе в нишката или че е сатенирана и не поддава при движенията ѝ. Именно същото се набива в погледа и при Violet Blonde, ако не си навираш непременно носа в китката, а го изучаваш от реалното му поле – че е лепнещо и жасминово сладък и че е неудобен като колосано с туткал бюстие. Скъпото лилаво се оказва най-обикновено лилаво, натупано обилно с пудра от ирис за да не лъщи като патладжанено. Тежка, замайваща и световъртежна сърцевина, тоест. Граският жасмин* e толкова концентриран, че насипаната пудра от ирис прави само клей в олиото му, без да е в състояние да неутрализира накъртващата му мазнина. Теменужките от рекламния фотос са много подвеждащи. В състава е посочено листо от виолетки, което разпознавам само с усилие. Ароматът лилавее не от тях, а от лилав ирис – сух и стилен, но безсилен пред гръмогласния жасмин в ароматния хор. Като реванш за цялостното изпълнение финалът на концерта започва да оправдава парите си. След час и половина жасминово мецосопрано от което ми писват ушите, най-после по-тембровите арии на мускус и дървеса.



За жалост,


не мога да стана и да си изляза по средата на шоуто на Violet Blonde и да се върна за края му. След хубавото начало се налага да изтърпя по-дългата същинска част и чак тогава да се насладя на завършека. Докато се избистри и утихне ароматът за да охлаби примката на гърлото ми, стърча на високи обувки, които колкото и да са удобни, напрягат стойката ми до вдървяване. И не смея да седна за да не омачкам или сцепя прекалено вталения тайор. В интерес на истината Violet Blonde се държи различно на повърхността и на дъното си – но аз не нося парфюм с нос в лакетната свивка както ми допада като го изучавам, а в общата му мъгла. Не знам и къде и кога да нося този светски лъскав аромат. В постното ми всекидневие се чувствам абсурдно с него като неуместно облечена във вечерна рокля на опашка в супера. Вечер търся спокойствието и уюта на чистите миризми, а да го заведа на театър е опасно заради риска да издуша околните. Остава ложата на оперетна постановка, където потенциално недоволните от замайващата ми сладост биха били по-малко. Непрактично ламе.

___________________________________________________
* Jasminum grandiflorum