Narciso Rodriguez For Her, Narciso Rodriguez

лансиран 2004 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Floral Woody Musk

Този млад


дизайнер с екзотично име и произход, може и да е по-известен в Америка с дрехите си. Може и да е настървил медиите с факта, че облече Мишел Обама с рокля от предстояща и непредставена колекция, за да изпъква тя до току-що встъпилия в длъжност американски президент Барак Обама. Европа обаче, я пощури с парфюмите си. Narciso Rodriguez For Her EDT е първият аромат на дизайнерската къща и проби дупка в подиума. Гръмна като залп и преброи меридианите със скоростта на совалка. Напълно заслужено при това. За мен е кибер аромат, дошъл от бъдещето. Така си представям, че ще ухаят ярките парфюми занапред – форсирано, на високи обороти и още по-високи децибели – точно като For Her. Самият дизайнер споделя, че парфюмът е неговият подарък за всички жени. Нещо много лично негово, което иска да даде на жените. Само че аз, не виждам неговата визитка подпъхната под луксозната обвкивка на подаръка, а чета съвсем ясно почерка на Francis Kurkdjian – носът зад парфюма (в екип с Christine Nagel). Неговият характерен размах подушвам и тайната му щипка магия, която за пръв път опознах в Lady Vengeance (Juliette Has A Gun), а не химерната жена посветила Narciso Rodriguez в ритуала на египетския мускус. В рекламното послание на парфюма от страницата на Narciso Rodriguez, виждам мото за красота, грация, дълбочина, уязвимост и прочие женствени черти на този парфюм. А той е парфюм за силата и властта на днешната жена. За нейната непоколебимост и решимост, за извоюваната самостоятелност и признание. Няма нежни и бонбонени ореоли тази жена от флакона, тя тропва с крак и подчинява с волята си.



Фактът,


че парфюмът се харесва така масово, въпреки, че е силно присъствен, плътен и почти главоболен, на мен ми говори колко много жени искат да излъчват неустрашимост и самостоятелност. Експлоадира под капачката си този аромат, връхлита и заграбва периметърът ароматното начало. И продължава да граби дълго, без да отслабва и без да се променя. Не, че имам особено богат опит, но за пръв път нищо не разпознавам от състава. Съвсем, абсолютно нищо. Нито една от описаните ноти не мирише така в друг парфюм – нито амбра, нито ванилия, бергамот, портокалов цвят, още по-малко хилавият сапунено-прасковен османтус имат такова гръмогласно присъствие, каквото тук. Или са с предварителен натяг, или целият аромат се изнася от кориандър и египетски мускус, които са единствените, оприличени от мен. За вас не знам, но аз си изнамирам виртуална, цикламена и маслена роза. Неприлично дълго плющи трасиращата диря от парфюма, като заря от сигнален пистолет, изстреляна в безтегловност и забравила, че трябва да падне надолу.



Луксозно


и страстно присъства For Her EDT. Страстно, но не умолително изкусително – днешната жена не моли, тя получава. Страстта в този парфюм е нажежен до червено плам. При първите ми парфюмирания имах чувството, че ще ме опари или остърже, този сух, пращящ аромат. Дали само мускусът може така да се форсира или наистина има от тайните на шипровата власт, но парфюмът не отстъпва по присъствие и трайност, налага се като шипров. For Her EDT се родее с Lady Vengeance (Juliette Has A Gun) и в чертите им има приликата на сестрите в едно семейство. Има и брат близнак този аромат, но той е природен година по-късно – Lovely (Sarah Jessica Parker), когато каймакът на славата и лаврите са вече обрани. Гледам отново бледата руса манекенка, с романтични плитки и премрежен, изкусителен поглед, която са избрали за рекламно лице и си мисля, че тя по-скоро ще се счупи под този парфюм. Не я тълкувам с нейната визия, чувствеността в аромата. Не намеквам, че е нужна мускулеста и набита женственост, а само остриета в погледа и свръх космос, каквито диктува For Her. Кибер парфюм.

Jil Sander No 4, Jil Sander

лансиран 1990 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group:
Floral Fruity


Цветно – плодов,


наистина, но не милозлив като най-новите аромати по рафтовете, ами първи братовчед по майчина линия на Poison (Dior,1985). С други думи казано, заграбва личното ви пространство и хвърля обсебваща сянка върху ви този парфюм. Така и не срещнах определен термин, с който да наричам тези тежки, пълномаслени аромати от средата на 80-те и началото на 90-те, затова ще трябва да си измисля нещо подходящо, за да ги бележа. Знойни, ми звучи и точно и красноречиво. И без да страдам от астма, тези парфюми могат да причинят остра дихателна недостатъчност. Особено, ако нямах опит с тежките и тендиращи към задушливост аромати. Jil Sander No 4 е вечерно плътен и тъмен, непроницаем парфюм. Зряла женственост, тип баронеса и обстановка с масивни, високи столове, с обковани подлакътници – така бих проектирала визуално този парфюм.


Подобна


картина би описала най-точно ароматното начало, при което всеки път чувам тътена от експлозията на тубероза. Защо я усещам в първите секунди, след като е посочена в сърцевината, не знам, но предпочитам да е точно така и да се изнизва, за да ми даде възможност да усетя останалите нотки. А тук има на какво да се порадвам, определено. Ароматът е многопластов и богат, като истински парфюм от миналото. Приликата с Poison далеч не е случайна като сравних накрая ароматните пирамиди, но е само в първите минути. Jil Sander No 4 се избистря и става по-лъчезарен с изсъхването си. Минавам набързо през плодовете – сини сливи, драматично неподсладени и месести. Слушам после кратък монолог на здравеца – почти толкова свеж и тъмно зелен, колкото в Eau de Campagne (Sisley). Бухнал букет има в средата и той сякаш се върти на поднос с колелца, като във фоайето на Риц, за да снимам всяко цвете поотделно. И все пак букетът основно белее от жасмина, а ми се иска да пъстрее повече от затрупаните рози и виолетки. Тях почти не мога да хвана в обектива, твърде бързо се завърта букета. Белите и дребни карамфили и иланг-иланг са определено по-фотогенични и позират с удоволствие. Бавно, но красиво изсъхва ароматът, а в базата му има и мъхове и пачули, и кориандър. Все любими неща, но слабо застъпени за сметка на кедър и сандалово дърво. Въпреки това - прекрасен остатък върху кожата.


Наистина


богат аромат, с интересни обрати в развитието. Мога за жалост, само да оценя майсторството при наслагването на отделните етажи. Всеки път трябва да преминавам през тромавото, пълномаслено и знойно начало, а не ми е лесно. Jil Sander No 4 е само една от многобройните вариации на вечната тема от Poison, но е по-щадящ и по-модерен от него. Чувствам го свръхтежък и пронизително задушлив, на моменти. Студеното му отива повече, но не стопля и не грее. Стои си тромав и някак непохватен. Липсва му елегантност, а женствеността му е твърде пищна за моя вкус. Едва накрая линията му се изчиства, но при близо 25 000 парфюма в света, трудно го изчаквам. Той е за почитателите на знойни парфюми. И усойни.

Private Number, Etienne Aigner

лансиран 1994 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Floral Fruity

Интересът

ми към този бранд датира отдавна – откакто открих преди няколко години любим цветен шипър на достъпна цена - Explosive (1986). От тогава се и опитвам да се ориентирам във фирмената история, което се оказва трудно. Etienne Aigner ( 1904 - 2000) е унгарец от еврейски произход, който се занимава. с книгоподвързване от дете и дори прави свои въведения в занаята. На 26 години се мести в Париж и уменията за работа с кожа, той пренася върху чанти и колани, които изработва за Christiaan Dior, Lanvin, Rochas и Cristobal Balenciaga. Няколко години след края на Втората световна война, заминава за Ню Йорк и превръща апартамента си в работилница за красиви кожени колани в един, единствен цвят – burgundy, запазена и до днес марка на бранда. Изделията му се посрещат гостоприемно в най-големите магазини в средата на 50-те и той разширява не само цветовата гама, ами и предлаганите кожени артикули. Един немски текстилен магнат Heiner H. Rankl, връща името на Etienne Aigner в Европа, като след дълги преговори печели правата за производство и разпространение на колекциите в Европа. Така се създава Etienne Aigner AG в Мюнхен през 1965. И до днес правата върху името и логото във форма на подкова с буквата А, се държат от две независими компании: Etienne Aigner Group в САЩ и Etienne Aigner AG в Германия. Ако се опитате да стигнете до фирмен сайт чрез fragrantica.com, тя ще ви отведе некоректно, според мен, до американския клон, който няма нищо общо с парфюмите на Etienne Aigner. Те са част от дейността на немския клон на фирмата, което обяснява защо е по-лесно да се открият в Европа. И двете независими фирми сменят много собственици през годините, а с днешна дата правата върху ароматите държи Mariano Puig. Испанската фирма, която доскоро не бях чувала, се оказа собственик на лиценза върху парфюмите на Paco Rabanne, Nina Ricci и още световни имена.


Тази

неточност на fragrantica.com, ме провокира да потърся и други несъответствия. Според статия на Cosmetics International, чиято база данни приемам за най-достоверна, Private Number е лансиран през 1991, не през 1994. Парфюмът дебютира в Германия, Австрия, Швейцария, Дания и Обединеното кралство. В тези страни, немският Etienne Aigner AG има нов разпространител - Andmaw Enterprises. От същата статия научавам, че Private Number е ароматна линия от няколко парфюма и едноименни продукти за тяло, чието рекламно мото е “Само за мен”. Това хвърли известна светлина и върху името на парфюма, което се опитвах преди това да свързвам с песен на The Jets от първият им албум (1985) със същото име. Парфюмът е опит на немската компания да засили дялът на продажбите от дамски аромати, които по това време са представлявали една трета от всичките продажби. Която и от двете страници на Etienne Aigner да разгледате, няма да намерите нищо за парфюмите на тази марка, а това допълнително ме озадачава.



