(untitled), Maison Martin Margiela

лансиран 2010 г.
Eau de Parfim
UNISEX
Olfactive Group:
Floral Woody Musk




Преди

да станат униформено облекло за навън, любимите ми дънки с външни шевове и протрити ръбове по крачолите, са тропосвани с цъкането, изумлението или отричането на стотици химикалки и клавиатури на модни критици. Подобни детайли по дрехите вече никого не впечатляват, но с появата си преди двайсетина години са шокирали. Човекът, произвел шока е белгиецът Martin Margiela или както го наричам откакто чета за него - Д'Артанян на модата. Отнасят го като седми от авангардната шестица Antwerp Six, както аз четвърти от мускетарите. Martin Margiela завършва Antwerp's Royal Academy of Fine Arts през 1979 - та, а създава своята марка Maison Martin Margiela през 1988 – ма. Преди първата си собствена колекция, работи за Jean Paul Gaultier (в средата на 80-те). Работи и като творчески директор на дамската линия на Hermès (1997-2003) и въпреки този пост точно под прожектора, запазва лицето си в тайна. Създал е интрига и се е превърнал в енигматичeн Х като не се показва пред камери и фотоапарати. Дизайнерът, който може да направи дреха от стари перуки, има само една снимка в Мрежата. Тази от статия на New York Times в началото на октомври, 2008. Красив мъж. Стилът му всъщност, както и на останалите от Antwerp Six, е повлиян от японските авангардисти и по-специално от Rei Kawakubo (създала Comme des Garçons). В нейните колекции има унищожени дрехи с дупки като от мутирали молци, а в тези на Martin Margiela видях недовършени тоалети, обявени за готови, огромни ръкави и диспропорции като от криво огледало. Maison Martin Margiela няма официално лице или говорител, понеже дизайнерът изповядва колективния дух. Всичко е дело на екипа, не на отделен човек и следователно не може да се представлява от един. От 2002 – ра насам Maison Martin Margiela е в ръцете на Diesel. Плъзват спекулации, че дизайнерът се е оттеглил или заради различия в политиката на бранда или просто да се наслади на живота си, извън увеличителната лупа на модните среди. Истината, според ablogcuratedby.com, е, че Martin Margiela се оттегля наистина през 2010-та и го прави именно с първия парфюм на къщата (untitled).


Неозаглавеният*

аромат няма име за да е в синхрон с философията на дизайнера и къщата – анонимно бяло. Той е просто първото от Line 3. Дамски гардероб 4, ... , колекция за мъже 10, аромати за мъже и жени 3 - така непретенциозно са обозначени линиите на бранда. “Всеки може да поставя под съмнение даден цвят, форма или облекло....Искахме да дадем на парфюма същата възможност за оспорване. Лишен от каквито и да било препоръки за точно определен климат или друго влияние, (untitled) може да се интерпретира и носи, независимо от случая, от всеки от нас.” Това послание носи колективния подпис Maison Martin Margiela, но е факт, че самият дизайнер одобрява крайният вариант на парфюма. “Той искаше нещо съвсем зелено, ....., нещо, което напомня за природата – както стритите листа между пръстите..” , това издава Daniela Andrier – носът зад (untitled). После допълва, че е благодарна за прошепната идея. И понеже германката е нос и зад повечето аромати на Prada и най-вече на колекцията Infusion, във всички уважавани мнения срещнах откровени препратки към тази колекция. Като наговорени помежду си, всички известни парфюмни блогове, ми внушават упорито връзката, която не откривам. (untitled) не е новата Prada, както някъде прочетох. Той не е конвенционален аромат, тоест вероятността да не се хареса е десетина пъти ускорена; лансиран е без предварително проучване на мнение и е просто предаден на L’Oreal за производство след селекцията. Мен не ме препраща към нито един от трите аромата на Prada Infusion, които познавам.



Напротив,


мирише ми съвършено различно от всичко, което съм мирисала в парфюмен флакон. Началото му е преносно зелено и силно горчиво. Горчивата жилка е тънко оплетена в резидавината и идва от вид горчив цитрусов портокал (Bigaradier). Бих предпочела да я няма, понеже комбинацията от двете ми припомня спарения мирис на мокри налъми. Подгизналите каишки и дървото на тези древни чехли, наслоили пяна от домашен сапун, ми миришеха именно така в обществените съблекални от детството ми. За мое удовлетворение мирисът и асоциацията ми са винаги кратки, понеже горчивината се разсейва бързо. Остава смолисто – зеленото дуо галбанум – лентиск. Lentisque (Pistacia lenstiscus) Absolute или още Mastic Absolute е зелена маса с плътност на восък, извличана от шам фъстъка. Придава билкова зеленина и смолисто – дървесни оттенъци с деликатно сладък и балсамов дъх. И тамян има в състава на (untitled), който мирише като незапаления. От всички тях остава нещо като хартиен мирис, на топла вестникарска хартия. Абстрактно чист и модерен бял мускус влиза в ноздрите ми след половин час и остава там много дълго. Молекулата му е Serenolide™ и е собственост на Givaudan, концернът за който работи Daniela Andrier.


Необичаен

и особен парфюм, ако сравнявам с асортимента на Douglas. Рекламният клип на (untitled) започва с демонстративно късане на безкрайните страници с известни парфюми. Посланието е за време на нови неща. В този парфюм за мен всичко е ново и мотивиращо. Минималистичният, аптекарски флакон с превързано гърло, ароматът на мускус, който се избистря от сапунено чист до чист, еклектичният ароматен профил. Няма да е вярно да кажа, че мирише модерно, защото модата далеч не е такава. Ухае ексцентрично свежо и е живо отражение на странностите на Maison Martin Margiela. При тази марка всичко е различно – като се почне от футуристичните им линии, чак до страницата им, която прилича на екран на DOS. С (untitled), вместо прощално писмо, Martin Margiela оставя нещо истински интересно и характерно. Красив ракурс на зеленото.


__________________________________________________________________________________
* untitled (англ.)

Heliotrope, Etro

лансиран 1989 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Oriental Floral


“ Тук мирише

на сладкишарница.” , беше реакцията на мъжа в къщата. Често засуква думите и произвежда нови, неволно и без да забелязва. Със сигурност искаше да каже сладкарница, но първо е мъж, и второ - говори български само по няколко часа на седмица през последните 24 години. Сетих се да попитам след време чак, дали е хубаво или лошо щом мирише така. Не помня какъв отговор получих, обаче си знам, че щеше да е хубаво, ако идва от кухнята. Heliotrope не е кухненска миризма, но е от вкусните парфюми, за които се чува yummy. Учудвам се да го видя спрегнат като унисекс, в моето разбиране е изцяло дамски аромат или поне аз не бих искала да ухае така любимият мъж.


Не точно

на сладкиш за мен, а и на сладолед stracciatella. В него няма май бадеми, както има в Heliotrope и въпреки това stracciatella ми ухае подобно заради стърготините нагарчащ шоколад. И бадемите тук са силно ароматни и силно горчиви в началото. Цианидната им горчивина се разсейва бавно, но характерният им хлебен дъх остава почти до край. Смесва се с подсладена ванилия, точно като от пакетче нежна и не такава пренатегната като в Gaultier 2 (Jean Paul Gaultier) или Armani Code (Giorgio Armani). Освен, че е посочена отделно, ванилията идва като дъх от самия хелиотроп. Това цвете има и неуханни разновидности, но като правило хелиотропът е сред най-дъхавите ванилови аромати при цветята. Тук е силно опудрен мирис, глъхнещ в гънките на кожата. Хелиотропът е винаги обърнат към слънцето и така обяснява името си*. Най-често го показват в лилаво цъфнал, откъдето пък е станал нарицателно за нюанс на лилавото. Градинарите обаче, определено предпочитат белия, заради по-силният му ванилов мирис. В ароматната пирамида на Heliotrope има дълъг ред, който не разпознавам изобщо. Може би само прашно лятно сено от бобовата тонка в подсушения остатък. Иначе го свеждам до бадеми и ванилов хелиотроп, напудрени добре и непрозрачни. Мек, пухкав мирис на хубав пълнеж за сладкиши.



Остава

само да се хареса. С някой, който обича ванилия и бадеми в парфюма си, има големи шансове. Друг, като мен, който не се въодушевява от вкусните парфюми, може само да го оцени. Харесва ми ароматът на горчиви бадеми, дори и този на ванилията тук и ги намирам много достоверно пресъздадени. И точно затова не бих носила Heliotrope. Бих го хапнала на бадемов крем, ако беше. Спадам към неспасяемите чревоугодници, но в разбирането ми за парфюм липсва gourmand толеранс. Не, че не е хубав ароматът на такива парфюми. Напротив даже, но е твърде близко до това, което се сервира на масата, за да го оценявам като парфюм. Уютен, като топла къща по Коледа.



____________________________________________________________________________________
*Ἥλιος (helios, гр.) - слънце , τρὀπειν (tropein, гр.) – обръщам се

Chêne, Serge Lutens

лансиран 2004 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Woody



“Пазачът

на времето” бих кръстила този парфюм, ако беше пластика. Усукано парче изкуство върху постамент от дърво, което трупа прах в някоя галерия. Някой ден, някой го отнася за подарък или за себе си и разлятата форма отива в друг, красив ъгъл за любуване. Chêne не е от парфюмите за ежедневна употреба, а и за специифична сякаш не е. Прилича ми на особения тоалет, закачен в гардероба, за особения случай, който не идва. Не излиза от мода, понеже e над нея, но и никой не посяга често към него. От онези дълбоки, сенчести и интензивни аромати, за които мисля повече като за паметник на парфюма. Някъде го срещам като унисекс, но съм по-съгласна със страницата на Serge Lutens, на която е обозначен като gentleman`s comfort. Трудно ми е да си представя и мъжа, който посяга към него, освен ако пред името си няма някоя титла. По-скоро е плътно баритонов дух, отколкото истински парфюм. Не пази образ, ами атмосфера и време.


Дъбът*

стои в главата ми като синоним за издържливост и дълголетие, и като най-ценно ароматно дърво за отлежаване на качествения алкохол. Aged in oak casks** може и да ползваме преносно, но иначе се употребява с респект за ексклузивно качество. Chêne предизвиква точно такъв респект. Не еуфория, не ме и екзалтира, а изпитвам страхопочитание. Началото му е сухо и стипчиво, с много подправки и с дъх на сушени плодове като от шкаф на средновековна крепост. Черна мащерка (Thymbra spicata) е вид мащерка, който сигурно не познавам, но в парфюма различавам като тъмна, гъста и интензивна миризма. Освен нея е посочен и кимион, а подправките са объркани с дървесен сок (wood sap). Импозантно начало с други думи, като в Chypre Rouge (Serge Lutens), само без пипереното кроше в зъбите. Омеква бързо до влажен дъб, пропит с танин. Така мирише хубавото състарено вино, въпреки, че тук е посочен ром. Средата на аромата не е точно световъртежна, но напива бавно до леката замаяност, без преплитане на езика. Мекне още и откривам влажната миризма на дъбовите мъхове от класическите шипри.


