Порталът е за силно парфюмни личности или very perfumed personae, които имат изявено отношение към парфюмните аромати и особен принос в разкодирането им. Без да са точно парфюмери, VPP могат да кракнат кода на всеки флакон и да го направят достъпен за останалите. На този терминал Аромастилница кани най-добрите в симултантния превод на парфюмните формули. Вещите VPP преводачи са единици и формулират най-точните ни усещания за ароматите. За онова, което ние само чувстваме, те владеят специален и изразителен речник с който дефинират парфюмната сетивност. Формално обозначени са парфюмни критици, но критик не предполага проницателността, с която VPP превеждат емоциите ни от строго химичните ароматни формули.
е най-известният и търсен бг VPP преводач. Тя и по диплом си е квалифициран такъв (лингвист филолог от Атинския университет), но и по нос и сетивност. Известна е въпреки известния си баща. Него не помня да съм го ревнувала докато водеше “Панорама”, Калина я ревнувам от кино фрийковете. Рецензиите ѝ от колоната в “Playboy” и рубриката на “Капитал” цепят вниманието ѝ на две между филми и парфюми. Феновете на ароматния ѝ стил, които рифрешвахме с F5 “Тестер” в очакване да ни поразходи нагоре – надолу из асоциативното пространство с текстовия асансьор – сега сме овъзмездени. Калина Гарелова издаде първата книга за парфюми от български автор и парфюмните ценители поведоха пред кино маниаците с размазващото 1:0. “Парфюми в четири сезона” на издателство Ciela е може би още по книжарниците, а може и да ви подвеждам. Калина я представи едва онзи ден, но ако съдя само по парфюмните размисли и страсти в bg-mamma.com, трябва отдавна да е изчерпана. Аз вече направих заявка за първия екземпляр от втория тираж.
Лин е пясъчен човек от планетата Татуин и най-деликатния ерудит от Земя, когото познавам. Може да ме ускори до 647 m/s2 екзалтация с пет думи, които са ми се мотали с години на върха на езика, но така и не съм намерила.
Калина Гарелова
е най-известният и търсен бг VPP преводач. Тя и по диплом си е квалифициран такъв (лингвист филолог от Атинския университет), но и по нос и сетивност. Известна е въпреки известния си баща. Него не помня да съм го ревнувала докато водеше “Панорама”, Калина я ревнувам от кино фрийковете. Рецензиите ѝ от колоната в “Playboy” и рубриката на “Капитал” цепят вниманието ѝ на две между филми и парфюми. Феновете на ароматния ѝ стил, които рифрешвахме с F5 “Тестер” в очакване да ни поразходи нагоре – надолу из асоциативното пространство с текстовия асансьор – сега сме овъзмездени. Калина Гарелова издаде първата книга за парфюми от български автор и парфюмните ценители поведоха пред кино маниаците с размазващото 1:0. “Парфюми в четири сезона” на издателство Ciela е може би още по книжарниците, а може и да ви подвеждам. Калина я представи едва онзи ден, но ако съдя само по парфюмните размисли и страсти в bg-mamma.com, трябва отдавна да е изчерпана. Аз вече направих заявка за първия екземпляр от втория тираж.
Лин е пясъчен човек от планетата Татуин и най-деликатния ерудит от Земя, когото познавам. Може да ме ускори до 647 m/s2 екзалтация с пет думи, които са ми се мотали с години на върха на езика, но така и не съм намерила.
Отвъд личните вкусове стои просто въпроса за качеството
- Ако мен ме пуснат на дрегер, най-вероятно няма да отчетат изобщо кръв в парфюма ми. Ти колко промила парфюм имаш в кръвта, Лин?
- Зависи, на приливи и отливи. Имала съм булимични пристъпи, в които съм пробвала над 20 парфюма на ден, т. е. на практика дишам само парфюм. Веднъж си докарах едномесечна алергия. Има периоди обаче, когато дори миризмата на моркова в салатата ми е в повече.
- Ако ще сравняваме парфюма с някоя част на гардероба по магнитуд на внушение, което индуцира, аз сравнявам с обувките. Ти?
- Върху други хора често възприемам парфюмите като бижута – вероятно защото се усещат около врата и ушите. Нощният жасмин на Серж Лютенс стои като диаманти, Беж на Шанел е перлен, Идилия дует е опалов. Също и шапки – някои с перо (Ботега Венета), воалетка (Нинфео мио, ирисовата Прада), голяма периферия (Нарцисо фор хър) или каскетче. При мъжете също като невидим аксесоар.
- Тази жена се е родила в разположение Ф, тоест е харпия по рождение; онази е солистка в хора на ангелите; до нея дамата вляво е мимикрирала в клонче горска пепелянка. А този образ, дето му се е усукала около врата, е сертифициран оптимист. Ти съдиш ли като мен така субективно само по парфюма - за човек, когото не познаваш? Не, че мога да си го представя при цялата ти деликатност.
- Самите парфюми често си представям като характери или герои от филми и книги. Но не съдя за хората по парфюма им. Парфюмът може да покаже каква представа би искал да има човек за себе си, но не и какъв е. Аз самата ги използвам така – този за дързост (Бяло пачули), този за миловидност (Магнолия Нобиле), но знам че това действа най-вече на мен самата и само косвено, чрез поведението – и на околните.
- Имам едно чекмедже, в което държа само летящи килимчета. Парфюмирам и сядам на аромата, докато ме заведе в детските години или при човек, който вече не е измежду живите, например. Имаш ли и ти такива телепортатори ? Или къде те стоварва Sensuous Noir, напр.?
- О, да, но рядко ги ползвам тези килимчета, защото са доста емоционално натоварени. И обикновено не са само мои – свързани са с места или хора (разбирай мъже), които са обърната страница. Ако не съм изградила и нови връзки за един парфюм, т. е. ако не се вмества в сегашния ми живот, много рядко пускам духа от бутилката.