Private Number


тествах преди година в лютив студ и ароматът се загуби на секундата. Отписах го моментално от листата си за по-нататъшни действия. Малко след този този тест, по повод друг парфюм, се зарекох да не строя повече изводи, още по-малко да се произнасям върху инцидентни проби. Сега разбирам колко правилно решение съм взела. Откакто е в ръцете ми, парфюмът ме провокира и ме оставя с впечатлението, че онова, което съм пробвала от оригиналния виал, няма нищо общо с пълномерния парфюм. Мистерия, която се наби в очите ми заради нещо, което откривам в аромата, но не виждам описано като ноти.


В ароматното начало

си изнамерих много елегантни плодови нотки, които не ми приличаха на праскова и мандарина, а на червени плодове. Ако вярвам на Cosmetics International, и аз и fragrantica.com грешим и става дума не за изброените, а за absolu bourgeons de cassis, което е естествен продукт от черен касис. Каквото и да е, е особено плодово присъствие, което не подразва, а присъства стилно и резливо. Във връхните нотки е и персийски галбанум, чието място е обикновено по-надолу в ароматните пирамиди (като на всички смоли), а от там и истински фурор в ароматното начало. То ми приковава вниманието със смолист, нетипичен за цветно-плодов парфюм дъх. Цветята в сърцевината са много и медени. Откривам си нарциси, ирис и бледа роза, най-вече. Така хубаво са размесени всички ароматни съставки, че e трудно да кажа Private Number ухае на това и това. Ухае на плодове и цвята, по един вечен начин – нито старомодно, нито модерно. За пълна картина на прелестта му, му трябва топлина, само че, умерена. Точно в настоящите пролетни температури, ароматът ми се струва почти луксозен, а това е рядко признание от мен, за парфюм с толкова плодово присъствие. Подозирам, че в истинска горещина, плодовете ще ферментират неприятно. Харесвам аромата най-вече след няколко часа, когато цветята взимат превес над плодовете и остатъкът стане мек и сух.


Зачетох


се по навик в различни коментари за парфюма, най-честият сред които е горещата молба Private Number да се върне на пазара. Ако погледнете немския ebay, той е все още достъпен, при това на символични цени. Така стоят нещата с повечето Etienne Aigner парфюми – качество на достъпна цена. Неоткриваема е само Eau de Parfum концентрацията, във флакона с формата на камбанка, като този на Belle Epoque (Knize), но и Eau de Toilette е достатъчно наситен според мен и с добра трайност. Private Number е женствен и меден аромат за пролетта, който не мога да оприлича на никой от познаваните от мен. С това не искам да кажа, че е нечувано звученето му, но е характерно и интересно. Особено ако харесвате медено плодови, автентични нотки и не ви стават досадни в редовни порции. Само за вас.

Magie Noire, Lancôme

лансиран 1978 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Oriental Floral


Сбогувам

се с един от най-красивите парфюми на миналия век и това е моето възпоменателно слово. Преди повече от 15 години, попитах една импозантна дама на какво ухае така божествено. Дали комплиментът ми я трогна или имаше отзивчиво сърце, но след като сподели с мен Magie Noire, го издирвах на следващия ден. От тогава насам, парфюмът неизменно е присъствал в гардероба ми като моя тайна за класическо, изящно и женствено ухание, което рядко ползвах, но силно обичах. Преди година научих, че Magie Noire е реформулиран и не прилича вече на себе си. Наивно си представих, че колкото и да го реформулират, няма да е далеч от оригиналната си формула и не се разбързах да търся запаси. Недалновидно от моя страна. Днес притежавам новата версия на парфюма, която е оглозгана до неузнаваемост. Двата флакона от моята снимка нямат нищо общо. Кръглата ми миниатюра съхранява няколко безценни капки от истинската черна магия, докато големият флакон, макар и еднакъв на вид, с предишните, които съм притежавала, е едно парфюмно нищо.


Не се бях

замисляла, защо този парфюм ме грабна така силно от моментът, в който го усетих върху друг. На пръв поглед, той нямаше мощното присъствие и властта на любимите ми цветни шипри, но понеже ми спря дъха, инстинктивно го причислих към тях. Едва наскоро, когато реших да го изпратя с почести, открих, че е определян в различни страници и от различни автори като розов (от роза) и дървесен шипър. За пореден път не съм съгласна и аз с олфактивната група Oriental Floral, която му е отсъдила fragrantica.com. Magie Noire, опреди реформулировката си, е именно сух и дървесен, елегантен аромат на неразтворени, елегични рози. Вероятно е бил фурор още със стъпването си, в онези далечни времена на пълномаслени и главоболни парфюми и е контрастирал рязко със своята луксозно подсушена и приглушена страст. Именно страстен ще помня този аромат – добре удържана, но неприкрита страст. И то не единствено като влечение, ами страст в общият смисъл на стремеж.


С листа


от касис и дребни, напъпили рози се отваря ароматното начало, но не е типично цветно-плодово, а смолисто и опушено от галбанум, луксозно. Нещо остава стаено и извира пак и отново. Такова парфюмно преживяване съм имала единствено с Ode au Rêve (Yves Rocher). Без да си приличат в останалото и при двата аромата има периодично лумване на аромата, като изпод огън. От сърцевината не мога да различа много, само сухи момини сълзи, ирис и иланг-иланг. Красиво, качествено цветно и смолисто ароматно сърце, което трудно може да се обясни. Още по-трудно ми е да нарисувам дървесния остатък. Ако се оставя на въображението си, ще го опиша като абаносов завършек . Целият парфюм е труден за разказване, а за сравнение с някой друг и дума не може да става. Интересно ми е как звучи класически старомодно, без да е винтидж или ретро. Звучи като парфюмите, които никога вече няма да се правят така и ще останат вечни.

За новата

версия в същата бутилка, имам само една дума – пародия. Нито изключителната трайност на предишният Magie Noire, нито роза, нито смоли, нищо не е останало. Някакъв блед и неопределен мирис излиза от новия ми флакон. Нито цветен, нито плодов, нито дървесен. Слабо алдехидно и анемично - жалка карикатура на това, което беше някога парфюмът.


Черна магия

никога не ми е подхождала като име за този елегичен парфюм. В него няма мистика и латино драма, нито е парфюм за жената вамп. Magie Noire е естествената жена с присъщите ѝ обрати – умерена, но и стихийна; отстъпчива и властна, парадоксална. Парфюмът не е сочен или дързък, не заповядва директно, но те респектира да слушаш какво ти говори. С особен ореол се ползвах, когато го избирам – чувствах се отвътре навън озарена, като с glow фотоефект. Сега вече ще претърся света за останала някоя нереформулрана бутилка от един несравним аромат. Да послушам за последно елегия за абаносовата роза.

Farouche, Nina Ricci

лансиран 1973 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Aldehyde


За мен,

Marie Adélaïde Nielli (1883 – 1970), галено Nina, по съпруг Ricci, се отъждестяваше доскоро с L'Air du Temps (1948). За Farouche не бях чувала, а трудно свързвам тази жена с новите и безброй аромати в ябълковидни флакони. С тях свързвам бранда, но не и дизайнерката. Независимо, че Farouche се появвява три, а според някои източници четири години след смъртта на Marie Ricci, придобивам усещането, че в него има много от личността ѝ. Всеки път когато се отчайвам от малкото, което съм постигнала и без да имам никакви амбиции в нейното поприще, се сещам за Marie Ricci, която е чиракувала в модата от 13-годишна и чак на 50 успява да създаде своето име. С мъка ще откриете нещо повече за тази жена, освен сухи биогрфачни факти. Четейки между редовете, прозирам мотивацията, която ѝ дава единственият ѝ син Robert Ricci. Той стои в основата на модната къща Nina Ricci, той е и зад L'Air du Temps. С днешна дата марката е собственост на Mariano Puig, който държи правата и върху Paco Rabanne.


Farouche


е прекрасен, цветно - алдехиден аромат, за който научих от парфюмно ерудирана почитателка на цветните шипри. Не е странно, че почти всички, които обичаме цветно-шипровите парфюми, имаме афинитет и към цветните алдехиди. Алдехидите са общото за двете олфактивни групи. Най-известният алдехиден парфюм Chanel No.5 (1921), се е превърнал в легенда, а от там и разпространеното мнение, че е първият Floral Aldehyde. Истината е, че първи е бил Rêve D'Or (Golden Dream), създаден през 1905 от Armingeat. Различните видове алдехиди се използват почти във всеки парфюм, нищо, че битува мнението колко ретро звучат и как са запазена съставка само за винтидж аромати. Любопитно и различно се описва тяхната миризма – като се започне от прилика с цитруси, с роза, с восък, и се мине през газирано шампанско, та чак до мирис на духната и загасена свещ. Най-общо и независимо от вида си, алдехидите внасят усещане за чист и проветрен въздух, за слънце и изгладено пране. Така чисто и свежо, женствено, присъства и Farouche.



В ароматното



му начало откривам едно от значенията на френската дума farouche – див и жесток. Почти необуздано може да се стори за секунди това, което излиза от флакона. Цитруси, алдехиди, и галбанум са във връхните нотки на парфюма, но изтрещяват веднъж само, колкото да се изфукат и утихват като дресирани. Най – изявените цветя от дългия букет в сърцевината са карамфил и мушкато. С тях си обяснявам и любовта от първо помирисване, понеже са ми любими и присъстват в много цветно шипрови парфюми, точно така ясно изразено. Всъщност, базисните нотки на Farouche са си именно шипрови – дъбов мъх, ветивер, мускус, амбра и сандалово дърво, но парфюмът е останал само цветен и най-вече карамфилов. Трудно ми е да определя кои са тези камамфили, до които съкращавам аромата. Има и от дребните и кичести, розови карамфилчета, има и от яркочервените и оранжерийни, които за мой ужас, много хора, че и аз самата, асоцииираме често с погребение. Ароматът изсъхва меко и гальовно, почти до пудра и оправдава второто значение на своето име – свенлив и срамежлив. И както двете, изключващи се значения си делят farouche, така и ароматът приютява стряскащо начало и срамежлив карамфилов завършек. В мненията за парфюма видях препоръки за вечерната му употреба, обаче ми се струва, че говорят за много по-наситено и близко до първоначалното издание. В този си, актуален на пазара вид, Farouche е благ и женствен, универсален. Красив екземпляр от поредицата на издателство “Световна класика”.