Мислех си,

че ще ме пренесе в гора заради името, а Chêne води пред камина в огромна каменна стая. Студена наоколо и затова стоиш само пред огъня. Седиш на един кожен диван, като в поизтърканата от рисуване реклама. Пиеш чаша с нещо ароматно дъхаво и в ноздрите ти влиза едновременно малко от пушека насреща, от питието и от старата кожа на дивана. В Chêne има от всичко такова. Има сребриста бреза, безсмъртниче и пчелен восък в състава, от които восъкът е завършек. Далеч не съм парфюмирана в класическия смисъл на думата, а съм пропита с атмосфера. Ако не хранех такова страхопочитание, можеше да нося парфюма и навън през зимна вечер или набързо угаснал студен ден. Вместо това, пръсвам на покривката отдалеч и правя от обикновена вечеря – потайнствено особена. Chêne е част от ексклузивната серия на Serge Lutens за Les Salons du Palais Royal Shiseido и е първоначално лансиран в онези буркани с форма на камбана, в които са всички от колекцията. Всяка година някой от тях се появява в тънкия, висок флакон, в който са останалите аромати на Serge Lutens. Чак тогава стига и до Америка и до други краища на света, понеже в оригиналния си вид, серията за Les Salons du Palais Royal не се изнася. Труден за парфюм, изключителен като аромат. Пластика от дърво.

____________________________________________________________________________________
* chêne (фр.) - дъб
** отлежал в дъбови бъчви (англ.)

Woman In Rose, Alessandro Dell` Acqua

лансиран 2005 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Green


Иска се

да си много принципен за да се разграничиш от името си, когато не можеш да гарантираш повече за него. Или щур. За друго обяснение не се сещам като чета за Alessandro Dell` Acqua. Защо иначе този талантлив италианец с бяла и равна усмивка, като на оверлог мината, ще изостави собствения си бранд. Модният дизайнер завършва института по изкуства в Неапол в началото на 80-те и работи за някои от големите имена на модата, специализирайки се в плетени тоалети. Завоюва си свое място на високия подиум и през 1995-та регистрира собствена, едноименна марка. Успешна, ако съдя по това, че Winona Ryder, Gwyneth Paltrow, Padma Lakshmi, Sophie Dahl, Iman са носили тоалетите му. И изведнъж, през юни 2009-та, разпраща писмо до медиите, с коeто уведомява, че предстоящите за следващата година колекции ще бъдат произведени без негово одобрение и без да се увери, че съответстват на това, което е моделирал. Сухо, кратко и ясно Alessandro Dell` Acqua се развежда със собственото си име, защото не може да гарантира за него. Продължава с друго име - N°21 и още следващата година представя нова колекция. N°21 идва от рождения ден на дизайнера и е негово щастливо число. Преди да промени адреса си обаче, оставя след себе си три парфюма.



“ Това е моята

жена, чувствена и привлекателна, загърната в парфюми, които извикват женственост и страст. Които я правят главен герой в провокиращи ситуации като от приказки.” Така описва Alessandro Dell` Acqua последния парфюм на едноименния си бранд - Woman In Rose. Твърде несъответстващо описание за този летен и тънък парфюм, по мое мнение. Много повече биха подхождали думите му за първия му парфюм Alessandro Dell` Acqua (2001). Или не е помирисал какво са създали парфюмерите по неговото задание или са се разминали диаметрално. Налели са в този парфюм, който предполага роза отвсякъде, аромат без роза. Освен ако не са имали предвид розов грейпфрут с In Rose или косвено постигнат мирис на рози. Нищо, че стои нарисувана на флакона и кутията и въпреки името си, Woman In Rose е прохладен летен парфюм с аромат на грейпфрут и вода, и без пряка роза. Акватичен и охлаждащ много повече, отколкото провокиращ страсти.



Цитрусовото начало


е на кайпириня с много розов грейпфрут. Кайпириня е националният бразилски коктейл и се прави по автентична рецепта с лайм и cachaça, като кашаса е ром от захарна тръстика. В Woman In Rose е посочена кайпириня в състава (fragrantica.com се е поразсеяла отново), но няма сякаш зелен лимон, а категорично розов грейпфрут. Без горчивината му от Aqua Allegoria Pamplelune (Guerlain) и много по-акватичен от Eau de Pamplemousse Rose (Hermes), въпреки, че там е най-прозрачният възможен и няма накъде повече. Толкова акватичен тук, че е подмокрил сърцевината от фрезии и мента (жасминът не го разпознавам). Фрезиите са измити, а ментата усещам като едно, единствено листо в украсен коктейл и не ми носи яркозелен мирис. Не съм и мислила, че има разлика между освежаващ и охлаждащ летен аромат, но Woman In Rose само ме охлажда, без да освежава. Това, защото не съм любител на акватичните нотки. Чувствам се само мокра, което е приятно, но различно от свежо. До кедър, мускус и сандалово дърво не стигам изобщо. Стоя си само добре омокрена и гарантирана срещу пресушаване. Ако се замислям, може да реша, че във водата, с която съм се омокрила е имало розови листа. Трябва обаче, много да се замисля.



Твърде воднист


и младежки измит идва за мен Woman In Rose. Обвинявам питахая (драконовият плод) от състава, която съдържа 90% вода като краставиците. Купувам често питахая за декорации, понеже харесвам асиметричните кактусови израстъци по нея, но в парфюм, ако е тя причината за водното усещане, не я одобрявам. С изключение на хубавия и достоверен грейпфрут от първия половин час, нищо друго не ми държи вниманието, да не кажа, че ме и подразва да мириша акватично. Акватичните нотки имат достатъчно почитатели и без мен. Woman In Rose е за тях. Мокро летен.

Mon Jasmin Noir, Bvlgari

лансиран 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Woody Musk



Късмет

имах, че не съм гледала рекламната кампания на Mon Jasmin Noir преди да се запозная с него и да го купя. Вероятно нямаше да съм съгласна да го помириша дори, ако бях. Всъщност, много рядко поглеждам рекламните клипове и снимки. Парфюмите разглеждам като най-различни бутилирани емоции и не ми допада масовата практика да ги лансират полуразголени холивудски анатомии, колкото и красиви да са. Рядко виждам стилни сценарии; струва ми се, че преобладават похотливо интимните. Представят най-често парфюма като средство за прелъствяне и ако питат мен - насаждат пошлеещо име на мейнстримния асортимент. Силно гримирана, зле прикрита голота, разноцветни и лъскави камъни по бижутата, лъстив поглед и един лъв за галене ми идва много. Както и траурната черна панделка, завързана на флакона, която побързах да разтребя някъде. Предварителната ми нагласа щеше да бъде твърде опосредствана. И заради преднамереност можеше да пропусна един хубав аромат.


Три години

след ноктюрно топлия Jasmin Noir, Bvlgari лансират това продължение в светъл вариант. Прицелено в “енергичната, умна и елегантна жена, със закачливо чувство за красота” по думите на дизайнерите. Не разпознах това послание в клипа. Mon Jasmin Noir ухае чувствено наистина, но е най-вече модерно абстрактен жасмин, съчетан интересно. Жасминът и розата са най-използваните цветя в парфюмни аромати, но с жасмин внимавам особено. Може да бъде тежък, суров и еметичен като в Royal Pavillon (Etro, 1989) и Eau de Gucci (Gucci, 1993), които ме стискат за гърлото. Такава трябва да е била модата му в началото на 90-те. Рафиниран почвам да го откривам едва около 2000-та. В Envy (Gucci, 1997) е нежна жасминова пудра, а в Jasmin White Moss (Estee Lauder, 2009) поне не е съвършено суров. Един чудесен обзор на жасминовата еволюция предлага Калина Гарелова в Тестера на “Капитал”. Допада ми много новият му имидж в Jasmin Noir и Mon Jasmin Noir и еволюирал ми се струва точната дума.


Не ми ухае на


момини сълзи началото на Mon Jasmin Noir. Изобщо дори, въпреки, че са посочени. Мирише приятно зелено като от листа на теменужки или листа на момини сълзи, без цвета участвали. И като от жасмин зелено, но фино. Възможно друго обяснение, освен еволюция, е и вида на жасмина. Той има повече от 200 разновидности, а в Mon Jasmin Noir са ползвали Jasminum sambac и Ailes d’Anges (ангелски криле). Изглеждат по-нежни цветя, от онова, което наричат обикновен жасмин и тук ухаят нежно. Прочетох в един уважаван блог, че Mon Jasmin Noir е подчертано плодов спрямо предшественика си и съветват тези като мен, които недолюбват плодове в парфюм, да са осторожни. Или аз не съм чак такъв плодоненавистник, или наистина са много деликатни и недразнещи плодови полутонове, които има в аромата. По-скоро сладостта е гурме сладост от нугата в състава и не е фруктозна. Осезаемо, но абстрактно и плътно сладък. Половин час след нанасяне, от Mon Jasmin Noir остава онова, заради което го купих. Мускус с неопределено луксозен, восъчен мирис. Като скорошен почитател на мускус, какъвто се диагностицирах, от него очаквам усещане за особена чистота. Тук не е точно чист, ами буквално луксозен. Пачули от състава не си намирам, а кедърът си го въобразявам.



Хубаво блендиран


е за мен ароматът на Mon Jasmin Noir и безразличен към повод и сезон. Jasmin Noir топли, докато наследникът му може да се впише във всяко време, без горещините. Има хубаво замазания контур на женски стилизиран профил. Стои елегантно и единствената причина да не мога да го оприлича на някой друг е, че ми напомня за всички от последните две години и за никой определено. Ако можеше да режисирам рекламното му видео щях да избера само силуети, без типажи. Трудно ще го идентифицирам сред много, но пък в едно такова множество, ще е най-елегантно неопределеният. Не блести с оригиналност, въпреки много интересната нуга сладост и няма ярък идентитет, обаче липсата им е луксозна. С безкраен мускусен остатък.