- Аз не вярвам в обективната парфюмна критика. Според мен няма единен критерий за оценка и всеки, който познава или ползва даден аромат, е авторитетен критик. Може ли трайност, комплексност, балансираност и хомогенност да са достатъчни като нормативи за да е обективна една парфюмна рецензия?
- Да, може. Отвъд личните вкусове стои просто въпроса за качеството. Като с обувките е – не е въпроса колко струват, а как стоят, дали са удобни, как изглеждат и дали се съсипват от един сезон носене. Моето мнение е че и най-масовите парфюми отговарят поне на две от изброените условия – в България може би трайност и впечатляващост. Т. е. всеки човек би искал парфюмът му да не се разпадне, да не мътнее, да не се килне къмто компот и омекотител. Разбира се няма абсолюти и някои от любимите ми парфюми са далеч не перфектни. Но има обективни критерии, които са добър ориентир.
- Колко пъти носиш даден аромат преди да го отсвириш или да му дадеш положителни препоръки? И случвало ли ти се е да го амнистираш след осъдителна присъда?
Както всеки знае от опит, можеш да се влюбиш в парфюм от пръв поглед – случвало ми се е два или три пъти. Иначе съм много бавна. Обръщала съм се като палачинка и то не с кой да е а спрямо Сюблим Балкис, който никак не харесах първоначално. Отписах Нинфео мио след две проби. На Бялото пачули направо му се озъбих. Всеки от тях сега е незаменим. Никога не затварям вратичката на практика, защото след сезони, години си сменям мнението. Освен за Уоманити – пробвах го три пъти и повече никога не искам.
- Кой носи парфюми според теб? На кого са му нужни? Питам, защото имам гузния страх, че лично аз ги нося като патерици за самочувствие. Без парфюм не се чувствам достатъчно изразителна.
- Нямам представа. А и все пак познавам ограничен кръг хора и те са общо взето една тънка извадка. Мога да кажа обаче че любопитството към парфюми няма ограничения. Карам всякакви хора да помирисват хартийки, шишенца или ръката ми. Буквално всеки срещнат, когото имам повод да заговоря – шофьори, банкери, пощальонки, обущари, сервитьори – кварталът ми е разнообразен в това отношение. Независимо от професията или класата, или етноса между другото, има хора които просто са сетивно любопитни и будни. И веднага реагират, класифицират, оценяват, асоциират и се вълнуват.
- Мушкато, див карамфил, алдехиди, лабданум, смирна, памук и мускус – ще има в моя парфюм, ако трябва ей сега да го формулирам. Съчини си и ти един за теб – какво ще сложиш вътре?
- Ох, този див карамфил, който помирисах миналото лято на Плана! Невъзможно възхитителен, едно цветче с размера на 2 стотинки се усещаше на 30 метра.
Имам любими съставки разбира се – ветивер, ирис, пушек, смоли, восък. Но се опасявам че ако просто се смесят ще стане ... кафяво, както ако смесиш зелено и червено. В любимите ми парфюми има и нещо в повече, изненада, нещо, което не съм знаела че харесвам или не харесвам никъде другаде. В Хиноки – безир, в Ком де гарсон 2 – мастило, в Секвоя – ром.
- Има ли нещо такова като парфюмен подпис или един – единствен аромат, който да е твое холограмно изображение? Аз напр., се подписвам от 20-тина години насам с Aromatics Elixir (Clinique), значи вярвам в парфюмната визитка. Ти?
Вярвам, но нямам. Завиждам и се възхищавам на хората, които с постоянство правят един парфюм незаличимо свой. Аз обаче съм твърде променлива. Имам 10 постоянни парфюма. При крайна нужда мога да ги сведа до два. Но един парфюм, зиме и лете? – Не мога дори да си го представя. Имай предвид че амплитудата в София е от -20 до + 40. Нямам парфюм, който би го понесъл. А и смяната на сезоните ми носи голямо удоволствие, което някак си илюстрирам с различни парфюми.
- Подари ми някой парфюм виртуално. Нещо, което ще ми отива според теб?
- Fleurs de Bulgarie на Creed – игнорирай името и ползвай само първия час, преди да стане сапунен. Дълбока червена роза, не маслодайна – т. е. не сладка и тежка, а само кадифена и матова. Истинска красавица, прилича ми на Фани Ардан.
- Аз пък ти подарявам Au Lac (Eau d'Italie). Пожелай нещо на Аромастилница и на тези, които я четат.
- Още не съм го пробвала. Пожелавам ни ( и аз съм читателка) вълнение и опиянение – с и без парфюми.
24 март, 2012
- Благодаря за това Ви първо интервю за българска публика.
- Много съм горд да бъда интервюиран за българи. Никога не съм бил в България.
- Би трябвало да дойдете в страната ни. Чувствайте се поканен!
- Благодаря, непременно!
- И Вас първо искам да попитам дали вярвате, че личната химия или най-общо кожата ни може да променя ароматите? Или като ученик на г-н Лука Тюрин смятате като него, че молекулата си е молекула и мирише еднакво върху всички.
- Като цяло съм съгласен с Лука. Мисля, че той е прав. Има много преувеличаване, най-вече като маркетингова стратегия, която се опитва да внуши, че парфюма има магически способности и прави индивидуални реакции с хората. Има някои хора, върху които парфюмите миришат различно, но повечето е преувеличение.
- Значи като казваме “о, това върху моята кожа не стои добре” е някакъв вид извинение, че не ни е харесал даден аромат.
- Предполагам, че е нещо като извинение, но мисля, че на никой не му е нужно такова. Просто трябва да заявиш – аз не харесвам това, но харесвам онова. Това е по-добро от онова.
- Има ли някакво научно обяснение за механизма, по който харесваме или пък не одобряваме даден аромат?