Intense Tiare, Montale

Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group: Oriental Floral


Завиждали

ли сте някога на таитянките за бронзираната, лъскава кожа и очите с идеалната форма на издължени мидени черупки. За равната им, гланцирана усмивка и за цветето в косата им. Аз да. Това цвете е тиаре и е вид таитянска гардения. Когато е зад лявото ухо закичено, то любовта е вече подарена. От дясната страна е сигнал, че сърцето е свободно. Таитянката дава знак – следвай ме – като развее зад себе си своето тиаре. За особени случаи, десетки тиаре се оплитат в цветна корона. Веднъж ми останаха очите в една такава корона като гледах традиционният им конкурс за красота Miss Tiare. Виждала съм това нежно и бяло цвете само документално, а Intense Tiare е първата ми среща с него в парфюмни ноти. При това в особено интензивна концентрация. Тиаре прилича по вид на жасмин и франджипани и от него също се правят леи огърлици, а като мирис е по-благородната сестра на туберозата.


Първата

ми мисъл беше, че съм се парфюмирала с Poison (Dior), само, че с това име от нишовата парфюмерия. Зачаках, като принесена в жертва, да ме хване туберозата за гърлото и да ми прилошее, както винаги, когато имам среща с нея. Вместо призляващо упойно, ми стана приятно упойно и мечтателно. Топло също. Intense Tiare започва наситено и интензивно, на границата на прилошаването, но такова не усетих нито веднъж и в последствие. Парфюмът става мек и млечен след първият час, но е най-красив след десетия. Тиаре е комбинирано с кокосово масло, като в известното монои масло. Цветовете се потапят неотворени в кокосово масло и след 15 дена парфюмното монои е готово. Толкова е силна неговата миризма в този парфюм, че нито роза, нито иланг-иланг откривам. Ванилията обаче, усещам накрая, в обичайният ѝ пеньор от повечето парфюми, в които участва изявено. Ако началото на парфюма ми напомня недвусмислено Poison (Dior), то завършекът е мост към Hypnotic Poison (Dior).


Да се опиташ

да обясниш този аромат е трудно, понеже няма с какво да го сравниш от основните мириси, които ние познаваме. Нищо, че не си отглеждаме в двора тиаре като таитяните, всички познаваме мириса на монои от много други парфюми и козметични продукти. Оказа се експлоатирана миризма, която ще разпознаете на мига. Излишно съм се косила, че не знам как мирише тиаре. Знаела съм, но не съм свързала цветето с мириса. В Intense Tiare е много наситено и присъствено, както предполага името му. Не бих могла да нося парфюма в топлото – колкото и да е по-благосклонно тиаре от тубероза, ароматът му пълзи коварно около мен и дебне да ме задуши. В хладното е истинско удоволствие и се чувствам като принцеса, потопена във вана с ароматно топло мляко, с много мед, около която се суетят как още да я глезят. Като труден бих определила този парфюм. Той е за харесващите монои и тубероза, или като цяло белоцветни аромати. За тях Intense Tiare предлага отличната трайност и пословичната плътност на Montale. Две капки в повече и парфюмът се превръща в инквизиция. Само мога да оценя колко красиво е направен, но никога няма да стане мой парфюм. Още по-малко на любимия мъж - сигурно е някаква шега да лансират Intense Tiare като унисекс, по – дамски парфюм трудно мога да си представя. Безобразно сладък.

Tresor In Love, Lancôme

лансиран март, 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Fruity


Сещате

ли се за онова мило чувство на кротка радост и тихо задоволство, когато си сама у дома и подредиш. Всичко светва и сияе от мястото си, а проветреният въздух трепери. Цветята във вазата, са в кристално прозрачна вода и по стеблата им има от онези въздушни мехурчета, които увеличават като с лупа чистотата у дома. Полираните плодове в купата на масата греят, а развълнуваното от отворения прозорец перде, гали гледката. Краката ти се прегъват от сладката умора, но след малко си идват любимите хора, които ще те целунат. Ей това прелестно усещане, са уловили в този красив парфюм. Нежно и мило, съвършено чисто ухание е Tresor In Love. Не мисля, че любовта в името му, е буквалната, страстна любов. Тази е обич към хубавото, във всичките му измерения. И понеже всички го обичаме, парфюмът е за всички, но не е неадрисан. На плика му са надписали: до влюбените в красивото и деликатното.



Жизнено

и сочно е ароматното начало, в което плодовете изпъкват, но без лъскавината си. Нарисувани са като с пастели и крушата и нектарините във връхните нотки, а розовият пипер съвсем е тонирал сладостта им. Смесват се мигновено с цветята от сърцевината и стават луксозни. Розата и жасминът наблюдават отдалеч, с монокъл, представлението на мъхеста праскова, в млечен на цвят костюм. По-наблизо, в ложата, са виолетки, но уловени като през попивателна хартия. Съвсем деликатни и въображаеми са останали. И кедър и мускус откривам като никога, когато сравнявам усещанията си с описаните базисни нотки. Tresor In Love съхне изящно и бързо.


Няма

да им се наситя на тези прелестно – луксозни и нежни аромати, дори разликата между тях да е един полутон. Tresor In Love е в представителния хор на Floral Fruity и е солист заедно с Femme (Hugo Boss) и Romance (Ralph Lauren). Трите ароматa не пеят триглас, понеже разликата между тембрите им е незначителна. Пеят в канон, като повтарят една и съща нежна и пролетна мелодия, подемайки я от различно начало. Ако сте инфектирани със свръхтежжи и присъствени аромати, парфюмът може да ви се стори безвкусно слаб. Обаче, не е. Той е елегантен аромат за пролетта, за чист ден. За светли дрехи и бистър тен.

Cologne, Thierry Mugler

лансиран 2001 г.
UNISEX
Olfactive Group:
Citrus Aromatic


След тоталното


фиаско с Extract of Limes (Penhaligon`s), който беше първата ми Citrus придобивка, Mugler Cologne ме сюрпризира приятно. Точно както се очаква от един цитрусов аромат, тук става дума не за сложна парфюмна тема, с драматични светлосенки, а за свежест, която е обща за двата пола. С една чудесна особеност - тук тя е умело балансирана, че да не дразни нито жените с острото щипане на афтършейв, нито пък мъжете с нехарактерни за тях завъртулки. И понеже цитрусите са отдавна експлоатирани в препаратите в домакинството, този аромат се е дистанцирал и от повечето такива. Един истински прохладен парфюм, без големи претенции, но с голяма свежест. Чудесно решение за особено горещи дни, когато маранята размацва повечето други парфюми и когато искаш да се съблечеш от себе си.


Цитрусите

в Mugler Cologne не са остър лимонов тип, а приятно омаломощени и с предварително уморени жили, за да не стряскат. Преведено като усещане това значи, че не ти се злъчва мимиката като пред току-що отрязан лимон, ами ти е приятно свежо, сякаш си сдъвкал нелютива, но освежаваща дъвка. Нерол и бергамот са споделени във връхните нотки, а една тайнствена молекула от сърцевината се пази в тайна. Африканско портокалово цвете е посочено само в средата, а аз си изнамирам още нецъфнала лавандула и стрити между пръстите от онези зелени плодчета на кипариса, преди да станат шишарки. В базисните нотки е само мускус според fragrantica.com. Съхнещият Mugler Cologne минава през чистата фаза на сапун, а заглъхва с отчетливи препратки към Terre d'Hermes (Hermes), без обаче неговата класическа елегантност и по-непретенциозно.


Много

разочаровани от аромата мнения прелистих, в които общата почуда е как дизайнер като Thierry Mugler е лансирал такъв парфюм. Отговорът е повече от очевиден – за търсачите на силни усещания и драматични парфюми, този бранд има достатъчно заглавия. Тук става дума за един обикновен цитрусов аромат за лятна прохлада. И тъй както е обикновен, така и не е толкова просто да направиш изцяло цитрусов парфюм, който да не напомня бръснарски сапун или почистващ препарат за баня. Неслучайно цитрусите са почти винаги комбинирани с приглушаващи други нотки. В много аромати има цитруси, но ако тръгна да търся свежестта им в автентичен вид, едно от имената, за които ще се сетя първо е Mugler Cologne.

Cabochard, Grès

лансиран 1959 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Leather (Chypre)


Парфюмите на


Grès са се превърнали за мен в синоним за класика на цената на съвременно изкуство. Нещо като картина на Пикасо на цена, поискана от талантлив художник студент или с други думи истинска находка. За разлика от Cabaret (2002) и почти всички останали парфюми на бранда, които се появяват дълго след смъртта на Madame Grès (1903-1993), когато лицензът вече е в ръцете на други компании, зад Cabochard стои нейният автентичен дух. Една волева жена, с изсечено лице, която съм запомнила от снимките с вечния тюрбан, под който е скрита косата й. Мечтата си да стане скулптур, тази силна жена осъществява по друг начин – изсичайки изящни, драпирани дрехи директно върху моделите. Рисувала ги е без игли и конци, без напръстник. Започнала с ателие за шапки и превърнала се в запазена марка от Haute Couture, предпочитана от звезди и кралски особи. Grès е анаграм от първото име на руския художник Serge Czerefkov, с който той е подписвал картините си. Малко след като се омъжва за него, той забравя да се върне от Френска Полинезия, а Madame Grès увековечава неговият псевдоним, като превръща първата си модна къща Alex Couture в Grès (1942). Cabochard e първият аромат на Grès и макар да не е едноименен с бранда, го възприемам като негов подпис. Парфюмът се появява във времена на шипрово господство в парфюмерията - (Tabac Blond (1919), Cuir de Russie (1924), Scandal (1933), Bandit (1944)), са наложили вече модата на властните и непримирими шипрови аромати. Дори избраното от Madame Grès име Cabochard - своеволен, непокорен, твърдоглав - е продължение на тази тенденция. Парфюмът се превръща в хит, а според Лука Тюрин, оригиналът е най-великият кожено-шипров аромат на всички времена – по-мек от Bandit (Robert Piguet), не така плодов като Jolie Madame (Pierre Balmain). Аз нямам неговият рядък късмет да познавам оригинала и затова не мога като него критично да размахам пръст и да кажа, че днешният Cabochard е оглозгана до непознаваемост версия, която мирише на износена кожа.


