Magie Noire, Lancôme

лансиран 1978 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Oriental Floral


Сбогувам

се с един от най-красивите парфюми на миналия век и това е моето възпоменателно слово. Преди повече от 15 години, попитах една импозантна дама на какво ухае така божествено. Дали комплиментът ми я трогна или имаше отзивчиво сърце, но след като сподели с мен Magie Noire, го издирвах на следващия ден. От тогава насам, парфюмът неизменно е присъствал в гардероба ми като моя тайна за класическо, изящно и женствено ухание, което рядко ползвах, но силно обичах. Преди година научих, че Magie Noire е реформулиран и не прилича вече на себе си. Наивно си представих, че колкото и да го реформулират, няма да е далеч от оригиналната си формула и не се разбързах да търся запаси. Недалновидно от моя страна. Днес притежавам новата версия на парфюма, която е оглозгана до неузнаваемост. Двата флакона от моята снимка нямат нищо общо. Кръглата ми миниатюра съхранява няколко безценни капки от истинската черна магия, докато големият флакон, макар и еднакъв на вид, с предишните, които съм притежавала, е едно парфюмно нищо.


Не се бях

замисляла, защо този парфюм ме грабна така силно от моментът, в който го усетих върху друг. На пръв поглед, той нямаше мощното присъствие и властта на любимите ми цветни шипри, но понеже ми спря дъха, инстинктивно го причислих към тях. Едва наскоро, когато реших да го изпратя с почести, открих, че е определян в различни страници и от различни автори като розов (от роза) и дървесен шипър. За пореден път не съм съгласна и аз с олфактивната група Oriental Floral, която му е отсъдила fragrantica.com. Magie Noire, опреди реформулировката си, е именно сух и дървесен, елегантен аромат на неразтворени, елегични рози. Вероятно е бил фурор още със стъпването си, в онези далечни времена на пълномаслени и главоболни парфюми и е контрастирал рязко със своята луксозно подсушена и приглушена страст. Именно страстен ще помня този аромат – добре удържана, но неприкрита страст. И то не единствено като влечение, ами страст в общият смисъл на стремеж.


С листа


от касис и дребни, напъпили рози се отваря ароматното начало, но не е типично цветно-плодово, а смолисто и опушено от галбанум, луксозно. Нещо остава стаено и извира пак и отново. Такова парфюмно преживяване съм имала единствено с Ode au Rêve (Yves Rocher). Без да си приличат в останалото и при двата аромата има периодично лумване на аромата, като изпод огън. От сърцевината не мога да различа много, само сухи момини сълзи, ирис и иланг-иланг. Красиво, качествено цветно и смолисто ароматно сърце, което трудно може да се обясни. Още по-трудно ми е да нарисувам дървесния остатък. Ако се оставя на въображението си, ще го опиша като абаносов завършек . Целият парфюм е труден за разказване, а за сравнение с някой друг и дума не може да става. Интересно ми е как звучи класически старомодно, без да е винтидж или ретро. Звучи като парфюмите, които никога вече няма да се правят така и ще останат вечни.

За новата

версия в същата бутилка, имам само една дума – пародия. Нито изключителната трайност на предишният Magie Noire, нито роза, нито смоли, нищо не е останало. Някакъв блед и неопределен мирис излиза от новия ми флакон. Нито цветен, нито плодов, нито дървесен. Слабо алдехидно и анемично - жалка карикатура на това, което беше някога парфюмът.


Черна магия

никога не ми е подхождала като име за този елегичен парфюм. В него няма мистика и латино драма, нито е парфюм за жената вамп. Magie Noire е естествената жена с присъщите ѝ обрати – умерена, но и стихийна; отстъпчива и властна, парадоксална. Парфюмът не е сочен или дързък, не заповядва директно, но те респектира да слушаш какво ти говори. С особен ореол се ползвах, когато го избирам – чувствах се отвътре навън озарена, като с glow фотоефект. Сега вече ще претърся света за останала някоя нереформулрана бутилка от един несравним аромат. Да послушам за последно елегия за абаносовата роза.