Wish, Chopard

лансиран 1999 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Vanilla


Класически,

неагресивен аромат за ежедневна употреба в по-студени дни. Искрено учудена бях да прочета мнения за силно присъствие на парфюма, което не мога да потвърдя. Напротив, усещам го ненатрапчив, неотличим с особена оригиналност въпреки многокомпонентната му ароматна пирамида. Неглавозамайващ аромат на достъпна цена, подходящ за офис среда. Wish си желае дами от по-осъзнатата парфюмна възраст, върху съвсем младата кожа би тегнал като тежък и неподходящ аксесоар. Злободневен, несуперлативен парфюм, предназначен за масова употреба.


Орлови нокти

във връхните нотки налагат медено начало. Нецветен, а плодов е този мед. Дали комбинацията от цариградско грозде, кокосов орех, дива ягода ми напомня за личи или има и личи плодове в композицията не знам, но плодовото присъствие в аромата определено го принизява нелуксозно. Още допълнителен мед, разтворен в мляко, разкрива сърцевината на аромата и изчерпва усещанията. Многобройните цветя от парфюмното сърце са отчайващо недоловими. Една задушлива орхидея все пак надвиква за кратко медената доминанта в аромата. Добре изсъхнал, Wish става ванилено топъл, но отново далеч от представите ми за лукс. Силно карамелизирана е базата, а описаното присъствие на тамян и пачули е символично и недоловимо. Сандалово дърво и амбра са причина за сравнително добрата трайност. Попаднах на легенди за трайността на този парфюм, но и тях не мога да потвърдя. Нито върху кожата, нито върху тъканите го намирам за легендарно траен.


Препраща ме

към други незашеметяващи и ежедневни аромати този парфюм. Общото ми усещане за предозирани плодове ми напомня съвсем ясно J`Aime (La Perla) и Emotion (Pierre Cardin). Сравнявайки ароматните им пирамиди откривам много общи знаменатели. Невъодушевена и безразлична ме оставя Wish. В неговия шал не се чувствам особена, нито интригуваща. Парфюмирана съм безспорно, но само толкова.

D&G Anthology L`Imperatrice 3, Dolce&Gabbana

въведен септември, 2009
Eau de Toilette, unisex
Olfactive group: Floral Aquatic


Тотално се е разминал

с гръмкото си име този аромат. Очаквах много повече от една императрица, пък било то и вдъхновена от картите Таро, какъвто е случаят с цялата колекция Anthology . Нищо достойно за императорска или дори придворна особа не откривам в този аромат. Той няма тежестта, нито притежава лукс за целта. Несъответствието с подбраното име далеч не е единственото, с което не мога да се съглася. С нищо не мога да оправдая и принадлежността към цветните аромати, която му е приписана. L`Imperatrice 3 си е откровено плодов аромат, с нескъпо присъствие и натрапваща се свежест, характерни за ароматизатори и дезодоранти. Не на последно място изразявам и несъгласието си с унисексуалността на този парфюм. Освен ако не говорим за съвсем неориентиран тийнейджър, отказвам да си представя L`Imperatrice 3 върху мъжка кожа. Съвсем младо е и момичето, което си търси ароматът. Само едно младолико присъствие може да оправдае този парфюм. Не, че ще изглежда по-малко повърхностен или по-малко наивен, просто ще се вписва по-добре в картината.



Диня и киви


са виновните за нелуксозното звучене. И докато в естествения им вид мога да се зарадвам на сочната им свежест, то в L`Imperatrice 3 я намирам за елементаризирана и за огромна вреда на аромата, дори химизирана. Несериозно ми е присъствието на тези, а и въобще на плодовете в парфюмите, когато са оставени да властват над аромата без надзор. За чисто плодови ухания би трябвало да са достатъчни дезодорантните рафтове и тези с енергизиращи летни спрейове. Цикламата в L`Imperatrice 3 е цветно малцинство и по никой начин не се противопоставя на плодовия, разхлаждащ коктейл. Мускусът от комбинацията далеч не я спасява, а само придава известна, но слаба дълготрайност, колкото да удължи агонията ми. Като прибавим и акватичните нотки в парфюма, въпросът с взаимните антипатии е решен за мен.


Успя все пак


да ме заблуди L`Imperatrice 3 при предни два, обстойни теста, че е нещо повече от летен и дезодорантен, фруктов спрей. Докато го усещах само периферно, го намирах приятно свеж, но твърде масов. С детайлизиране на тестовете ми на реакцията му с кожа и тъкани, свежестта му ми идваше все повече преекспонирана и евтинееща. Допускам, че в летни горещини би бил по-подходящ, но дори и тогава мога да си го представя на съвсем млада, безгрижна още дама. И въпреки, че ще я заобиколя тактично, щом усетя аромата, дълго ще ме мъчи в ноздрите усещането за среща с псевдолукса.

Eau de 3 Sisley, Sisley

въведен април, 2009
Eau de Parfum


Силно присъствен,

като всички останали парфюми на Sisley е и Eau de 3. И като всички тях - с характер. Като три сестри или като жена с трите й, различни лица, е замислена серията Eau de Sisley. Това трето лице е енергично, съсредоточено, дейно. Лицето на зряла жена, която кипи в своя добре организиран делник. Интересна е тази дама, но ме стряска със своята дисциплина и подреденост. Около нея го няма женския, творчески хаос, а бюрото й е разтребено като на инженер. Вместо отрупана тоалетка в спалнята, тя има малък рафт само с най-нужните и децентни средства за разкрасяване. Гардеробът й съдържа предимно панталони, а разбиранията й за женствен тоалет се изчерпват със семпли, строго елегантни костюми. Чувствам се несвойствено в нейния парфюм, както би се чувствала и тя в моите дълги, разкроени рокли или артистично орнаментирани туники. Има нещо по мъжки остро в нейните черти, прическа, в движенията й, и тази отсеченост се отразява в аромата. Буквално преведено от парфюмен език, това означава, че Eau de 3 Sisley ще подразни тези, които недолюбват мъжките нотки в дамската парфюмерия. На тях, ароматът ще им се стори одеколонов и остро цитрусов. И няма да са далеч от истината.