Мога само

да сравня с кожения бич в Bandit (Robert Piguet) и да направя извод, че Cabochard е в пъти по-омекотена кожа, прашна и примесена със зелени и цветни нотки. Наскоро научих, че кожата в парфюмните пирамиди не е долюбвана така масово, както аз подозирах, съдейки наивно по себе си. Сигурно никой не би могъл да ми каже коя поред реформулировка притежавам и описвам. Която и да е, парфюмът е различен. Зелен шипър е представен той с днешна дата на страницата на Grès, а зеленината в него е прашна и мъхава. Ароматното му начало ми напомня здравецът в ъгъла на двора на малка църква. Стрехите и клоните на голямото дърво отгоре не пропускат дъжда да ги измие и листата на здравеца стават все по-мъхести от довения прах.Прашни и неизмити са и цветята от сърцевината, в която с трудност долавям пепел от роза. Различавам ирис по неговия пудрен почерк. Кожа и тютюн, пачули и дъбов мъх е любимият ми завършек на този аромат, до който той стига стремително бързо. Тютюневите мъхове напомнят вакса за обувки, а кожата е стара, тънка и мека и не скърца като чисто нов колан. Тази е наистина поолющена, но приятна на допир. Напомня ми омекнал от годините телешки бокс, от който се правеха най-скъпите, известни мен дивани с буржоазен обков. Колкото пъти съм посягала да изхвърля остарелите ми дамски чанти, които някога струваха цяло състояние, точно този мирис ме е спирал. И усещането от допира с тях.


Малко

са ароматите в дамската, пък и мъжка парфюмерия, с отчетлив кожен дъх. Cabochard е един от тях и макар да не е това, което е бил, според тези, които познават оригиналното издание, си е останал характерен аромат със сериозно и ретро звучене. Bandit е екстравагантно кожен, Trussardi (Trussardi) e скърцаво кожен, а Cabochard е меко и патинирано кожен. Рядко посягам към него, но когато го правя, се прехвърлям в едно изчезнало измерение на волеви парфюми, дами с дълго цигаре и кожени ръкавици до лактите. Парфюм от друга епоха.

Eaudemoiselle de Givenchy, Givenchy

лансиран 2010 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Една дама,

със свежо чувство за хумор и открито сърце, сподели, че този парфюм би ми отивал. При това ме познава само виртуално. Ако не ви се е случвало, няма как да знаете колко чоплещо може да е любопитството как изглеждаш парфюмно в очите на другите. Посветих неслучайно особено внимание на аромата. Eaudemoiselle е замислен от Givenchy като въплъщение на аристократичните ценности на бранда и неговия couture дух, с намек за аристократичното потекло и дизайнерските умения на основателя Hubert de Givenchy. Той може и да е обличал Одри Хепбърн и Жаклин Кенеди, но малкото парфюми на Givenchy, които познавам, са успели да ме подразнят с масовото си и воднисто - отмито звучене. Eaudemoiselle е по-различен и макар да има същият печат за масовост, е най-доброто от къщата, което съм опознавала. Ароматът, според дизайнерите, стои между традиционалното и модерното и е идеален за съвременната, млада жена. В същото време и в пълен противовес, поднесен в ретро минималистен флакон, наподобяващ одеколон от миналото и с ретро черно – бели снимки върху кутията си. Някъде са се разминали не само рекламните и дизайнерски стратегии, ами и самият аромат със своята идея. Младата, съвременна жена, едва ли ще се впечатли от този парфюм. Най-вероятно не само флаконът, ами и парфюмът ще й напомнят нещо от миналото. По-зрялата, като мен, ще бъде пък объркана от плодовата, мелодраматична намеса в цветното звучене.


Японски босилек,


мандарина и зимен лимон са посочени във връхните нотки, а ароматното начало не е сигнално цитрусово, нито зелено от подправки. То е странно и добре примесено. Иланг-иланг от сърцевината започва да сладни почти веднага като много мед в малко вода, а розата е само оттенък, под формата на тинктура. Според Francois Demachy – носът зад Eaudemoiselle, това е въображаема роза в росно утро. Добре я е обяснил, наистина е въображаема и успя да ме заблуди при първите парфюмирания, че става дума за отпечатък от теменужки. С опознаването на аромата, той стана за мен все по-малко цветен и все по-плодов и меден. Студен и мътен чай, с много мед и лимон не е много далеч от начина, по който чувствам Eaudemoiselle. Вторична медена сладост избива и в изсъхналия парфюм, а това вече го прави досаден при по-продължително носене.


Разпознах


много малка част от себе си в тази цветно-плодова медовина. Eaudemoiselle е всъщност слятото вода за млада жена, ако си преведа. Неуравновесен и противоречив ми се струва ароматът, нито съвсем плодов, нито изцяло цветен. За кратко и за разнообразие е чудесна идея, но като основен парфюм ми идва в повече неговата покъртителна сладост от плодов тип. След петото парфюмиране успях да свържа аромата най-после с друг, който ме е подразвал с такава сладост - D&G Anthology L`Imperatrice 3 (Dolce&Gabbana). Eaudemoiselle е много по-умерен, не така пискливо динен, но все таки дразнещ в дългострочен план, а и двата парфюма успяха да ме излъжат първоначално, че са по-луксозни, отколкото са. Най-любопитно ми се стори, че парфюмът има достатъчно плътност и трайност за зима и есен, което не е никак типично за цветни и цветно-плодови аромати. Повечето оценили го, го определят като пролетен парфюм, аз го намирам за достатъчно властен и за студените сезони. Ако цветята и плодоветe, но най-вече медът, ви липсват през зимата или пък това са единствените аромати, които може да носите, Eaudemoiselle определено може да задоволи гладът за тях, без да го отвее студеният вятър. Много сила приложена върху равнинна плоскост. В резултат недообмислен парфюм за приятно разнообразие.

Agent Provocateur, Agent Provocateur

лансиран 2000 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Woody Musk




Докато

изчаквам L'Agent (2011), който е най-новото ароматно попълнение на известната марка за луксозно бельо, да стигне и до мен, извадих от архива първиия й парфюмен подпис. Блажено несведуща за ропота, който предизвиква и небивалото полярно разцепление на мненията за него, съм се парфюмирала винаги с огромно удоволствие с този аромат. Негативните оценки не биха ме развели с парфюма, но непредубедеността ми е помогнала да го възприемам необременено. Едва наскоро се зачетох в мненията и се слисах колко странно се възприема един смел, присъствен и дрезгав, несладък парфюм. Не съм съгласна нито с крайните твърдения, че е задушаващ и тежък, нито пък с посланието на дизайнерите, че е еротична заря. Вярно е, че Agent Provocateur констрастира силно на невинната си, розова бутилка, но не намирам ароматът за безсрамно еротичен, както се твърди. Дори никак еротичен, а красиво и зряло женствен. В този парфюм става дума за стилна, стържещо суха и дървесна роза, подходяща основно за официална вечер. Аз я нося с удоволствие и във всякакъв ден. Толкова е дървесна, че парфюмът за мен има характеристиките и присъствието на шипров аромат. Нещо повече - Agent Provocateur се появява в лимитирана бутилка като Agent Provocateur Diamond Dust, в която е същият аромат, с прибавени частици диамантен прах за блясък. Това лимитирано издание има абсолютно същата формула, но вече е квалифицирано като розов (от роза) шипър от Лука Тюрин. Не виждам как може да бунтува духовете този прелестен аромат, но е факт. Правя си извода, че референтното ми мнение в случая не може да е критерий, понеже съм пристрастна към шиприте.



Шафран

и магнолия са описани във връхните нотки на парфюма. Усещането ми е за съвсем друго – за кориандър и розмарин, които дават особен дъх, като в качествените бои на художник, с които е напоено ателието му. Мароканска роза и египетски жасмин са в сърцевината, а тази комбинация си е най-типична именно за цветен шипър. Парфюмът ми напомня за кратко L`Arte di Gucci (Gucci) и Soir de Lune (Sisley), без медената сладост на розата в тях и с много по-модерно и енергично звучене. Ветивер и гардения има още в средата, но аз не ги отличавам поотделно. Възприятието се слива в дървесна, подсушена от маслеността й роза. Мускус, кедър и амбра има в базисния ред на Agent Provocateur, а аз намирам още дървесина. Стреснах се като прочетох, че е толкова дървесен, че напомня купчина току-що разпечатана офис хартия. Точно така ми ухае и на мен. Изсъхналият добре аромат, в който розата се е оттеглила в покоите си, свързвам безпогрешно с Narciso Rodriguez For Her (Narciso Rodriguez).


Стилен


и особено луксозен е за мен Agent Provocateur. На моменти имах чувството, че чета мнения за друг парфюм, толкова абсурдни ми се струваха сравненията. Инстинктивно ми се прииска да викна и да моля всички, които са гласували против парфюма да му дадат нов шанс, но егоизмът ми надделя и реших, че само печеля от нехаресването му. Все пак бих молила всички почитатели на шипрови аромати и на роза да пробват отново парфюма, ако не е успял вече да ги разтърси. Имам усещането, че с всяка следваща бутилка, която съм купувала, го реформулират тайно и все по-близко до цветните шипри. Оригинален парфюм, сред най-любимите ми, с присъствие и тежест. Клас А.

