лансиран 1978 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Floral Fruity
Подпорите
на Кристалния дворец в Лондон имитират оребрението на листата на водната лилия. Архитектът Джоузеф Пакстън копира строежа на гигантските листа за да стабилизира стъклената конструкция. Сградата е емблематичен пример за успоредно пренасяне на модели от природата, известно като биомимикричен архитектурен или инженерен дизайн. Идеята на това направление* при конструирането е да се заемат успешните практики на природата и да се прилагат едно към едно. Да се наподобява поведението на растителни или животински видове става все по-модерно и с днешна дата в някои от най-престижните дизайнерски колективи работи поне един биолог като консултант. В същото време - парфюмерията се дистанцира от буквалните заемки и пое курс на абстрактизиране. Осезаемият вододел слагам мислено при 2000-та година, след която розите не са точно рози, нито момините сълзи само момини сълзи, но абстрактните аромати са факт отдавна. Дори най-повърхностният преглед на легендарни парфюми убеждава, че са и по-успешните. Chanel No 5 (Chanel) е букет в алдехиден целофан; Shalimar (Guerlain) не мирише точно на десерт, въпреки сравненията с ванилово-лимонено сорбе. Или с други думи ‘един парфюм трябва да е по-загадъчен от копие на нещо в природата. Когато мъж види жена, той не бива да мисли за роза, трябва да мисли за жената.’, както е обяснил Жан Пол Герлен философията на своя дядо. От такъв ъгъл погледнато, парфюмни къщи като L’Artisan и Diptyque – известни с буквалистичните си природни аромати, имат нужда от актуализация на своята. Най-вече заради инвазията на всички ароматизирани продукти за дома, които обезценяват много аромати и вдигат очакванията и критериите при парфюмите.
Mûre et Musc**
е знаков за L’Artisan и е буквален мирис на плодове от черница и узрели къпини. Now Smell This прави сравнение на днешната тоалетна вода с изданието ѝ от 90-те години, в полза на второто. Не познавам първоначалната формула, нито Extrême версията на парфюма и не мога да съпоставя. Mûre et Musc, който имам е от миналата година и е приятен и опростен плодов аромат, без гурме претенции. Може да идва както от флакона, така и от пакетче носни кърпички, дъвки или чаени свещи за еднократна употреба, но няма сапунена сила и трайност за да е от прах за пране или омекотител. Внася приятна прохлада с началото си, в което има капки лимонов сок. По него напомня освежаващ, ежедневен одеколон от миналото, когато парфюмите бяха все още прекалено скъпи и се брояха за луксозен подарък. Стабилизира се бързо в аромат на черни горски плодчета, парфюмирани за доубедителност и с есенция. За разлика от Amethyst (Lalique) не ме кара да се озъртам за леке по дрехите ми от сок Granini или Florina. Става ми само сочно в устата като при свежо отпечатана дъвка Turbo, спечелена на стрелбището. Съхне плодово дъхаво и чисто от мускус, но даже и той не е могъл да внесе повече лукс от обикновена ароматизирана дъвка.
Обективно оценен
е свеж и достоверен плодов аромат, с подходящата за летни отпуски неклеясваща сладост, но и без впечатляваща резливост. Субективно - ми идва твърде опосредстван и нетраен за цената си. Освен, че не искам да мириша на десетките артикули от супермаркета, към парфюма си имам очаквания да внася нещо характерно в излъчването ми. Mûre et Musc е характерен, само доколкото е определен плодов аромат. Посланието му се побира в отпускарско безгрижие и слънчево време. Когато шляпаме с чехли и дъвчем дъвка. Вместо парфюм.
______________________________________________________
* biomimicry design
** къпини и муск (фр.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар