La Chasse aux Papillons, L’Artisan Parfumeur

лансиран 1999 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral



Преди


близо двеста години, Хенри Уолтър Бейтс описва първите случаи на мимикрия при животинските видове. По-специално неговите открития са върху пеперудите в Амазония. Заблуждаващото поведение и окраска са най-характерни именно при пеперудите, за чието преследване се говори и в парфюма на L’Artisan. Ароматът му на бели цветя разнася ведро и оптимистично настроение като едноименната песен на Georges Brassens. La Chasse aux Papillons (лов на пеперуди) е негов шансон от 70-те с несложен и жизнерадостен ритъм, подобен на този от Sur Le Pont d'Avignon, който децата пеят във втори клас. Несложно и жизнерадостно присъства и парфюмът около мен, но има нумизматична стойност в парфюмната ми сбирка заради камуфлажно мимикриращата тубероза.


Камуфлажът


е мимикрия на прикритие, при която обектът се слива с околната среда и се забелязва трудно от враговете си. Някои видове дневни пеперуди от семейството на хеликониите имат например, толкова стъклено прозрачни крила, че са практически невидими. Невидима става и туберозата в парфюма при определени условия. Бялото цвете е разпознато безпогрешно като доминанта на La Chasse aux Papillons в 7 от 10 мнения за парфюма, но мимикрира на студено като се слива с мириса на липа и прелива във фрезии. С този ефект дори най-алергичните към трудната му миризма, към които спадам, сме принудени да признаем, че ароматът е пролетно красив. Туберозата е рядка и скъпа парфюмна суровина, с много и видни ценители. Враговете ѝ са не по-малко, а най-силното им обвинение е маслената тромавост (индоловото усещане за тежест в корема и главата) и ретро аналогиите с блажните и мощни парфюми на 90-те. В La Chasse aux Papillons е силно обезмаслена, сутрешна и много истинска на мирис. Ретро е само дотолкова, доколкото след 2000-ната, където слагам мислено вододела, парфюмите се разведоха с буквалните заемки от природата и масово поеха курс на абстрактизиране. Разфокусирането им си обяснявам с оригиналното химизиране на мирисите (при качествените аромати) и непрекъснато роящите се многопрофилни ароматни молекули. La Chasse aux Papillons не е маслен и тежък като емблематично туберозния Poison (Dior), но и не е абстрактен и химизиран. Ухае достоверно на бели и оросени цветя.


Автентичен


e точно колкото Do Son (Diptyque) и го наподобява недвусмислено с началото си. По-вярно би било да се каже, че Do Son имитира лов на пеперуди, заради хронологията на лансиране. И двата аромата идват от парфюмни къщи, известни с реалистичните си, природни парфюми и делят общи ноти на тубероза, портокалов цвят и жасмин. Изстуденият La Chasse aux Papillons изкривява бързо общият начален вектор на благ цитрус и туберозно – жасминовата сърцевина остава маркирана като с пунктир. Погледната от такъв охладен ъгъл, напомня бухнали фрезии в щедър букет. Богати букети с фрезии продават съвсем близо до мен – на немско-холандската граница при Rotenbach (Roermond). Късметлиите, които сме толкова близо до пословичните градинари, притичваме често не само за сто лалета в огромен ластик, но и за бели фрезии. Едва сега, докато търсих обяснение за приликата в мириса, установих приликата на външен вид между туберозите и фрезиите, които съм снимала. Илюзията ми за бели фрезии в La Chasse aux Papillons е много жива, но ако съдя по описания състав на парфюма – идва от преплитането на обезмаслената тубероза с липов цвят и жасмин, изложени на умерен студ, какъвто има в ранните пролетни дни. Затопленият парфюм доближава застрашително траекторията си до тази на Do Son или изпъква в туберозо – жасминов релеф, в който зеленото на жасмина задира леко по повърхността.


Приятният хлад


избистря достатъчно мириса за да е не само поносим, а и особено мил дори за алергичните към бели цветя. Въпреки това не бих посмяла да нося парфюма, заради страха, че все някога ще вляза на топло и незастрашената тубероза ще спре да мимикрира. Мислено обаче, ръкопляскам на парфюмера, успял да формулира оптическа илюзия за пролетна фрезия и да направи туберозата гальовна и прозрачна като крило на стъклокрилка*. Цветето цъфти основно през нощта и сигурно му се налага да излъже с трик пеперуди и други насекоми да кацат през деня. С фитонциди на липа или камуфлаж на фрезия.

____________________________________________________
*пеперуди от вида Greta Oto, при които липсва оцветяване на част от крилете.

Osez-Moi!, Chantal Thomass

лансиран 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Woody Musk





“Налях


целия си характер в аромата”, ме предизвиква с егоцентричната категоричност на анонса, когато името на аромата е “посмей (дръзни) на мен” *. Може да си го позволи някой ексцентричен антиконформист като Любен Дилов–син или Шантал Томас. В случая е Шантал Томас. Екстравагантната дизайнерка на дамско бельо, дръзва да пробие пазара на 70-те с пищни дантелени корсети, балконети и жартиери, точно когато хипитата призовават жените да горят сутиените си на клади. Вярна докрай на панделките и будоара в розово, вироглавата парижанка преживява не само хипитата, ами и всички моди след тях, включително най-успешните минималистични. Сгодява мелодрамата на розовото с драмата на черното и създава нов жанр. Драмамело ми идва като дума, когато гледам най-характерното за Шантал Томас розово-черно съчетание. Другият ѝ запазен знак са панделите, завързали ретрото на 30-те в класически дамски възел, както уиндзорския при мъжките вратовръзки. Панделки и корделки има дори по крановете за вана в колекцията ѝ за обзавеждане на баня за THG Paris. “ Банята е единственото място в къщата, където можеш да останеш сам, където се виждаш от всеки ъгъл, нанасяш грима си и се приготвяш за деня. Оттам и значението на красивата баня.”, която за дизайнерката е повече будоар, отколкото място за къпане. Панделки има разбира се, и по флакона на Osez-Moi.