Силно горчиво


е ароматното начало на Eau de 3 Sisley. Толкова горчиво, че лицето ми конвулсира в неволна гримаса. Най-горчивият и стипчив грейпфрут е обсебил връхните нотки. Лимоните и останалите цитруси в най-горният ароматен ред са режещо кисели, но разхлаждащо свежи. Прерязването е съвсем краткотрайно, и отдолу веднага избива джинджифиловата екзотика на сърцевината. Eau de 3 Sisley съхне кратко и с времето се настанява все по-кремообразно върху кожата. В базисните нотки на аромата се различават без особено усилие пачули и ветивер. Последен се усеща мускусът. Ванилията от описаната база, е недоловима за мен. Общото усещане от самото начало до крайното свиване на парфюма, е тонизиращо и разхлаждащо. Това го прави чудесен, ежедневен аромат за лятото, когато мъжките му, одеколонови нотки се предават пред горещината. Дори при най-безпощадни горещини, усещането за свежест е гарантирано.



Труден


за харесване, но интересен е Eau de 3 Sisley. Нека не ви заблуждава първоначалната одеколонова цитрусовост. Не бързайте да причислите парфюма към мъжките аромати с характеристики на афтършейв. Ако му дадете малко време да се уталожи, той ще се отплати с искрящо свежа струя. Обливащите му, енергизиращи вълни, внасят ред и работоспособност в летните жеги. Около мен се завихря прохлада, сякаш не съм където съм, а в хвойнова гора.
Нямаше да имам нищо против да изтърпявам по-често острото начало, ако дълготрайността на аромата беше по-добра. Дали защото го сравнявам с дълготрайността на други аромати на Sisley, или защото е така замислен, Eau de 3 трябва да подновявам на всеки два часа. Специфичен аромат със специфично приложение - е категорията, в която архивирам този парфюм.

Un Matin d`Orage, Annick Goutal

въведен февруари, 2009
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Поредната ми

крачка в лабиринта на нишовите аромати, се оказва добър ход в прозирането на неговата логика. Всеки следващ нишов парфюм, затвърждава убеждението в мен, че концепцията на този род парфюмерия е съвършено различна от стандартната представа за парфюм. Въпреки, че точно като нестандартно различен се рекламира този ароматен клон, не подозирах, че разликата е колосална. Толкова драстична, че не мога да се науча да говоря все още за тях като за парфюми. В съзнанието ми те са аромати в парфюмни флакони. Изучените дотук образци се характеризират с нискомаслени, нестандартни композиции с авангардно звучене. Втечнени в тях са като че ли съвременните представи за женственост – динамична, остролика, без романтични и бонбонено – розови ореоли. Un Matin d`Orage има крехко, но волево присъствие, пресъздаващо съвременното излъчване на една жена, чиято възраст е все по-трудно уловима. Тя е дейна, реализирана, мила и контактна. Чисто женските си емоции обаче, тази жена пази от излагане на показ. Те са уязвимата й ахилесова пета, от която дори самата тя се страхува.


На повърхността,


която охранява тези неприкосновени женски емоции, Un Matin d`Orage се усеща като хладен и леко лютив. Резервирано е ароматното начало, без възторжени искри. Усещането за хлад и предупреждаваща лютивина, идва очевидно от джинджифила във връхните нотки. Дълго го бърках с пипер, но пиперът сгрява, докато джинджифилът студенее. Лимон и зелени нотки от най-горният ароматен пласт подсилват усещането ми за хлад. Цветята в аромата са бледи и постни откъм парфюмна масленост. Жасмин е този, който откривам най-ясно. Съчетан с магнолия и гардения, той успя да ме заблуди, че букетът е от едри полски макове. Такова чувство ми носи сърцевината на уханието и така ще остане в съзнанието ми – маково. Не различавам същински базисни нотки, или още по-точно никакви топли такива. Описаното сандалово дърво не ме стопля. Дори в своето развитие, нишовият аромат е съвършено различен от класическия – връхните нотки присъстват навсякъде, сърцевината е добре опакована в тях, а до дъно на душевността така и не се стига. Различните усещания са постигнати не с развитие на аромата, а със съприкосновението му с различните парфюмирани точки. Не познавам друг аромат, който да се различава сам по себе си, нанесен в косата, върху свивката на ръката, на китката.


С всяко следващо

парфюмиране с Un Matin d`Orage, оценявам все по-високо неговата оригиналност. Няма покана в поведението му, няма и официална фамилиарност. Заявявам, че съм жена, но не афиширам женската си същност, а напротив - предупреждавам, че с мен трябва да се съобразяват. В този смисъл ароматът е ежедневен за мен, подходящ за работното място. Не се влияе от студ или горещина, композицията му е химизирано устойчива на промените във времето, но заради хладината бих посегнала към него, единствено в по-топли дни. Обстойното тестване ме научи дори да харесвам този съвременен, авангарден аромат, но оставам недостойна за негов фаворит. Независимо от факта, вниманието ми е вече трайно привлечено върху нишовите ухания, но с други вече разбирания и респективно очаквания към тях.

