Aoud Velvet, Montale

Eau de Parfum
UNISEX
Olfactive Group:
Floral Woody Musk




Взета назаем


от лабораторния речник – референтната стойност е граничен параметър, с който се сравнява стойността на наблюдаван показател. В хранителните режими референтните стойности за прием на въглехидрати напр., са буквално синоними за препоръчителни стойности. В клиничната лаборатория са еталони към които съотнасяш и правиш съответни умозаключения. В парфюмерията - Montale е еталон за oud аромат, който приех за референтен на специфичния мирис на смолистата дървесна сърцевина. Оud влиза в европейските парфюми още в края на 80-те с Obsession for Men (Calvin Klein, 1987)*, но става тренд едва преди няколко години. Tom Ford и Guerlain го избутват нагоре в класацията през 2007-ма като му преливат от имиджа си съответно в Oud Wood и Oud Sensuel Oil. Оттогава насам най-скъпата парфюмна суровина е въпрос на престиж за марките и задължителен хайлайт от каталога им. Докато другите опипват само интереса с по един, два парфюма, Montale е първият френски бранд, който прави дълга oud серия. Освен, че е безкрайно дълга, за да е неписан критерий за oud, тази серия ми се струва най-достоверната за автентичния мирис, с образци на всичките му ароматни профили. Останалите като че ли го асимилират и натъкмяват за несвикналото обоняние на Европа и Америка. Дават му по-шикарен и тузарски ореол на натурализиран поне от две поколения насам, Pierre Montale го бутилира направо сякаш от азиатското дърво.

Парфюмерът


се развежда с Comptoir Sud Pacifique, считан за първия му връх и става придворен на кралското семейство на Саудитска Арабия през 2001. С достъп до най-екзотичните ароматни суровини, самият той особено екзотичен - или нищо чудно в успеха му с парижкия бутик няколко години по-късно. Потайнствен, не дава интервюта, не се снима. Съществува ли или е мит – са питали тези, които издирват негова снимка или информация за него, както се е питал Memory of Scent. Четящите Аромастилница имат възможност да го видят, въпреки че претърсването на изображения с неговото име все още не връща google резултати. Запознах се с мосю Montale на парфюмно изложение в Милано и гледах хипнотизирано безупречно черната му коса. Eдин поглед в нея е достатъчен да ти стане ясно, че и най-добрият нюанс на L’Oréal няма такъв гарваново лъскав оттенък. Или му е по наследство от екзотичните азиатски корени, или е боядисана с някой екзотичен азиатски каял. И кожата му е неестествено тънка и прозрачна като цигарена хартия, със същия като нея жълтеникав оттенък. Отказа уклончиво да даде интервю, но беше видимо интригуван от интереса към него в България, за който му разказах. Неопределено възрастен, определено суетен .



Aoud Velvet


държи долната граница за oud концентрация в серията на Montale, както еритроцитите при жените имат долен праг 3.7. Горната им граница на референтна стойност е 5.3, което при Montale е Black Aoud. Velvet, тоест кадифен му отива, но не го описва толкова точно, колкото би gourmand или поне fruity. Без да има един плод посочен в пирамидата, Aoud Velvet се нанася като кариесно сладък конфитюр от тъмни плодове - от презрели сини сливи или къпини например. Гъсто изварени на бавен огън, чийто пушек е овкусил с плътност аромата, но не е успял да матира лъскавата като ламе сладост. Портокалово цвете и тиаре предполагат белоцветен парфюм, а в Aoud Velvet бялото се усеща само като дебела вата отдолу. Парфюмира ме в тъмно лилаво, с цикламено ярка сладост от която ми слепва небцето. Призлява ми от месестия аромат на гладно, но и на сито. Става ми прекалено топло, както ми е некомфортно задушно в стая с горели ароматни пръчици с тлъст мирис, непроветрявана след първото боядисване. За ценителите на gourmand парфюми би бил чувствен и плътен, екзалтиращо вкусен аромат. Особено за тези, които предпочитат натуралното подслаждане с мед, не със захар. Aoud Velvet е толкова меден от иланг-иланг, че само на два градуса по-топло от референтната си късноесенна или зимна температура, сладостта му се разлага до амонячна. Амонячен е по-дипломатичното за пиклив от речника на парфюмноиндуцираните емоции, а за единица мярка е сочен Soir de Lune (Sisley). Ароматът на мед в парфюм често прави писоарна реакция, особено в топлото време. Аoud Velvet реагира още по-зле на затопляне – до болестотворното чувство, което ти държи стомаха прегънат на две като влезеш в стаята на немощен, възрастен човек. Oud в парфюма не мирише нито на изгорели бушони, нито на зъболекарски кабинет, или на нещо провокативно, каквото често описваме тези, които не го познаваме в чист вид. В Aoud Velvet има етерно замайващата, сладка миризма, която описват познавачите му. Различавам го само като ориенталски мирис, не като скъп и ексцентричен какъвто ми го внушиха Midnight Oud (Juliette Has A Gun) и Tuscan Leather (Tom Ford). Тях лесно ги картотекирам като Floral Woody Musk, което e от синонимите ми за модерен, шик парфюм. Aoud Velvet не се държи като такъв при мен или пак съм несъгласна с категоризацията на fragrantica.com. Пищен е, но не е зрелищен като Midnight Oud. Липсва ми малко резливост, с която да прокарам мощната сладост. Не бих съчетала oud с бели и медени цветя в компанията, както не бих сложила цикламена пола с лилава блуза. Макар, че са бели на цвят, са цикламено тежки на мирис и катализират и без това интензивното му ароматно число. Не знам как ухае безценният oud като запалят в mabakhir** дървесните трески или смолистите му зърна, но Aoud Velvet ми дава правдоподобна представа за пищно ориенталско гостоприемство и празник. Претрупано.
_____________________________________________________________________________

* според парфюмната хронограма на оud в The Scented Salamander.
** съд за горене на oud, в който палят треските или тамяновата смола всеки ден през месеца на Рамадан, след храната за вечеря и преди молитвите.