Изнамирам си един


скрит със симпатично мастило смисъл във всичко, което дизайнерката прави, заради който съзерцавам с удоволствие бельото в колекциите ѝ. И Osez-Moi. На пръв поглед еротична съблазън, на втори миловидие, на трети – солипсизъм в точната за вкуса ми доза. Казано по-ясно, допада ми начинът по който Шантал Томас вади жената от лепкавия контекст на вечно приписваната ѝ похот, оставя ѝ миловидност колкото е нужно, без да намеква наивност и ѝ изписва независимост. Osez-Moi най-ясно артикулира това устойчиво равновесие между чувственост, миловидност и егоцентризъм. Мирисът му е балансиран на точката на пресичане на прелъстяващата Organza Indecence (Givenchy) с винтидж наивността на пудрата в Ombre Rose L'Original (Jean Charles Brosseau) и автономно уплътнен накрая. Началото на Osez-Moi препраща към Organza Indecence с аромата на франджипани, без канелата. Тоест към поизсъхналия парфюм, в който незнайно защо разпознавам плумерията**. Цветето има зноен тропически мирис, от който буквално мога да халюцинирам виещи се тела или да ми стане тежко на стомаха от тлъстата сладост. В Osez-Moi е също петмезено сладко, но под дебел изолиращ слой зимна пудра с почти хлебна плътност, която набира сила при съхненето на парфюма. Най-точно тази пудра ми прилича на взета от Ombre Rose L'Original и ватирана с ветивер, за да не е прозиращо розова и винтидж наивна като в любимеца ми на Brosseau.

На заплитана


от двата парфюма, ми прилича плитката на Osez-Moi, ако трябва да обясня плетката ѝ. Третата нишка идва от собствен източник, който не разпознавам. С нос, потопен директно в парфюма, което е най-изкривяващото и неточно проучване, разпознавам белият божур, но не и лайката от състава. А иначе, реалният Osez-Moi ухае на сладки цветя под дебел слой пудра. Стряска ме с напластяването ѝ върху толкова интензивна основа, както би се стреснал мъж ако види на дневна светлина пропукания грим на зряла жена. Щадят го вечерните светлосенки и като аромата се вписва отлично на изкуствено осветление и на хладно, от което няма да се разтече грозно пудрата.

“В будоарен

дух, поетично и дръзко престъпих правилата и кодовете, като съчетах розово, сиво и черно, за да направя кокетно-нахална смесица.” - най-после открих в думите на дизайнерката далеч по-смислено от моето обяснение за парфюма. Все пак ми стана приятно да установя, че поне съм идентифицирала три нюанса на преплитане. Будоарен отива на този аромат повече дори и от самия Boudoir (Vivienne Westwood). Тежка розова драперия на прозорците, дебел килим и ваза с мощен аромат. На дневна светлина изглеждат гротескно като тежък грим, но при подходящо осветление ретушират бръчките в кича и върху лицето. Зимна пудра за жена в есен.
_________________________________________________________

* Osez-Moi! (фр.), което в случая ми се струва по-точно от “рискувай ме”
** Plumeria или ботаническото име на франджипани

Tarifa, Keiko Mecheri

лансиран 2010 г.
La Collection Hespérides
Eau de Parfum
Olfactive Group: Citrus Aromatic




Цитрусовият аромат


е задължително препятствие в парфюмния петобой, заедно с шипровия, цветния, ориенталския и дървесен, които са останалите класически дисциплини. За разлика от тях, цитрусовият не носи отделен медал и не се засичат рекорди. Прилича повече на спасяване на наказателен удар, отколкото носи реални точки. Стои неизменно в програмата както фехтовката при модерния петобой, защото унаследява една от най-старите парфюмни дисциплини – одеколонът. Парфюмерът трябва да демонстрира умения в тази част от състезанието, но е ощетен, ако има жени в реферския състав. Те оценяват интуитивно вещина и ловкост, но им е трудно да ги признаят за майсторство. Класическият цитрусов парфюм няма потенциала да въздейства на ирационалната женска емоционалност, понеже е рационален сам по себе си: свеж. Ако един ориенталски или шипров парфюм може да индуцира сложни и противоречиви чувства, да отключи усещания и словесни потоци, максималното, което може да изтръгне цитрусовият се свежда до признание за свежест. Тя може да е нюансирана различно, но си остава под рационалния знаменател свежест. Tarifa е именно свеж. Интригуващо свеж, но без интригата му да влияе върху крайния рационален ефект на свежест.

“ Честите пътувания

и различните култури са много вдъхновяващи.”, ми разказа Кейко Мечери в интервюто си за Аромастилница. “Исках всъщност да отразя градовете и местата от различните краища на света, които посещавам.”, обяснява движещата сила зад колекцията La Collection Hespérides. Парфюмът е част от тази колекция и е рефлект от впечатленията на Кейко Мечери по Средиземноморието, в частност и в едноименното испанско градче Tarifa. Градът е седнал на най-южната точка на Испания при Гибралтар, в андалуската провинция Cádiz и гледа към Мароко. Приписват му авторство върху самата дума тарифа (tariff), защото е първото пристанище в света, таксувало търговците, които го използвали. Други свързват името му със завоевателя на града Tarif bib Malik (710 г.). Известно с ветровете си място, което сега събира сърфисти и всякакви любители на екзотиката.