J`Aime Les Fleurs, La Perla

лансиран 2008
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Пролетна

нежност струи от този деликатен аромат. Цветята в него са затоплени, но като от майско слънце, още неопърлени от летни лъчи. Няма жажда в този букет, той е сочно дъхав от роса. J`Aime Les Fleurs е като първата усмивка на пролетта и си търси порцеланово нежна дама, която да закичи с цветния си венец. Слънчево и непринудено е общуването на парфюма с кожата, а това го прави чудесен ежедневен аромат за затоплящо се време. Липсва му плътност за да е вечерен, но пък, ако вечерта е топла, той ще я разнежи. Качествен, неспиртен и ненатрапчив, с леко като дантела присъствие, този аромат парфюмира с оптимизъм и придава нежен ореол на женствеността.



Пъстри

фрезии са превзели връхните нотки на J`Aime Les Fleurs. Грейпфрут, сочна зелена ябълка и теменужени листа са посочени още в най-горния ред на ароматната му пирамида, но от тях единствено ябълковата резливост засичам. Повелител на парфюмното сърце е божурът: бял и розов, нежен, млечен. Нито глогът, нито прасковата, които са още в средните нотки, могат да променят цялостното усещане за божурено ухание. J`Aime Les Fleurs съхне дълго и дава възможност на любителите на божура да се радват продължително на необезпокоеното му господство. Базата на аромата е топла: сандалово дърво, чувствена амбра и едва доловим мускус.



По начина,


по който J`Aime Les Fleurs подчертава слънчевата страна и нежността на своята дама, той ми напомня за друг представител на цветната парфюмна група - Laura (Laura Biagiotti). Под цветните воали и на двата парфюма се чувствам по-длъжна към себе си като жена. Да преметна копринен шал или да вървя по-изправена и усмихната.
Сравнен с J`Aime, който е и първообраза на тази обичлива серия на La Perla, J`Aime Les Fleurs е по-артистичен, по-деликатен, по-женствен.
Не съм сигурна дали носейки J`Aime Les Fleurs, аз заявявам, че обичам цветя, какъвто е преводът на парфюмното име. По-скоро ароматът запява, че обича избралите го, които умее да превръща в цветя.

Palazzo, Fendi

въведен 2005 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral


Отличим аромат,

със свое собствено, трудно за плагиатство излъчване. Като прибавим и факта, че е изведен от производство, вероятността да бъдете копирани в тълпата е незначителна. Palazzo е класически, подчертано строг и взискателен на фона на повечето представители на цветното парфюмно семейство. Букетът му не е игрив и закачлив, нито наивен, а по-скоро официален. Не за тържествените поводи обаче, а за протоколни събития ме кара да мисля този аромат. Стилната му ненатрапчивост, съчетани с все пак волево присъствие, го правят особено подходящ за делови дами с обществено значимо амплоа. Елегантно облечена прима, с дискретни бижута , която се движи в дипломатическия, политически или мендижърски кръг, би се чувствала особено комфортно в това ухание. То не акцентира върху женствеността, а измества прожектора върху стила и интелигентността на своята приносителка.



Хомогенизирана


до съвършенната гладкост е композицията на Palazzo. Нито един от компонентите на ароматната пирамида не засенчва останалите, всички работят в такт с цялостното съзвучие. Плодовото присъствие на мандарина, лимон и бергамот няма нищо общо с традиционното цитрусово присъствие в ароматите. В Palazzo плодовете са стилизирано щриховани, без сигналните им цветове. Розовият пипер, който може да стресне много аромати с присъствието си, тук е фино смлян и неуловим. Цветният букет от роза и жасмин е загърнат в един опушен воал, така щото маслеността на тези цветни доминанти да е приглушена. Дървесната база на аромата го прави много естествен, но и траен. Сандалово дърво, пачули, дървесни нотки се различават със съхненето и отделят луксозна топлина. Тя се утаява на самото дъно, доловима само за най-близкото до кожата усещане. На повърхността витае мистика. Бих се обзаложила, че в Palazzo има и алдехиди, но не мога да го докажа. Средиземноморският бриз в аромата, за който прочетох в парфюмните енциклопедии, би бил резултат точно от такова едно алдехидно присъствие – ясен въздух, слънце и море, но в далечината. В самия аромат морето не присъства нито със солени, нито с акватични нотки.


Амбициозен е бил


замисълът на Силвия Фенди - да създаде парфюм, за който непременно да те попитат с какво си парфюмирана. Съзирам съвсем друга постигната цел: да говориш за стила и добрия си вкус, чрез своя парфюм. Да внушиш респект към позициите и уменията си, да бъдеш дискретно луксозна. Не ме учудва, след като го опознах, че Palazzo се открива все по-рядко и на все по-висока цена.
Флаконът на Palazzo пресъздава символът на Фенди бранда – неговият бароков палат и сам по себе си е заявка за качеството на парфюма. Един различен парфюм.

Sculpture Delicate Fleur, Nikos

въведен 2010 г.
Еau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral



Нежен,

но не наивен, а еманципирано женствен е този аромат. По един съвременен начин е интерпретирана цветната тема в парфюма. Букетът е пролетен, но необичайно интензивен за майски цветя, понеже е форсиран с много плодово - захарно присъствие. Въпреки тази наситеност, усещането за Sculpture Delicate Fleur е ненатрапчиво. Това го прави подходящ за ежедневна употреба от всички възрасти. Няма достатъчно тържествени акорди за да е празничен, нито пък достатъчно топлина за да е вечерен. Сезоните са му безразлични, но в най-студеното би зъзнал некрасиво. Непретенциозен ухажор е този аромат – никоя жена не му е безразлична. Не се цели в конкретен типаж, важен му е броят почитателки - стига да са жизнени и елегантни.