Ninféo Mio, Annick Goutal

лансиран февруари, 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Woody Aromatic


По странна

закономерност, винаги като се сещам за Annick Goutal, правя мост към Keiko Mecheri и обратно. Сигурно защото и двете са били талантливи пианистки преди да превърнат страстта си към аромата в собствена орбита. И понеже са красиви и одухотворени жени, с много заряд за отдаване, смело преуспели. “Вдъхновение идва отвсякъде, само трябва да си държим очите отворени за него”, ми каза Keiko Mecheri в интервюто си за Аромастилница. В парфюмерията, градини от всички краища на света са ценен и чест източник на вдъхновение. Знаменитата колекция Jardins на Hermès , градините на Isabel Derroisné, смокиново-ляновата градина на Parfumerie Generale - PG16 Jardins de Kerylos, са само няколко, за които се сещам на момента. Списъкът е дълъг всъщност и jardin е почти толкова често срещано в името на парфюм, колкото и femme и homme. Сред ароматите на Annick Goutal има също вдъхновени от градини, макар от имената им да не става очевидно. В Eau d'Hadrien се оглежда митическа градина, Un Matin d'orage е азиатска градина след дъжд, а Ninféo Mio идва от Giardino di Ninfa.


Градината на нимфите


е на половин час път от Рим и има богатата история на средновековния град Ninfa, в чиито руини се оплита. През нея тече едноименна река и мнобройни малки извори, оформили езеро. Уникалната екосистема е особено чувствителна и затова достъпът до градината е само в определени дни. Новата ѝ част датира от 20-те на миналия век и е романтична градина в англо-саксонски стил. Запазен в едната ѝ част е и първообразът hortus conclusus от XVII век. Hortus Conclusus е затворен тип средновековна градина, обожествяващ Дева Мария, в която всяко растение е подбирано с религиозна символика. Трудно се разказва подобна красота с повече от 1 300 растителни вида върху осем хектара площ – трябва да се види. Само снимките ми спират въздуха. Още по-въздействащо ще е на живо - ме кара да мисля парфюма. Различни видове магнолии, японски кленове, брези, под тях храсти будлея, които привличат пеперуди, още по ниско –маргарити, циклами, анемонии – са само някои от по-характерните видове. Мекият климат позволява и тропически растения като авокадо и банан. Това научавам от страницата на фондация Roffredo Caetani, която се грижи за опазване на Ninfa. Такава красота е вдъхновила Isabelle Doyen и Camille Goutal за парфюма. Isabelle Doyen е дипломиран от ISIPCA парфюмер и от средата на 80-те работи за Annick Goutal като нейна асистентка. След смъртта ѝ в края на 90-те, Isabelle Doyen продължава работата си с дъщерята на Annick Goutal, която поема парфюмната къща.

Ninféo Mio


срещах най-вече като смокинов аромат препоръчван. Откакто имам парфюма не мога да реша дали не е сред най-красивите цитрусови аромати повече, отколкото в класацията ми за смокинови. Във всеки случай не е просто смокинов парфюм. В ароматното му начало има много и красива лавандула. Лавандулата е почти запазена за мъжките парфюми и за разлика от ветивера, който също предпочита мъжете, може наистина да внесе афтършейвна миризма. Не и в Ninféo Mio. Освен, че е дозирана, е мека като във възглавничките или сашетата за между дрехи. Най-вече е свежа заради дуета си с лимон. Нехимичен, силно ароматен Amalfi лимон. Този сорт е титулуван за принц на италианските лимони и е най-предпочитан в кулинарията – много сочен, с най-дъхавата кора, без защитно восъчно покритие. Свежо и прохладно ми мирише в първия си час Ninféo Mio. Бях се стреснала от предварителните мнения, че е особено рязък и много зелен аромат. Не ме прерязва и не ми зеленее толкова, колкото очаквах и колкото пише навсякъде. Той няма и мощно излъчване след първите минутки, а по скоро невидимо за околните. Зеленината му е ярка, но стои прозрачна – не плътна. Близо до мен е като прохладна кожа, надяната върху моята. Косата ми пък, ухае като обветрена покрай море. Чак когато е добре омекнал и под лавандулово – лимоновата свежест, разпознавам тръпчиво зелен смокинов лист и смокиново мляко от неузрели плодове. Не силно и не натрапчиво, но отчетливо. В ароматния състав на Ninféo Mio има нещо ново и много интересно - lentisque. Срещам за пръв път в парфюмна пирамида това етерично масло от шам фъстък, но не го разпознавам. Само си обяснявам с него защо всички свежи нотки са по-благородни и тихи, не така ярки и мецосопранни. Lentisque (Pistacia lenstiscus) Absolute или още Mastic Absolute е зелена маса с плътност на восък, която се нагрява преди да се смеси. Придава билкова зеленина и смолисто – дървесни оттенъци с деликатно сладък, кумаринов и балсамов дъх. Така и ми ухае от Ninféo Mio - близо до мен различавам прохладна лавандула, ароматни лимони и млечно смокиново присъствие. Около мен е мек и благ, прозрачно зелен и интимно дървесен. Дървесните светлосенки са внесени от bois de citronnier или лимоново дърво, тоест отново са наклонени към свежо, повече отколокото чисто дървесно.



Ухае ми с часове,

но се излъчва отблизо. Толкова по-добре, защото е по смисъла си прохладна миризма за лятото, когато на всички им е тежко да дишат. Добър цитрусов аромат като този се среща трудно, защото се прави трудно. Цитрусите присъстват в домакинската и мъжката козметика и в много парфюмни екземпляри препращат към тяхната нелуксозност. Ninféo Mio е типичен унисекс аромат, без акценти върху друго, освен върху успокояваща свежест. Не е типичен парфюм и затова не търся лукс. Луксозен не мога да нарека самия аромат, но е луксозно пресъздадена свежест и прохлада. Носи прелестно средиземноморско амбиенте. Зарежда с тонус.

Pivoine Angel, Thierry Mugler

лансиран 2005 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral


Живея

в прекрасни времена на прекрасни гел-душове и на топла вода в изобилие. Харесва ми да се усещам чисто. За отвътре обаче, и най-дългият душ не ми върши работа. Когато се задръстя като кюнец със сажди и искам да бръкна с шомпол за да посъборя наносите си, слушам An Angel (Kelly Family). В това многобройно музикално семейство има повече от десет деца и всички пеят като ангели. Приличат и на ангели с дълги светли коси. Сега вече са големи, но са ми оставили An Angel. Ритуалът ми включва половинчасово изключване на техники и лампи, за да може като стигна до припева им, да ми се счупи лицето така, както никой не давам да го види. Отскоро част от приготовлението е и парфюмирането с Pivoine Angel.


Той идва от Jardin d'Еtoiles

или звездната градина. Колекция цветни интерпретации на бест селъра Angel (1992) – върху роза, върху теменужки, върху лилии, тук върху божур*. Angel е първият парфюм на дизайнера Thierry Mugler; първият, заради който се появява олфактивна квалификация Oriental Gourmand; първият, който ни пръска като топчета живак на всички посоки на харесването и отвращението от парфюм, без безразличието. Angel не е Womanity, който можеш и да подминеш. За него имаш крайно и твърдо мнение, независимо какво. Концернът Givaudan и в частност парфюмерите Olivier Cresp и Yves de Chirin дават ароматна форма на детството на Thierry Mugler с Angel. Това е искал от тях дизайнерът – парфюм, който резонира във всеки от нас. “Нещо близо до нежност, до детство... и толкова пълно с чувство, като желанието да изядеш човека, когото обичаш”, е заданието на Thierry Mugler. Ако звучи абсурдно и несъвместимо, то е защото е абсурдно и несъвместимо. И резултатът е такъв - противоречив и гениален едновременно. Ако се преродя през 2213-та, Angel ще е на първата страница на учебника за парфюмисти, както днес се почва от Chypre de Coty (Coty, 1917). За други хора не знам, но Angel резонира в мен наистина. Много преди да прочета, че е огледало на детството на Thierry Mugler, на мен ми върна колоритния спомен да се покатеря на тавана, където беше забранено заради преливника на парното. Да седна скрита зад него и да прелиствам стари и плесенясали книги. По огънатите им на огромни вълни страници имаше избила сиво-черна плесен и миришеше едновременно неприятно и прелестно. С тъмна сладост, като тази на забраненото, което вършех.

При други

обстоятелства щях да съм в общия хор недоволни - докога ще се експлоатира един и същ мотив и колко парфюмни клонинга ще се появят на едно и също нещо, колкото и успешно да е то. Pivoine Angel има различно от първообразното очарование за мен и затова не пригласям. Ароматът свири на съседна струна от спомените ми – манифестациите през май. Особено тази на 24-ти Май. Кофи с божури и чимшир трасираха коридора на училището ми, а по-сръчните плетяха венци за огромните табла, които носихме в строя. По заслуги ми се падаше да нося от едната страна някое такова табло и ароматът на божур от венеца ме лъхаше с часове. Оттогава и нежната му връзка с ясно и слънчево време, детско наивно вълнение и чиста прозрачност на това, което отвътре чувствам. Крачех в такт с музика и необяснима тържественост дълбаеше дупка в стомаха ми, чак докато пребледнея. Ако не ми звучеше износено щях да кажа, че съм се сливала със света, но ми звучи износено.



Божур

върху основната тема на Angel, прави от Angel наистина аngel. В първообраза не намерих ангелско чувство, а Pivoine Angel ме умилостивява и топи. Омеквам като розово-белия огромен божур, налят във флакона. Не бял, не цикламено-розовия, не и червения заради който имаме приказка “изчерви се като божур”, а точно пребледнелия от розово. С големите и разпухени чашки, които се подмятат като воали, ако тръскаш стъблото. Тръсваш и се пръсва по един балон ласкав дъх. Иначе кротък като въздишка, а пък силен дъх. Такъв божур трябва да е избрал Olivier Cresp да добави към основната си формула от 1992. Легендарният първообраз се усеща отдолу непогрешимо, но я няма тъмната му страст. Не ми идва да ухапя любимия мъж, което правя отдавна и преди класическият Angel - в приливи на неописуема обич. Идва ми да се подновя с нова. Не усещам плесенливия резултат от смесване на пачули с gourmand плодове, карамел и шоколад, но gourmand фонът от първообраза си е тук - нищо, че не са описвали неговите нотки. И пачули е тук и пак е много, но и то е разнежено като мен. Изчетох много мнения на хора, за които има от описаните други нотки и божурът е пиперен, но не мога да потвърдя. Моят Pivoine Angel е предал се пред божурена кроткост Angel. Нежно цвете поразтопило подложката си.


Божурът

е повече свян и срамежливост, отколкото надутият и вироглав образ от легендата за препирнята му с розата. Някъде прочетох, че нимфи са се криели в чашката на божура и затова е станал такъв нежен и срамежлив. Pivoine Angel се харесва от малко хора и недоволните са повече. Имам пълно разбиране за тях – нужно е да обичаш мириса на божур, но по-важно е да се справиш с факта, че те прави уязвимо добър. Нося и навън, а предпочитам да си крия моя Pivoine Angel у дома. Не, че ме е срам от неуместния му флакон с тази звезда отгоре или пък не е подходящ аромат за пред хора. Осезаем е като всеки Thierry Mugler аромат и се контролира с количество. Предпочитам парфюма у дома, за да не съм рохкава навън. И за да не го деля с други.
_________________________________________________________________________________
* pivoine (фр.)

