Parisienne, Yves Saint Laurent

лансиран 2009 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Woody Musk

Покрайнините на Монреал


в началото на 70-те. Канадската пустош продължава да се оцветява във френско синьо, немско русо и холандско оранжево. Сред прииждащите е французойката Женевиев, омъжена за немец инженер. С един гардероб френски дрехи, кашон френски модни списания и един флакон от най-новия парфюм на Yves Saint Laurent, Женевиев е запокитена в средата на нищото. Домакиня съвсем близо до края на света, за която светлините на Париж изгасват като внезапно изгоряла крушка. Женевиев обаче разтриса живота на съседското момиченце и го преобръща, както се обръща пясъчен часовник наобратно. 'Бях на 11, когато реших, че ще стана французойка един ден. И не просто французойка, ами парижанка. И не само парижанка, ами парижанка от Левия бряг на Сена: обаятелна, интелектуалка и бохем.' Решението взема в началото на 70-те и изпълнява в началото на 90-те Денис Болио - съседското момиченце. Категорична е в мига, в който помирисва най-новия парфюм на Yves Saint Laurent – Rive Gauche от тоалетката на Женевиев. Авторката на книгата The Perfume Lover и на Grain de Musc е парфюмна съдийка и член на френското общество на парфюмерите, но не е парфюмер. Само е призната от тях. Канадка по паспорт все още, обсебена парижанка по дух.


40 години по-късно


от Yves Saint Laurent опитват да втечнят наново духа на парижанката. Червенокосата с черно манто от винил от рекламата на Rive Gauche вече е сламено руса; оголената повърхност е два пъти повече, но пак в кожена имитация пакетирана. Винилът е и вътре в Parisienne, представен заедно с лака като смел акорд от състава, който трябва да напомни за несесер за козметика и високи токчета върху горещ асфалт. Да изтръпнеш просто като четеш смелия замисъл. Не и като помиришеш парфюма. Ако вместо Rive Gauche на тоалетката на Женевиев е бил Parisienne, Денис Болио надали щеше да вземе решение да стане парижанка и да преплува Атлантика за една капка френски парфюм. Parisienne е стандартно добър аромат, който може да принадлежи на всяко градско момиче от всеки метрополис. Не го виня всъщност, Париж лежи на бохемската си и интелектуална слава само в главата на този, който не е живял там и не го е виждал рано сутрин без грим или с непочистен от предната вечер. Така съсухрен, нечист и безцветен съм го преживяла аз и по това си прилича както с Лондон, така и с Кьолн.


Parisienne


е градски парфюм – няма спор. Хубаво съчетан, добре облечен и приятен като всяко младо момиче по улиците на града. И анонимен като всяко младо момиче по улиците на града. Прави впечатление само докато не се разминеш със следващото, което е също така добре съчетано и облечено като предното и като следващото. Парфюмът ме впечатлява по подобен начин – само докато не се присетя за още двайсет плътно пудрени аромати върху неинтензивна цветна основа, всичките с приятно композирано и нехимично плодово начало и тих мускусен остатък. В което няма нищо лошо, всички имаме нужда от по един такъв парфюм, както ни е нужна поне една безопасна игла в кутията с конци и копчета у дома.


Безопасно плодово


влиза и Parisienne. Плодовете са разфокусирани, за да нямат ясни очертания и да не ги разпознаеш като конкретни. Посочени са червени и черни боровинки, но могат да са произволни  - инки или подобен дребен плод от рода на касис с приятен, ненатрапчив мирис като в плодова дъвка. Не са сочни, защото преливат в пудрено теменужно. Неправилно съм търсила теменужките в парфюма. Те не са като букетче дъхави, а като дъх от нещо теменужно, изядено преди половин час – бонбон, дъвка, паста за зъби с виолетки или слабо доловими. По-осезаемо е чувството за роза – неинтензивна и акварелно немаслена. Не виждам иланг-иланг, а ми мирише на такъв, като вървя по медената диря в затихналия, плътно опудрен Parisienne. В тихия, близък до повърхността остатък, разпознавам ехото от Naughty Alice (Vivienne Westwood). Parisienne ухае върху мен като Naughty Alice, който съм напудрила на три пласта, за да заглуша най-високите му октави. Смелата комбинация винил и лак напомня наистина несесер. Тук е козметична чантичка, пълна с дреболии от DM, купени от жена на високи, тънки токчета.


Не придобивам


парижко самочувствие, като нося Parisienne. Проблемът ми може да е в това, че не виждам особен повод да имат по-различно самочувствие парижанките. Даже и на Левия бряг имат същите трудности с паркирането, заради което ходят на плоски и удобни обувки, с практични памучни дрехи, които да попиват вместо кожата им тежко дишащия град. Русото английско излъчване на рекламното лице Кейт Мос е сигурно търсен ефект за мегаполизиране на парфюма, обаче ми се връзва с Париж, колкото Катрин Дьоньов със Шри Ланка, тоест никак. Оставам с подозрението, че истинска парижанка като Дьоньов не би носила Парижанката. Той е за друг тип, съвременни и без време за детайла жени. За парижанки в анонимност.