И без да


съм прочела за него, разпознавам океан и море в парфюма. Веднага след сухия, одеколонов бергамот от началото, подсолената им акватика намокря аромата. Свежото ми усещане за морски бряг е толкова отчетливо, че ми е чудно как никой от ревюиралите парфюма, не го е споменал. Подправките, за които за писали, свеждам до разпръсната над вода ванилия, която изсъхва едва в края. Като чета “подправките и амбрата се появяват на 20-тата минута”, най-еднозначно визуализирам ориенталски пазар на пикантни подправки. Нищо подобно не ми се случва в действителност – Tarifa не мирише пикантно, нито вкусно (както някъде прочетох), а и не стигам до амброво дъно. Ухае ми на цитрусов одеколон с акватична свежест. Нито ванилията в края (макар най-осезаема), нито цветното участие са ми достатъчни за да му дам индулгенция за равноправие с дамските аромати. Без да е щипещо бръснарски, Tarifa мирише с онази липса на сложност, която се вписва най-точно в мъжката схематичност. Няма неочаквани обрати, сценични ефекти и не вмъква в погледа ми многозначителна дълбочина, въпреки (или заради) ваниловата сладост. Еднозначно и приветливо свеж като мъжа ми сутрин, когато ме целува преди да излезе. Няма подтекст в това, което ми казва на вратата, както няма скрито съобщение и аромата. “Тръгвам, обичам те” означава съвсем точно, че тръгва и ме обича. Както цитрусово свеж е свежест от цитруси.

A La Nuit, Serge Lutens

лансиран 2000 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral




Маскирано нечистоплътен,


циничен, неприличен, арогантен, животински първичен, еметик*, световъртежен (замайващ главата), зашеметяващ, стържещ, задиращ, скрибуцащ – са честоти на ултракъси вълни, на които съм ловила жасминов сигнал в парфюм. Най-силен този сигнал е идвал до мен от Royal Pavillon (Etro) и Eau de Gucci (Gucci). На средния честотен диапазон съм хващала кремести, благо смекчени, росни жасминови предавания. Примери за такъв ефир от златния фонд биват Private Collection Jasmin White Moss (Estée Lauder), Do Son (Diptyque) и La Chasse aux Papillons (L’Artisan). Въздушен, фин, бледозелен, диетичен, олекотен, втален и разкроен са вече жасминови сигнали от спектъра на дългите ми вълни. Започват на 148,5 kHz с Jasmin Noir (Bvlgari), а диапазона затварям при 285-ия килохерц с Joseph Parfum de Jour (Joseph) и Envy (Gucci).

Като въртя копчето


на жасминовия парфюмен ефир, улавям всъщност различно интензифицираните му с индол или хедион излъчвания. Дори мога да си представя как даден парфюмер движи плъзгача по индол-хедионовия потенциометър, докато калибрира на вкуса си жасминовия аромат. Индолът е представител на кондензираните с бензеново ядро петатомни хетероцикли, което ми е ясно колкото и принципът на Паули в квантовата механика или никак. Осмисля се едва когато го свържа с мирис. Чист индол се съдържа в малки количества в някои цветя – тубероза, жасмин, гардения, портокалов цвят, дори в люляка. Освен там, той може да се получи и от бактерия при разпадни процеси, тоест при разлагане. Изолиран е по тази причина и в човешките фекали, откъдето лошата му слава и честата връзка между неприятната миризма и цветята, в които се съдържа. Пожълтели или направо зелени от погнуса емотикони заместват често думите на по-чувствителните потребители в парфюмни форуми. Истината е, че в ниска концентрация индолът има аромат на цветя и е част от мириса на много белоцветни растения. Допустимата му стойност в парфюм не може да прехвърля определен, съвсем нисък процент, независимо, че в Royal Pavillon (Etro) и Eau de Gucci (Gucci) той ми се струва 150.

Хедионът*


от своя страна, е нещо като жасмин с филтриран индол . Той е синтетичен аналог на жасмина, въведен през 1959-та и използван за пръв път в преломния Eau Sauvage (Christian Dior) от парфюмера Едмонд Рудницка. Друг гениален парфюмер – Жак Кавалие, нарича хедиона “първата в света прозрачна ароматна нота”. “На нищо не ми мирише”, е детската му реакция, когато баща му (също парфюмер) му връчва хартиеното листче, парфюмирано с хедион. “През нощта ме събуди един мирис. А на сутринта, върху блотера беше красотата и изяществото на сутрешно жасминово поле – един по-зелен жасмин, с по-малко животински мирис. Хедионът е парфюм сам по себе си.”, доразказва за първата си среща с него парфюмерът.
С тази негова помощ, започнах да деля жасминовите парфюми на индолово или хедионово превесни. Далеч по-лесно ми се струва от сложните латински имена на различните видове ароматен жасмин, на които приписвах разликите в емисиите. А и по-логично.


A La Nuit


покрива целия жасминов спектър и неслучайно е сочен за емблематичен. Емисията му започва на ултракъси и изпращява като недонастроено радио. Само веднъж и рязко, колкото да те събуди със силната си, нерафинирана и почти токсична естествена миризма на жасмин. Ефектът му върху мен е моментален и излизам на секундата и за секунда от унеса. Точно решавам, че ми трябва спешна помощ и от раз някой завърта копчето. Спира пращенето, няма даже пукане - мелодията, която се понася из въздуха е със стерео чистота на звука. Седефено бял като в крем за ръце жасмин или нежен като храстовете по улиците на Грас, които миришат колкото на бяло от цветовете, толкова и на зелено от стъблата и листата. Преди да видя тази ароматна гордост на европейската столица на парфюмите, смятах, че жасминът е с едри, огромни цветове. Иначе не можех да си представя превземащата му, мощна миризма. Има и такива видове, но Jasminum grandiflorum, наричан още кралски жасмин, не е от тях. Той има дребни и крехки цветове, а отдалеч изглежда само зелен, понеже белите цветчета са рехаво разпръснати. Така зеленее отдалеч и A La Nuit в началото си. Колкото повече приближаваш, толкова по-нежно избелява, както избеляваха дребните цветчета, докато ги фокусирах за снимка на центъра на Грас. За да не тъпча в градините, смених с по-мощен обектива и тогава чак видях в детайл колко е крехко жасминовото цветче. Така се изтегля и бавно влиза на кадър и в аромата си от A La Nuit. Зумват бялото в сърцевината и при голямото разстояние от ароматното начало, зеленият фон отзад сам се замазва, дори да не натискаш съответния бутон за разфокусирането му. Финалът ухае на нежно бяло, едно-единствено цветче. Такова се присегнах и си откъснах инстинктивно, защото виждах за пръв път и дори не ми мина през ума глобата, която рискувам.