Le Parfum, Elie Saab

лансиран 2011 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral




На девет години


аз още обличах кукли. С любима приятелка седяхме на циментовите стъпала пред къщата и режехме от великодушно отпуснатите ни парчета непотребен плат. Тропосвахме с огромни бели шевове, прави като магистрала. В дни на особено благоразположение, моята баба или нейната майка правеха чудеса от нашите неспасяеми кройки. На девет години Elie Saab вече е шиел дрехи за сестрите си. Ливанският самоук дизайнер само е следвал съдбата си и никой не му се е противопоставял. След няколко години започва да продава ушитите дрехи на жените в квартала. На 18 (!) отваря собствено ателие в Бейрут и наема десетина помощници. Само няколко месеца по-късно представя първата си колекция пред избрана дамска публика. Талантът му прекосява световни граници в следващите двайсетина години и през 2000 е поканен от самия Chambre Syndicale de la Haute Couture. Оттогава насам представя колекциите си Haute Couture и Ready to wear всяка година в Париж.


Този мъж

изглежда много естествено, сравнен с други модни дизайнери ексцентрици. Няма и да предположа, ако се размина с него някъде, че има свой бутик в епицентъра на модата и шие роклите за червения килим на много знаменисти. Дългите с къс шлейф, малкото къси със стилната дължина до коляно. Някои с неизброимо много детайли по тях, а на вид удобни за носене. И като кройка, и като материя ексклузивни. Elie Saab не се плаши явно от ламе, бродерия или друг по-тежък акцент на дрехата, понеже може с тях да инжектира царствена красота в нея, без да стане тромаво помпозна. С това убеждение оставам след като разгледах снимки на последните му модели. Същата магия на съвременна принцеса, за която дизайнерът казва, че не иска да изгуби като своя муза, решава да предложи с Le Parfum.


Ако утре


осъмна, спечелила някой добре понатрупан джакпот на европейското тото и реша да създам парфюм, ще потърся за парфюмер Francis Kurkdjian. Същото е направил и Elie Saab за своя първи аромат. Има разбира се, далеч по-утвърдени имена, но аз ще се сетя за него. А в случая, двамата творци имат много общо. Почти връстници, следвали мечтите си от деца, успели и перфекционисти. С екзотичен и космополитен произход. След 279 работни версии, окончателната Le Parfum е на рафта от броени дни. “Нямах образи в главата си. Имах усещания за цветове, светлина, за вид сияеща женственост....За мен това е един бял, много бял аромат. Като слънце в зенит, което е така златисто, че е бяло. Нарича се Nour в арабския език и означава светлина. Ако бялото имаше златно сияние или златото сияеше в бяло.”, това разказва Francis Kurkdjian за своето последно ароматно произведение.


Le Parfum

е особено красив аромат - именно лъчист и женствен. Много парфюми са женствени, но отразяват едновременно и неостарялото момиче в мен. Този затваря в рамка женствеността – няма начало, няма край. Ако жените се раждаме в силата на красотата си, без да минаваме през акне, момичешки щуротии и сякаш никога няма да остареем. За такава съвършена, перпетуум мобиле женственост ми изглежда създаден Le Parfum. Най-сияйното бяло е наистина началото му. Портокалово цвете, което никога нямаше да предположа, ако не бях го прочела. Тук има сякаш наистина златно хало и затова не го разпознавам като мънкащо и нелуксозно, каквото го срещам обикновено в парфюм. Няма общо с попареното от Infusion de Fleur d`Oranger (Prada) или Saharienne (Yves Saint Laurent) . Тук ухае силно и обаятелно, а от аромата струи много ярко слънце. Модерен и двойно рафиниран жасмин като в Mon Jasmin Noir (Bvlgari) разпознавам след много тестове. За сметка на това белият мед, който не лепне от сладост и сухият кедър са различими от раз. Както и много светло и некамфорово пачули, от което хлуе осезаемо присъствие и по-резлив фон. Розата в парфюма е очевидна и не е. Ако душа само от флакон, без да пръскам, я разпознавам като в Narciso Rodriguez For Her EdT (Narciso Rodriguez), но така проучван, резултатът е много лъжлив. Le Parfum има нимб от велурена роза, разбита на мус и овкусена с розов пипер, който не виждам описан.



Лесно е

с надничане в нотописа само, а иначе е хомогенен ароматен микс – труден за дисекция. Остатъкът му недвусмислено напомня остатъка на Aura (Swarovski). За началото му избирам препратка към Parfum D'Or (Kristel Saint Martin). Le Parfum подсеща по най-красивия и луксозен начин за този неособено скъп, а красив парфюм, който се продаваше навсякъде. Просто и лаконично Floral - далеч не описва характера му. Още по-малко би било вярно белоцветен Floral. Той е много повече модерно цветно-шипров, отколкото други самозвани. Floral Woody също би било по-близо до истината, но само и единствено плоскоцветен не е. Дървесното присъствие на кедър и преносното дървесно от пачули са достатъчно изявени за да не е прозаично цветен. Изящният флакон на Le Parfum е създаден от дизайнерката Sylvie de France. За него тя разказва, че е отражение на вниманието към детайла, което Elie Saab влага в моделите си и нищо не оставя на случайността. В Le Parfum ми се струват размити и поводи, и сезони. Еднакво добре и комфортен го усещам сутрин и вечер. Има представителност да ме ескортира на концерт, но може да ме съпроводи просто донякъде, където трябва да бъда. Съвременните парфюми все повече се стараят да обслужват универсални нужди – такава тенденция не забелязвам само аз. На пръв поглед Le Parfum може да изглежда по-официален за пролетта, но истината е, че е прекрасно неутрален. Парфимирам следобед и до следващия следобед получавам всички нюанси на ароматно удовлетворение – от изискан за вечерта, до ефирен за деня. Просто парфюмът.

Gypsy Water, Byredo

лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Woody Aromatic


“ Що за хора сте вие?

Какво искате?”, крещеше заможният благородник, дошъл да иска за жена изтръгналата сърцето му циганка. Трепереше трескав, с червива от страст плът, забравил приличие и скандализирал нормите на своя богаташки свят.
“Нищо! Само път!”, извика смуглата красавица и тръшна сърцето му в земята. Държеше един накатан конски бич и очите ѝ мятаха мълнии. И тогава той я прокле. Много истински и страховито я прокле. Не разбираше света ѝ, не проумяваше как може да срита властта и богатствата, които ѝ слагаше в краката. Заради един конекрадец от табора.

Мястото е

Бесарабия, а описвам по спомен сцена от филма “Таборът отива към небето”*. Стара музикална мелодрама за шарения и независим цигански живот. Разказва за свободата да си отвързан от имот, амбиция и предразсъдъци. Нещо такова, като този филм трябва да са гледали Ben Gorham и екип - за идея на парфюма. Кръвта на този талантлив създател на марката Byredo е наполовина индийска или си носи номадското по рождение. “ Gypsy Water е превъзнасяне на циганския начин на живот, базирано на очарованието на мита.” – пише на страницата на Byredo. За непонятния чар на циганския мит като от филма трябва да става въпрос в обяснението. Не за бедната, опърпана картина, която на нас ни никне в главите. И не за поразии и мизерии на роми, а за цигани, които не се обиждат, че ги наричаш така. Много по-горди и независими от мен за да се засегнат.

“Не стой

до огъня, ще се окадиш като циганче и ще трябва пак да те къпя”, се провикваше строго баба ми, когато вареше зимнина. После се скриваше от прозореца, за да ми даде възможност да пресека забраната. Етюдът завършваше в поцинкованото корито, където се озовавах заради любимата миризма на пушек. На моята баба ѝ беше добре известен сценарият, просто развиваше дейност на баба като ме предупреждаваше. Gypsy Water започва с тази миризма на пушек. Сив, фин пушек, заради който дебнех вятъра накъде ще се завърти, че да ми го напласти в косата и дрехите по-бързо. Поисках го заради този мирис, без да знам кой е парфюма. Ампулата, от която го пробвах, имаше толкова дребен надпис, че го прочетох после с лупа за да знам какво да купя.


Щом се

поразсее димната завеса от първата минута ми става винаги ясно, че не е пушек, а тамян. Рус тамян, който е различен от ортодоксално–църковния в John Galliano EdP (John Galliano). Примесен с бергамот и едно пълно бурканче ситно настъргана до пудра лимонова кора, объркана с малко захар и ванилов прах. Така разказано изобщо не предполага колко модерно и абстрактно мирише, а мирише модерно и абстрактно. Онова, което тлее под пушека е хвойна и зелени борови иглички според нотките и ухае на топчета хвойна и борови иглички, запалени зелени. Не правят огън, само димят едва, като натъпкани в лула. И сладко сандалово дърво. Много сандалово дърво, всъщност. От времето на ароматните индийски пръчици на сергията на пазара ми е останало с лош спомен. Премълняваше ми на стомаха от мътната му и тлъста сладост. В Gypsy Water мирише на хубаво сандалово дърво, не на ароматни индийски пръчици от магазина. Светъл тамян и сандалово дърво е което ловя в косата ми и около мен. С нос в кожата хващам и останалите неща по-отчетливо, дори опушената ванилия. Без пиперът от пирамидата, него не разпознавам никъде.


След Pulp,


от Byredo очаквам само по много. Много от провокация, много от модерно и минималистично. Gypsy Water прехвърли очакванията ми. Не с невъобразимата си трайност. Тя вече ми е позната от Pulp, който трябваше да събарям на третия ден с маска на косата, понеже шампоанът ми не се справи. Превзе ме с пушечния си тамянов дъх на тлеещи дървесни неща, които наслаждат. Няма много почитатели този парфюм, няма и да има според мен. Твърде е специфичен и различен от класически парфюмен аромат за да има опашка за него. Gypsy Water е за тези, които търсят светъл тамян в парфюма си и той им ухае на хубаво и чисто. Които харесват мириса на гора и свобода. И имат поне една циганска пола.


____________________________________________________________________________________
* Романтична музикална драма, 1976. Режисьор Емил Лотяну. По мотиви от разкази на Максим Горки.