Плодов е


целият най-горен ред на ароматната пирамида - круша, мандаринов портокал, бамбукови листа. Въпреки това, усещането е за силно сапунено начало. Отличавам най-добре крушата – обагрена в жълто и червено, узряла и медено-захарна. Дълго се усеща тази сладост, дори в сърцевината където са лалета и момини сълзи. Странно, но средните нотки са по-неустойчиви от връхните. Момините сълзи се усещат, но не близо до кожата, а само във въздуха наоколо. Сандалово дърво и мускус биха били достатъчни на базата за да е типично топло ориенталска. В нея обаче има и силно присъствена бобова тонка, чийто дъх на окосено сено разхлажда и разпилява летни асоциации.Качествена, неспиртна композиция, в която липсва една трета щипка лукс - двете, прибавени по рецепта, са сякаш недостатъчни.


Категорично


не мога да се съглася, че Sculpture Delicate Fleur е ориенталски цветен аромат. Липсва онази разливаща се топлина в дълбочината на уханието, с която свързвам тази група. Заради силното плодово присъствие бих го причислила към цветно-плодовите аромати или просто към цветните. Футуристичният флакон е истинска радост за окото и отразява подбраното име – изящна скулптура на деликатното цвете. Противоречиви са усещанията ми за парфюма и дълго съставях мнението си. То се променяше от абсолютно одобрение до апатичност, но в крайна сметка остава в разширената ми класация. Харесвам го. Особено добре изсъхнал – тогава повтаря луксозното си сапунено начало.

Laura Ashley No. 1, Laura Ashley

Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Floral


Възлагах повече

надежди на този изчезнал отдавна аромат. Издирвах го заради принадлежността му към любимите ми цветни шипри, но когато най-после го открих, установих, че е просто цветен, без да е шипър. Няма го характерното за шиприте вироглаво присъствие, нито интензивността им, нито щипещите въздуха нотки. Laura Ashley No. 1 е класическо цветно ухание от 80-те години на миналия век и носи всички печати на онова време. Цветният му букет е плътен и женствен - като букета, който бих аранжирала за зряла жена. Ежедневно е одеколоновото му звучене и всесезонно, макар, че в най-топлото би бил прекалено разгулен.



Безкраен

е списъкът на цветните връхни нотки, но изпъкват карамфили и бели цветя, и най-вече гардения. Нейната упойваща властност засенчва по-игривите и нежни цветя, каквито са нарцисът и зюмбюлът. Това придава класически строг изглед, без да прави аромата официален. Още по-осезаемо упойващ става букетът щом в него се нанесат орхидея и циклама. За един по-чувствителен нос би бил дори задушлив такъв един тропически букет. Дълго тегне това усещане за кремообразна белота и дори изчерпва общите впечатления. Дъбовият мъх, който единствен трябва да оправдае шипровата принадлежност, е изгубен сред толкова цветя. Не намирам описаните бергамот, праскова, роза, босилек. Колкото и дълго да съхне, Laura Ashley No. 1 си остава плътен и чувствен цветен аромат, без захарна сладост, кремообразен.



Не успя да разтърси

мен, нито шипровата ми класация, това ухание. Качествено е, но не и луксозно. Твърде зряло го намирам и твърде архаично. Дори не към 80-те, а много по назад, във времето на графините с дантелени бели ръкавици, ме препраща този аромат. Няма интрига в него, сякаш женствеността му е даденост, която трябва да се поднесе в натуралистичен вид от самото начало. Ще си спомням с носталгия времената, в които мечтаех да го открия. След като го опознах, ми се иска да не бях. Щях да имам една парфюмна мечта в повече. Сега имам само поредния добър, но не изключителен, цветен, добре фризиран аромат.

D&G Light Blue, Dolce&Gabbana

на пазара от 2001 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Fruity


Толкова експлоатиран

аромат, че е можело спокойно да го обрисувам, без да го придобивам. Лятно прохладен и свежичък, несложен, катадневен. Нищо не трепва у мен, докато го нося. Не докосва нито една струна на скритите ми емоции. Симпатично лятно момиче, босоного и усмихнато, с рошава от горещия летен вятър коса, е търсената прицел на този аромат. Загоряло, с лъскава усмивка, то крачи мятайки безгрижно в ръка сандалите си. Леко присмехулно и надменно е това момиче, но има защо – младостта го обожава и то знае това. Погледът му кръжи, жаден за още пламнали мъжки очи. Eдно момиче от многото.


Дори да откривам цветя


в тази лятна композииция, те хвърлят едва забележима сянка, колкото чадърчето в разхладителен коктейл. Цитрусовите плодове са нашарили този коктейл в ярки сигнални цветове, а кубчетата лед на дъното на чашата отразяват така силно слънцето, че инстинктивно отмествам поглед. Етажите на ароматната пирамида на Light Blue са сякаш хоризонтално построени, в една равнина. Каквито и прелести да притежава ароматът, те са на показ от самото начало. Изключение прави една интересна соленина, която наблюдавам в развитието. Тя ще да е тази, заради която асоциирам и аз, като много други, уханието с море. Тази сол не е солта на разпенени вълни, а морската целувка върху кожата, когато водата се отдръпва.


Няма да припламне


страст между мен и това ухание. Ще го запомня като често срещано, дезодорантно, младежко и лятно. Все неща в графата ми минус. Разхладата, която носи, не ми е нужна за географските ширини, които обитавам; морето предпочитам на живо; отдавна съм загърбила момичешкото безгрижие, а освен това мога да се радвам на аромата всеки път щом съм сред лятната тълпа. Поне две от пет присъстващи ще ми припомнят цитрусовата свежест на Light Blue.