- Не мисля, че някой някога е изучавал това научно. Има определени различия в Ph баланса на кожите ни или в хигиенните навици и начина на хранене, но пак смятам, че Лука е като цяло прав.
- А има ли връзка харесването на даден парфюм с олфактивната памет от детството? Както и нехаресването му? Понякога свързвам аромат с детството си и го купувам заради това.
- Това не ми харесва като идея, защото то съкращава парфюма до някакъв емоционален тест за човека. Харесваш, не харесваш, казваш какво виждаш в парфюма..... Парфюмът не е тест, не е психологическа диагностика.
- Значи е безпричинна, тоест ирационална емоцията ни от парфюм?
- Не знам дали е ирационална, тя е естетическо отражение. Парфюмът е вид изкуство – трябва да запомним това. Ако не разбираш този факт, значи не разбираш нищо от парфюми. А ако го разбираш, то гледаш на парфюма по друг начин. Вие харесвате ли Рембранд?
- Така мисля.
- Има ли картини, които харесвате повече от неговите?
- Да.
- Чии?
- Гоя и Моне, например.
- Пикасо? Сезан?
- Пикасо не особено.
- И защо харесвате повече единия от другия?
- Разбирам какво имате предвид – нямам конкретна причина, единият импонира повече на сетивността ми.
- Ами това е. Единият ви въздейства по-силно. И парфюмът е вид изкуство, както и музиката.
- С това твърдение съм съгласна до последната буква. И вярвам, че като изкуство заслужава и интелигентна критика. Може ли обаче, освен интелигентна да бъде и безпристрастна? Обективна? Вие честно ли оценявате парфюмите?
- Аз не бих използвал думата честност и безпристрастност. Това не е работата на критика. Мисля, че критикът трябва да е искрен и да притежава интелигентност. Да е образован.
- А безпристрастно обективен? Да не влага личните си емоции и интерпретацията си на даден аромат?
- Разбира се, че влага личната си интерпретация! Всичко е лично! 100 % лично мнение!
- Ами ако критикът казва, че парфюмът мирише на развалени яйца, а на мен ми ухае на цветя?
- Ако един парфюм на мен ми мирише буквално на развалени яйца, няма начин на Вас да Ви мирише на цветя!
- Кои тогава са критериите на критика, щом не са обективни, а субективни категории?
- Трябва да си добре образован. Да си интелигентен. Да имаш опит в медиите. Да разбираш как работят медиите и да познаваш творците и произведенията им. Трябва да знаеш кое е дошло първо, кое се е появило второ и кое третото е взело от първото и второто. Но е само и единствено твоето лично мнение. Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно.
- Ясно, сменям темата. Четох Ваше изказване, че отнасянето на парфюми към сезони е маркетингов трик за стимулиране на продажбите. Няма ли да се съгласите обаче, че дадени парфюми – алдехидните или шиприте например - се разгръщат по-добре при определени условия? По кой точно начин са тогава сезонните класификации на парфюмите несъстоятелни, безсмислени?
- Парфюмите се държат различно на топло, влажно или сухо. Но същото важи за облеклото, за храната и даже за музиката. Вашето възприятие за околната среда е това, което всъщност променя и възприятието Ви за парфюма - колко ви е комфортно в дадени условия или пък колко Ви е неприятно в тях. Парфюмът е уникално изкуство – ароматната молекула трябва да измине пътя от дадено място, от източника, до назалния епителиум. Ако е много горещо или влажно, това ще се отрази на разпространението на аромата. Както и ако е много студено. Да, има разлики при различни климатични условия, но това е научно наблюдение. А на кой му пука дали носи X, Y или Z в горещ или влажен ден щом му харесва?! Или през пролетта, или есента? Няма никакви правила! Правилата са изкуствено внушени и са чист маркетинг. Носиш това, което искаш, когато поискаш. Кой ще определи дали един парфюм е за пролетта? Това е абсурдно.
- Потребителите! Тези, които носим парфюма!
- Потребителите го правят, защото така са научени от маркетинговите стратези. А те имат грозна и неестествена гледна точка за парфюмите. Не разбират какво е парфюма, а само търсят начин да го продадат. А за да го продадат, трябва да манипулират потребителя. Един такъв начин за манипулиране е сезонното класифициране и потребителите вече са заучили това. Същото е и с цветовете – тези се носят през лятото, а други през зимата. Което е абсурдно! Никой естествено няма да тръгне с кожено палто в горещината, но на хората им казват кога могат да носят бяло и кога то не е подходящо. Такива глупави неща са маркетингови механизми.
- Е, аз явно добре съм научена, защото вярвам, че любимият ми парфюм е по-богат в нюансите си на топло и е доста постен на студено.
- О, да. Това да. Трябваше да се уточня какво имам предвид. Това, за което говорите е научен факт, но то не променя естетиката на естетиката. Както казах климатът влияе, но “по-богат” в случая е субективно. И в това няма нищо лошо. Глупаво е обаче да се каже, че влиянието на това или онова променя естетиката на нещата, на парфюма в случая. Любимият ви парфюм ще е различен, ако го носите в амазонска тропическа гора или в пустинята Гоби. Ще мирише различно. Обаче кой е този, който ще ви каже дали да го носите в Амазония или в пустинята?! Носете го и на двете места. Или на нито едното. Това си е Ваш избор, това исках да кажа.
- Така вече и аз съм съгласна, уточнихме се. Говорили сме за едно и също. И аз съм против изкуствено налаганите правила и нося когато и каквото ми се носи.
- Онова, което не харесвам е някой да казва: това ТРЯБВА да се носи само през пролетта.
- Нито пък на мен ми харесва да ми диктуват. Ами в самолета? Прочетох в сайта на Опра Уинфри, като казвате, че самолетът е единственото изключение, при което парфюмът е неподходящ и трябва да се избягва. Ами интервюто за работа? Подходящо или не – е да си парфюмиран за едно такова събитие?
