White, Comme des Garçons

Eau de Toilette
лансиран 1996 г.
Olfactive Group: Woody Spicy






Греяно вино,


коледен сладкиш, ароматизатор от сушени плодове за дрехи ... Чета и новите съчетания между временните нервни връзки в кората на главния ми мозък заставят въображението ми да проектира късометражни отрязъци от олфактивната ми памет. Задвижено от изброените асоциации на други, то услужливо оформя представа за парфюма White на Comme des Garçons, който не познавам: нещо слабоалкохолно, загряващо, вкусно и ароматно. Много добре – тъкмо това ми липсва в момента.


Съвестно


свършило работата си, въображението ми ме зарязва да се оправям сама със зъбобола, защракал на секундата, в която се парфюмирам щедро с новата си придобивка. Колкото и да е усърдно, то няма как да направи логични връзки между алогични звена. Греяното вино от представите ми е с черен пипер и малко мед, каквато е традиционната българска рецепта. Нищо, че съм изпила ....тина литра Glühwein (немското греяно вино), откакто живея в Германия, греяното вино от олфактивната ми памет ухае на излетял танин и кихлив черен пипер, не на анасон, канела, лимонови кори и карамфилова подправка. Аз и vin chaud (френското греяно вино) съм пила, ако е за въпрос, но това не променя координатите на точката, в която съхранявам спомена си за напитката.


Същото


несъответствие установявам постфактум и с коледния сладкиш и коледните асоциации на другите, които съм прочела за парфюма. Аз си представям бисквитеното човече от Шрек, като чета gingerbread, докато на тях им замирисва подсъзнателно на сладкиш с мед и джинджифил. Моята Коледа ухае другояче – на свежи елхови клони, на зелеви сарми и мандарини, за които си стърчал на опашката пред магазина. Или събрана в една дума – ползата от четенeто и писането за парфюми е съмнителна. Особено пък на чужд език – колкото те ще ме разберат като им сравнявам парфюмен аромат с мириса на етнографски музей в Арбанаси или Копривщица, толкова и аз като прочета тяхното греяно вино (mulled wine). Моят парен геврек си остава непонятен, колкото и техните клафути с кайсии. Но дори да говорим един и същ език и да ме разберат прекрасно като ползвам за сравнения пърцуца, военен гарнизонен стол в центъра на окръжен град или селска бакалия, вероятността да предизвика същите асоциации даден парфюм зависи от усърдието и услужливостта на въображението.


Аз, например,


с много старание намерих тяхната Коледа в парфюма.  Помага снежнобелият флакон и името, особено ако не залитне въображението ти към белоцветните парфюми с мирис на тубероза, гардения или жасмин - такива няма изобщо. От полза е и някоя и друга година  по света или пък познаване на екзотичните подправки. Без тези увеличителни стъкла и първосигнално - White е стерилен, стоматологичен парфюм. Не че съдържа модерния oud (agarwood), най-често свързван със зъболекарската миризма. По-лошо – White е основно аромат на остра, карамфилова подправка.



Само допреди


десетина години карамфиловото масло беше основен виновник за садистичната миризма на зъболекарски кабинет. Отличителният вкус идва от съдържимия евгенол (югенол, eugenol), известен с ефективните си антисептични свойства. Свойството на карамфила да успокоява зъбобола и да лекува възпалените венци се ползва от праисторически времена в народната медицина на почти всички народи. И в тази на баба ми, откъдето двойно обремененото ми познанство с подправката. Съветът от страниците с ненужни съвети да си сменя зъболекаря с друг, който е преминал към алтернативни антисептици без миризма, сега ми е смешен. Отдавна никой не ползва карамфилосъдържими медикаменти, само че връзката със зъбобола е станала на условен рефлекс междувременно.


White

има рязко, стипчиво начало със светкавичен анестизиращ ефект. Обилно нанасяне е равносилно на упойка във венеца – поизтръпваш и вместо топлина от греяно вино, чувстваш камфоров хлад. Парфюмът е сбор от някои от най-пикантните и обсебващи обонянието подправки, но не е илюстрация на шкафа на майстор – готвач в тризвезден ресторант от каталога на Michelin. Нито на оживен ориенталски пазар, който кипи като чайник. Ароматът е съвсем друго нещо – сух до хрипкавост и стерилен до екстравагантност. Мирише силно на антисептичен карамфил и като премине внезапно внушения зъбобол, се различават индийско орехче и кориандър от свежа, зелена връзка. Канелата от списъка с подправки не е като в топъл сладкиш или пухкаво капучино – тази е суха и остра, с буквален камфоров оттенък. Разпознаваш я интуитивно тоест, не точно чрез вкуса ѝ. Омекналият след половин час аромат остава сух, но спира да дращи на гърлото. Продължава да има обезболяващо действие върху мен - в смисъл, че след първоначалната анестезия не различаваш околни миризми или оставаш зашеметен за дълго време. Мога да допусна и слаб аромат на цветя или плодове, а мога и да го отдам на халюциногенния ефект на излизането от упойка. White затихва пикантно, но силно заглушено от тамянови смоли, без да мирише на църква. Точещият се с часове остатък е безпристрастен или луксозен - за този, който намира за луксозно смолистото (бензоиново) ехо на незапален тамян, едва подсладено от дървесния дъх на ветивер.



В случай,


че беше ястие, White щеше да чуе оценка за преподправено и негодно за консумация. За парфюм - може да предизвика противоречиви отзиви, но общото признание би била неговата безпрецедентна характерност – отличим; който изпъква като маркирана в неоново дума от дълъг текст.  Разпознава се без усилие по острия, стерилно овкусен мирис, без да е препратка към кухня. Еднакво екстравагантен е върху женската и мъжка кожа, но чувствителните към сухи, дрезгави миризми може да го изпратят на мъжкия рафт. Повечето го носят посред зима, защото им напомня Коледа. На мен ми припомня третиран пулпитен зъб. Причинявам си го целогодишно, когато търся необичаен, скандализиращ или анестизиращ ефект. Карамфилов халюциноген.