A La Nuit


ме връща през времепровода в Грас, точно за Празника на жасмина в първата събота и неделя на август. Шок от силата на аромата, с който заливаха тълпата от старовремска пожарна цистерна, после лятната нощ, която разнесе остротата му върху мокрите ни от парфюм дрехи и накрая омекналият им аромат в куфара, когато се прибрахме на четвъртия ден. А за ароматен завършек – онова цветенце, което скъсах импулсивно и изсъхна на хербарий в джоба ми.


В ароматната ми династия


жасминът не е кралят на цветята, за какъвто е признат от други. По начинът, по който ми въздейства, той дори не е в придворната свита на розата, ако и да е най-често употребяван и титулуван като нея. С изключение на нежните си, неиндолови интерпретации, предпочитам дори да не го намирам в парфюма си. A La Nuit прочетох като книга от поредицата “Световна класика”, за която важи задължителния прочит. Майсторски е написана, възхищавам се на стила на автора ѝ Christopher Sheldrake, но сюжетът ѝ е твърде изчерпан. От египетски времена насам, за жасмин са писали толкова парфюмери, че и най-оригиналният стил на изразяване би се препънал в преекспонираната сюжетна линия. Даже словесните фигури се изчерпват все някога, а пък за ароматът на едно цвете това става и по-бързо, дори да поддържат изкуствено титлата му. Рискът да се появи едно бюджетно Tender Touch (Burberry), което да разказва точно толкова увлекателно за жасмин, но на половин цена на услугата, застрашава трона и величието, което му приписват и остават само най-яростните поддръжници. В короната на най-заклетите жасминисти.

_________________________________________________________________
* предизвикващ повръщане
** търговското наименование на methyl dihydrojasmonate, дадено от изобретателите му от Firmenich.

Au Lac, Eau D`Italie

лансиран 2010 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Aquatic



Заеквам ли


на собствения си език и думите му започнат да ми се струват недостатъчно изразителни – попаднала съм на аромат, който ме е възхитил. Диагностицирам се по ръкомаханията, които мислено правя, в опита си да заместя липсващите ми думи. При още по-тежката ми форма на възторг, думите в българския започват да ми изглеждат вехти от употреба или сцепени по шевовете от наднормен ентусиазъм. В тези случаи, освен че жестикулирам с бързината на езика на немите, потрепервам в усилие да измисля производни, които да членоразделят обзелото ме вълнение, за да го изведа навън . Au Lac ми причинява по-тежката дисфункция. Придружаващи усложнения на това разстройство са романтичните му повод и аромат. Да пишеш за романтичен парфюм е като да попълваш пожелания в лексикона на В. от шести А – рискуваш да изпомпиш всички възможни клишета и да ги нашариш с розички, устнички и сърчица.

“Разкажи историята


на парфюма – това създава лукс.”, смята Veronique Gabai-Pinsky, президент на парфюмния клон на Estée Lauder Companies, Inc. В основата на тази история са суровините на аромата и създаването му, а тези подробности пораждат удоволствие и развлечение за потребителите, според Gabai-Pinsky . Прозвуча ми опростенчески такова схващане на пръв прочит, особено след като наблюдавах в парфюмен форум колко еластични са представите ни за лукс. Историята на Au Lac поражда удоволствие и развлечение каквито носи добре написан роман с идеалистичен ореол над любовта за която разказва - кратката любовна афера между принцеса Витория Колона, надарена с искрящо перо за поезия и проза и художникът футурист Умберто Бочони. Пометени от стихиите си и от красотата на езерото Maggiore на малкия остров Isolino di San Giovanni, двамата си разменят прочувствени писма през лятото на 1916-та. 19 от тях излизат в книгата Una Parentesi Luminosa (2008). Страстните им излияния не са писани с обикновено розово, в мастилото им има много тъмно и философски лилаво от естетиката на двама посветени на изкуство. По тези огледални отпечатъци от двамата, Alberto Morillas създава Au Lac (край езерото). Eau D`Italie лансира първият си дамски парфюм като “преливащо съчетание на бездънната красота на истински женствен цветен аромат, затворен във вибриращата, динамична рамка на картината на един футурист”. За лукс не знам, но от дълбочината на замисъла определено настръхвам.