- Абсолютно! Носете парфюм! Даже и в самолет – зависи от аромата. Мога да разбера аргументите “против”, но виждам и причините “за”. Ако носите Eau (Parfumee au) The Vert Bvlgari, винаги е правилно. Ако носите Mister Marvelous – също. И имам предвид и двата пола. Mister Marvelous стои чудесно и върху жени. Нека да помисля за още. Mugler Cologne. Тези са винаги приятни.
- Имате предвид значи неагресивни аромати? Които не обсебват?- Не! Имам предвид красиви произведения на изкуството. Които говорят с тих звук и които предизвикват емоции на спокойствие и на удоволствие, без да имам предвид сексуално удоволствие.
- Релаксиращи?
- Не точно. Няма да използвам изобщо прилагателни. Говоря за такива аромати, които ще предизвикат същите емоции като музиката на Сати или Дебюси или Адажиото на Равел. Не на Лед Цепелин. Това няма да го искате в самолет. Там искате мир и спокойствие.
- Да припомня въпроса си и за интервюто за работа. Ако остане на мен, аз определено ще направя заявление чрез парфюм и няма да отида непарфюмирана, както много хора смятат, че трябва. Бихте ли препоръчали и подходящи за него аромати. Тези, които изброихте по-горе съвместими ли са и с интервю?
- Да, тези са перфектни и за тази цел. Но зависи и от това, което искате да постигнете. Ако ще кандидатствате в много консервативна юридическа кантора, тогава ще искате да носите Terre на Hermes. И пак имам предвид и жени, и мъже, не правя разлика. Жените могат да носят J ́Adore – много пестеливо. Можете да носите Japon Noir на Том Форд, второто издание на Untitled на Margiela – пак пестеливо. Мисля, че е професионално и интересно. А на интервю за работа искате да сте интересни. И интелигентни. На интервю за работа никога не бих сложил парфюм, който е плитък и повърхностен, а в твърде консервативна обстановка не бих носил някой твърде артистичен или див аромат. Или пък ненадежден. Никога не бих носил например.....
- Любимия Ви Angel?
- Angel! Никога не бих носил Angel. Той не ми е любим.
- Знам, че го харесвате много.
- Не, не го харесвам! Възхищавам му се! Той е неописуемо важно произведение на олфактивното изкуство. И го обожавам по тази причина. Нека да помисля за още подходящи парфюми за консервативната сфера – при юристите, инженерите, банкерите, при услугите.... Там трябва да носите парфюм. Тези за самолета, тези, които после изброих.... плюс....
- Какво ще кажете за Cruel Gardenia от ексклузивната линия на Guerlain? Става ли? Той е синонимът ми за изтънченост.
- Да. Този е много красив. И още един от същата линия....не се сещам за името. Но се сещам за Vetyverio на Diptyque. Изключително професионален! Винаги подходящ.Както и Chanel № 18. Ако ще работите в сферата на услугите, даже и банкер да сте, но който има работа с клиенти, ще искате нещо по-интересно. Защото искате да сте интересни и интелигентни в очите на клиентите. Еstee Lauder Pleasures! Много, много пестеливо Black Orchid на Том Форд, за жени и Light Blue. Много от асортимента на Hermes.....
- Eau des Merveilles? Аз това бих избрала и нито един от последните три.
- Eau des Merveilles е перфектен. По-интересен парфюм. Ако ще работите в галерия по изкуствата, в сферата на графичния дизайн или архитектурата, тогава ще искате нещо наистина много интересно. Rose Barbare на Guerlain, Bal d'Afrique на Byredo. Eau de Lierre – също. Всъщност Eau de Lierre се вписва и в трите категории. Той е изумителен парфюм. Gucci Rush.
- ?!
- Който почти вече не може да се намери. Той е импозантен парфюм.
- Точно затова така реагирах. Много смел избор би бил.
- Аз мисля, че е много добър избор. Той е много интелигентен и много интересен парфюм.
- Но е много шумен.
- Аз не го въприемам като шумен. За мен е красив. Такааа, бяхме при галериите по изкуства....
- За там моят избор е Elixir des Merveilles. Темперна амброзия за мен.
- Перфектно. Да.
- Можем да изброяваме много още, но аз имам и още много въпроси. Имате си работа с един фанатик в мое лице, който смята, че спрей парфюмът е по-добър от същия в splash вариант /за мазане/. Четох, че Вие не вярвате в това и даже хвърляте атомайзера, защото няма никакво значение и понеже чрез него се губи част от течността, като се разсейва настрани. Как точно се парфюмирате?
- Пръскам отгоре вътре в ризата си или под маншетите.Но задължително пръскам и по текстила, защото той запазва аромата. Ако сте богат и не ви пука за цената на парфюма, може да губите колкото си искате от течността по пода.
- Мен ме е грижа за цената и то много, но вярвам, че напръсканият парфюм се разпространява по-равномерно от намазаният върху дадена точка.
- Не вярвам в това. Не мисля, че е вярно.
- ОК. Прехвърлям Ви сега върху изложението, на което присъстваме. Малко или много досега говорихме за общодостъпната маркова парфюмерия. Сега да Ви попитам за алтернативната или нишовата. Мислите ли, че и тук има тенденции за плагиатство и модни трендове, които всички следват?
- Изобщо не мисля така.
- Миналата година беше модата на уд съставката, тази година ми се набиха в очи многото белоцветни парфюми при новолансираните. Едва ли само на мен ми се струва, че става дума за трендове. Както и да е, но се боя, че артистичната парфюмерия може така да изгуби корективната си роля.
- Интересно е, че казвате корективна. Аз мисля, че нишовата парфюмерия има направляваща, ръководна роля. Нишовата парфюмерия позволява на олфактивните хора на изкуството да стигнат по-далеч, да са по-иновативни, по-креативни, отколкото при комерсиалните парфюми. И комерсиален не е непременно критика в случая, просто са такива. Мисля, че има кратки увлечения и мании. Имаше такава мания за уд, за смокини, мода за унисекс парфюми. Нишовите парфюмери гледат един от друг, да.
