Séville à l'aube, L'Artisan Parfumeur

лансиран юли, 2012 г.
Eau de Parfum



Страстната


седмица* превръща Севиля в грандиозна сцена. Столицата на Андалусия тъкмо е цъфнала в горчиво портокалово и въздухът кипва в бяло. Градът шупти от стеклия се народ, който тече по улиците му, в безкрайни шествия като пролетно придошла вода. Мадругада или най-дългата нощ на религиозния фестивал се превръща в една от най-страстните и красиви нощи на Денис Болио – обсебена от Париж и от парфюми писателка, попаднала в романтичните ръце на испанеца Ромáн. Трансът от дъха и ласките му под едно запенено от цвят портокалово дърво е така описан в началната глава на The Perfume Lover, че може да доведе до ерекция. Денис разказва за еротичните си преживявания със свобода, която почти скандализира циментираното ми от предразсъдъци тесногръдие, но и ме хвърля по очи на пода пред майсторството ѝ на разказвач. Представям си сдържания и сух Бертран Душафор, който е слушал със зяпнала уста историята на нощта с Ромáн. Парфюмерите сондират вдъхновения от всичко, до което се допират, но само разказвач като Денис може да вдъхнови аромат, който не е преживян лично и да го опише така, че парфюмерът да го пресъздаде.


Séville à l'aube


(Севиля на разсъмване) e вдъхновен от любовната история на Денис. Създаването му е описано в книгата The Perfume Lover, която излезе в началото на април т.г., а парфюмът излиза в началото на юли. Издух се като платно на яхта от гордост, когато Денис ми връчи една от малкото миниатюри, далеч преди официалното лансиране на парфюма на L'Artisan. Почувствах момента нумизматичен и го подредих при редките екземпляри в колекцията ми на парфюмен ценител. Ден по-късно се събудих с оток от любопитството да притежавам неизлязъл все още аромат, за който няма ревюта и обособено мнение. Отговорността да си изградя преценка винаги нося лично, но ми създава удоволствие да сравня своята с тази на други; да ги оборвам наум или да се съгласявам с тях на глас.  За Séville à l'aube спорих основно със себе си.


Темата му


е горчив портокал. Горчив става, като узрее плода, а докато е само на цвят, има упойваща, етерично-маслена миризма, заради която извличат маслото му (нероли). В Séville à l'aube става дума за дървото, не за плод. Парфюмът влита със свежата и сочна зеленина на младите листа и най-крехките клонки, които не са калцирали в клони. Още са жилаво зелени на мирис и ухаят косвено цитрусово: напомнят одеколон от финалната, не начално щипещата фаза. Шумната експлозия на първите минути не е оглушително зелена; по-скоро електриково резедава и тонизиращо газирана като глътка току-що отворен 7up. Резливо-свежият вкус изшуптява бързо, а като цяло Séville à l'aube е сладък парфюм. Сладостта му е преработена спрямо предна версия, която кара Денис да се усъмни, че е комерсиално сладък, щом студентите ѝ толкова го харесват, но си е останал по същество сладък аромат. При това маслено-сладък и петмезено плътен. Има тоест, тъмната гъстота на меласа и не е  прозрачен като бонбон за смучене. Според Денис Болио - сладостта е нектарена и аз се опитвам да кажа същото с други думи. Парфюмът е основно бял, както е основно сладък. Сърцевината му е бяла, нажежена до златно. Толкова нагнетен портокалов цвят съм засичала в Le Parfum (Elie Saab), но в комбинация с жасмин. В Séville à l'aube е моноаромат, чиято белота е драматично опушена в смоли. По рецепта са Incense resinoid и Siam benzoin resinoid, с уговорката, че първото не е буквален тамян, а второто не е дървесна сухота. Димната завеса тонира приятно сладостта, както прибавянето на горчива капка в гъст сироп. Струва ми се, че долавям и пчелния восък от формулата, но в недостатъчно за восъчен вкус количество. Затихналият след час парфюм остава драматично бял и смолисто овкусен, а разпознавам и лавандулата, описана в състава. Суха е като в сашетата срещу молци, които окачвам между дрехите, каквато не дразни с метално-хладния мирис на лавандулов спирт за фрикции.


Нищо хладно


няма в Séville à l'aube, всъщност. Като изключим началната ударна вълна от резедавата газировка, парфюмът е сгъстено и нажежено бял, с цитрусов привкус. Белоцветните аромати съм обвинявала в рахитична недъгавост, малокръвие, стерилност или в замайваща, индолова тежест. Séville à l'aube е отдалечен от двете крайности, но стои все пак от дясната страна на нулата или по-близо до упойващите и затрудняващи  храносмилането аромати, за които принципно съветват да не носим в ресторант. Особено на топло портокаловият цвят демонстрира родството си с туберозата и концентрирания, остър жасмин. Въпреки майсторския баланс на озвучаването и оптималната ароматна сила на присъствие, Séville à l'aube не е достатъчно неутрален, за да е всекидневен или универсален парфюм (освен вероятно за заклетите фенове на белоцветни аромати). Изисква по-драматични повод и настроение, а им предлага отлична трайност (най-трайното от L'Artisan, което познавам). Разпръсква се равномерно във всички посоки и се изтласква на метър - два разстояние назад. Характерен е и се помни дотолкова лесно, доколкото избраната смолисто - дървесна подплата на портокаловия цвят дава интересен ракурс и плътност на бялото. Все пак е аромат на портокалов цвят, ако го сведа до доминанта само, макар и по-темпераментно експресивен. Със силен южняшки акцент.

______________________________________________________________
*Semana santa (исп.)., Holy Week (англ.) преминава в религиозни шествия. Голямата атракция е огромна платформа, която тежи около тон и се носи от набожните жители на Севиля.

Аромастилница предлага възможността на един от своите 38 регистрирани членове да тества  Séville à l'aube. Едно от имената на тези от тях, които заявят желание в коментарите до неделя, 6 май, ще бъде изтеглено на случаен принцип.