Градината


на Au Lac ме оставя без думи и все пак ако трябва да изброя цветята ѝ, са въздушно олекотени рози, крехък като паяжина жасмин, грациозни водни лилии и прасковено нежен османтус, затворени в лазурно синьо-зеления обръч на езерото. Лазурно синьо-зелени са любимите тонове на Умберто Бочони, преобладаващи в платната му. В палитрата на парфюмера Алберто Морилас са съответно смокинови листа и кедър. Букетът трепти пред погледа ми в бяло и пастелно розово на синьо-зеления си фон, както аз потрепервам да намеря думите му. Розови рози с пудрено локумен дъх и внушеното прасковено от османтус са акцентите в средата му, които задържат най-дълго окото ми с нереалната си нежност. Цветното съчетание е пристегнато в смокинови листа околовръст и зеленината им усилва млечните тонове вътре до яйчената прозрачност на костен порцелан. Мирисът на смокинята тръпне като хартиено-луксозен и не е зелено свеж като в Ninfeo Mio (Annick Goutal). Нито е така буквален като във Philosykos (Diptyque). От познатите ми смокинови екземпляри, мога да сравня единствено с Ex Libris (Tokyo Milk Parfumarie Curiosite). Au Lac пресъздава подобно усещане за луксозни ароматизирани листи за писма от чекмеджето на естет с традиции. Затова не се учудих да видя papyrus в състава на парфюма. Cyperus papyrus е по същността си акватично, зелено растение, отнасяно към тревите и билките, но е все пак същото от което в древен Египет са правили папируси. Неговото присъствие в аромата е единственото, с което мога да аргументирам Aquatic в олфактивната му категоризация. Иначе усещането за вода идва само косвено от разлятата лазурно зелена рамка и не подразва с обикновенност на вода от кана. Още един контраст в картината на Au Lac е едва уловимия дървесен фон на фона. Кедрови дървета, които само се оглеждат отвисоко в езерото и отраженията им са течни. Дава ми плътност на цялостното възприятие, а и е най-вероятната причина за добрата трайност на аромата, неприсъща за Eau de Toilette концентрация. И не само заради нея Au Lac е повече парфюм от много Eau de Parfum във виртуалната ми колекция. Въздейства ми с ловко уловената интрига на нежна цветна сърцевина попаднала в кадифени обноски, където сияе с парадоксално модерно старомодие. Танго на лилии в езеро.

Happy Heart, Clinique

лансиран 2003 г.

Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral

Иска ми се да прочета и ... за един мой много любим парфюм. Любопитно ми е, защото той винаги поляризира оценките на хората около мен - от откровено негативни до супер положителни...:) Става въпрос за Clinique Happy Heart.


Между два полюса


обикновено има екватор. Или неутрална линия, равноотдалечена от преките противоположности. В географията на парфюмните емоции тази линия е също на нулевия градус или на 10°19′51" южно от апатичния паралел. На нея са подредени ароматите в орбитално равноденствие, които не са фактори в сезоните ни и носят умерен по стойност емоционален климат. Нанасянето на даден парфюмен аромат на определена ширина и дължина в полукълбата на олфактивния ни глобус става с инстинктивна бързина и обикновено с първото вдишване. Онова, което аз подреждам на паралел с горещ емоционален климат, друг отнася на апатичния, а трети направо на арктическата непоносимост. Механизмът по който класифицираме миризмите ми е много любопитен, но не знам нищо за научната му аргументация. Правя само резонните предположения, които би извел всеки: обуславя се от индивидуалните олфактивни спомени, но всъщност от придружавалата ги емоция. Миризмата на печени чушки е за мен аромат - свиден на детството ми, за мъжа ми – мирис на кухня. Аз го отнасям към късната лятна вечер, оркестрирана от щурци и огнището на терасата ни, той – към чушкопек на балкона. Аналогично и парфюмите катализират реакцията между аромат и емоция.


Когато тази реакция


е на неутрализация, парфюмът попада на неутралния ми паралел. Регистрирам го като аромат, но молекулите му са реагирили с личната ми емоционална среда до основен характер. Затова и смятам, че парфюмната критика не може да бъде при никои обстоятелства обективна и в това понятие влагам единствено личното отношение на коментиращия даден парфюм. В този смисъл всеки, който ползва или познава парфюма е вече критик. Дори световно нашумелия Лука Тюрин или партниращата му Таня Санчес* отразяват всъщност личната си киселинна, основна или с отделяне на положителна температура реакция без да правят олфактивен разбор на стойността на парфюма, какъвто обективен не знам да съществува. За Лука Тюрин Happy Heart мирише на добър омекотител за пране. На мен ми ухае на популярен омекотител за пране и това е един от редките случаи, в които моята емоция съвпада поне частично с неговото световно, но все пак лично мнение.


Веднага щом премине


първата свежа струя от плодове и зеленчуци, изцедени рано сутринта на витаминозен фреш, Happy Heart се разтваря до водно прозрачен и опреснява паметта ми за акватиката на синия Lenor Spring, с който вероятно съм се преситила от дълго ползване. Възможно в случай, че опознавах парфюма преди омекотителя, да съм доволна да го открия, но при мен хронологията първо е обратна и второ – в някой мой център акватичният мирис е закодиран като най-обикновен. Или последното, което търся в парфюм, понеже пък парфюм в друг мой център е синоним за различна от обикновената емоция. Водата принципно няма мирис, но я разпознаваме в краставицата или в динята по косвен чрез вкусовите рецептори начин. В Happy Heart я разпознавам именно на вкус. Освен краставица, в аромата присъства и воден зюмбюл, което си е умишлено подсилена акватика. Безспорно ухае на свежо, на леко и на чисто като ей сега свалена от простира дреха, съхнала под пролетно слънце. Свежестта е прозрачна и има видимостта на чист басейн с вода, в който усещаш задължителния дезинфектант. В сърцевината на Happy Heart ми мирише и на лугата от стъблото на зюмбюл, която в n-тия ми център е пролетна и водниста, но не и луксозна миризма. Едва след час ароматът започва да се сгъстява до цветен крем, а аз вече съм подгизнала за да му се зарадвам истински.



