L.I.L.Y, Stella McCartney

лансиран 2012 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral



На Мюнхаузен,


стокхолмски, кувад* – само не и моят синдром в списъка с разновидности на синдромите на съчувствие. А определено е съчувствие със синдромен характер, което изпитвам към Стела Маккартни. Флаконът на новия ѝ парфюм е одюдюкан като неудобен, грозен, евтин, ананасоподобен. Съчувствието ми ескалира в съжаление и се съсредоточавам върху бутилката, докато започна да я харесвам. Такива симптоми не развивам спрямо други освиркани парфюми, но за този четох в интервюто на дизайнерката за Vogue: “Парфюмът трябваше да е готов за една година, а отне три. Винаги ми коства много време, защото се отдавам изцяло в желанието да се получи много добър аромат. После ме обсебва идеята да направя от бутилката красив предмет, който искам за дома си и с който се гордея в банята си.” Флаконът на L.I.L.Y е изпълнение в Art Deco стил и е вдъхновен от вазите в дома на бабата на Стела Маккартни.  Металният вътрешен и външен кант символизират съвременния, по-мъжки наклон на аромата, който дизайнерката търси за ефект. И в дома на моята баба имаше подобни вази на бобчета върху мильота на една кука. Синдромът ми на съчувствие се видоизменя в умиление и в крайна сметка одобрявам флакона, колкото и да се разминава с минималистично консервативното ми чувство за дизайн.



Умилява


и милият замисъл на името. L.I.L.Y е краткото от Linda I love you, с което легендарният баща на Стела Маккартни е наричал майка ѝ. Освен това е и препратка към момината сълза в парфюма (lily-of-the-valley). Момини сълзи в безброй саксийки ми привлякоха вниманието към щанда от изложението в Дюселдорф - Global Art of Perfumery, на което представяха за пръв път в Германия новият парфюм. Сълзите в моята градина цъфтят късно заради късната немска пролет и не ухаят така интензивно като българските, сигурно защото не се стоплят достатъчно. Наобикалям ги вече всеки ден, за да не ги пропусна случайно – вечните дъждове тук ги смиват много бързо. За английските трябва да важи същото, ако съдя по аромата им в L.I.L.Y. 'Харесва ми, че ароматът им преминава бързо и трае малко, затова исках да опиша някак този момент ' - или в L.I.L.Y е търсена точно тяхната транзитност, по думите на Стела Маккартни.


И е намерена.


Всеки път бързам да дишам, за да не пропусна едва уловимата момина сълза от ароматното начало. Крехка е като от захарен памук и се топи като него, когато го държиш между пръстите. Налага ми се даже да си я доизфантазирам, защото не е буквалната от Diorissimo (Dior) и трудно се разпознава в общото усещане за чупливо кристална нежност. 'Цитрон? ', питах главния презентиращ от изложението с убеждение, че няма нужда да питам. Толкова бях сигурна във фината цитронена глазура, че зяпнах, като ме апострофира мениджърът. Нямало цитруси в състава, трюфели и розов пипер стояха на картинките в лаптопа, който завъртя към мен да се убедя. Не се убедих. Даже и като прочетох, че великият Жак Кавалие, чийто нос стои зад L.I.L.Y е казал на доставчиците, че ще ползват екстракта от трюфел за ресторант, за да му го дадат в най-естествения вид, пак не съм убедена. Миризмата на трюфел, масло от трюфел и есенция трюфел познавам добре покрай свръхамбициозни кулинарни проекти, но не разпознавам в парфюма. Вероятно е капка, но в никой случай две – при две става осезаем във фантасмагоричните ми гозби. Обаче, леко соления цитрон си е тук. На монитора на мениджъра го нямаше наистина, но на гърба на парфюмната опаковка стои Limonene, Citronellol и Citral, които ми звучат съвсем цитронено, без да познавам съединенията. Сладките и добре узрели цитруси, които си въобразявам в първите минути на L.I.L.Y,  внасят онази приятна сочност на цветята, от която парфюмите стават цветни с фини плодови пръски, но без да са фруктови.

Без да тествам


паралелно, няма как да различа началото на L.I.L.Y от това на Romance (Ralph Lauren) – двата парфюма правят мигновена връзка в главата, точно както и поизсъхналият L.I.L.Y с Cristalle (Chanel) заради леко осоленият цитрусов вкус, който кристализира. Нямам представа по кой точно признак за еднаквост са отнесли парфюма към Chanel N°19 (Chanel) тези, които са гласували за прилика, но аз не открих нито един. Парфюмът на Стела Маккартни засъхва приятно осолено и леко газирано като модерен парфюм с дъбов мъх и пачули, в който са внимавали за щипещото чувство. L.I.L.Y е толкова цветен шипър, колкото и Cristalle (Chanel) от олфактивните категоризации на fragrantica.com, само значително по-оводнен и олекотен спрямо Cristalle.



В окръгленото


чувство от L.I.L.Y не усещам по-мъжествените ръбове, за които говорят всички, начело със самата Стела Маккартни. Вярно, че не е милозливо цветен парфюм на момини сълзи, но не е и нещо, което би носил спортен или типичен мъж. Свръхчувствителна към пачули жена би се усъмнила евентуално в дамския характер на парфюма, но само ако е алергична към рафинирано преработената му формула. В  L.I.L.Y пачули и мъхове се долавят приятно омекотени; еластично окачени върху амброви и мускусни амортисьори. L.I.L.Y няма и особена плътност, за да затрудни с влошена видимост на женствеността в аромата. Прозрачен е, стои в близък обсег и не трае достатъчно дълго, за да стане досаден. Няма и да ме разпознаят по него, ако аз досадя на някого. Ароматът му е компилирано съчетание от умерените формули на последните десетина години – държи се прилично и в рамките на приетото като всяко производно на тенденцията за ненатрапчивост на парфюмите от последните години.  Има пролетно оводнена сладост, с лек солен оттенък и хубаво омекотен от мускус, гальовен завършек на пачули. Цветята му не са старомоден букет момини сълзи, а пролетна аранжировка в предимно бяло. Акумулирал е много отрицателни гласове, но не е по-лош от много други. Недоволството идва по-скоро от трудната разпознаваемост и повторените от други парфюми фрагменти. Ремикс на често въртени хитове.

_____________________________________________________________
* кувад синдром – състрадание към бременна; синдром на Мюнхаузен – търсене вниманието на близки, приятели, лекари чрез фалшиви оплаквания за болести; стокхолмски синдром – привързване и съчувствие към похитители.