Fleurs de Nuit, Badgley Mischka

лансиран 2007 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral





До двуизмерна проекция


на триизмерната реалност се свежда всяка снимка по дефиниция, дори най-въздействащата. Майсторски направените ми внушават обаче и идея, докато самоцелните остават двуизмерни, даже при най-точно изчислена дълбочина на фокуса. Парфюмните аромати проектират също двуизмерно като се замисля – на дължина (трайност) и на интензивност (сила на аромата). Между тях оригинално композираните имат и идейна дълбочина, не просто идеална хомогенност на ароматното изображение. Натоварени са смислово и провеждат емоционален индукционен ток. Най-впечатляващите парфюми на тоалетката ми имат ясно очертан смислов център, който може да се обясни с използваните контрасти. Аналогично от фотографията, контрастът на тоновете изявява основния аромат: светло се очертава отчетливо върху тъмен фон, също както жълта рапица на плътно - небесен фон и червена роза на зелен. Fleurs de Nuit няма контрастна картина – изобразява белоцветен аромат, оставен на бял фон.


Бялото има


достатъчна ароматна сила да се открои и на прозрачен фон, стига да не се опитват да го ретушират. Тубероза, гардения, бял ирис, жасмин, портокалов цвят, бял люляк или зюмбюл се изявяват достатъчно амбициозно заради естествено съдържимия индол. Всяко усилие да ги направят по – тихи за ежедневие или делови график, като им сведат чувственността под общ знаменател, ми прилича на ярко гримирана за вечер жена, напъхана в безформен офис костюм. Pure Poison (Dior), Clear Day (Etienne Aigner), Jesus Del Pozo In White (Jesus Del Pozo), Paco Rabanne (Pour Elle) ми се струват опити да смириш секс бомба, като ѝ избършеш пожарното червило и я натикаш в работно сако. Такъв парадокс ми сервира и Fleurs de Nuit – ярко вечерно заглавие, изящен вечерен флакон и безформен офис аромат на центрофугиран портокалов цвят и жасмин. Да центрофугираш белоцветния аромат за да намалиш чувствения му октан, е все едно да го пуснеш през белина.



Избелено


или синтетично бяло ми мирише парфюмът от начало до край. Оригинално точно колкото аромат на бели чаршафи, сушени на радиатор. Реотановата му топлина се усеща в изпаренията, смесена с праха и омекотителя. Излъчва аморфната свежест на принудително сушено пране, заради която ме е страх да си купя сушилня. Чисто и дотам. Превес в парфюма държи ароматното ехо на портокалов цвят, лугаво като в миещ препарат. Не улавям нежност от магнолия в свежестта, нито друго характерно. Мога да добавя всъщност и осакатен жасмин, с пречупен цветен връх.


Ако изоставя


субективните възприятия и се придържам стриктно към дефиницията за рецензия или отзив, следва да дам потребителската си оценка за идейно съдържание; съвпадението или разминаването между авторско намерение и обективна реализация, както и между форма и съдържание. Идейно съдържимото във Fleurs de Nuit е свежест от несложен, перилен тип. Авторското намерение на дизайнерите Mark Badgley и James Mischka да пресъздадат драматичния момент на една градина в Индия, която ги е впечатлила с лунна светлина и нощни бели цветя се е разминало диаметрално с реализацията. Парфюмерът Rodrigo Flores-Roux се е довдъхновил и от някой Lenor, по мое лично мнение. Колкото до разминаването между форма и съдържание, мога да се произнеса в защита на формата. Флаконът на Fleurs de Nuit е изящно украшение за всяка спалня. Съдържанието удължава свежестта на спалното бельо.