Magnifique, Lancôme

въведен 2008 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Woody Floral Musk


Ноктюрно


аромат за протяжна пиано-бар вечер. Въпреки, че не се плаши и от дневна светлина, Magnifique отразява по-красиво нощните светлосенки. Не подканва арогантно, а хвърля кадифена ръкавица. Твърде много чувство има в аромата за да е офис или ежедневен, както и за да е подходящ за съвсем младата публика. Елегантното вечерно облекло, за което апелира Magnifique, стои много по-добре на дамите над 25. На тях им прилича и дълбочината и чувствеността на уханието. Наметната с Magnifique, жената се чувства наистина великолепна, той влияе на самочувствието градивно като добре поднесен комплимент. Достатъчно луксозен е и за да накара своята дама да се чувства недостижима.


Пикантно подправени

са връхните нотки на Magnifique. Шафран и кимион правят истински екзотично ароматното начало. Присъствието им в развитието е точно балансирано, както едно добро предястие настройва апетита. Не е за вярване, че в ароматната структура на Magnifique няма посочени плодове. След силно летливите връхни нотки се усеща фруктозната сладост, но и резливостта, на една добре узряла вишна. Какъвто и да е плодът обаче, пръска свежи искри в прелюдията към ароматната сърцевина. Роза и жасмин са цветните компоненти в аромата, но са интересно представени. Сякаш не с парфюмното им масло, а с въздуха около тях самите – толкова са нежно прозирни. Топлата, дългосъхнеща база се дължи на сандалово дърво и ветивер, отчетливо доловими.



Не разбирам защо

е причислен към Woody Floral Musk този аромат. Не долавям същинското дървесно присъствие на земните аромати от тази група. Напротив, Magnifique е въздушен, ефирен и топъл, заради което бих го определила ориенталски. А заради пикантното начало бих добавила и spicy в описанието му. Трайността му е добра, без да е забележителна върху моята суха кожа. Радвам се да притежавам този великолепен аромат, без да съм убедена, че ще го подновя като свърши. Липсват му сякаш характерност и най-вече плътност, въпреки, че е качествен и луксозен. За ефирни настроения обаче, е незаменим.

Crystal Noir, Versace

лансиран 2004 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Floral



Топъл и деликатен,

но прочувствен аромат, който не страда от ограничения за сезонност, повод или възраст на своята дама. Той владее по една мимикрия за всички : топлото го разнежва, студът дава кристални отблясъци на искрите му, младостта го прави фин, а зрелостта луксозен. Делникът го разхубавява, а празникът му дава тържествени оттенъци. И всичко това без да му се налага да се нагажда - Crystal Noir е просто перфектно балансиран върху всички ключови точки на парфюмната нужда. Остава да си намери ценителка, която да му повери своето излъчване, а той ще възнагради доверието й като подчертае най-чувственото и нежно в него.


Ароматното начало


e за кратко сочно – плодово. Макар да не съм любител на плодовите нотки, съм особено приятно изненадана от узрялата череша, чиято хруптива, натурална сладост е заострена с малко горчив грейпфрут. В нито една фаза на развитие не намирам описаният в структурата на аромата кокосов орех и това ме радва; осезаемо негово присъствие би направило за мен картината като лоша репродукция. Алдехидите за сметка на това са отчетливо присъствени. Усещането за чистота, свежест и слънце, което привнасят, прави упоителните иначе гардения и жасмин от композицията много по-невинни и енигматични. Същинската топлина и чувство струи от щедро добавена амбра.



След


Jasmin Noir (Bvlgari), Crystal Noir е вторият парфюм, за който откривам една невероятна особеност. Той не попада върху кожата по познатия начин, с ясно различими точки на апликация. Напротив, ароматът се приплъзва и разстила, като настъпващ талаз мъгла ме загръща. Не мога да кажа къде точно съм нанесла, независимо колко близо до кожата е било. Дали това е особеност на оренталската цветна група, към която се числят и двата парфюма не знам, но ще търся и други образци от нея за да докажа тази си теория за пълзящата топлина. Освен холограмните ароматни контури, с които ме очертават, и двата парфюма ми действат идентично на настроението – мечтателно. А дали не е noir общият им знаменател? Всъщност паралелът между двата аромата направих независимо от името и групата, само по уханието. Фактологическите подробности сравних в последствие. Като разлика между двата, в полза на Crystal Noir, отчитам по-добрата му трайност и по-искрящото арооматно начало.

Chloé, Chloé (Karl Lagerfeld)

въведен 1975 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


Толкова преиздавани версии

от 70-те години насам има това парфюмно име на жена, че решавам да ги опиша в хронологичния им ред. Не само за да не пропусна някое, а и да проследя еволюцията. Първообразът от 1975 г. е отражение на романтичната, медена представа за жена от онова време. С днешна дата ароматът ме настройва носталгично, без да го квалифицирам като типично ретро ухание. Типичните ретро аромати свързвам с осезаемото, доминиращо присъствие на маслена роза, което тук липсва. Напротив, цветното съсловие в това Chloé е лирично, но пак препраща към зрялата, любвеобилна жена. Годините са огладили всички ръбове по нейната външност и характер. С нея се общува леко и непринудено, но в отношението ни има непризнато снизхождение заради това, че е по-възрастна от нас.