- Не можеше да не ми направи и друго нещо впечатление: твърде много нови ентусиасти на нишовия пазар /сравнявам с изложението от миналата година и новите брандове са почти два пъти повече/, твърде много внимание на опаковките със залитане към кич...
- А вие смятате, че нишовите парфюми трябва да имат простички опаковки?
- Не. Но смятам, че трябва да си останат с фокус върху течността, върху парфюма като такъв. Изслушах представянето на чисто нов бранд от Калифорния – House of Sillage, която се състояше в безкрайни ампломби за флакона – един кичозен тигър с камъни Сваровски – и нито дума за аромата.
- Това е много глупаво, наистина.
- Няма ли да е по-добре да се наложи с времето някакъв регламент при нишовите компании. Някакви изисквания, които трябва да се спазят. Или трябва да си остане така отворено за всички и да се саморегулира пазара.
- О, не, разбира се. Това не е икономиката на Съветския съюз, която се командва, като някой казва какво да се прави и какво не. Ако нишов бранд иска да направи грешката да се фокусира върху опаковката и не върху аромата, той вероятно ще умре. Защото хората не носят опаковката. Те могат да купят опаковката, но ако парфюмът не работи, няма да има и следващи покупки.
- Във филма “Парфюмът” на BBC, в който и Вие участвахте, беше намекнато, че след десетина година парфюмният пазар ще се диктува от предпочитанията на Бразилия и Азия, тъй като те са в момента най-големите потребители на парфюм. Мислите ли, че мейнстриймния пазар ще се диктува от тях наистина и какви виждате ароматите след десет години?
- Това не ми е работа. Аз не съм гадател и не предсказвам бъдещето. Мисля, че е много ясно и всички го знаем, че ако Бразилия или Китай имат определени вкусови предпочитания, то парфюмерията ще ги задоволява приоритетно на комерсионалния пазар. Като има търсене, има и предлагане. Аз имам степен по международна теория на икономиката и теорията на Адам Смит е една глупост. Хората не са роботи, нито идиоти за каквито ги смятат икономистите, и това, че Китай има определен вкус за парфюми, не означава непременно, че всички парфюми ще се правят като за техния пазар. Китайците имат абсолютно необразован вкус за парфюми – те харесват само леките, цветни аромати и някои цитруси. И само това. Това може да се промени за миг. Може да станат по-изтънчени. Може да започнат да купуват парфюми само заради бранда, което е много повърхностно или пък да започнат да оценяват интересните произведения на олфактивното изкуство. В Бразилия ми се струва, че вкусът ще се промени много бързо и по-много интересен начин. Мисля, че бразилците ще се отворят за интересните и очароващи парфюми. Дори смятам, че бразилците може да провокират създаването на парфюми в Европа и Америка, които са още по-интересни и по-иновативни от това, което виждаме сега.
- Един предпоследен въпрос – ще има ли още от Вашите “ароматни вечери” в Европа. Възнамерявате ли да се върнете скоро с нови такива предложения?
- Да, определено. Работя с една група в Москва. Както и в Испания и още много места. Но не ме питахте за работата ми сега в Музея.
- Това щеше да е последния ми въпрос – липсва ли Ви работата в New York Times и удовлетворен ли сте от новото си амплоа на куратор. Ето, точно това е записано в тефтера ми.
- Не. Всъщност да. Липсва ми работата в New York Times. Това беше чудесна работа, имах чудесни преживявания и обичах да пиша колонката си, харесваше ми този начин на общуване. Но никога не бих се върнал там. Работата, която имам сега, я създадох сам – тя е необикновена и ми позволява да правя, каквото искам, каквото трябва, за да докажа, че парфюмът чрез аромата е основен вид изкуство и принадлежи на историята на изкуствата, заедно с художественото изкуство – с картините, склуптурите, литературата, архитектурата. Работата ми на куратор има повече власт за това, отколкото имах в в New York Times. Сега имам повече ресурс за това – мога открито да се боря за тази кауза, мога да представям артистите /парфюмерите/. Искам да направя така, че да станат известни. Да се знае, че има Равел, Т.С. Елиът, Рахманинов или Моделияни на парфюмите. И те се казват София Гросман, Жан-Клод Елена, Жак Кавалие........, Франсис Кюркджиян......
23 януари, 2013
Чандлър Бър
е майстор на затапването – отракан, намахан и хомосексуален. Ако трябваше да запиша това интервю с него преди десет години, щях да рухна. Аз и сега рухнах, но поне докато траеше разговорът, успях да не се разрева. Мистър Бър има пломбирани с титанов диоксид позиции по всички въпроси – от международната икономическа обстановка, през парфюмите и изкуствата, до политиката на правителството на Колумбия. Журналист е, автор на няколко книги, а от края на 2010 г. и куратор в Музея по изкуства и дизайн в Ню Йорк. Той е и най-известният в международен мащаб парфюмен критик (изключвам Лука Тюрин, чийто ученик е - той се изявява повече като учен, отколкото като критик). Чандлър Бър води колонката "Scent Notes" на The New York Times от лятото на 2006-та до края на 2010-та. Категоричният му стил се запомня лесно – черното е лилаво, когато Чандлър Бър твърди това. Езикът му сече като щранг-преса, която изрязва с точност до 0,1 от милиметъра подадения материал и го връща в идеално разкроени профили. От хората е, които ще се върнат от вратата да си вземат самочувствието, както някои жени се връщат, ако се усетят без червило. Говори свободно няколко езика, но полиглотските му умения не са единствен повод за доброто му разположение на духа. Той просто се харесва такъв, какъвто е. И си вярва безусловно.
