Sa Majesté La Rose, Serge Lutens

лансиран 2000 г.
Olfactive Group: Floral Green







Монорозата



в парфюм е в неизгодната позиция на персийските килими в интериора. Няма шансовете на CD, DVD, PC и факс-машината, които оглавяват топ-листата за демоде атрибути на реалното време, но все пак е на челна позиция в списъка. Детронирането ѝ  при парфюмите е световна тайна, охранявана ревностно от блоговете и форумите на ценители на класическите аромати. Зад паравана им обаче  реалните потребители отсичат с основание:  мирише на мама, напомня скрина на баба или двора на селската ни къща. Отнася се не само до българката, която преди да си купи първото червило, вече е подарила няколко сувенирни мускалчета от училищни екскурзии. Важи като цяло за динамичната клиентка, която настоява за повече интрига в парфюма си и предпочита да се любува на цветето от вазата си. Върховенството на розата в парфюмерията си остава факт, но ерата на монохегемонията ѝ отмина горе-долу по времето, по което залезе и асиметричната прическа на Петя Буюклиева. В модерния парфюм ѝ се налага да управлява чрез регенти, за да не бъде нападана като недееспособна или ретро.


В контраста


на общото недоверие в каквито и да било авторитети, включително в парфюмерията, нейно величество (Sa Majesté) ми прозвуча тромаво. При такова име очакванията се напомпват за изключителен аромат, пропорционално на риска от разочарование. Парфюмът сигнализира аудиторията с името си и за разлика от Bal de Roses (Keiko Mecheri), който не е типична роза, съответства на обозначението: прицелен е в свитата почитатели на моноаромата. Височеството от флакона на Serge Lutens се оказа арабска принцеса със смугла кожа и екзотично издължени, пъстро-зелени очи, тоест ароматът е центриран върху абсолют на мароканската роза.


За разлика


от известното ни класическо розово масло (Rose otto), добивано чрез парна дестилация от Rosa damascena, роза абсолютът (Rose absolute) се извлича посредством екстракция с разтворител от Rosa centifolia. Производителността на този метод е 6-7 пъти по-висока, откъдето и по-ниската цена. Спорът дали е по-нискокачествено от дестилационното масло идва както от цената, така и от по-високия процент на различните примеси, които съдържа извлеченото с разтворител. Роза абсолютът има плодов оттенък на мириса; тъмнозелена нишка от здравец, която идва от естествено съдържимия geraniol; добре овкусен, пикантен характер, благодарение на югенол (еugenol, основен компонент в маслото, извличано от подправката карамфил). Другият типичен примес – фарнесол (farnesol) e отговорен за сладостта на мириса и финото му опудряне в нежен, виолетов нюанс.


Sa Majesté La Rose


ухае, следователно, на всичко изброено. Започва като конфети от разноцветни листенца на роза, размесени с дръжки здравец за зелен цвят и изстреляни под налягане от машина за шоу-ефекти. Припомня ми празничното, цветно чувство, което ме заля от една такава машина на площада на провинционално френско градче. Началото на парфюма прави същата многоцветна пелена пред погледа, но може да подсети някой по-чувствителен към наркотичния мирис на роза за случая със задушените патриции на онова пиршество в древен Рим, които посипали с розови листа – достатъчно мощно е за целта. Конфетените балерини правят няколко ефектни пируета из въздуха и избледняват в него. До земята стигат само тези от розова роза, останалите изтъняват и изчезват от поглед. Нападалото прилича на пухкав розов сняг, от който се носи сладост като от захарен памук. Или като от сиропирани в личи розови цветове. Ароматът на екзотичното личи може да мине и за малиново-ягодов, но не е. Според състава на парфюма сладостта я внася именно то и белият мед. Сочна роза, която ти наводнява устата, е с други думи средата на парфюма. Идва твърде сиропирана за моя вкус и затова се радвам особено на следващата фаза, която е значително по-дълга. В нея има интересен ментов привкус, подобен на този от Wrigley Spearmint. Като да я дъвчеш заедно с друга от серията плодови Orbit. Розата остава само на лъх, но който придобива кисела жилка от лимон или дори лимонов оцет. Нито сапунения, нито дървесен дъх, описван от други, ме удостоява с внимание. В края си ухае на далечни, изсушени рози, като във възглавничка за ароматизиране на гардероб, но пощипва леко, като капка лимон на върха на езика.




Подобно


на хит, за да стане хит, въртя парфюма в най-слушаното ароматно време – налагам го както продуцентите и медиите налагат нова песен. Агресивен е само в първия половин час и после отпада притеснението, че ще се намъкна в периметъра на околните. Предпочитам да раздъвча най-сладката му част у дома, за да не оставям впечатление на закусила с конфитюр от рози или излязла от примитивна розоварна. Остатъкът е приемлив и не издава нищо за диетата ми, освен че си падам по лъхнатите от роза парфюми. Няма невинен характер и не могат да ме заподозрат в несериозие и лековерност. Прелъстителна съм, колкото и с всеки друг парфюм с превесен аромат на роза, но имам подкиселено-зелен, поохлаждащ страстите ретуш. Резервирана роза.