С “Perfume” на BBC

отчетох, че не съм си давала сметка за размера на усилията, които се влагат в битовата ни химия. Зад нея стоят също талантливи парфюмери, например тези от гиганта Givaudan, който е и зад повечето известни парфюми. В кадри от филма парфюмните носове стояха надвесени над перални машини от различни видове и проверяваха как миришат изпраните бели кърпи, преценявайки как да изкушат домакинята с точно определен прах за пране. Ароматните молекули са едни и същи, тоест и е неизбежно да се преплетат в различните флакони. Остава и да покрият инидивидуалните очаквания и да съвпаднат с личната емоция, която при едни се изравнява с парфюм, при други с омекотител. Или омекотител с трайност на парфюм.

_______________________________________________________
* най-известните съвременни парфюмни критици, чийто труд анализира блестящо Калина Гарелова в статията си за Тестера на "Капитал".

Tuscan Leather, Private Blend Tom Ford

лансиран 2007 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Leather




Усещам едно флип


и сглобеното придобива измерение. Не е толкова категорично клик, колкото при сглобката нут и перо, но и аз не редя паркет. Само нося Tuscan Leather за пореден път и мозайката му се донамества в жлебовете на всичките ми олфактивни чекмеджета. Сканиращият ми чип най-после връща резултати от съвпаденията, намерени в базата ми данни и ги извежда по хронологичния ред, по който са влезли в споменопроводите ми:

Ароматното начало


е изненадващо, колкото би ме изненадало да целуна мъжа си и да установя, че е сложил на устните си балсам с аромат на червени плодчета. Нещо като моето Labello срещу напукани от вятър устни, само че ароматизирано с козметични малини или ягоди. Такъв контрастен шок ми предизвиква и парфюмът от частната линия на Tom Ford – още с нанасянето ми внушава мъж, а с интересния си плодов привкус – усещане за жена. Шокирана или не, харесвам комбинацията и оценявам много високо оригиналността ѝ. Фруктозата в парфюм е сред алергените, от които се обривам, а тук ми става интересна с екстравагантната си игра на сух, силно стипчив фон. А и не е тънка като компот, има нектарена плътност.

В ноздрите ми


ухае приятно на нектар, но на глътката ми е дрезгаво и сухо, сякаш дишам в сауна или в пустиня с нажежени до бяло пясъци – толкова нагорещен е ароматът отдолу. Не ти пари буквално, а чак люти от липсата на влажност. Изчаквам да ми премине внушената жажда и вече мога да разпознавам сухотата по вид. Прашно катранена и сурово тютюнена сухота, само от дъното на която мирише на набук. Толкова за кожените ми очаквания в парфюм с тосканска кожа в името. Нито на кожения ми тефтер, нито на коженото кошче за вестници, които купих от емблемата на Тоскана – Флоренция, ми мирише. Няма общо със скръцлива, нова кожена седалка или колан. Кожената нотка в аромата e сурова като автентично Bomber Jacket от униформата на пилот през войните. Днешните модерни интерпретации на прословутото яке са от лицева и гладка кожа или имитат, истинските от овча или ярешка. За да получа тази неимитируема миризма, която се пази в музеи, сигурно трябва да направя поне трицифрена на стойност поръчка за изкуствено състаряване на набук. Което ми се струва, че правят мъжете с възможности, ако не искат да носят лъскави обувки и колани, сигнализиращи за липсата на традиции и история на рода.

Суров тютюн,


дълго съхраняван във велурена кесия с монограм - пише на дисплея ми като резултат от миризмата още по-надолу. Обаче със странен катранен вкус. Сверявам с резултатите от мониторите на други и виждам кокаин като предположение. “Всички казват това за парфюма”, ги е издал един консултант от бутика на Том Форд на Madison. Даже някой си е признал, че му идва по-евтино да си купи аромата, отколкото още по-скъпата дрога от Боливия. Ами да, се плесвам по челото и се сещам, че мирисах кокаин в Музея на парфюма в Грас от един ароматен “микрофон”. Събирам две с написания във fragrantica.com състав и правя предположение, че тази странна сухота и катранена стипчивост може би идва от agarwood или просто oud. Миризмата му заглушава тази на кожата в Tuscan Leather в пъти, но не съм я разпознала защото я очаквам като от зъболекарски барабан с интрументи, каквато медицинска я познавам от други парфюми. Аgarwood е смолиста дървесна сърцевина, извличана от определен вид вечнозелени дървета в Югоизточна Азия. Реакция е на дървото в борбата му с инфектиралата го плесен и е толкова скъпа суровина, че някъде я наричат течно злато. Тя би ми обяснила основното чувство от аромата на Tuscan Leather – скъпо, ексцентрично, пристрастяващо. Говорителката на Private Blend Tom Ford - Katherine Holmes, е отрекла категорично кокаина в парфюма, но и oud друса подобно и създава зависимост при любителите на екстремни мириси.


Tuscan Leather


пристрастява и към усещането за екстравагантен шик, добре замаскиран под прашен филм, под който не лъщи като закопчалка на колие с диаманти. Не се разминавам с парфюма тоест, както се разминава банковата ми сметка с колието. Имам усещането за природна патина и опростено благородство без виконтска титла пред името. Върху мъж стои определено по-добре, но и далеч по-стандартно щом си оближе устните от ягодовия балсам. Мен ме предизвиква повече и ме фокусира. По-суха съм като резултат, по-сдържана, а характерната ми емоционалност се охлажда до стайна температура. Освобождава ми ресурс да съм по-наблюдателна и най-вече взискателна, което състояние е екстравагантно за мен спрямо обичайното.


От съвпаденията


след претърсването, единствено файлът на Cabochard (Gres) има подобно тютюнево прашно разширение от кожените аромати в директорията ми. Като трайност обаче, Tuscan Leather може да обори повечето от тях с 24-часовата си прожекция, макар и в къс радиус. Изненадва ме да видя толкова мнения, че парфюмът е лесен за обикване аромат. Дано не прозвучи като съвет, защото не ги обичам, но обстойното му тестване е гаранция, че няма да се озовете с английски тиранти насред тютюнево поле, а носите по принцип сладурско боне и предпочитате люлякови градини за разходка. Като прибавим и умопомрачитeлната цена, Tuscan Leather наистина си търси някой, който знае какво си причинява. Бънджи скок с пилотско яке.