Добрата критика е лично мнение,
поднесено интелигентно
- Благодаря за това Ви първо интервю за българска публика.
- Много съм горд да бъда интервюиран за българи. Никога не съм бил в България.
- Би трябвало да дойдете в страната ни. Чувствайте се поканен!
- Благодаря, непременно!
- И Вас първо искам да попитам дали вярвате, че личната химия или най-общо кожата ни може да променя ароматите? Или като ученик на г-н Лука Тюрин смятате като него, че молекулата си е молекула и мирише еднакво върху всички.
- Като цяло съм съгласен с Лука. Мисля, че той е прав. Има много преувеличаване, най-вече като маркетингова стратегия, която се опитва да внуши, че парфюма има магически способности и прави индивидуални реакции с хората. Има някои хора, върху които парфюмите миришат различно, но повечето е преувеличение.
- Значи като казваме “о, това върху моята кожа не стои добре” е някакъв вид извинение, че не ни е харесал даден аромат.
- Предполагам, че е нещо като извинение, но мисля, че на никой не му е нужно такова. Просто трябва да заявиш – аз не харесвам това, но харесвам онова. Това е по-добро от онова.
- Има ли някакво научно обяснение за механизма, по който харесваме или пък не одобряваме даден аромат?
- Не мисля, че някой някога е изучавал това научно. Има определени различия в Ph баланса на кожите ни или в хигиенните навици и начина на хранене, но пак смятам, че Лука е като цяло прав.
- А има ли връзка харесването на даден парфюм с олфактивната памет от детството? Както и нехаресването му? Понякога свързвам аромат с детството си и го купувам заради това.
- Това не ми харесва като идея, защото то съкращава парфюма до някакъв емоционален тест за човека. Харесваш, не харесваш, казваш какво виждаш в парфюма..... Парфюмът не е тест, не е психологическа диагностика.
- Значи е безпричинна, тоест ирационална емоцията ни от парфюм?
- Не знам дали е ирационална, тя е естетическо отражение. Парфюмът е вид изкуство – трябва да запомним това. Ако не разбираш този факт, значи не разбираш нищо от парфюми. А ако го разбираш, то гледаш на парфюма по друг начин. Вие харесвате ли Рембранд?
- Така мисля.
- Има ли картини, които харесвате повече от неговите?
- Да.
- Чии?
- Гоя и Моне, например.
- Пикасо? Сезан?
- Пикасо не особено.
- И защо харесвате повече единия от другия?
- Разбирам какво имате предвид – нямам конкретна причина, единият импонира повече на сетивността ми.
- Ами това е. Единият ви въздейства по-силно. И парфюмът е вид изкуство, както и музиката.
- С това твърдение съм съгласна до последната буква. И вярвам, че като изкуство заслужава и интелигентна критика. Може ли обаче, освен интелигентна да бъде и безпристрастна? Обективна? Вие честно ли оценявате парфюмите?
- Аз не бих използвал думата честност и безпристрастност. Това не е работата на критика. Мисля, че критикът трябва да е искрен и да притежава интелигентност. Да е образован.
- А безпристрастно обективен? Да не влага личните си емоции и интерпретацията си на даден аромат?
- Разбира се, че влага личната си интерпретация! Всичко е лично! 100 % лично мнение!
- Ами ако критикът казва, че парфюмът мирише на развалени яйца, а на мен ми ухае на цветя?
- Ако един парфюм на мен ми мирише буквално на развалени яйца, няма начин на Вас да Ви мирише на цветя!
- Кои тогава са критериите на критика, щом не са обективни, а субективни категории?
- Трябва да си добре образован. Да си интелигентен. Да имаш опит в медиите. Да разбираш как работят медиите и да познаваш творците и произведенията им. Трябва да знаеш кое е дошло първо, кое се е появило второ и кое третото е взело от първото и второто. Но е само и единствено твоето лично мнение. Добрата критика е лично мнение, поднесено интелигентно.
- Ясно, сменям темата. Четох Ваше изказване, че отнасянето на парфюми към сезони е маркетингов трик за стимулиране на продажбите. Няма ли да се съгласите обаче, че дадени парфюми – алдехидните или шиприте например - се разгръщат по-добре при определени условия? По кой точно начин са тогава сезонните класификации на парфюмите несъстоятелни, безсмислени?
- Парфюмите се държат различно на топло, влажно или сухо. Но същото важи за облеклото, за храната и даже за музиката. Вашето възприятие за околната среда е това, което всъщност променя и възприятието Ви за парфюма - колко ви е комфортно в дадени условия или пък колко Ви е неприятно в тях. Парфюмът е уникално изкуство – ароматната молекула трябва да измине пътя от дадено място, от източника, до назалния епителиум. Ако е много горещо или влажно, това ще се отрази на разпространението на аромата. Както и ако е много студено. Да, има разлики при различни климатични условия, но това е научно наблюдение. А на кой му пука дали носи X, Y или Z в горещ или влажен ден щом му харесва?! Или през пролетта, или есента? Няма никакви правила! Правилата са изкуствено внушени и са чист маркетинг. Носиш това, което искаш, когато поискаш. Кой ще определи дали един парфюм е за пролетта? Това е абсурдно.
- Потребителите! Тези, които носим парфюма!
- Потребителите го правят, защото така са научени от маркетинговите стратези. А те имат грозна и неестествена гледна точка за парфюмите. Не разбират какво е парфюма, а само търсят начин да го продадат. А за да го продадат, трябва да манипулират потребителя. Един такъв начин за манипулиране е сезонното класифициране и потребителите вече са заучили това. Същото е и с цветовете – тези се носят през лятото, а други през зимата. Което е абсурдно! Никой естествено няма да тръгне с кожено палто в горещината, но на хората им казват кога могат да носят бяло и кога то не е подходящо. Такива глупави неща са маркетингови механизми.