Envy, Gucci

лансиран 1997 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Green


Как може

да кръстиш такъв един нежен и ефирен аромат завист*, недоумявам. Що за ефект е търсен не знам, но резултатът е парадокс и искрена изненада. С това име очаквах да ме разтърсят страсти второ качество, а Envy индуцира пролетна чистота и дантелена нежност. Въздушно лек като шал от органза, подчертано топлолюбив и изчистено елегантен е този аромат, пълна противоположност на заглавието си. Като го сравнявам с типично пролетните, отлепени от земята аромати, този няма наивна и мечтателна струна. Свири анда̀нте**, но не и рома̀нте. Този вторият термин си го измислих, понеже не знам как е романтично в музиката. Envy е красиво и пудрено цветен, качествен и представителен дневен парфюм, с който не бих се притеснила да се явя нито в работното си обкръжение, нито на друго място, независимо от повода.


В аромата


свирят жасмин и ирис, съответно първа и втора цигулка. Envy е най-рафинираният, отчетливо присъствен жасмин, който съм опознавала в парфюмни ноти и няма тежестта или задушливостта на суровия си вид. Жасмин присъства и в средните и базисните нотки, затова е и най-изразената ароматна компонента. Другата такава е прекрасен пудрен ирис, който се нанася почти моментално. Връхните нотки са кратки и макар, че ме подминават експресно, различавам фрезия и магнолия, обострени с цитруси. Стори ми се интересно, че описаните момини сълзи от ароматното сърце усещам също в началото за един по-дълъг миг. Основните партитури си остават жасминово – ирисови дори при изсъхнал парфюм. Кедър и най-вече дъбов мъх, който е парфюмният ми наркотик, почти не намирам в ароматния остатък, но Envy е красив и без тях. Green от олфактивното определение споделя дори Лука Тюрин, обаче това не ми пречи да съм категорично несъгласна. Не усещам зелен аромата, нито тревен, нито другояче. Той е пудрен Floral, с прекрасен жасмин, какъвто бих искала да го виждам в повече парфюми.


Envy

е онова, което според мен Private Collection Jasmin White Moss (Estee Lauder) не е, понеже там са забравили полусуров и ненапудрен жасмина. Приликата в темата на двата парфюма е косвено пряка, ако тествате паралелно. Най-близо по звучене и усещане ароматът стои до Love In White (Creed), особено по отношение на главната роля на ириса и в двата парфюма. Envy не е толкова интензивен и присъствен – по тих и приглушен е, но тъждественото равенство между тези два аромата е изпълнено след половин час от паралелното нанасяне. Докато Love In White крачи с по-младежка походка и вироглавство, Envy е и по-зрял и благ. Траен. Вицешампион сред парфюмите на Gucci, веднага след L`Arte di Gucci. Грами за най-луксозен и фин жасмин от Аромастилница.

____________________________________________________________________________________
* envy (англ.)
** умерено бавно, плавно темпо в музиката

Extract of Limes, Penhaligon`s

създаден 1963 г.
възстановен 2009 г.
UNISEX
Eau de Toilette
Olfactive Group: Citrus


Този


английски, нишов бранд, отличаван с препоръки от английския кралски двор, носи името на основателя си. William Penhaligon се е впечатлявал от необичайното, бил е проницателен и креативен. През 1870 отваря своята бръснарница на улица Jermyn, Mayfair. Две години по-късно, създава първия си парфюм Hammam Bouquet, вдъхновен от изпаренията на турската баня, намираща се в съседство и завърта колелото на Penhaligon`s. Extract of Limes се появава почти сто години по-късно като шербет с мед. Така ми се иска да познавам този оригинал, но притежавам само възкресеното през 2009 г. издание, което е част от колекцията Anthology . Личи му от първо помирисване, че е парфюм от химическо хилядолетие. Стряска с остротата и изкуственият мирис на препарат за миене на чинии или най-точно на Cif за почистване на фаянс. Колкото обичам цитрусите в парфюм и бях ентусиазирана на първо парфюмиране, толкова по-разочарована си останах в дългосрочен план. Невъзможно химичен парфюм. Отворете си бутилката Cif, която не се съмнявам, че имате в банята и опознайте в детайл Extract of Limes.


Виждала


съм лайм само в супермаркета. Харесвам го и го ползвам с години в чая, но най-вече в джина си, а сокът му в салата. Плодовете са по-дребни и по-сладки от лимоновите, светло до тъмно зелени. Изобщо не повярвах на моята приятелка Якелин от Доминиканската Република, която и до ден днешен ме убеждава, че лайм е всъщност зелен и неузрял лимон. Два различни сорта цитруси са, дори да не съм виждала и брала от дървото лайм като нея. В Extract of Limes е само химичната му формула и нито една люспа от автентичния плод. Прерязващото начало утихва почти на минутата, но цитрусовото присъствие си остава химизирано до самия край. И в най-големите жеги, химичното му сърце не омеква. Дори лимонът от състава и портокаловото масло също са изкуствено химични. Ароматът не се променя, само заглъхва и оставя дъха на току-що лъснатите плочки в банята.


Лошо


име съм подбрала за първо запознанство с Penhaligon`s. Едва ли Дюкът на Елингтън и Принцесата на Уелс щяха да дадат препоръките си за бранда, ако помиришат сегашният Extract of Limes. Кралските им дипломи от 1956 и 1988 съответно, красят трофейната стена на Penhaligon`s незаслужено, ако съдя по този аромат. Може би оригиналното издание на парфюма да е било красиво цитрусово, но няма как да науча. И без да го сравнявам с елегантните цитруси в други парфюмни аромати, този остава най-лошата им интерпретация. Cif cream за фаянс.

Eau de Campagne, Sisley

лансиран 1974 г.
UNISEX
Eau de Toilette
Olfactive Group: Chypre Floral

Това

не е онова Sisley Italia SRL, което е част от United Colors of Benetton и скандализира като него света с абсурдните си реклами. Това е Sisley Paris или още Sisley Cosmetics и е специализиран бранд в козметиката. Когато Hubert d’Ornanо основава това Sisley преди повече от 35 години, аромо и фитотерапията още не са залели Европа. Малката, семейна фирма е от пионерите във фитокозметиката и естествените, висококачествени грижи за кожата. Семейство d’Ornano са потомствено свързани с козметика. Сред техните продукти има и три парфюма, които по мое скромно мнение, са знаменателни за световната парфюмерия и в частност за цветно – шипровата олфактивна група. Eau du Soir, Soir de Lune и Eau de Campagne са украшения за парфюмния гардероб на почитателите на мъхове, т.е. на цветно шипрови парфюми, какъвто съм от дълги години и аз. Eau de Campagne е особен представител на групата си. Докато повечето истински, несамозвани шипрови аромати имат официално манто и вечерен грим, този парфюм е дневен и летен. Свеж като въздуха покрай море рано сутрин, зелен като двор с подправки, елегантно цитрусов като фреш коктейл във висока и студена чаша. Освежаващото му, билково присъствие е като енергизиращ ден в реномиран спа център. А най-куриозно за мен е, колко български звучи, без да има от прочутите ни рози.


Здравец,

мъхав и сенчест и цъфнали мушката, които ми кимат от прозорци и стълбища, ми се привиждат всеки път като се парфюмирам. И дълга леха с домати, точно преди да я напръскат със син камък. Всички тези плътни, тъмнозелени и мъхести листа ги има в ароматната пирамида, но не са остри, а кадифено меки, каквито са в природата. Остри са цитрусите, почти като в одеколон и ако се оставите на минутната си преценка, нищо чудно да отпишете парфюма като мъжки или остър каиш. Аз отварям всеки път широко ноздри, за да поема и от свежите, нехимизирани цитруси и придобивам усещането, че със струя под налягане са продухали наносите в мен. Отпушват ми се сетивата и около мен очертанията изтреперват радостно и енергично. Сякаш съм си пръснала порция здраве, всеки път като посягам към Eau de Campagne. Зеленината му е тъмна и мъхава, а оттам и тръпчива. Типично за прочутият Jean-Claude Ellena, носът зад този аромат, който сам не крие и споделя предпочитанията си към солено и горчиво пред сладкото в парфюмите. Цветята от състава мога да усетя едва накрая, а преди тях се радвам дълго на зелени подправки. Описани са само пачули и босилек, а моето усещане е още за мента, естрагон и салвия. Като поизчезналите Wrigley Spearmint дъвки, преди да ги направят това, което са сега. Или още по-точно като изчезналият зелен дезодорант Fa Caribian Lemon, който се родее с настоящия по далечна и непряка съребрена линия. Eau de Campagne ляга меко като мъх на кожата, само моли за няколко минути отсрочка, в които да изпращи от здраве.



Без да

страдат от дислексия, много хора по света четат парфюма като Eau de Champagne. В много страници дори се среща с този правопис. Официалният сайт на италианското и френско Sisley не ми дават светлина върху липсващото h. Парфюмът обаче е създаден две години преди обособяването на Sisley Cosmetics, преди стълкновенията за имена и знаци с United Colors of Benetton. Във всеки случай свързвам Campagne от името с провокативните рекламни кампании на италианското Sisley. Парфюмът също провокира, а почитателките на тихи и интимни аромати биха били буквално скандализирани. Промъкнах се тихомълком в един форум само за мъже и преди да ме усетят прочетох как няколко джентълмена се жалват, че Eau de Campagne стои по-красиво върху съпругите им, въпреки, че е унисекс. Потвърждавам и аз след като го носихме на две смени у дома. Върху моята кожа парфюмът е нежен и гладък, докато върху тази на любимия мъж е по-изразено одеколонов. И в двата случая спа парфюм за здраве и прохладно настроение.