Iperborea, Lorenzo Villoresi

лансиран 2010 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Floral Green


Съвършеното


място - топло слънце, което не потъва никога под хоризонта; перпетуум мобиле пролет, раздвижвана от бели цветя и аромат на кротко море; лъчезарни хора, които никога не остаряват или боледуват; ангелогласни момичета пеят химни, подрънкващи арфи и разплакани флейти им правят фон. Красивите хиперборейци дишат муза вместо кислород. Такава си представих земята им и ако звучи като мит, то е защото е мит. Античен мит от времето на Херодот и Пиндар, дал идеята си в един от последните аромати на Lorenzo Villoresi. Iperborea e италианското Hyperborea или земята отвъд северния вятър, наричан Boreas. Мечтата на древните гърци не е много по-различна от днешните Маледиви, Бали, Сейшели, но италианският парфюмер е учил антични изкуства и литература и неслучайно е подбрал красивото име. Хем е поетично, хем не е така прозрачно - целофаново като Eden или Bali Dream. А и те не са вакантни отдавна.



Lorenzo Villoresi

е от мъжете, които стават още по-красиви като ги навали снега. Изпънах се като младши юнга под команда когато се блъснах в него на деветото издание на Fragranze*. С тъмносиния блейзър и прошарената брада, италианецът ме препарира с достолепие на морски капитан, говорещ езиците на южни и северни ветрове . Окаменях на място при сдържаното му кимване и не помня дали се извиних. Ударих му щемпъл “потомствен джентълмен”, който гриф в моята картотека означава резервиран и галантен до гръбначния мозък, но изтърбушен от емоционалната си сърцевина. Толкова по-голям и шока като опознах Iperborea. Крехкият като крила на пеперуда аромат се връзва толкова с английското излъчване на парфюмера си, колкото сонет с директор на оръжеен завод.

Ще се учудя


истински, ако някой, който познава крем Nivea, не се припознае в него в ароматното начало. Iperborea започва като току-що разпечатана кутия от крема за лице, тъкмо когато си обелил предпазния станиолов филм отгоре и ароматът е най-интензивен. Млечно и копринено нежен, особено ласкав мирис, в който разпознавам повече козметика, отколкото цитрусовия връх от пирамидата на парфюма. Отбелязвам си наум да изцедя малко портокал или малко мандарина върху момините сълзи напролет, когато почнат да увяхват във вазата – за да проверя дали ухаят така нежно. Малко преди да им покафенеят цветовете, но когато вече са позасъхнали и им се виждат бръчките. Тогава ароматът им се е оттекъл, но има още статичен заряд и дава искри. Непременно ще изям и една праскова и ще оставя ръцете си да се откапят от сока ѝ върху стръковете – вероятно е да получа аромата от началото на Iperborea. Стихваща момина сълза, оросена с огледално чисти пръски от плод, тоест. Магнолия и мимоза пише в ароматното сърце, а разпознавам само усещането за кадифената им нежност. Буквалният им мирис ми убягва, точно както ако ги мириша в действителност. Много са ефирни, с невъзможно красиви цветове, но повече внушават нежността на мус, отколкото реален мирис.

Ароматът съхне пудрено

и много деликатно. Комфортното усещане за чиста и подсушена кожа свързвам винаги с бял мускус, а тук и с дезодоранта Nivea, на който разчитам от години. С Iperborea разнасям ароматът му от шията и деколтето, не от ямката на мишницата, а и получавам значително по-дълго ароматно ехо. За изключителна трайност не става и дума, но е точно толкова, колкото ми трябва за да стигна отново до душа. Съвършената Nivea.

_______________________________________________________
* ежегодно парфюмно изложение във Флоренция, организирано от Pitti Imagine.

Dans Tes Bras, Еditions de Parfums Frédéric Malle

лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Woody Floral Musk




Изкуство


или мултимилиарден бизнес е парфюмът – е добро упражнение за поляризиране на мненията. Пускаш магнита и около полюсите му се завихрят достатъчно силни доводи за да се неутрализират взаимно и да те объркат. Доколкото се води този дебат, то става на специализирани страници и форуми, с незначителна проводимост до главното ни електрическо табло, захранвано от далеч по-значими дискусии с високо напрежение. На мен ароматът ми влияе толкова силно колкото и музиката; в състояние е да ме развълнува колкото и изпипана сцена от филм и от този първи признак за еднаквост следва, че парфюмът е изкуство. За любимата ми дружка, която живее в Англия и не се вълнува от парфюмни миризми, парфюмът е бизнес като всеки друг, достатъчно печеливш за да се рекламира в най-напеченото телевизионно време.


Eдин от най-силните козове


на парфюма в дербито му изкуство срещу индустрия са нишовите парфюмни къщи, а туз каро в колодата е Еditions de Parfums Frédéric Malle . Нишовите имена не рекламират в прайм-тайма и не се съобразяват с условностите на преобладаващия вкус. Могат да лансират шантави мириси, от които не очакват да направят бестселъри. Подобно на картина на Пикасо такива парфюми си имат ценители, чиито възприятия успяват да трогнат, но повече са тези, които реагират спонтанно “за бога, каква е тази изчанчена мацаница”. Такъв именно възклик предизвика у мен Dans Tes Bras.