- Е, аз явно добре съм научена, защото вярвам, че любимият ми парфюм е по-богат в нюансите си на топло и е доста постен на студено.
- О, да. Това да. Трябваше да се уточня какво имам предвид. Това, за което говорите е научен факт, но то не променя естетиката на естетиката. Както казах климатът влияе, но “по-богат” в случая е субективно. И в това няма нищо лошо. Глупаво е обаче да се каже, че влиянието на това или онова променя естетиката на нещата, на парфюма в случая. Любимият ви парфюм ще е различен, ако го носите в амазонска тропическа гора или в пустинята Гоби. Ще мирише различно. Обаче кой е този, който ще ви каже дали да го носите в Амазония или в пустинята?! Носете го и на двете места. Или на нито едното. Това си е Ваш избор, това исках да кажа.
- Така вече и аз съм съгласна, уточнихме се. Говорили сме за едно и също. И аз съм против изкуствено налаганите правила и нося когато и каквото ми се носи.
- Онова, което не харесвам е някой да казва: това ТРЯБВА да се носи само през пролетта.
- Нито пък на мен ми харесва да ми диктуват. Ами в самолета? Прочетох в сайта на Опра Уинфри, като казвате, че самолетът е единственото изключение, при което парфюмът е неподходящ и трябва да се избягва. Ами интервюто за работа? Подходящо или не – е да си парфюмиран за едно такова събитие?
- Абсолютно! Носете парфюм! Даже и в самолет – зависи от аромата. Мога да разбера аргументите “против”, но виждам и причините “за”. Ако носите Eau (Parfumee au) The Vert Bvlgari, винаги е правилно. Ако носите Mister Marvelous – също. И имам предвид и двата пола. Mister Marvelous стои чудесно и върху жени. Нека да помисля за още. Mugler Cologne. Тези са винаги приятни.
- Имате предвид значи неагресивни аромати? Които не обсебват?- Не! Имам предвид красиви произведения на изкуството. Които говорят с тих звук и които предизвикват емоции на спокойствие и на удоволствие, без да имам предвид сексуално удоволствие.
- Релаксиращи?
- Не точно. Няма да използвам изобщо прилагателни. Говоря за такива аромати, които ще предизвикат същите емоции като музиката на Сати или Дебюси или Адажиото на Равел. Не на Лед Цепелин. Това няма да го искате в самолет. Там искате мир и спокойствие.
- Да припомня въпроса си и за интервюто за работа. Ако остане на мен, аз определено ще направя заявление чрез парфюм и няма да отида непарфюмирана, както много хора смятат, че трябва. Бихте ли препоръчали и подходящи за него аромати. Тези, които изброихте по-горе съвместими ли са и с интервю?
- Да, тези са перфектни и за тази цел. Но зависи и от това, което искате да постигнете. Ако ще кандидатствате в много консервативна юридическа кантора, тогава ще искате да носите Terre на Hermes. И пак имам предвид и жени, и мъже, не правя разлика. Жените могат да носят J ́Adore – много пестеливо. Можете да носите Japon Noir на Том Форд, второто издание на Untitled на Margiela – пак пестеливо. Мисля, че е професионално и интересно. А на интервю за работа искате да сте интересни. И интелигентни. На интервю за работа никога не бих сложил парфюм, който е плитък и повърхностен, а в твърде консервативна обстановка не бих носил някой твърде артистичен или див аромат. Или пък ненадежден. Никога не бих носил например.....
- Любимия Ви Angel?
- Angel! Никога не бих носил Angel. Той не ми е любим.
- Знам, че го харесвате много.
- Не, не го харесвам! Възхищавам му се! Той е неописуемо важно произведение на олфактивното изкуство. И го обожавам по тази причина. Нека да помисля за още подходящи парфюми за консервативната сфера – при юристите, инженерите, банкерите, при услугите.... Там трябва да носите парфюм. Тези за самолета, тези, които после изброих.... плюс....
- Какво ще кажете за Cruel Gardenia от ексклузивната линия на Guerlain? Става ли? Той е синонимът ми за изтънченост.
- Да. Този е много красив. И още един от същата линия....не се сещам за името. Но се сещам за Vetyverio на Diptyque. Изключително професионален! Винаги подходящ.Както и Chanel № 18. Ако ще работите в сферата на услугите, даже и банкер да сте, но който има работа с клиенти, ще искате нещо по-интересно. Защото искате да сте интересни и интелигентни в очите на клиентите. Еstee Lauder Pleasures! Много, много пестеливо Black Orchid на Том Форд, за жени и Light Blue. Много от асортимента на Hermes.....
- Eau des Merveilles? Аз това бих избрала и нито един от последните три.
- Eau des Merveilles е перфектен. По-интересен парфюм. Ако ще работите в галерия по изкуствата, в сферата на графичния дизайн или архитектурата, тогава ще искате нещо наистина много интересно. Rose Barbare на Guerlain, Bal d'Afrique на Byredo. Eau de Lierre – също. Всъщност Eau de Lierre се вписва и в трите категории. Той е изумителен парфюм. Gucci Rush.
- ?!
- Който почти вече не може да се намери. Той е импозантен парфюм.
- Точно затова така реагирах. Много смел избор би бил.
- Аз мисля, че е много добър избор. Той е много интелигентен и много интересен парфюм.
- Но е много шумен.
- Аз не го въприемам като шумен. За мен е красив. Такааа, бяхме при галериите по изкуства....
- За там моят избор е Elixir des Merveilles. Темперна амброзия за мен.
- Перфектно. Да.
- Можем да изброяваме много още, но аз имам и още много въпроси. Имате си работа с един фанатик в мое лице, който смята, че спрей парфюмът е по-добър от същия в splash вариант /за мазане/. Четох, че Вие не вярвате в това и даже хвърляте атомайзера, защото няма никакво значение и понеже чрез него се губи част от течността, като се разсейва настрани. Как точно се парфюмирате?