Féminité du Bois, Shiseido

лансиран 1992 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Woody


Така

не мирише парфюм, така ухае непарфюмирана жена. В дъха й има от соковете на гора и на поле, солени кристали от море и чисти късове небе. Така трябва да е ухаела и първата жертва на Жан Батист Грьонуй от Парфюмът*, която той садистично остъргваше за да съхрани мириса на жена. Тя и следващите също. Така мирише жена, която не кани, не съблазнява, не умилостивява, не флиртува, не заповядва. Тя е мокра и суха, чиста и прашна. Не е цветна фея, не е горска самодива или златна русалка. Тази е жена, извадена от контекста на всичко друго и изкопирана сама по себе си. Чувствам се гола с този парфюм, което в моя случай означава - без парфюм. Не похотливо разголена, ами гола по същността си и инстинктивно искам да придърпам нещо отгоре си. Да си покрия женското приличие, което този парфюм осветява като със сценичен екран, без да го предлага на търг.



Кедър

и кедър са открили почти всички преди мен. Трябва да е така, щом го казват и щом и аз го различавам. Мирише ми още на чист восък и дребни карамфили в началото. Восък от горски мед, който не е толкова силно уханен и диви карамфили от поле. И леко посолени пръски, които сигурно са кедрови. После ми ухае за кратко на плодове. На твърди плодове, подправени с карамфил и още несънувани неща. Накрая ми мирише на слаба канела и тамян от сандалово дърво. Гледах филм как събират тамян в арабския свят и ми се приплака с дърветата, чиито кори одялкваха с длето, подобно на лъжица. Обелваха им безброй малки рани и сядаха да почакат кога дървото ще заплаче с бели, тамянови сълзи, за да ги съберат. Сториха ми се уязвими като жени тези дървета. Такъв един горестен и незапален тамян откривам и в парфюма. Гладко и хармонично разнесените по пирамидата ароматни съставки на Féminité du Bois, са толкова близко до естествения си вид, че е трудно да ги приемам като парфюм. За мен той е естественият ни мирис.


Държи се

като естествен мирис, променя се и се губи бързо. Различен е от всички парфюми, които познавам, но е най-близо по звучене и усещане до Black Cashmere (Donna Karan). Féminité du Bois или женствеността на дървесата, както си го превеждам, е обаче много по-естествен от Black Cashmere. Няма неговата форсирана енергия и остро подправено меню. Общото мога да сведа до дивите карамфили и в двата аромата. Без да е буквално женствен и веднага след първите си няколко минути, парфюмът ми ухае на жените. В много от мненията за него, откривам думата интимност. И аз бих я използвала, в смисъла й на неподправената сърцевина от нещо. Парфюм, който не може да се разкаже, но всяка от нас е преживяла и парфюм, който не е парфюм.
___________________________________________________________________________________
* Парфюмът Историята на един убиец (1985), автор Патрик Зюскинд

Perles De Lalique, Lalique

лансиран 2006 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Floral


Аз толкова

камфор в парфюм не бях помирисвала, а повярвайте ми знам какво говоря. Преди да го опозная смятах, че Neonatura Cocoon (Yves Rocher ) e най-камфоровото пачули в парфюмерията. Сега имам нов фаворит. В моето семейство не се вярваше на антибиотиците и камфоровият спирт беше настолното лекарство на баба ми за почти всички болежки, но най-вече за многобройните ми ангини. Компреси и разтривки с този пенкилер ме ужасяваха истински, понеже с дни носех миризмата не само в носа си, ами и в училище. Срамувах се небивало, но срещу желязната логика на желязна жена не се спореше. Perles De Lalique ме връща 25 години назад в златния век на камфора в домашната аптечка, но вместо да го свързвам с лошата част от спомените, той ми връща само добрите. Ексцентричен парфюм за ексцентрична дама. С удоволствие бих скандализирала някое вечерно събитие, на което хората не стоят седнали на редове, а шарят наоколо. Бих застанала близо до отворен прозорец или врата, така щото струята да повдига парфюма ми и бих наблюдавала повдигнатите въпросително вежди.


Камфорът

ме блъсва още с отваряне на парфюма, нищо че във връхните нотки е посочена само българска роза. Четох, четох мнения за парфюма на четири езика и се усмихвах заклятнически. За хората по света тази роза е пиперлива, подправена, дървесна или медикаментозна. А тя е толкова силно камфорова, че не е останала роза, но пък и едва ли другаде по света познават камфора като самолечение, колкото нас. С другото обаче съм съгласна: щом премине първата вълна, ароматът поутихва и става пудрено ирисов. За кратко само и тези, които прочетох, че си взимат въздух преди да се парфюмират и изчакват да премине камфоровата вълна, имат време да подишат отново. Около мен ароматът става различен, но върху кожата проучван е камфорова експлозия с нова сила. Чакам със стаен въздух, като в детството ми, кога ще ми пламне кожата и ще захленча умолително да махнат компресите от мен. Не пламвам, разбира се. В Perles De Lalique е не самият камфор, надявам се, а пачули, което го наподобява. Почти не усещам любимите си мъхове, нито пък ветивер. Нищо друго не усещам и не различавам, колкото и да се вглеждам. Едва остатъкът след няколко часа става дървесен и особено луксозен. Всичко това изглежда другояче, ако нося често парфюма. Perles De Lalique зазвучава по-меко и пудрено цветно и ако обновявам често. Забравя ли го за дни, камфорът в него отново влиза в главната роля.



Парфюмът


печели наградата на дамското списание Marie Claire за най-добър парфюм през 2007. Бих го отличила и аз като характерен съвременен шипров аромат. Оригиналното му и смело, несладко звучене може да се стори стряскащо. Изненадах се, колко много одобрителни гласове е получил. Аз също го харесвам, но съзнавам, че е труден за носене аромат. Осезаемо присъствен е, макар и не тежък. Дори въздушно олекотени, прерязващите пачули ноти са дръзки и ексцентрични. По-скоро зимен и вечерен, отколокото друго. Оскар за най-камфорово пачули.

Infusion de Tubereuse, Prada

лансиран 2010 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


В този

парфюм тубероза няма. Въпреки името му. Infusion е всъщност стар метод за извличане на аромат чрез попарване и накисване. В парфюма очевидно е прилаган само върху цитруси, защото в получената настойка липсва и следа от тубероза. Категорично мога да убедя всеки - само ще му поднеса едно шишенце с парфюмно масло от тубероза. Дори в най-ниската си и щадяща концентрация, като в Tendre Poison (Dior) или в Black Orchid Voile de Fleur (Tom Ford), това цвете остава характерно и разпознаваемо по упойващата си миризма. Колкото ирис открих в Infusion d'Iris (Prada), толкова и тубероза тук. Тоест, никак. Това на пръв поглед трябва да е добра новина и повод за радост на всички, чиито стомаси са се обръщали от Poison (Dior), LouLou (Cacharel) или Carolina Herrera (Carolina Herrera). Аз съм в това число, но не съм във възторг от аромата. Приятно, свежо и чисто ухание от неприсъствена и неотличима течност има в този флакон. Неангажиращо като измиване със сапун. Далеч под претенциите на Prada, далеч от представата за парфюм, но с цена като за най-доброто от двете. Че и лимитирано издание.


Немощно


цитрусовото начало е освежаващо и за разлика от Infusion d'Iris няма оттенъка на мъжки афтършейв. Най-приятният парфюмен червен грейпфрут откривам във връхните нотки. Прекрасно уловен, без горчивите му жилки и сочен. Усещам го дълго, с часове, но само с нос забоден върху парфюмираното. Около мен изчезва мистериозно бързо. Спирам да се усещам парфюмирана и започвам да се усещам измита. Със сапуна, оставен в сервизното помещение, който не е от най-лошите, не е и луксозен. Нямам нищо против ароматите на козметични продукти, дори ги предпочитам в определени случаи, но Infusion de Tubereuse няма и трайност или плътност, нито интензивност, която да ми предложи. Силно разводнен и отмит аромат. Цветя не улавям буквално за да оправдая Floral принадлежността, която са му приписали. За мен е фин и цитрусов, непретенциозен спрей.


Гледам


възторжените оценки за парфюма във fragrantica.com и веднага се сещам за разликата в културата на парфюмиране по света. В Америка и Германия си най-добре парфюмиран, ако не си. Ако никой не усеща парфюма ти, дори и ти самият не го усещаш, респективно никого не може да подразни. Децентните и неофензивни аромати са по презумпция високо ценени, особено за офиса. Infusion de Tubereuse не бих носила обаче и в работна среда: ще се чувствам издадена непрекъснато, че съм ползвала съответното помещение и съм с току-що измити ръце. Харесвам началната цитрусова нота, но тя е кратка, да не кажа мимолетна. Свеж и чист мирис, слабо отчетлив и неконцентриран, с посредствена трайност, е окончателната ми присъда над парфюма. Със същите характеристики мога да си купя далеч не толкова скъп аромат или наистина да си измия ръцете. Kasius morano*.
__________________________________________________________________________________

* звучи като нещо важно, нали. Преди да го потърсите безрезултатно в Мрежата, да ви кажа, че това е нещо като нищо, но с грандоманско име. Измислено от сестра ми, психолог по професия, за да ме затрудни и да ме пита със сериозен тон – как е възможно да не знаеш това. Не означава нищо, няма такъв термин, но звучи усукано и важно почти като Infusion de Tubereuse.