Меденото начало,


дължащо се на орловите нокти от дългата листа на връхни нотки, се разтича и в долните пластове. Меден би било определението, с което да опиша Chloé в една дума. Доловими на повърхността са и алдехидите, които привнасят слънце и чист въздух. Не усещам плодовете от ароматната пирамида, сигурно защото един букет като от натюрморт взима обонянието ми. Нарциси, бял люляк, розови зюмбюли, диви карамфили има най-вече в този градински букет. Той не ухае луксозно или екзотично, но настройва романтично и дори сънливо. Топъл е другото валидно за Chloé определение, с което ще свързвам аромата. Топлината струи от сандалово дърво, амбра и мускус в базисните компоненти. Мъхове и кедър има още в тази база, но присъствието им е недоловимо за мое голямо съжаление. Малко повече от тях биха заострили излъчването на Chloé по вкуса на ценителите на дървесни подложки в ароматите, към които спадам и аз.


Отпада от листата ми

с носени навън парфюми този аромат. Ще се чувствам беззащитна сред тълпата в романтичната му, шарена сянка, независимо от сезона. Тайно и без да си признавам бих се парфюмирала с Chloé за един летаргичен съботен следобед на верандата, когато съм сама и потънала в любима книга. Бих лекувала и пристъпи на инсомния с него, и с това се изчерпва краткият списък на приложенията ми.

Pure Style, Betty Barclay

лансиран април, 2010 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral


За аромат,

който може да се намери освен в добра парфюмерия и в голям супермаркет, Pure Style се държи много достойно. Най-новото попълнение в колекцията ухания на Бети Баркли е с посвещение към самоуверените делови дами. Още с първото парфюмиране откривам, че ароматът има нужния за целта характер. Не раболепничи, заявява присъствие и дълбочина. Освен волева, дамата в ароматното огледало е и чувствена. Тя не се съпротивлява вътрешно на преминаващите през нея емоции, но умее да контролира тяхното изражение, защото съзнава, че е уязвима. На повърхността тя е премерена, дипломатична, но отстоява дръзко позициите си. Независимо на каква възраст е, но определено подминала двайсетте, тази жена е умна, широкоскроена, на разстояние от дребните неща.


Чистото,

свежо начало на аромата е резлив бергамот, пролетни фрезии и праскова, от която не долавям много. В средата са съчетани жасмин, момини сълзи и карибска магнолия. Жасминът от средните нотки е бистър и луксозно обработен, а момините сълзи не са простодушни и милозливи, а оперени и интензивни. Другояче казано, ароматът не е мелодраматичен, нито захарен като повечето аромати от миналото с подобни съставки. За неговата силна воля допринася кедърът от базата. Дървесното му, осезаемо присъствие държи аромата здраво стъпил на земята и реалистичен, плътен. Скритата чувственост, която споменах, идва от амбра, съчетана с мускус.


От ароматите

в цветното парфюмно семейство, които познавам, този е първият, който изучавам като непокорен и неподкупен. Типичните образци на флоралната група, дори най-прекрасните, са по-романтични и наивни. Допада ми тази отлика. Може би това е бъдещето на тази олфактивна група, за да не изостава от самостоятелната и силна, съвременна жена. Макар, че не го подаряват, Pure Style има достъпна цена, за която може да се похвали със забележителна трайност. Остава да се разпознаете в него.

True Star, Tommy Hilfiger

лансиран 2004 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Fruity


Условно посветен

на една истинска звезда – Бионсе, този съвременен аромат си е всъщност най-обикновен реверанс към младата парфюмна публика. Силно акватичен, свеж, младежки интензивен, без да е плътен, е True Star. Небрежно спортно облекло и атлетични млади дами са му нужни за да не стои посредствено, но дори тогава би бил ежедневен и обикновен. Несъвместим и дори дразнещ би бил за мен в работна обстановка, отива му повече свободното фитнес време. Заради силното му акватично присъствие, го причислявам към прохладните летни аромати, но истината е, че никой сезон не би накарал ароматът да заблести по-оригинално, няма дълбочинните пластове за целта. Едно от многото ухания за масова потреба.



Ароматното начало

е непоносимо акватично за мен. Единствените нотки, които не мога да оценя и възприемам като посредствени и нелуксозни са акватичните. Това ме прави лош референт на True Star, но ако сте почитатели на водното присъствие в парфюмите, си отбележете този екземпляр като ярък техен представител. В True Star аква присъствието е толкова наелектризирано, че фосфоресцира. Алдехиди, орлови нокти, пъпеш и цитруси, подплатени с мускус, са останалите ароматни компоненти. От всички тях доловими са осезателно цитрусите и то в лицето на един горчив грейпфрут, на който се радвам чак при добре изсъхнал аромат, неразводнен от връхните ноти. Допада ми неговата тръпчивост, сякаш не сок или кора, а трески от самият плод са използвани. Добре обелени от горчивите ципи, тези грейпфрутови стърготини са едновременно узряло сладки, хрупкави и леко нагарчат. Мускусът в базата затопля усещанията, но трудно се изчаква дотогава.



Опознаването на този аромат


може да ми е от полза единствено, ако избирам непретенциозен подарък за тийнейджърка или съвсем млада моя близка. Знам, че подобни аромати се харесват особено много на тази възрастова група, но дори това няма да заличи неприятното ми чувство, че правя компромис със собствените си критерии за добър подарък. Макар, че е парфюм, този аромат носи характеристиките на дезодорант, като изключим добрата му трайност. В собствената ми парфюмна класация True Star клони към местата с минус пред цифрата. Малкото аромати на Tommy Hilfiger, които познавам, не успяха да ме ентусиазират за по-нататъшно изучаване.