- Пръскам отгоре вътре в ризата си или под маншетите.Но задължително пръскам и по текстила, защото той запазва аромата. Ако сте богат и не ви пука за цената на парфюма, може да губите колкото си искате от течността по пода.
- Мен ме е грижа за цената и то много, но вярвам, че напръсканият парфюм се разпространява по-равномерно от намазаният върху дадена точка.
- Не вярвам в това. Не мисля, че е вярно.
- ОК. Прехвърлям Ви сега върху изложението, на което присъстваме. Малко или много досега говорихме за общодостъпната маркова парфюмерия. Сега да Ви попитам за алтернативната или нишовата. Мислите ли, че и тук има тенденции за плагиатство и модни трендове, които всички следват?
- Изобщо не мисля така.
- Миналата година беше модата на уд съставката, тази година ми се набиха в очи многото белоцветни парфюми при новолансираните. Едва ли само на мен ми се струва, че става дума за трендове. Както и да е, но се боя, че артистичната парфюмерия може така да изгуби корективната си роля.
- Интересно е, че казвате корективна. Аз мисля, че нишовата парфюмерия има направляваща, ръководна роля. Нишовата парфюмерия позволява на олфактивните хора на изкуството да стигнат по-далеч, да са по-иновативни, по-креативни, отколкото при комерсиалните парфюми. И комерсиален не е непременно критика в случая, просто са такива. Мисля, че има кратки увлечения и мании. Имаше такава мания за уд, за смокини, мода за унисекс парфюми. Нишовите парфюмери гледат един от друг, да.
- Не можеше да не ми направи и друго нещо впечатление: твърде много нови ентусиасти на нишовия пазар /сравнявам с изложението от миналата година и новите брандове са почти два пъти повече/, твърде много внимание на опаковките със залитане към кич...
- А вие смятате, че нишовите парфюми трябва да имат простички опаковки?
- Не. Но смятам, че трябва да си останат с фокус върху течността, върху парфюма като такъв. Изслушах представянето на чисто нов бранд от Калифорния – House of Sillage, която се състояше в безкрайни ампломби за флакона – един кичозен тигър с камъни Сваровски – и нито дума за аромата.
- Това е много глупаво, наистина.
- Няма ли да е по-добре да се наложи с времето някакъв регламент при нишовите компании. Някакви изисквания, които трябва да се спазят. Или трябва да си остане така отворено за всички и да се саморегулира пазара.
- О, не, разбира се. Това не е икономиката на Съветския съюз, която се командва, като някой казва какво да се прави и какво не. Ако нишов бранд иска да направи грешката да се фокусира върху опаковката и не върху аромата, той вероятно ще умре. Защото хората не носят опаковката. Те могат да купят опаковката, но ако парфюмът не работи, няма да има и следващи покупки.
- Във филма “Парфюмът” на BBC, в който и Вие участвахте, беше намекнато, че след десетина година парфюмният пазар ще се диктува от предпочитанията на Бразилия и Азия, тъй като те са в момента най-големите потребители на парфюм. Мислите ли, че мейнстриймния пазар ще се диктува от тях наистина и какви виждате ароматите след десет години?
- Това не ми е работа. Аз не съм гадател и не предсказвам бъдещето. Мисля, че е много ясно и всички го знаем, че ако Бразилия или Китай имат определени вкусови предпочитания, то парфюмерията ще ги задоволява приоритетно на комерсионалния пазар. Като има търсене, има и предлагане. Аз имам степен по международна теория на икономиката и теорията на Адам Смит е една глупост. Хората не са роботи, нито идиоти за каквито ги смятат икономистите, и това, че Китай има определен вкус за парфюми, не означава непременно, че всички парфюми ще се правят като за техния пазар. Китайците имат абсолютно необразован вкус за парфюми – те харесват само леките, цветни аромати и някои цитруси. И само това. Това може да се промени за миг. Може да станат по-изтънчени. Може да започнат да купуват парфюми само заради бранда, което е много повърхностно или пък да започнат да оценяват интересните произведения на олфактивното изкуство. В Бразилия ми се струва, че вкусът ще се промени много бързо и по-много интересен начин. Мисля, че бразилците ще се отворят за интересните и очароващи парфюми. Дори смятам, че бразилците може да провокират създаването на парфюми в Европа и Америка, които са още по-интересни и по-иновативни от това, което виждаме сега.
- Един предпоследен въпрос – ще има ли още от Вашите “ароматни вечери” в Европа. Възнамерявате ли да се върнете скоро с нови такива предложения?
- Да, определено. Работя с една група в Москва. Както и в Испания и още много места. Но не ме питахте за работата ми сега в Музея.
- Това щеше да е последния ми въпрос – липсва ли Ви работата в New York Times и удовлетворен ли сте от новото си амплоа на куратор. Ето, точно това е записано в тефтера ми.
- Не. Всъщност да. Липсва ми работата в New York Times. Това беше чудесна работа, имах чудесни преживявания и обичах да пиша колонката си, харесваше ми този начин на общуване. Но никога не бих се върнал там. Работата, която имам сега, я създадох сам – тя е необикновена и ми позволява да правя, каквото искам, каквото трябва, за да докажа, че парфюмът чрез аромата е основен вид изкуство и принадлежи на историята на изкуствата, заедно с художественото изкуство – с картините, склуптурите, литературата, архитектурата. Работата ми на куратор има повече власт за това, отколкото имах в в New York Times. Сега имам повече ресурс за това – мога открито да се боря за тази кауза, мога да представям артистите /парфюмерите/. Искам да направя така, че да станат известни. Да се знае, че има Равел, Т.С. Елиът, Рахманинов или Моделияни на парфюмите. И те се казват София Гросман, Жан-Клод Елена, Жак Кавалие........, Франсис Кюркджиян......
23 януари, 2013