Private Collection Tuberose Gardenia, Estée Lauder

лансиран 2007 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral




“ Повярвай ми,

отворих флакона, помирисах и ми излязоха сълзи на очите от красотата”. Това сподели с мен приятел за Tuberose Gardenia, а го запомних защото ми се е случвало и на мен. Не с този аромат – аз не харесвам като нея туберозата в парфюм. Нито гардения. Мога обаче да разбера въздействието на красив мирис върху светоусещанията. Ако имах рентгенови очи, щях да видя как едно зъбчато колело задвижва лентата от близо сто милиона олфактивни клетки в нас и изчатква с искра върху точния зъб. Когато уцели съвпадението с личната настройка, лентата спира рязко от сцеплението и даваш откат. Огромни, цветни пеперуди се взимат отнякъде и докато изтанцуват веднъж пред очите ти, вече са в стомаха.


Моите

пеперуди останаха да танцуват само пред очите и бяха бели, не цветни. Трогнах се, без да се пленя. По някаква причина туберозата влияе зле на много хора, към които спадам и я свързвам безоткатно с мощни и блажни миризми от 90-те. В Private Collection Tuberose Gardenia се стъписвам колко нежна и прозрачна може да е миризмата ѝ. При това отчетливо силна и без да е псевдо туберозата от Infusion de Tubereuse (Prada). Преживях подобен шок с Do Son (Diptyque) и затова не ми идва изневиделица. Там е кремообразна и много достоверна. Тук - мога да я нарека дори луксозна. Бистра и ласкава, също. Оневинена от предишните си деяния в Poison (Dior), LouLou (Cacharel), Carolina Herrera (Carolina Herrera),..., White Diamonds (Elizabeth Taylor). Досието ѝ на провинена остава в архива ми, но Tuberose Gardenia я реабилитира поне дотолкова, че да призная колко може и да е красива.


Не би трябвало

да са толкова неприятни тези две приличащи си на мирис, тропически цветя, щом са любими на приятел. Най-любими са били и на Estée Lauder. Чест прави на внучката ѝ Aerin Lauder, която е решила да почете паметта ѝ с този парфюм. Tuberose Gardenia е вариация върху Private Collection, създаден лично за Estée Lauder през 1973. За него хрониките твърдят, че е парфюмният ѝ автограф. Tuberose Gardenia е по-свободна и много съвременна интерпретация на неговата тема.


Туберозата

цъфти през нощта и затова е номинирана сред нощните красавици. Носи името си заради грудковата* си коренова система и не се родее с розите, макар името ѝ да го внушава. Всъщност, принадлежи на семейство агаве, а ароматът е близък със слезистия на нарциса. В Tuberose Gardenia го откривам точно такъв и дори по-близък до аромата на кокичета. Гарденията е от друго семейство – това на кафето, и въпреки видовото различие с идентично ухание. Оглеждам се често и виждам често гардении в мъжките бутониери от репортажи на лъскави светски събития. Восъчно бели и като от фин костен порцелан са и двете цветя. Приличат на изкуствени, толкова невъзможно изящни са на вид.


Техният

силен, тропически мирис е в началото на Tuberose Gardenia. Туберозата и гарденията са винаги в средата на парфюмните композиции посочвани, но са толкова обсебващи, че не търпят други над тях. Омекотени са според нотките с люляк и масло от портокалово цвете, от които само неролът разпознавам. От обратната на меката страна - тежи жасмин. По-благ от този в Do Son, не толкова стържещо зелен и въпреки това ми се иска да го няма. Участва винаги по подразбиране и ако някой ме попита - инфектира. Нищо чудно, ако попадна на парфюмен аромат на туберози и гардении без него, да установя, че ми харесват. Изтърпявам го тук, защото отдолу е нежна миризма, в която се включва и ароматен лилиум. Сякаш не са достатъчно зашеметяващи останалите изброени. Получил се е изненадващ, кадифен ефект на взаимна неутрализация и ароматът престава да бъде световъртежен. Мекне с часове, а накрая награждава стоицизма ми с гальовен остатък на розови, дребни карамфили.



Ако прескоча


първите остро вклиняващи се минути, после всички цветя се разнежват като валени от топли капки. За пореден път прибягвам до Do Son, с който съпоставката е неизбежна заради приликата. Tuberose Gardenia остава по-крехкия и чист, без преобладаващото кремообразно усещане на двойника си. Не съм се намазала с крем за тяло, а са ме навалели капките от цветята. По-лъчезарно и момичешко е чувството му. През ум не би ми минало в друг, освен в този случай, да подаря или препоръчам за подарък парфюма. Твърде специален е. За специални хора, които обичат тубероза. По-дъхаво кокиче.

____________________________________________________________
* tuber (англ.) – грудка, гулия; tuberous (англ.) – грудков, с грудки

Le Baiser Du Dragon, Cartier

лансиран 2003 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Woody



Входът

на Cartier бутика в началото на Кралската алея* в Дюселдорф се пази от скъпо костюмиран бодигард. Непроницаемият му поглед и безупречните обноски изглеждат вродени. Отваря вратата на всеки, който влиза или излиза, поздравява учтиво и застива на мястото си. Вероятно може да ми изнесе лекция по история на изкуствата, но е зает да охранява огърлици и часовници, чиято цена започва от 12 000 евро и не свършва. При пръстените и по-дребните бижута може и да получиш петцифрен отговор, ако решиш да попиташ. Цени не се виждат. Такива са, каквито са. Зад Cartier стоят повече от 150 години история на придворен бижутер на почти всички кралски фамилии в Европа и далеч от нея. Царе, крале, махараджи, принцове и принцеси от различни серии на историята са носили бижута, тиари, часовници на марката. От почти 40 години тя не е в ръцете на фамилията, а на група инвеститори. Бижутата сега носят и звезди на световното шоу. В бутиците на Cartier не се продават парфюмите с това име.


Те биха

изглеждали смешно и странно, независимо, че всичките са продължения на колекции бижута или часовници и носят имената им. Ако съм с по-рохкава чувствителност бих си помислила, че са подаяние за онези, които не могат да си позволят друго от Cartier, но съм варена повече от три минути. Сварила съм се до безпристрастна обективност за да не се дразня, че не мога да си купя пантера с диаманти, която не ми харесва, нито да съдя за вкуса на онзи, на който му харесва. Парфюмите на Cartier са само начин да се вземат пари и от моя по-плитък джоб. За Le Baiser Du Dragon ги давам с удоволствие и получавам удовлетворение.




Целувката на дракона**


е колекция от украшения на Cartier с характерни пиктограмни форми, наподобяващи стилизирани сигли или йероглифи (една от тях е и върху капачката и флакона на появилия се по-късно парфюм), с преплетени в тях рубини, диаманти и черен оникс. Препратка е към вдъхновената от Азия линия на тримата братя Louis, Pierre и Jacques Cartier, върху която са работили в началото на 20-те на миналия век. Като разглеждам снимки на знаменистите, които носят бижутата от колекцията, приличат наистина на целунати от дракон – като жигосан печат от огнен дъх са сиглите върху ръката, шията, пръстите. Alberto Morillas – носът зад парфюмния аромат едва ли е получил задание със снимки на дракони от добър източен или зъл европейски вид. Задачата му е била да продължи колекцията скъпи украшения с парфюм със същото име и по мое мнение е създал най-доброто парфюмно бижу, което Cartier някога е лансирал.


Интересно

опушено и вечерно ми ухае парфюма. Признавам, че камфоровата миризма на пачули от първите минути е стряскаща. Луксозна биха я намерили тези, които обичат нотката и към които спадам. Повечето парфюмни аромати с изразено пачули в базата, се нанасят, а не само завършват на него, както би логично подредено. И Le Baiser Du Dragon залива с една такава вълна. За да омекне бързо до амарето бадеми с хлебна плътност и с леко нагарчащия им, естествен вкус. Не улавям цианидния им кратък дъх от Heliotrope (Etro), който всъщност харесвам. Различавам гардения и като никога не я бъркам с тубероза. Нещо повече, опушили са я, за да не белее левкоцитно. Мирише дълбоко и с чувство и ме кара да се замислям дали наистина е хлевоуста и безсрамна в парфюм, както смятам. Може и просто да е добре балансирана тук. Дървесният мирис на кедър си мисля, че е туширал амарето ликьора, за да не е алкохолна и защеметяваща миризмата му, а само плътна. Тъмен шоколад и карамел би трябвало да различа. Не и като самостоятелни солисти, успявам. Ако обаче потопя блокче шоколад в чашата си коняк, както топя вафличка Неаполитана сутрин в кафето, вече различавам и вкуса. Изключая пачули, гардения и застъргващ на сухо кедър, другите нотки не бих разпознала в общия микс. Гладък и конячен, ексклузивен ликьор с рубинено тъмни червени отблясъци. Така щях да нарисувам сърцевината на парфюма, ако трябваше. Вместо тревисто-дървесен ветивер, ароматът изсъхва с гъделичкане в носа, като от сапун.


С класически

аромати от Oriental групата и от ранга на Coco (Chanel) и Zen (Shiseido) мога да сравня прочувствените, вечерни настроения на Le Baiser Du Dragon, а от нишовите образци с Calamity J. (Juliette Has A Gun). Недоволните от него, които са го намерили за мъжествен, трябва да са били в голямата си част под 25, иначе нямам обяснение. Не е мускулест аромат, но е плътен и осезаем и изисква сила, за да не засенчи със своята. За хубава дреха, при конячен залез, с настроение за дълбоко. Шие криле.
___________________________________________________________________________________
* Königsallee (нем.) – най-скъпата улица в Германия, заради всички световни имена, които държат бутици. Кръстена на Крал Фридрих Вилхем IV след един инцидент през 1848, при който са хвърлили конска тор срещу него.
** Le Baiser Du Dragon (фр.)

Aqua Classica di Parma, Borsari 1870

лансиран 1980 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Citrus Gourmand


Днес


бръснари няма. Има коафьори, фризьори, стилисти. Надпис бръснарница може и да е останал върху някоя запусната сграда, в някое малко населено място, но бръснарят го няма. Остаря и си отиде добродушният, пълен чичко, препасан с бялата престилка, а с него си отиде и институцията. Единственото място, където мъжете от детството ми се събираха легитимно за малко обществена клюка. Не броя кръчмата, понеже умните мъже не искаха скандал у дома. Лумкаше весело едно кюмбе и сухите цепеници вътре бухваха в смях от вицовете и подкачките. Лятото един допотопен вентилатор обезглавяваше звучно нахалните мухи. Чаках на едно детско столче, докато дядо ми стоеше вкаменен под бръснача и намигаше многозначително на мъжете, че има наоколо дете. Цензурираните след забележката шеги, ставаха още по-забавни сигурно, защото помня кикота на чакащите реда си или просто безделниците.

