Wild Pears, Montale

лансиран юли, 2011 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Aromatic Fruity


Помня


The Curious Case of Benjamin Button (2008) с философския му темперамент и уникален мотив. Филмът извърта лентата наобратно – Бенджамин Батън се ражда артрозен 80-годишен старец и изживява на заден ход живота си, за да заспи като бебе, което няма спомени. Wild Pears ме присеща за тази разкъртваща драма с подобния си backwards сюжет. Ароматен компот от круши с листо индрише за дъх - дива круша, късана от полето – дребен плод с ципеста кора от слънце - цъфнала в бяло горска круша – нежен цвят, въздъхнат от дървото. В този обратен ред се сменят сцените на Wild Pears. Един от най-новите парфюми на Montale е и ме изненада със съвършено различна и нетипична за бранда лекота и грация. Свикнала съм от тези алуминиеви флакони да плъзват свръхаромати, гъсти и интензивни миризми, които бъркам с парфюмно олио и които траят вечност. Wild Pears трае вечно, също. Но ме похити с добронамерен финес и достоверност.



Вярно е,


че обичам медени и слънчеви круши, но обичам и други плодове, които далеч не ме прехласват в парфюмен флакон. Бягам от плодовите парфюми заради чувството ми, че съм се заляла с евтина фруктоза или детско сокче. От Wild Pears бях пометена и реших, че имам вирус в програмата. Сканирах си диска за грешка като наизвадих други плодови парфюмни аромати, изгаснали под два пръста прах в чекмеджето. Не съм минала в друга фаза и не съм заобичала внезапно плодовете в парфюм, само Wild Pears е превъзходно изключение, е съобщението от системата ми. Цицин мокра* се връщах от пързалката като дете и чаках някой да ми отвори компот от круши. Предвидливо го качвах от мазето, трасирайки победоносното си завръщане с мокри чорапи. Топлата стая се пълнеше с лято щом някой махнеше капачката. Надигах буркана и пиех до дъно, докато ми се караха за невъзпитания маниер. С нос в буркана не се чува много от това наоколо, твърде е сочно сладко и дъхаво за да забелязваш. Такова истинско е началото на парфюма, като да си се потопил в компот от круши, в който някоя грижовна ръка е сложила едно листо индрише за резливост. Компот най-често се ползва за бозави и безлични парфюми, тук го ползвам в най-добрия смисъл за който се сещам. Дъхав, хладен от избата компот от круши, изпит с голяма жажда. Сладостта му се разсейва и остава плод. Хубава, медена круша, която ми наводнява устата, с лунички от слънце по кората . Докато я гледаш само и си вече по-здрав. Поомекнала е от зрялост, но още нахруптява към сърцевината. И нейният аромат избледнява след час и се връща там, откъдето трябва да тръгне - цъфнала круша. Грацилен и пролетен мирис, нежен като снегът от цветовете, ако стоиш под дървото. Зад чистотата му стои мускусът от базата, а зад усещането за стопляне - сандаловото дърво и лъчезарни следи от ванилия - друго обяснение нямам. Момини сълзи в сърцевината? Може, ако вазичката им е стояла за кратко до купата круши.



Ако не си вярвах,


че е луксозен аромат, нямаше да повярвам изобщо, че може да има плодов парфюм със съставка лукс в пирамидата. Пак на мускусът приписвам усещането. Не знам дали ще се парфюмирам някога с Wild Pears за работа, обаче ако се престраша, ще съм непоправимо ведра за деня. Нито мога да преценя лято, есен или зима му отиват. Вероятно пролет повече. За мен ще е целогодишен, понеже е единствен парфюм с плодови нотки, който ме е развълнувал същински. Сладкото крушово начало тонизира вместо хапче Мултивитамин, а безкрайният му мускусен остатък ми поддържа чисти дрехите и размислите за деня. Неустоим оптимизъм.

___________________________________________________________________________________
* синоним за вир вода от речника на баба ми.