Sushi Imperiale, Bois 1920

Eau de Toilette
Olfactive Group: Oriental Spicy





Чрез изкривяване


на перспективата за възприятие точните науки могат да постигат немислими по друг начин парадокси. Стълбите на Пенроуз напр., можеш да изкачваш мислено до безкрай и да не стигнеш никога по-висока точка от началната. Деформирането на перспективата в парфюмерията, която не е точна наука въпреки, че работи с точни формули, не постига парадокси като при оптичните илюзии, а продуцира абсурди. До такъв извод стигам като се замислям над аромати, в които подозирам неуспешен опит за ароматни фокуси. Експериментът Sushi Imperiale връща като резултат сиропиран в алкохол плодов сладкиш или не постига парфюмна илюзия за суши, ако целта му е била такава.

Мирисите


възприемаме сетивно и обработваме интуитивно, което пак е относително несъвършено колкото и визуалното възприемане. Съществената разлика, която подразбирам е, че реакцията при мирисния дразнител е в общия случай зависима от натрупания опит, докато при зрителното възприятие същият фактор на аперцепция е незначителен. Оптично мога да бъда лесно излъгана, че дадена реалност съществува, ароматно обаче – изопачавам изобразеното в собствената даденост. В Sushi Imperiale е показан пикантен ориенталски аромат, който отразен през мен е вече гурме одеколон.

Hе е


буквално спиртен одеколон, а алкохолен. Алкохолен и спиртен формално е едно и също, но като ги ползвам за парфюм влагам съществена разлика помежду им. Само спиртът щипе; от силно подсладения чуваш вече тътена в ушите като при махмурлука след две бутилки десертно вино. Счупва ми се на две стомаха от експлозията на първоначалната сладост в парфюма, от която оглушавам в степен да не различавам източника. Съдейки по характерното главоболие – са ферментирали плодове. Много сладко ябълково вино или ябълкова плънка за сладкиш. Залята с алкохол, но все още нефламбирана от изпаренията му. Лепна от сладостта на парфюма като при треската в гореща сутрин след препиване. В двата такива случая, обедът ми се струваше най-важната дестинация, която да доживея. Sushi Imperiale е значително по-бързо летлив на алкохолни пари. Плънката му изтрезнява и разпознавам подправките, с които са я овкусили. Канелата е станала неотличима сама по себе си и се е абсорбирала в настърганите плодове, но ми обяснява защо толкова ревюта отнасят Sushi Imperiale към Коледа. Звездообразният анасон също, макар да мирише много повече на задушен джинджифил, отколкото на анасон.


Попаднах на възможно обяснение


за джинджифиловото и алкохолно чувство в Sushi Imperiale докато и аз като други търсих оправдание за името му. Парфюмерът Pierre-Constantin Gueros, който няма нищо общо с парфюма, разказва куриози от ателието си пред P&F*: “...имахме една клиентка, която искаше суши акорд за парфюма си. Не направихме разбира се истински рибен аромат, защото нямаше да ухае приятно. Но използвахме някои от свързаните елементи като джинджифил, уасаби и алкохолът от сушени сливи, които вървят заедно със суши. И това дава усещането, че си в японски ресторант.” По подобен начин трябва да се е опитал и Enzo Galardi** да обтегне суши перспективата и да постигне ароматната ѝ илюзия в парфюма. Вместо в японски ресторант, мен лично ме озова при щруделите във виенска сладкарница, полети обилно с десертно вино, а ми причини горчивото разкаяние за това неразумно поведение на следващата сутрин.

Sushi Imperiale


ми внушава сутрин и по този начин, но най-вече с одеколоновата си текстура. Бонус ефект от пластично деформираната перспектива за суши е поведение на сутрешен одеколон. Не точно за след бръснене, но поне след засичане на бакенбардите. Иначе се държи като парфюм, ако критерий за това е само трайност и е оценен много високо от познавачите, които не описват мириса на храна и алкохол в парфюм лаконично като мен, а ползват за целта - вкусно, сладко гурме. В двата случая - калорична бомба.

__________________________________________________________

* Статията In the Perfumer's Studio на списание P&F от 26 февруари, 2007.
**Enzo Galardi е внук на Guido Galardi, който създава Bois 1920 и настоящ собственик и парфюмер. Нишовият бранд е всъщност италиански и не френски както бях предположила заради bois. В случая не е френската дума за дърво или дървесина, а съкращение. Кратко от Bottega Italiana dello Spigo, което има предвид работилницата за преработка на лавандула, откъдето тръгва историята на марката през 1920-та.