Днес бръснари няма,


но когато ги е имало, са били институция. Бръснари са били много от първите парфюмери, а занаят са учили с години. Lodovico Borsari от Парма отива чирак в бръснарницата на Dario Saccó – приятел на баща му. Хитър мъж трябва да е бил, щом успява да открадне формулата на любимия парфюм на Мария-Луиза Австрийска – втората жена на Наполеон I след Жозефина. Жозефина е била покровителка на розите и някои хибриди дори носят имена, свързани с нея. Мария-Луиза е била влюбена пък във виолетките. Монасите от манастира Annunciata забъркват по тайна рецепта нейният парфюм, а Lodovico Borsari се докопва до тази рецепта двайсетина години след смъртта на императрицата. Violetta di Parma става първият и най-известен парфюм на Borsari 1870. Museo Borsari е една от задължителните спирки в Парма и е музей за историята и славата на този парфюм, произвеждан и до днес. Aqua Classica di Parma се появява в първоначалния си вид през 1880 като одеколон за мъже и жени, а сто години по-късно и във вида от моята снимка и реформулиран. Трябва да е реформулиран, понеже няма и намек за бръснарски одеколон. Сега е удивително истински цитрусов аромат за скромната си цена от двайсетина евро.


Резлив

и много свеж лимон, току –що срязан и едва посолен за да омалее злъчката му или по-скоро свежо настъргана кора от лимон – не мога да реша коя е рецептата тук. Във всеки случай ми се отпушва носът и ми се оросява съзнанието от първите минути на Aqua Classica di Parma. Свежестта е като от онези бистри реклами, на които преглъщам пред телевизора. Няма химичен цитрусов вкус, нито мирише на препарат за фаянс. Ухае на истински, узрял на слънце и не в кутия за транспорт лимон. Омеква до зеления дъх на току-що разтъркана между пръстите маточина и си остава такъв мек и благ до края ароматът. Мислех, че е маточина и дори бях готова да я сравня със свежата от Acqua Colonia Melissa & Verbena (4711), но тукашната е по-трайна, по-нежна и най-вече не маточина. Мушкато или здравец посочват в ароматната пирамида. Комбинацията му с лимон сигурно е неутрализирала тъмнозеленото до сочно, а не стипчиво зелено. Продължавам да мисля единствено за маточина, каквото и да чета като нотки.


Майсторски цитрус

си превеждам Citrus Gourmand категорията на fragrantica.com и не като гурме десерт. Вещо и достоверно прерисуван от майстор лимон – с грапавините по кората, с резливите пръски и завършващ на маточина. Толкова изкусно всъщност, че дръзвам да го сравнявам с Private Blend Azure Lime (Tom Ford), който струва девет и половина пъти повече. Спешна реанимация за опърлени настроения.

Via Verri Vintage Limited Edition, Etro

лансиран ноември, 2008 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Woody Aromatic


В неделя


сутрин можеш да спориш дали си в европейска столица на модата. Милано спи до късно и само някой нетърпелив турист като нас мери площада, докато внушителната катедрала отвори. Duomo* отваря около 9 - ако имаш късмет, но може да стане и 10, понеже италианците не са швейцарци. Ние сме от тези без късмет и затова кривваме настрани от площада, в пасажа с модни бутици. Неделя сутрин е идеалното време да позяпаш необезпокояван лъскавите витрини, преди някой любезен продавач да те покани с поглед да си купиш обувки Prada за 800 евро. Излизаме на друг, малък площад и преди да подминем една невнушителна сграда, на вид като Общината в Кула, любимият мъж до мен ме осведомява, че съм на път да подмина La Scala без да я отразя. Залуташ ли се в лабиринта улици, които си приличат досущ, почти е сигурно, че ще се озовеш на Via Pietro Verri, повече известна само като Via Verri. Ъгъла с Via Bigli, малко след като сме подминали бутика на Alexander McQueen, го краси първият бутик на Etro. Чанти и парфюми на марката премигват в осветени витрини като фар за тълпите руски и други шопинг туристи, долетели за два дни да напазаруват световни имена.


Подобно


на Hermès, които възпяват адреса на главния си офис в Париж с 24 Faubourg, Etro признава заслугите на своя първи бутик. Дори не с един, ами с три парфюма. Via Verri се появява през 2006 и е аромат на красиви рози, в същия като моят флакон от снимката - само, че със стъклена капачка. Via Verri Vintage Limited Edition излиза две години по-късно за да обърка почитателите на първия – в същата релефна бутилка с paisley** мотивите от текстила на Etro, но вече с характерната метално-златиста капачка на останалите им аромати. За да има какво да обясняват блоговете, през 2010 се появява още един Via Verri – в гладката стъклена бутилка със същата, но сребриста капачка. Via Verri Vintage Limited Edition няма нищо общо с първоначалната версия и Vintage от името сигурно се отнася за мъжките парфюми от миналото, понеже нищо от дамския, граниво – пудрен винтидж не откривам в него.


Той

така и започва – с острата цитрусова миризма на бръснарски одеколон от миналото. Или ако предпочитате с миризмата на бръснарски сапун от по-скъпите. Не се налага дълго да гадая кой точно бръснарски артикул ми напомня – миризмата сляга на минутата. Чак толкова драматични обрати само при Etro съм регистрирала. И Mahogany започва рязко и стихва моментално. Ако ароматът беше нещо за летене, щях да кажа, че е пикирало с неизчислена скорост и се е забило в земята, тоест кожата ми. Миризмата от бръснарницата на самата спирка на автобуса, чиято врата стоеше винаги отворена за да не обезкуражи запътилия се натам, омеква като разнесена от многобройните минувачи и остава сапунено - цитрусов мандаринов портокал. Интересен, характерен и почти достоверен, ако махна от него кихливите подправки – кардамон, кориандър и индийско орехче, за които мислех, че са пипер. Почти да кихна от гъдела в носа ми, но не се случва – изчислено е с точност на самата граница на кихане. Жасмин от сърцевината не разпознавам, но пък съм сигурна, че подушвам кипарис, добре размачкан между пръстите. Не пропускам да ощипя някой от кипарисовите храсти на съседите, когато минавам по общата алея и да смачкам небодливите му листа в дланите. Мирише свежо и не много остро, почти прашно. Дъб, мускус и амбра са посочени още в дъното на състава на Via Verri Vintage Limited Edition. Парфюмът изсъхва много бързо, а аз продължавам да различавам единствено кипарис и отшумяващ пипер.



По-траен

значително от Mahogany и също толкова унисекс, колкото него – попрехвърлил делителния косъм между дамските и мъжки аромати - от страната на вторите. И като него се излъчва близо от кожата, а наоколо ходатайства за мен в малък периметър. За разлика от Mahogany, Via Verri Vintage Limited Edition има много повече общи признаци с афтършейв, които макар да стихват бързо, се лепят в общото усещане за него. Не ги забелязвах при първите ми впечатления – само го харесвах като гладко ошлайфан цитрусово - иглолистен парфюм. Съвестното носене за опознаване се оказа друго нещо – свеж като гладко избръснатото лице на съпруга ми сутрин. Да го нацелуваш за лек ден и да ти остане ароматът му в ноздрите ти за дълго. Или да носиш по изключение парфюма му, за да не ти липсва. Докато е в командировка.

_________________________________________________________________________
* общо название на катедралните църкви в Италия
** цветен и ярък мотив в текстила, дошъл от Пакистан и Индия, с различни форми, но най-вече на усукана капка вода. За любопитни, страницата на Etro предлага мемо игра с различните рaisley орнаменти.

8 88, Comme des Garçons

лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Spicy


Прилеп,

нощна пеперуда, комар, .... , двугърба камила. Не разглеждам атлас на фауната, а видео от модните колекции на Rei Kawakubo и въображението ми си прави шеги с авангардните тоалети. Трудно помня имена, а японските ми се отдават най-зле, затова и дребната японка наричам в съзнанието си азиатската Коко Шанел. Футуристичната дизайнерка гони седемдесетте и от тях повече от трийсет провокира света с играта си с пространство и обем. Знаменитата ѝ червена колекция от 1997 отеква още в модните среди – никой допреди, а и след това не се е осмелявал да пришие огромни буци като от сплъстена вата върху дрехите. Моделите приличат на Гърбушкото от Нотр Дам, а пришитите уродливи израстъци са толкова гротескни, че чак красиви. Някои като миражи от пустинята на номадка с превързано за нея малко дете. Rei Kawakubo създава своята марка Comme des Garçons (komu de gyaruson コム・デ・ギャルソン; в превод от френски 'Като момчетата') в началото на 70-те на миналия век и макар да е член на престижния Chambre Syndicale du Prêt-à-Porter, определя изкуството си като анти-мода. Носи големи черни очила с формата на пеперуда и е неизменно постригана на паничка, с равен бретон на ученичка от първи клас. Крие се от медиите и дори в края на фурорните си модни шоута се дърпа бързо зад кулисите, преди да обере овациите си. Моделите на срамежливата дама са идейно вдъхновение за революционно настроени дизайнери - Martin Margiela, Ann Demeulemeester, Helmut Lang. Предпочита да мълчи, а изкуството ѝ да говори за нея. И парфюмите. Ако моделите на Comme des Garçons са анти-мода или направо карикатура на висшата мода, то парфюмите с това име са алтернативи на аромат. Катран, мастило, бензин, градски пушек, ..., всичко, за което няма да се сетя никога, мога да намеря в парфюмните колекции на Comme des Garçons. Безразсъдно смел бунт срещу конвенционалните миризми на мейнстрийма и най-вече срещу тяхното еднакво звучене. Може и да изглежда като камикадзе маркетингов лупинг, но многобройните фенове на бранда като мен, доказват обратното.