Creed Fantasia de Fleurs, Creed

лансиран 1862 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral



Моят флакон

със сигурност не съдържа точно същият Fantasia de Fleurs, който пленява Елизабет Баварска (Сиси). Принцесата на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия - Елизабет, става еталон за красота и стил навсякъде из Европа. Строга диета, езда и дълги пътувания запазват обиколката на талията й 50 см. (!) почти до нелепата й смърт, нищо, че е майка на четири деца. Свободолюбието и презрението й над дворцовия етикет, както и обаянието на тази бележита дама са повод да я сравняват често с Принцеса Даяна. Елизабет е толкова очарована от James Henry Creed, че го поканва официално през 1875 г. за парфюмист на императорския двор. Любимият й аромат Fantasia de Fleurs, дели място в сърцето й със създадения за Кралица Виктория Fleurs de Bulgarie (Creed). Моят парфюм може и да е реформулиран безброй пъти от тогава насам, но запечатва епохата в сърцевината си, а мен ме кара да настръхвам от гордост какви кралски особи са разнасяли уханието на българската роза. Fantasia de Fleurs е именно ухание на роза и то не китайска, дамаскинска, алпийска или друга, а българска. И понеже си я имаме и сме израсли с нея в двора или парка , едва ли можем да я оценим толкова високо, колкото другите, които я нямат. За повечето Fantasia de Fleurs ще е просто ретро или винтидж аромат на роза от сувенирните ни мускалчета или от дисагите на Алеко Константиновия герой. Всеки ще усети обаче, че тази роза е българска.

Твърдя,

че нашата е особена. Разпознавам си я по слънцето, което е изпила. По особения розово-червен цвят, попил капки кръв от убодените ръце на розоберачките в Чудомировите разкази. По медената й сладост. По нещо специфично си я разпознавам. Във Fantasia de Fleurs ароматното начало е шумно и искрящо розово, сякаш боси и бъбриви момичета изсипват на водопад пълните си със сочни и медени розови листа кошници. Глъчката им стихва бързо след като се отдалечат забързани към къщи. Ароматът утихва и става красиво пудрен от ириса в него. Често чета, как ирисът нямал аромат. За мен той носи особена пудрена плътност в парфюмите. И аз като други не вярвам, че парфюмната композиция на Fantasia de Fleurs е само от ирис, роза и амбра. Попаднах още на жасмин, теменужки и тубероза и откривам с изсъхването на аромата все повече цветя. Шарен букет като от списание, в който стърчат високо розата и опудрящия ирис. Носталгично заглъхва аромата и бързо. Остава усещането ми за пудра от розов прах.



Парфюм

на императрица или розов мускал – всекиму според вкуса и разбирането. И в двата случая Fantasia de Fleurs има опасност да не се хареса. Малко останахме тези, които се прехласваме по винтидж или ретро цветни аромати, с които изобилстват наградените, най-добри парфюмни блогове. Надпреварата да се изрови някое съкровище от миналото има размери на мания, но интересът на публиката е всъщност минимален. Съвременната парфюмна аудитория иска ярък, оригинален и най-вече достъпен аромат и малко биха се впечатлили от факта, че даден парфюм е красил кралско деколте. Аз не попадам в малкото - парфюмното ми любопиство e значително по-многостранно от класически и скъпи аромати и винаги може да изчака подходящ аукцион. Цените на Creed са безобразни, но аз още не съм платила пълният им размер. Подхождам винаги прагматично и ако трябва да направя прагматичен извод, то Fantasia de Fleurs е красив аромат на българска роза и цветя, с пудрен и тих завършек. Ще му се радвам истински, понеже обожавам опудрени аромати, но ще ми е трудно да оправдая разхода му, ако трябваше да го купувам на реалната му цена.

Fleur de Corail, Lolita Lempicka

лансиран юли 2008 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral


Идва лятото,

лятото, детска мечта и с игрите, с игрите владее света. Така се пее в онази мелодична, оптимистична песен, а Ваня Костова навиваше на ролки а-тата, както само тя може с плътния си глас. Рефренът ми влиза всеки път в ушите, щом се парфюмирам с Fleur de Corail. Интересен за лятото аромат откривам в този флакон с морска тематика. Интересен, понеже не експлоатира известната цитрусова хладина и свежест по обичайния начин и звучи различно от разхлаждащите, типично летни парфюми. Откривам слънчева чистота в аромата, която го усмихва и му рисува момичешки силует. Няма да се откажа и аз от лятното му настроение, но при първа възможност ще го подаря на сестра ми. Струва ми се, че върху нейните по-крехки години, Fleur de Corail ще стои като къдрава рокля, ушита от морски вълни, с бие на подгъва в цвета на топъл пясък. Нежно и непретенциозно облекло, със закачката от набраните волани.


Лятото скача

в големия вир, после потъва в небесната шир – продължава песента и ми рисува Fleur de Corail. Връхните нотки, които са цитрусови, са майсторски и нежно посолени, колкото да ме препратят към морето. Няма я острата цитрусова жлезистост, грейпрутът е подсолен и омаломощен. За какво друго, освен за лято, да приглася и тропическата сърцевина на парфюма, в която са орхидеи и франджипани. Франджипани или Plumeria ми е познато от онези традиционни за Хавай леи огърлици, с които те закичват за добре дошъл и за добър час. Пищна гледка и по летищата на света – вратите се отварят и бликва шумна и пъстра тълпа загорели туристи, накичени с тези огърлици посред зима. Ефектът на завист, който произвеждат върху зимната публика няма да е от нетърсените. В парфюма за жалост, тази лятна огърлица усещам химична. Независимо, че ми напомня козметично масло за след слънце, ароматът остава чист и прозрачен. Мускус и амбра от базисните нотки не намирам буквално, а сигурно са там и дават нежно чувство на изсъхналия парфюм. Откривам обаче и ванилия – лятна сестра на L de Lolita Lempicka (Lolita Lempicka), без тютюневия оттенък, но присъствена.



Ето го лятото,

тича пред нас. Ранно слънце и ясно син въздух ми носи Fleur de Corail. И още небрежна елегантност върху лятно настроение. Ароматът му не е мощен, а пада леко и почти дезодорантно, но с отлична трайност. За мен е лек бриз. Сладнее след соленичкото начало, а сладостта му е химична и ванилова. Все пак приятна. Помирисвала съм сух корал и ми се струва, че подбраното име подхожда чудесно на аромата. Малко водорасли, топъл пясък и натрошени мидени черупки. С удоволствие ще подаря това коралово цвете на едно лятно момиче, да го забоде в косата си. Ще му отива.

Mauboussin, Mauboussin

лансиран 2000 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Fruity


Едно

извънредно красиво описание, от което помня само, че беше поетична картина, ме насочи към парфюма. Mauboussin е ново за мен име и както предположих по арменското звучене, е ювелирен бранд, създаден през 1827 г. Известен с ексклузивни бижута и часовници, носител на Grand Prix от Exposition des Arts Décoratifs (1925). От две години марката е вече и на американския и азиатски пазар, но основната дейност остава базирана на Place Vendôme в Париж, където се помещава бутикът на Mauboussin от 1955 г. насам. Парфюмът изглежда е правилната ми отправна точка за запознанство – той е първи за марката и носи името като подпис. Въпреки, че за едно десетилетие са се появили около 10 аромата от Mauboussin, не оставам с впечатлението, че парфюмите са важна част от дейността на компанията. Фактът, че в официалния им сайт не се споменава нито дума за тях, не ми се стори окуражаващ. Парфюмът във всеки случай, говори сам за себе си. Плътен, характерен и отличаващ се. Mauboussin е от мистичните аромати, които хвърлят драматична сянка върху своята дама. Тя придобива потайни черти и мисли, а излъчването й става лабиринт. Много сила има присъствието на парфюма и една по-лабилна чувствителност, би се загубила в този лабиринт. Не е достатъчно да държиш дясно за да се ориентираш, трябва да си бил в лабиринтите на присъствени и интензивни аромати, за да не се уплашиш и изпаднеш в паника от тъмно лилавите, вечерни пластове на Mauboussin. Трябва ти сила и власт на характера, казано другояче, за да ги подчертаеш с този парфюм. Едно невинно - наивно излъчване на по-млада дама, би се отразило като в криво огледало.


Аз сигурно


страдам от ароматен далтонизъм, защото описаните като жълти сливи от връхните нотки, усещам като тъмно лилави. Почти черни и месести, плътни и автентично сладки, без добавени подсладители. От там и усещането за надвиснало лилаво небе, час преди да почернее съвсем от нощта. Това ми усещане витае дълго и над сърцевината, в която има цветя и праскова, и над изсъхналия дори аромат. Плодовете в Mauboussin са от красивите, които дори тези на парфюмна диета без плодове като мен, няма да разочароват. Не звучат химични или милозливо сочни, а са плътни и твърди. Цветното присъствие на рози и жасмин се е пречупило. Намирам го тъмно и наситено, но не различавам цветя поименно. Пачули и ванилия също не разпознавам от базисния ред, но сандалово дърво и кедър с много амбра, да. Както и вторична сладост в изсъхналия аромат, която не ме въодушевява. Mauboussin най-кратко мога да опиша като тъмно лилав аромат.


Красив

също, ако ви понесе в дългосрочен план мистиката и плодовия драматизъм. При честото му носене, започнах да го чувствам по-сладък, отколкото е в действителност. Имах притеснения и относно трайността му – ако не се вглеждам в парфюма си, ще спра да го усещам след най-много час. За да се радвам на трайност, каквато други са установили, пръскам щедро и върху дрехите. Топлото удължава също аромата, въпреки, че е по същността си есенно-зимен парфюм. Хлад пък маскира сладостта и ванилията, които стават по-нахални и нелуксозни на топло, но в студените дни губя най-бързо аромата. Цената на парфюма за 100 мл. и особено тази в ebay е повече от предразполагаща към често подновяване. Парфюм за лилав грим и лилаво настроение.