Flor de Azahar, Zara

въведен 2008 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Green


Нежен цитрусов аромат,

един от трилогията Agua Parfumada на Zara . По понятни причини ми се искаше да се запозная първо с Rosa Bulgara от тази трилогия, но трите аромата са трудно откриваеми. Магазините на Zara в Германия са препълнено, любимо място за пазаруване на тоалети от младите дами. Точно към тях е отправен и Flor de Azahar. Макар, че на моята по-зряла кожа този аромат се държи много достойно, все пак смятам, че целта му е по-близо до студентската възраст. Най-вече защото е много ефирен, а не натрапливо цитрусов. Представете си нацъфтяла портокалова горичка, която съзерцавате от отворения прозорец на автомобила си, отминавайки бързо. Ароматът виси дълго във въздуха на купето, без да е интензивен. Заради тази прозрачна нежност, която не се открива лесно при цитрусовите парфюми, бих го носила и аз като ежедневен през пролетта и началото на лятото, които са любимите, според мен, сезони на Flor de Azahar.


Портокалите

в аромата са представени от листата на дърветата във връхните нотки и портокаловия цвят в сърцевината. Нищо чудно тогава, че не е силно концентрирано ухание, с толкова откровени намеци за афтършейв като повечето цитрусови. Без да е безплътен, ароматът на портокали е деликатно доловим и същевременно свеж. За да не е съвсем ефимерен, той е подплатен с мускус в базата. Така съчетан, топлият мускус е като озарен и съхне дълго и лъчезарно. Несложна, минималистична пирамида е била целта на аромата и е постигната оптимално – изобщо не се налага задълбочено изучаване за да се стигне до съставките, те са различими дори за най-нетренирания нос.


Ведро и оптимистично


е ненатрапчивото присъствие на Flor de Azahar. Липсва му дълготрайност, но все пак е парфюмна вода, а не същински парфюм. Azahar в превод от испански означава портокалов цвят и е нещо специално за страната. Costa del Azahar е портокаловата част от крайбрежието на Испания, обхващаща провинциите Кастело и Валенсия. Ще бъде чудесно да отида там и да се оставя да ме навали портокалов цвят, а дотогава ще си представям удоволствието с Flor de Azahar.

Fleurs d`Ombre Violette – Menthe, Jean Charles Brosseau

лансиран 2005 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Green


Толкова точно

отговаря на своето име този аромат, че описания почти не са му нужни. Комбинацията виолетки с мента е нежен, но много тонизиращ коктейл за лятото, въпреки, че виолетките асоциираме най-вече с пролет. Ментата тук носи толкова много стимулираща прохлада, че нямам търпение да се завърне горещото слънце. Или пък обратно – да се парфюмирам за да се постопля в летните си спомени. Сякаш не за определен тип жена, а за определен сезон е създадено това ухание с аромотерапевтична сила. В застиналия от мараня летен ден, когато движенията стават летаргични от горещината, мога да си представя жена от всяка възраст да носи Fleurs d`Ombre Violette – Menthe. Нужна и е само проветрива рокля с тънки презрамки, широкопола капела и весели сандали. Лоша или добра, млада или зряла, руса или брюнетка, жената в теменужно-ментовата сянка на този аромат е избранница на лятото.


За него

намекват още самите връхни нотки. Fleurs d`Ombre Violette – Menthe се нанася с аромата на пъпеш и то не плътен и нишестен, а зелен, сочен и меден. Охладените му резени са богато украсени със стръкове мента, сякаш за снимка подредени. Единственият недостатък на тази лятна снимка е силният етанолов фон. Нямаше да протестирам, ако така подреденото плато, беше залято с малко качествен коняк или уиски, но в случая се касае за доста по-евтин алкохол. Добре, че е силно летлив и се изнизва бързо, да не загрозява. Сърцето на аромата е наситено теменужно. Мастиленолилави виолетки, напоени с много слънце, с ненапудрени чипи нослета се оглеждат една в друга. Наивни по детски са виолетките от Fleurs d`Ombre Violette – Menthe, изобщо не разбират, че спорът им коя е по-красива е безсмислен. Всички те са дантелено прелестни, а доукрасен от белите цветя в средните нотки, букетът им става като от приказка. Базата на аромата е мускусно-дървесна, а съхненето пудрено. Този пудрен завършек е запазената марка на цялата серия Fleurs d`Ombre, която регистрирам.


Като минус

на аромата отбелязвам не само силното му спиртно начало, а и недостатъчната му трайност. За щастие, приемливата му цена, както и големите флакони, позволяват подновяването на всеки два-три часа за свежа порция прохлада. Fleurs d`Ombre Violette – Menthe е летен, но без препратки към морето. В него я няма морската сол и струята на бриза. Той е аромат за онези, които са останали в града и кръстосват прашните му улици. Прохладно парфюмирана с Fleurs d`Ombre Violette – Menthe, жената е като мираж, надигнал се от нажежения паваж. Чак когато ме подмине и ме разхлади нейният шлейф, разбирам, че не ми се привижда.

Chypre Rouge, Serge Lutens

създаден 2006 г.
UNISEX
Eau de Parfum
Olfactive Group: Chypre Fruity

Фиаско

е първата ми среща с този нишов бранд. Вероятно не съм подбрала правилното име с което да започна, но пристрастието ми към шипрови аромати, както и кодът червено в името, ме тласнаха към точно този екземпляр на продуктивния Серж Лутенс. Разочарованието може би идва и от факта, че парфюмът е концептиран като унисекс и не превъплъщава класически тип женственост. С това не искам да кажа, че не се адресира към жени, но жената от фокуса на аромата е рязка и откровена до грубост, и при това без да изглежда мъжествено. Понякога й завиждам за цинизма – той й пази територията, а останалите се пазят от хлевоустието й. Веднъж опозната, тази жена не е толкова страховита, но приятелството с нея предпочитаме да не афишираме. От друга страна мъжът, който изплува от флакона, е самонадеян, а веднъж сгълчан, се умилква лепкаво и хленчи за обич. Нито той, нито тя са толкова млади, а поведението им без задръжки, цели да отвлече вниманието от този факт. Тези типажи, в цялата им подробност, ми рисува развитието на парфюма.