Rei Kawakubo

не спазва половите деления нито в модата, нито в парфюмите на бранда. Асиметрични сака, сглобени от две различни половини - такива предизвикателства могат да се видят на подиума и се чудя мъж или жена се разхожда по него. В парфюмните флакони има течност за този, на който му харесва и му е удобен аромата – без значение дали е мъж или жена. През плътно спуснатите щори на Comme des Garçons не изтича много информация и ако PUIG концерна, който има споразумение за производство и разпространение на парфюмите на марката, не беше направил интернетна страница, сигурно и до днес нямаше да има. Няма да науча с точност защо е кръстен 8 88 този парфюм. Може да е щастливо число, за каквато е почитана осмицата в китайската и други азитски култури, а на нас да ни звучи като код на мобилен оператор. Особено върху флакон, който наподобява мобилен телефон, асоциацията ми е неизбежна. Може да е разновидност на електронен синтезатор на Yamaha (какъвто модел наистина има) или пък фаталната черна топка в билярда с номер 8. Колекциите на Comme des Garçons наистина вдигнаха много прагът ми на шок, но 8 88 не е от шокиращите аромати. Модерен, но не и авангарден. Ухае на много и екзотични подправки началото му. Не като от гозба, а като от пълен шкаф. Моя приятелка често се самообслужва със захар за кафето когато ми гостува и ме подмята, че конкурирам рафтовете на Kaufland. В двата ми, огромни шкафа мирише така. Може да не знам за какво точно се използват, но иначе имам всички подправки, за които може да се сети Иван Звездев. И куркума, и шафран, и кориандър имам, които са описани в ароматната пирамида, но поотделно не ги разпознавам. Хомогенно пикантна е сместа в парфюма и с металически налепи върху носоглътката. Тамянът от състава не ми е достатъчен, за да го отлича като доминиращ, макар да усещам аромата хубаво опушен. За сметка на това любимият ми geranium, който може да е индрише, здравец или мушкато е осезаем след първите минути. Тук съм сигурна, че е индрише, а иначе винаги се триумя, понеже geranium има и трите значения. Много пачули и много амбра се усещат все пак най-добре. Толкова добре, че ми се струва, ако смеся Coco (Chanel), тоест омекотените подправки със Scent Intense (CoStume National), което е мощна комбинация на пачули и амбра, ще получа именно 8 88.


Станах

и проверих теорията си. Работи. Coco (Chanel) и Scent Intense (CoStume National), наслоени един върху друг в съотношение 1:2 дава правдоподобно подобие на 8 88 и функционира като домашна рецепта за придобиване на представа. Изсъхналият парфюм е в обратното съотношение - амбра и пачули заглъхват, вместо да се усилват. Нямам особен пресантиман към Oriental Spicy групата и като изключа любимият Coco, нищо от нейните попълнения не нося. 8 88 ще е вторият ми фаворит сред ориенталско-пикантните парфюми, също толкова универсално приложим. Нито скучно ежедневен, нито строго официален. Без много лукс, без акценти върху чистота, абстрактно и пикантно дървесен като цяло, а в частност индришян. Залутан в идеята си, но не безидеен. Прочетох в perfumeshrine.blogspot.com, че носът зад аромата - Antoine Lie се е опитал да улови мирисът на злато, какъвто всъщност липсва. Не, не ми мирише на злато, нито на нови DVD дискове, както пише в блога. И флаконът не ми прилича на речно камъче, никак. Осезаемо присъствие, добра трайност, и най-вече индришето печелят място на 8 88 в парфюмния ми, всесезонен гардероб, но не и правото на честа употреба, при каквато става егоцентричен. За 8 дена в месеца. По 88 пикантни минути.

Fleur d'Interdit, Givenchy

лансиран 1994 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Green


Сложи


нещо забранено в името и интересът сам се дирижира. Не е нужно дори анкета за доказване на зависимостта – тя е аксиома. Interdit или forbidden са често срещани забрани в парфюмните имена и действат като магнит на по-младите. Не само на тях, защото и моето любопитство се повъзбужда, но крехките възрасти се влияят значително повече. Забраненото цвете* от този парфюм цъфти вечно в една въображаема райска градина, според дизайнерите. И пак според тях е откъснато с посвещение към всички млади жени, които мечтаят романтично всеки ден. Това послание с дата 1994 може и да е свършило маркетинговата си задача, обаче с днешна няма шансове. Освен ако не съм фен на парфюма отпреди и да сме съзрявали заедно с него, няма как да го оценя сега. Днешната млада дама има значително по-високи критерии за парфюма си или поне не толкова буквално цветни.


Воднисто


размит е цветният букет тук, всъщност. Със силен мирис, но кух и безплътен. Опитвам се да различа поименно пъпеш, диня и останалите плодове във фруктиерата от връхните нотки, а ми се смесват в общото усещане за сладък плодов сок. И то не за нектар от сокоизстисквачката, а отцеденото от плодовете. Онова, което се разлива по плота, като режа диня или праскова. Вода и малко фруктозна захар с неопределено блудкав вкус, тоест. И цветята трудно идентифицирам, нищо, че преобладават недвусмислено. Цветя са и са повечето пролетни, а дъхът им е измит от продължителен дъжд. След дъжд дори люлякът не мирише интензивно и на себе си. Миризмата му е завлечена и стерилна. Измити са и теменужките и момините сълзи. Само циклама и орхидея няма да реагират на толкова вода, понеже са без друго бездиханни. Има толкова красиви аромати с влажни от роса цветя, които ме олекотяват, а тук нещо санитарно бяло и болнично ме смачква. Жасмин и гардения! Трябваше да има и унизително премивана гардения (или тубероза, с която я бъркам винаги) и тръгнах сама по следите ѝ, щом fragrantica.com се е разсеяла. Намерих я описана в affordablescents.com, но дори да не бях, съдбата на моя флакон е отдавна решена. Изстиналият от дъжд цветен букет завършва неопределено на ванилия и сандалово дърво. Големите ми надежди за мускуса, хелиотропа и дъбовите мъхове от базисния ред, си останаха надежди и им се любувам от картинките във fragrantica.com.


Добронамерен


потребител на парфюми съм и безпристрастен като стане дума за марката. Нямам клиентска карта за лоялност към никой бранд, а с парфюмите на Givenchy срещам затруднения. Малкото, които познавам, без изключение ме разочароват с масово адресираните си и воднисто размити изпълнения. Дори мистично плътният Ange ou Demon намирам за силно разфокусиран. Еaudemoiselle de Givenchy се е препънал в посредственост, а Organza ме връща в годините, в които ходех без парфюм, защото всички на рафта бяха блажни и тромави като нея. Fleur d'Interdit продължава прогресията с безличен и линейно плоскък цветен почерк. Нямаше да съм толкова строга, ако харесвах санитарно белите миризми на тоалетни води от миналото. Нито, ако цената беше сравнима с парфюмния рафт от супермаркета, където често намирам и по-характерни и интересни от парфюмите на Givenchy. Допускам, че моят парфюм е реформулиран, защото е в различен флакон от първоначално лансирания. Ако са се опитали да го осъвременят, не са успели. По-вероятно е да загубиш твърдите фенове с такъв ход. Няма да съм и сред новите, ако такива са спечелени. Липсва ми гръбнак, тоест хастар в този аромат. И лукс няма. Само ненужна трайност на измита от дъжд пролет. Разтечен акварел.
__________________________________________________________________________________

* Fleur d'Interdit (фр.)

Freesia, Fragonard

лансиран 2005 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Случи


ми се на два пъти да препоръчам Freesia на търсещите парфюмен аромат с фрезии. Заради името му го препоръчвам и заради отличната трайност, но всеки път пропускам да предупредя, че освен фрезии, думата е и на много други бели цветя. Избрах да го разкажа подробно, за да изгладя пропуска си. Като дете бърках фрезиите с минзухари и нищо чудно. Те принадлежат на семейство Перуникови и по родословно дърво са братовчеди с минзухара и ириса. Носят името на немския ботаник и лекар Фредерик Фрезе (1795–1876) и с изключение на два от петнайсетина вида, останалите идват от Южна Африка. Цъфтят във всички цветове на дъгата - в пастелния ѝ спектър и повечето нямат ярка, а бледна окраска. Силен, но бледен е и ароматът им и ни е познат от много кремове за лице и тяло, ако не от вазата или градината. Няма много слънце и масло в тяхното ухание и затова го определям като бледо и плътно прозирно. Съзерцавам всяка пролет бели фрезии и точно в този цвят ги намирам за най-изящни. Като излети от восък са и им се чудя как издържат толкова дълго преди да прецъфтят, щом са такива крехки. Шарените фрезии са гледка за окото също, само че жизнерадостна и тонусна. В парфюма на Fragonard бих казала, че са белите восъчни статуетки.


Или пък

са избелели заради обкръжението си. Интродукцията на Freesia е взета от Do Son (Diptyque). Може да е и обратно, понеже и двата парфюма са с дата 2005 и не става ясно кой от кого. Всъщност, Fragonard като цяло е по-бюджетната алтернатива на природно истински аромати, каквато е и Diptyque философията. Дуо жасмин и тубероза в най-достоверен и кремообразен вид – такова е изпълнението в началото, заради което всеки път строявам Freesia в кутията за размени. И след час я изваждам. Колкото съм алергична към жасмин и тубероза, толкова се радвам на фрезиите избили отдолу. Тихи, кротки, с мириса на нежно тоалетно мляко. Излъчват срамежливо и интимно близо от кожата, за сметка на това с часове. Ухае замечтано нежно и ми припомня всяка изпроводена вече пролет. Движа се умишлено бавно с Freesia – всяко по-рязко движение изтласква ехото на стържещия жасмин, което отеква поне три часа. После мога и да не ходя ситнейки като японка, понеже и при най-добрата акустика в топло време жасминът омалява.



Въобще не е


моноаромат на фрезии, както веднъж в бързината написах или както името му предполага. Сборен белоцветен парфюм е, с отчетлив мирис на сурово пресован жасмин, скорошни следи от тубероза (и/или гардения). С тих и фин завършек на фрезии. Няма я хубавата тяхна резливост, която много харесвам като заровя нос във вазата. Вместо типично цветен, ароматът е козметично кремообразен и хидратиращ. Чуден за прохладно топло време и за внезапно обзели бели настроения, независимо от сезона, но най-вече чуден за харесващите белоцветни парфюми. Този не е точно анемичен като повечето, заради които не харесвам групата им. Пребледнял е пак, но от вълнение и очакване. На скришна милувка.

L'Ombre Dans L'Eau, Diptyque

лансиран 1983 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Сянката


във водата* ми звучи като зловещо заглавие на някой от детективските разкази на Едгар Алан По, след който забравям разсеяно да изгася в коридора. L'Ombre Dans L'Eau не е обаче парфюмна макабра**, макар да е best seller на Diptyque, като много от книгите на По. Вдъхновен е от градината на Mrs. Merwin – една приятелка на хората от Diptyque, в която имало много храсти, но най-вече рози и касис. Mrs. Merwin обичала сама да подрязва храстите си, а купчината листа от рози и касис става идеен паметник на парфюма. Във флаконите с тази марка свикнах да ме чакат едни от най-достоверните аромати от природата, строго охранявани с бодливи цени от химия. Известно ми е, че практически няма вече парфюми на изцяло естествена основа, но тези на Diptyque поддържат илюзията. Плащат си данък за автентичните миризми с ропот срещу нищожната трайност. Philosykos беше най-титулувания им парфюм, но отдавна разконспириран в нетрайност. Oyédo си пати от същото. L'Ombre Dans L'Eau е сред най-старите им аромати и е най-трайният техен, който познавам. Извънредно траен, всъщност. По-траен дори от Do Son.