Интересът

ми към Frédéric Malle е колкото искрено любопитство, толкова и респект. Впечатлих се много от начина, по който дава трибуна на гастролиращите при него парфюмни носове. “Когато тръгнах преди 10 години с термина “издател на парфюми”, бях решил да освободя парфюмерите от ограниченията, които анализаторите на пазара и фокусните групи често налагат. Работя както издател работи с писатели. Давам на авторите на ароматите пълната свобода да изследват и изразят идеите си. Всеки парфюмер е свободен да използва най-новите технологии и най-редките суровини...Когато е готов, го публикувам в “Editions de Parfums Frédéric Malle.” – такова е кредото на този стилен мъж, свързан от дете с парфюмните аромати *. Когато си купувам парфюм от Douglas, бързам да надникна кое е името зад етикета Chanel, Givenchy или Dior . Все пак допускам аромата до кожата си и не ми е безразлично нито какъв е, нито кой го е създал. Най-малкото, което дължа на една картина е да прочета подписа на художника отдолу, преди да я окача на стената. Легендарният парфюм на всички времена могат да назоват всички без изключение, обаче само трима от десет ще са чували Ernest Beaux, който стои зад Chanel 5. Парфюмите на Frédéric Malle имат автор, който е част от името на аромата и не е анонимен. "Когато работиш с парфюмери, работиш с артисти.” – разсейва всички съмнения за отношението си към парфюма Frédéric Malle в едно интервю за Independent . В моята теорема подписът върху произведението е втори признак за изкуство.


Пред Dans Tes Bras


стои Maurice Roucel. Самоукият парфюмер, който ме плаши с гъстите си вежди и мустаци по-малко отколкото ме изплаши с 24 Faubourg (Hermes) и Insolence (Guerlain), тръгва от лабораториите на Chanel през 1973-та. Разпознавам твърдата му ръка и колкото и да не ми допада отсечения му почерк, съм чувала, че характерност в стила е първото условие за артист. Maurice Roucel взима повод от Après L'Ondée (Guerlain, 1906) при създаването на Dans Tes Bras. “Дълбокият и траен мирис на топла човешка кожа, с всичките ѝ солени и плътни тонове. Аромат, инкрустиран със солидни късове кашмеран, сандалово дърво, мускус и пачули. Подсилен със салицилати** и тамян, омекотяван с хелиотроп, оцветен с теменужни акорди. Интимна, дълбока и тиха чувственост, сгъстен аромат на кожа, есенцията на истински парфюм” – това чета на страницата на Еditions de Parfums Frédéric Malle за парфюма. Интимният мирис на човешката кожа трябва да е и поводът за името, което означава “в твоите ръце”, а подтекстът му “в твоите прегръдки”.


Два дни


си удължавах удоволствието и изучавах Dans Tes Bras само от капачката на флакона. Сякаш съм знаела, че ако се парфюмирам, магията ще се пръсне, но и ми харесваше препратката към изчезналото L'Arte di Gucci (Gucci). Проучван от флакона си само, ароматът напомня за именно тази класика и има значително по-цветен и меден мирис, отколкото върху кожата ми. Първата ми мисъл при реалното парфюмиране беше, че съм се напръскала с коресилин. Синтетичен разредител за блажни бои, ароматизиран с лилав сапун от теменужки. Така се стреснах, че тръгнах да проверявам автентичността на флакона си. Няма грешка, оригиналният е – само че нищо от повтореното в безброй ревюта за този труден аромат не откривам. Нито мирисът на пресни печурки, нито теменужките от друго поколение, нито пък разбрах защо почти всички блогове са сложили снимки на коне при ревюто си. За да ви спестя обикаляне по най-авторитетните страници за парфюми, ще обобщя трите думи, които се повтарят – гъби, землист, дървесен. В моя спектромер – ароматизиран коресилин, карамфилова подправка, едри люспи сапун, цветно отзвучаване. Зад първоначалната синтетична вълна, която се бухва със сила в носа ми и давам откат, разпознавам още по-синтетично усилен карамфил. И май не е само подправката, ами и цветето. В този интересен и много предизвикателен мирис сякаш са настъргали един цял сапун с пренатегнат аромат на теменужки. Толкова натегнат и толкова смъдящ в носа, че виолетките не са цветни, а бълбукат като лилава сапунена пяна. Нито пък мога да кихна и да спра дразненето в ноздрите. Ако сте мирисали отблизо калъп сапун с много силен аромат, е вероятно да помните това гъделичкане и леко смъдене. Dans Tes Bras е особено траен аромат, но който не се видоизменя значително. Заглъхва му синтетиката и става по-реален мирис, в който намирам цветността получена от капачката. И много свежо набрано и неконсервирано пачули. Тъмнозелено и дъхаво като листа на мушкато. Труден за разказване аромат, на който чакам с нетърпение остатъка, заради взаимността му с L'Arte di Gucci.


Тиха чувственост


и интимност на прегръдка, разчувствана човешка кожа, които очаквах по описанието да намеря – не намерих. Dans Tes Bras ме напряга, действа като усилвател на емоции и ме държи на ръба на агресия. Рано ми е за нежната прегръдка и блаженото отпускане в ръцете на другия от името на парфюма – това чак остатъкът може да го внуши. Сексуалността в повечето ароматно време е бясна и нерeжисирана като дивото сливане на жилав хубавец, забърсан от примерна съпруга, избрала L'Arte di Gucci за вечерта, в която го няма мъжът ѝ. Кълбото им мирише на мускул с метална твърдост, на реновиран мотел, на хотелски чаршаф, пран със силен сапун да заличи следите от други, на първичен инстинкт и на нейния парфюм. Неудържàн темперамент.

___________________________________________________

* внук по майчина линия на Serge Heftler - приятел от детинство на Christian Dior и основател на Christian Dior Parfums; майка му пък е дългогодишен художествен директор на Christian Dior Parfums, а дългият ѝ пръст стои в основата на класическия Poison (Dior).

** производни на салициловата киселина с различни приложения, в хомеопатия и лекарства напр.