Кихливо,

но не и задушливо пиперено, е ароматното начало, заради което инстинктивно посягаш към носната си кърпичка. Не срещнах никъде деклариран пиперът от повърхността, но попаднах и на други, които са се сблъскали с него. Обещанието е за борови иглички и мащерка във връхните нотки, но подобно тъмнозелено дуо трудно може да бъде объркано с пиперът, който се натрапва. Щипещата му острота е летлива и ужилването е краткотрайно, но присъствието му засенчва не само средните нотки, а се пропива и в базата на парфюма. В средните нотки отчаяно търся описания восък, който обожавам от времето, в което децата познаваха единствено медицинската дъвка. Намирам обаче друга детска радост: желирани плодови бонбони, които никога не са били моята представа за сладка награда. Откривам и мед, разтворен в хладка вода. Тя сладни по един неконцентрирано блудкав начин, размивайки истинския меден отбясък. Другата отчетлива партия в средата, принадлежи на жасмина, но в онзи му суров вид, в който се продава като самостоятелно парфюмно масло. Съмнявам се, че дори най-непретенциозният нос, може да открие луксозност в така описаната комбинация. Лукс липсва и при съхненето на аромата – нищо от мъховете, пачули и амбра не открих от базата. Познавам ги и ги търся като любими компоненти, но в Chypre Rouge са очевидно много скъпернически полагани. Ванилия и мускус е максимумът, до който стигам и то след обстойни експерименти. Базата на парфюма разучавах сравнително скоро, но в лицето на съвсем друг аромат - Broadway Nite (Bond No 9). Приликата е поразителна. Явно и при нишовите аромати се наблюдава изчерпване на оригиналните хрумвания.


Ако към изброените минуси


добавим неустойчивостта на парфюма, липсата на нюанси и фактът, че стои като лош кухненски експеримент върху кожата, то не виждам с какво да оправдая високата му цена. Трайността му е символична – ако не се парфюмирах буквално през половин час, никога нямаше да имам материал да завърша това описание. Разбирам, че търсачите на силни усещания на парфюмерийният пазар са преситени от износени композиции, но ако това е начинът да ухая различно в тълпата, аз се отказвам доброволно от оригиналност. Ще продължа да търся екземпляр сред нишовите брандове, който да ме впечатли, но дотогава ще имам нагарчащото усещане, че високите им цени са единственото на което разчитат, за да привлекат интереса на преситените. В конкретния случай високата цена не е никаква гаранция за качеството на Chypre Rouge и съвсем приятелски съветвам обстойни тестове преди покупка. Парфюмът е вдъхновен от спомените на Серж Лутенс за есените от неговото детство. Съдейки по аромата се опасявам, че тези спомени са ръждиви. Такива са на цвят листата, които си спомня дизайнерът, намерили отражение дори в цвета на парфюма.

Ultraviolet, Paco Rabanne

създаден 1999 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Oriental Floral


Лирично ухание,

разнежващо и топло, ежедневно и ежесезонно. Възрастта на Ultraviolet е неопределена, ароматът си намира почитателки сред цялата палитра от дами, но за мен е по-скоро на 25 – 30 години. Ефирното му излъчване подхожда точно на тази възрастова група, когато жената хубавее в геометрична прогресия и щом я срещнем след дълго отсъствие отбелязваме наум факта. Погледът й се е изострил, но чертите на лицето са се смекчили. Сменила е халките с едва забележими обеци с мек отблясък. Пръстите й са се издължили, а перфектният й маникюр предизвиква завистта дори на оперираните от суетност. Жена, която е осъзнала апогея на своята харизма, такава е дамата от стъклената сфера на Ultraviolet.



Щипка подправки

във връхните нотки са изострили пикантно ароматното начало. Кориандър и бахар е това, което откривам безпогрешно, въпреки символичните количества. Виолетките от сърцевината, виновни за името на парфюма, са обрани съвсем в ранна пролет и далеч не са ултра. Още затворените им цветчета синеят и не са така плътни като истински затоплените в края на пролетта. Макар и доминанта в цветния букет, виолетките тук са като воден знак на уханието, а не като мастилено лилав печат. Роза и жасмин не откривам дори при най-съсредоточено търсене. Базата, от която струи топлината е амброво-ванилена. Пачули и кедър от тази база ми идват недостатъчни за силното присъствие, което аз търся - вместо да ме ухажва, ароматът се гуши в мен, сякаш търси моята ласка.



Не съм разочарована,

но за мен запознанството с Ultraviolet е déjà vu. Голямо кощунство е да сравнявам несравнимият нос зад парфюма – Жак Кавалие, но не мога да не отбележа огромната прилика на този парфюм с Perceive (AVON), особено в базата. Допускам дори, че появилият се една година по-късно Perceive е крадена, по-евтина реплика на Ultraviolet. За жалост първо съм срещнала имитацията, което сега ми пречи да оценя по достойнство скъпия вариант. Ще се сещам за Ultraviolet винаги, когато искам да направя ненатрапчив подарък, с известна марка. Ще продължа да недоумявам защо толкова лиричен аромат е отсъден като ултра, освен ако връзката не е буквална, а символична. Както открих в Мрежата, ултра е било на практика синоним на енигма по време на Втората световна война, а с тези понятия е обозначавано енкриптираното разменяне на съобщения. Теменужките от парфюма са имено енигматични.