Забравила съм

как миришат листата на касиса. Много отдавна съм била до истински храсти и касисът познавам най-вече като плод от магазина. Първите минути на L'Ombre Dans L'Eau са тъмно и тръпчиво зелени. Чак като погледнах ароматната пирамида, тогава реших, че може да са листа от касис. На мен ми миришеше свежо на листа от здравец, мушкато или лозови листа, тоест на всякакви мъхави и жилаво зелени листа. Дори и сега така ми ухае, нищо, че съм прочела за касиса. Като го няма съответния файл с олфактивно разширение в базата данни, паметта извиква най-близкия по подразбиране – така си обяснявам феномена. Явно не съм единствена, понеже срещнах други, на които им мирише на доматени листа. Тях пък познавам добре, но не е такова ароматното начало. А и бързо преминава тръпчивината и остават рози. Според Diptyque са български рози и някои дори са ги сравнили с розите от известните ни мускали. На мен ми трябваше много време да се уверя, че първо са рози, после, че са български. L'Ombre Dans L'Eau не е типичния розов парфюм и ме обърква първоначално, заради смесицата с мъхово зелено, а после с лъхнатия плодов дъх на касис - приятно доловим в косата ми. След всеки един час, съм вече съгласна, че са рози. Естествени, немаслени, хубаво сиропирани с влага розови рози. Същите като в Sheer Stella 2008 (Stella McCartney) щом се разсее сянката на зелените листа. И като в същия този парфюм, изсъхват от дъжда до пудрено локумени.



Малка е вероятността


парфюмът да е съграден само от тези две нотки, но мога да го съкратя до тях наистина. Така разказано е прозаичен аромат от рози и касис, а пък всъщност присъства много по –сложно и осезаемо. Има си и някаква тайна, луксозна сянка, която го прави много приемлив за всички поводи и сезони. Срещнах едно мнение, че е парфюм с рози, за тези, които не обичат по принцип роза в парфюм. По-скоро бих го предписала на онези, които им идва поизтъркана мелодията им, но продължават да ги търсят в парфюми. Тукашните са различни, много автентични и прелестно нежни, без да имат възраст. За аромат от 1983, L'Ombre Dans L'Eau е малка революция. Нищо от парфюмните белези на това време не откривам - ухае непреходно, без да е класика. Естествен чар.

____________________________________________________________________________________
* L'Ombre Dans L'Eau (фр.)
**мрачна и злокобна атмосфера в литературно произведение.

Acqua Universalis, Maison Francis Kurkdjian

лансиран 2009 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Aromatic


Гостите


заприиждаха в три следобед. В три без пет строих една камара парфюми пред мен и избрах да се забавлявам по мой си начин. Лимузините паркираха предвидливо на ъгълчето на червения килим, за да не изронят VIP особите токовете си на асфалта. Пищният парад на модни тоалети се точеше в протоколния ред от по-малко знатни към повече. Парфюмирах мислено гостите с аромати, с които може никога да не са го правили и прехвърлях от дясната страна на масата върху лявата. Жан-Мишел Жар - Antaeus (Chanel), Наоми Кембъл – Bronze Goddess (Estée Lauder), Сергей Бубка - Terre d'Hermes (Hermès), Джорджо Армани – пристигна без парфюм, Карл Лагерфелд - Liquid Karl (Karl Lagerfeld), ....., Мадам Бернадет Ширак – Coco (Chanel), Никола Саркози – Un Jardin Sur Le Toit (Hermès), ..... . В пет без пет камарата пред мен се беше постопила, но пак имаше достатъчен избор, понеже участваха и парфюмите от паметта ми. Камерата посегна за Чарлийн и ръката ми увисна във въздуха. Не виждах роклята, нито воала на булката, а като всяка любопитна жена първо това оценявам. Мигът, в който кадърът най-после спря на миловидното ѝ, излязло от приказка за нежност лице, държах Acqua Universalis.


Най – бистрите

и кристални момини сълзи, които съм помирисвала. Най-достоверните и чисти. Има много по-луксозни парфюмни аромати, които можех да припиша на Принцесата на Монако – луксът не е силната страна на Acqua Universalis. Такава е неговата чистота. И на Чарлийн. И лазурът му, като нейните синьо-зелени очи, взели цвят от водите в които е плувала. Нещо старомодно? Много дори, като нейното мило излъчване, излязло от приказка на Братя Грим за принцеси. От най-прелестното старомодно като при всеки аромат с момини сълзи. Момините сълзи бяха едни от най-експлоатираните парфюмни цветя в миналото и е неминуема връзката с него. Ако се абстрахирам от многото парфюмни аромати с тях, които е преживяло моето поколение, веднага признавам, че са сред най-нежните и грацилни парфюмни нотки. Просто бяха твърде често използвани преди, а оттам и чувството, че не се срещам с нещо ново. Новото тук е само цитронената им глазура. Лимон, който не мирише само на лимон, а събира свежестта на всички цитрусови плодове в нещо, коeто обобщавам като ароматичен цитрон. С такава резлива свежест започва Acqua Universalis и ти светва пред очите. Става ти драго да си, където и да си и по проводниците ти тръгва лъчиста енергия. Поне с два пункта ми се променят тонусните показатели, ако някой ги замери преди и след парфюмирането. Дишам по-дълбоко и сетивата ми пулсират, като да съм съблякла едно палто умора от себе си. После всичко се хармонизира и отдолу прозират момините сълзи. Áма нежни, áма истински – да не смееш да ги докоснеш, понеже трябва да станеш след това и по-добър някакси. Плътни на дъх, а прозрачни от финес - от костен порцелан направени. Само да им се любуваш и да те умилостивяват. Като гледката на Чарлийн пред олтара.


Ако е сапун

това, което остава от парфюма след час, то сапунът е тоалетен и седефен. Според Francis Kurkdjian, Acqua Universalis е липсващата олфактивна връзка между кожата и свежо изпраната дреха. Между чаршафите и свежият въздух, между мъжете и жените. Ценя много високо изкуството на този нос, който от бледен 15-годишен е знаел, че иска да стане парфюмен нос и си е следвал с радост съдбата. И при цялото ми страхопочитание към магиите, които вади от джоба си и сипва тайно в парфюмните си аромати, не искам да съм съгласна с него за унисекс характера на Acqua Universalis. Нито за универсалния, който името предполага. Не давам момините сълзи на мъжете – това да не е ветивер, че да го делим. Няма да понеса любимият ми мъж да ухае на прелестна невинност, а и той не го понесе. А не мога да нося универсално парфюма, защото въпреки чистотата, която индуцира, Acqua Universalis има красива прочувственост от миналото и не е абстрактно чист като съвременните екземпляри от типа на Not A Perfum (Juliette Has A Gun) или Essence Eau de Musc (Narciso Rodriguez). Женствено и милозливо чист е от момините сълзи, дори да са с цитронена роса по тях. И понеже е такъв, е запазено право само за онези, които харесват момини сълзи в парфюм. И не са забравили смирението на принцеса.

Bronze Goddess, Estée Lauder

лансиран 2008 г.
Eau Fraîche Skinscent
Olfactive Group: Floral Fruity


Бронзовата


богиня е серия летни продукти на концерна Estée Lauder, всичките за акцент на слънчевия загар. Не спадам към онези любители на тена, които знаят много за него и на море обичам да ходя заради морето, а в солариум не ми е останало време да надникна. Изпълзявам изпод чадъра до водата и обратно. Затова и не познавам миризмата на много плажни масла и не намирам, че този парфюм мирише като тях. Не и в такава степен като Sun (Jil Sander). Ухае ми на целогодишен балсам. На красиво тоалетно мляко. На луксозен крем за кожа. На чистата и добре подсушена кожа, поддържана с фини продукти – сатенена на допир и с прасковен, естествен тен. Eau Fraîche Skinscent може и да означава, че е свежа вода за кожата, но на мен ми се струва обратно – бутилиран аромат на освежена кожа. Комфортно ми е като с много малко други парфюми, а с Bronze Goddess дори не се чувствам точно парфюмирана. Чувствам се естествено гримирана и модерно семпла. В аромата присъства и пудрата за лице, и нежният руж, сенките, кремът, и червилото от серията – точно техният фин дъх е уловен и удължен разкошно. Харесва ми да ухая така – намирам го за луксозно и изчистено, женствено по преносен и съвременен начин.


Малцинство

съм обаче – повечето парфюмни ценители с които обмених мнение, намират Bronze Goddess за нечистоплътен и мазнеещ аромат, твърде сладък или дори извикващ спомена за хрущящ пясък, полепнал навсякъде по теб, където не го искаш. Мазнина в парфюма регистрирам и аз, но я интерпретирам като нежната от талк или пудра. Онази фина, приплъзваща масленост, която те имат и от която кожата засиява, без да лъщи. И сладостта не отричам – в балансирания ѝ, луксозно матиран и козметичен вид. Не лепне и не е захарна или плодова. Както и в Sicily (D&G), всички нотки улавям козметизирани. Нищо от изброените плодове и цветя не ухае така действително като само по себе си. Тиаре и кокос се смесват за монои, но монои мирише много по-интензивно и обсебващо. В Bronze Goddess не ми премълнява от него и не са го преекспонирали. Отгоре му има плътен слой пудра. И кокосът, заради който не близвам Raffaello или Bounty, заради който внимавам като избирам гел-душ или препарат за съдове, тук не е химичен. Млечен е и хидратантен като в Tocadilly (Rochas). Усещането за чистота бях готова да се обзаложа, че идва от мускус, а заради опушено восъчните му оттенъци ми се струваше прекрасен. Оказа се не мускус, а смирна. Смолата от смирна е безценна заради благовонието си и е струвала колкото златото в древността. Древните египтяни са я използвали при балсамиране, а днес е основно използвана в медицината и парфюмерията. Усещам я от начало до край в Bronze Goddess и обяснява восъчно опушения фон. На нея и завършва ароматът, след като премине нежната цветна мъгла. И на слънце, попило в кожата.


Смирна,


магнолия и рафинирано монои са нотките, до които бих съкратила Bronze Goddess. Отнове не съм съгласна с Floral Fruity групата от fragrantica.com. Много повече му подхожда на този аромат Solar Floral, какъвто е определен на страницата на Estée Lauder. Дори слънчево – цветен не го описва толкова еднозначно, колкото козметично цветен и като такъв е само за онези, които харесват аромати на козметични продукти (макар най-качествените от тях да са все по-често без миризма). Аз съм сред изявените от тях и съм похитена от Bronze Goddess. Ако беше продукт за епилация, щеше да е сред най-фините, които рекламират с приплъзваща се коприна по кожата, но той е много повече от това. Комплексна грижа за кожата, духа и самочувствието ми на естествено чиста и поддържана. Сатенена аура.