Angel Liqueur de Parfum, Thierry Mugler

лансиран август, 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Vanilla

Уж

същият като именития си предшественик Angel (1992), но и не е. Eдно паралелно тестване може да докаже разликите между двата, на пръв поглед еднакви аромата. Мотивът не може да бъде сбъркан, но изпълнението се различава. В детайли, но осезаемо се различава. За моите сравнения парфюмирах двете ръце едновременно. Ако първо помириша Angel Liqueur de Parfum, то Angel от другата ръка не мога да усетя изобщо първите десетина минути. Все едно не е там. Невероятно, но разигравах етюда достатъчно дълго, за да се убедя, че в Angel Liqueur de Parfum има нещо много интензивно, което ти взема обонянието и не можеш да усетиш дори мощния му предшественик. Изумително красив парфюм е този ликьорен вариант – омекотен и с по-женствени акценти от оригиналната формула.


Дали

е вярна легендата, че този и някои други лимитирани аромати ни Thierry Mugler отлежават в специални складове за да придобият дъх като качествено бренди, не знам. Angel Liqueur de Parfum има определено фин дървесен оттенък и мога да си го представя отлежавал наистина в дъбова или черешова бъчва. Действително е ликьор, толкова мека и сияеща светлина струи от него. Пачули е изпилено и заоблено, сравнено с класическия Angel. В неговия случай, това означава, че е омекотено камфоровото му присъствие. Сладостта е отново тъмна, но рафинирана и кадифена. В Angel Liqueur de Parfum, различавам и карамелените и шоколадови нотки, които безуспешно търсех в класическия вариант. Дълбок, плътен, прекрасен аромат. Като в красивите реклами, запазени за мъже – чаша искрящ коняк и силует в сянка, който стои на кожен диван срещу отблясъци от камина. Само че в картината тук, стои мекият силует на жена.


Двата

аромата се изравняват чак като изсъхнат добре. За онези, които харесват класическия Angel , но им идва твърде мощен камфоровият оттенък на пачули, ликьореният вариант би бил цяло съкровище. Плътното, но меко излъчване на Angel Liqueur de Parfum, го прави не просто по-женствен, а и по-официален. Остава за мен вечерен парфюм, както и Angel, но сякаш зимата не е вече задължителна за да отнеме от мощта на пачули. Тук тя е предварително отнета. Струваха ми се обидно малко 35-те милилитра, но сега съм сигурна, че ще стигнат за години. В случая с този парфюм имам и усещането, че ароматът няма да се пресече, а ще зрее с времето като най-скъпият коняк Henri IV Dudognon Heritage. Безобразно скъп, но безсрамно траен е и този парфюмен конячен ликьор.

Angel, Thierry Mugler

лансиран 1992 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Vanilla


Докато

аз изживявах шипровата си моногамия, този парфюм се превърна в институция. Всеки път като отивах да подновя любимите си цветни шипри, някоя любезна консултантка ми предлагаше разнообразие и не пропускаше да ми припомни Angel. С основателния довод, че парфюмът има същата сила на присъствие като останалите, които купувах. Една такава услужлива асистентка се оказа дори достатъчно акуратна да ми го продаде преди няколко години. Предадох се не защото нямах настроение да си отстоявам вкусовете, а заради неизбежния wow ефект, който има върху мен Angel. Гениалната му формула, която граничи с абсурда, е от тези, които мога да оценя, но не мога да нося. Колко ли парфюмисти е изпотила тази формула с непробиваемата си защита. Чета тук и там, колко световни величини са се опитвали да я изкопират неуспешно и вярвам. Подарих тогава парфюма, за да го купя отново след една година. Пак не мога да го нося редовно, но мога да го оценя дори по-високо отпреди, с оглед понаученото за парфюмите.

Angel

е антипод на ангелско ухание и името му ми изглежда като за контраст измислено. От флакона му пълзи такава запомняща се и фатална миризма, че само непомирисалият го, не може да го разпознае. Тъмно и фамозно сладък и силно камфоров едновременно. Похитителна комбинация. Гениалността му всъщност се оказва съвсем проста – съчетаване на пачули в изобилие с ликьорени и карамелени плодове. Докато всички разбъркват пачули с мъхове или цветя, на някой му щуква това оригинално хрумкване. Точно както художникът смесва синьо и жълто и получава зелено, така ми се струва, че смесените плодове и пачули са дали евкалиптов ефект със скрежни оттенъци. Освен ако наистина няма евкалипт в този парфюм, той неизменно ми напомня течната сърцевина на евкалиптов бонбон. Заскрежените пируети по гърлото задират в носоглътката и ти залютява леко на очите от ароматното начало на Angel. Не се наемам да търся нищо конкретно от дългия като султантски указ списък с ароматни компоненти. Разпознавам без грам усилие единствено пачули с камфоровата му доминанта и тъмни, озахарени плодове. Забравени под захарта, те са процедили ликьорен сироп, който някой е събрал и налял върху пачули. Странна приумица – като да смесиш вода с олио. Те не се смесват реално и си стоят на два пласта. В Angel обаче, са се хомогенизирали и полученото е извънредно. Тъмно черни къпини и още по-тъмни сливи и ако има и черни, резливи кайсии и тях са сложили да се отцеждат изпод плътен слой захар. За цветно присъствие мога да говоря само в кръга на шегата и то за конфитюр от рози, с който се лекувахме в домашни условия. Тъмната сладост на аромата срещнах най-точно определена като мухлива. И наистина, с изсъхването си тя става тръпчива като сладка плесен. Запомнящ се аромат.


Не мога


да нося активно плодово сладки аромати, дори с толкова много пачули, дори с толкова тъмна сладост. Само признавам, че Angel е най-оригиналният сред тях. Толкова се изненадах от Oriental Vanilla категоризацията, която му е дала fragrantica.com, че чак се разбунтувах. Прииска ми се да съм изучила олфактивна наука и веднага да оборя това недоразумение. Всъщност не е нужно специално умение, за да прецени всеки, който познава парфюма, че това е неподходящо олфактивно определиение. За мен Angel е прекрасен плодов шипър или всичко друго, но не и ванилов аромат. Неслучайно са се пробвали да ме изкушат с него толкова пъти като видят, че купувам от вечните шипри. Може и да няма реално мъхове в него, но завършекът е като тях плесенлив, а и пачули е в точната за шипри доза и не е само подострящо. Разрових да видя какво казват други по въпроса с принадлежността и открих в четири различни книги, четири различни квалификации за парфюма, но нито една Oriental Vanilla. Е, щом няма единство по въпроса, ще остане в съзнанието ми най-яркият плодов шипър, който познавам.Сравнен с Libertine (Vivienne Westwood), който е дързък и енергично млад плодов шипър, Angel е тромав и властен, плътен и пословично траен. Условно вечерен и по-скоро зимен заради плътността и тежестта си. Не ме учудва, че остава неизменно на рафтовете и цели 15 години след лансирането си печели престижната FiFi Award. Като повечето аромати от Thierry Mugler и Angel провокира крайностите. Заслужени лаври и хули за труден парфюм.

Tocade, Rochas

лансиран 1994 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group:
Oriental Floral


Свикнах

от Rochas да ме глезят с оригинални аромати, чието качество е надвило цената им. Tocade прави малко изключение, макар, че е един от най-титулуваните аромати на бранда. Първото, което ме впечатли в него беше, че е различен и характерен. Особен. В любимото ми упражнение да приписвам даден аромат на някои от абстрактните емоции и чувства, Tocade получи радостта от живота. Не внезапният прилив на щастие, ами ежедневното събуждане с чувството, че ти предстои нов ден. Понякога не ми се става, друг път рипвам, но и в двата случая не пропускам да усетя, че съм жива. Ароматът е плътен и присъствен, с добра трайност. Остава да се хареса, но така, че да се носи активно. В моя случай само се ухажваме от разстояние. Той знае, че съм омъжена и няма никакви шансове. Аз знам, че само го харесвам и няма да го предпочета за нищо повече от едно разбъбряне на кафе. Виждам го, че е хубав и отговорен и от него би излязло чудесен партньор, но я няма химията помежду ни.


Не знам

и какво му липсва или идва в повече – на пръв поглед всичко изглежда прекрасно балансирано. Мушкато в парфюмни нотки ми е любимо и тук има много от него на повърхността. И пак не съм сигурна дали не е здравец, понеже geranium има и двете значения. И в двата случая става дума за мудна и трудна миризма, която всички познават, но малко харесват. Зелено не ми се струва ароматното начало, въпреки описаните зелени ноти. Плътен бергамот обаче, намирам. Tocade съхне приглушено и бих се заклела, че е опушена сърцевината му, а не виждам смоли или тамяноподобни съставки. От дългия цветен ред в ароматното сърце, с трудности различавам нещо определено, но надделява усещането ми за ирис и далеч не откривам розата, която по-големи късметлии от мен са намерили. Силна и плътна амбра има в базисния ред, но най-вече ванилия. Хубава и суха, но много. Попаднах на чести мнения, че Tocade е преподсладен. Съгласна съм и аз, с уговорката че това не е захарната сладост на Casmir (Chopard ), а трудна и плътна сладост. Ако си затворя очите и не мисля за цветя и ароматна пирамида, първият, вторият и неизменно изникващ спомен е за торбичка бонбони детска радост. Много шарени, много твърди, с особена плътна сладост.


Това


трябва да е и причината да си омръзваме бързо с Tocade – мъчната сладост и ванилията. Ако не сме се виждали дълго с него, сядаме възторжено и се надприказваме. След половин час сме се изприказвали и разговорът почва да скрибуца. Било ни е интересно и забавно, за кратко. Погледът му натежава и става настойчив, а аз започвам да се въртя некомфортно заради повечето, което може да поиска от мен. Смотвам нещо извинително и хуквам преди да се стигне критичната точка и да си развалим доброто приятелство. Оставям го да седи замислено, в очакване на истинска почитателка на ванилия. Аз го харесвам само докато стигнем до нея. Разгърне ли я, става тягостно и на двама ни. Дори да се абстрахирам напълно от абсурдният флакон, който ми прилича на китайски мандарин, пак е мъчен парфюм. За кратък флирт*. ___________________________________________________________________________________

* tocade (фр.)(ост.) увлечение, флирт, възхищение