Aqua Allegoria Pamplelune, Guerlain

лансиран 1999 г.
Eau de Toilette
Olfactive Group: Citrus






Или котките


им се хранят с терпентиново-камфорови  молекулярни клонинги или те самите консумират такива генномодифицирани храни. Или – което е най-вероятно – никога не са се возили за шест стотинки в рейс, съответно помирисвали боя за обувки Ково. Pamplelune я припомня  категорично: долавя се без усилие или нацелване на познат мирис, на който формално да оприличиш. Докато на котешка урина или човешка пот, което са повторили без изключение всички парфюмни блогове на английски език, определено не ми мирише. Някои дори са илюстрирали негативната си критика с портрети и родословно дърво на домашните любимци; други със снимки на най-неприятната професия в света – жени в лабораторни манти, които обдишват мъжки мишници.


На другата крайност


са суперлативите за парфюма - хипнотично внушени от известния парфюмен критик Лука Тюрин (и повторени от тези, на които ароматът се е харесал). Неговото “без съмнение най-добрият грейпфрутов парфюм, правен някога” и петзведната категоризация, която му издава, прави от Pamplelune шедьовъра на дългата серия Aqua Allegoria, който бие останалите по продажби и пазарен живот (много от ароматите в колекцията просъществуват само по един сезон и отмират, подобно на летен дискохит).  До третата звезда имам смислово разбиране за системата на присъждане: трайност, устойчивост и характерност са достатъчно обективни критерии за парфюм, които всеки потребител може да оцени, независимо от ароматните си предпочитания. Оттам нататък изискванията за превъзходната степен ми се струват строго субективни, а често и нелепи - като условието да имаш ключарник, скрит от погледа на клиента, което фигурира в Наредбата за категоризиране, за да получиш пет звезди за обекта.



Pamplelune


е траен и си заслужава звездата по показателя. Има продължителна емисия, каквато почти никой друг от алегоричната колекция на Guerlain няма в актива си – издържа до 7 часа в косата и върху кожата, върху текстил и повече. Устойчив е на капризен климат – извъртях го в четирите сезона, без да стана лепкав, тегав, да се изгуби или превърти мириса. В хладно, студено и безмилостно горещо мирише на себе си, което за мен е химизиран грейпфрут. Характерен е безспорно, точно защото е химизиран по особен начин. Отзивите за реалистичен и достоверен грейпфрут от магазина ме карат да се съмнявам, че някога съм купувала истинския плод – на мен на истински ми ухае Le Pamplemousse (Miller Harris). Pamplelune има паркетолова горчивина – тънка и тонизираща, но препаратна. Атаката му е като току-що отворена кутийка Ково, което за моята генерация си е носталгична и отчетлива миризма. Помня и кутийките Щъркел, и Ималин от соцбоите за обувки, но нямам спомен да са имали терпентиново-камфоровия дъх, който си обяснявам с комбинацията цитруси-пачули, разпозната от началото на Pamplelune. Проучван отблизо, тоест с нос в парфюмирано място, парфюмното начало не напомня Ково – така прилича на пръски  от горчива, жилава грейпфрутова кора. Само емисията му от врата и деколтето е препаратната, но тя е и реалният парфюмен аромат, който се изтласква около мен.


Изсъхналият


мирис е далеч по-достоверен грейпфрут – от онези с примамливата рубиненочервена сърцевина, които са обаче и най-горчиви. Нарингенинът* му ми действа жлъчегонно, а оттам и тонизиращо, също както ободряването след “иглички” (онова извиване на кожата на ръката на двете противоположни посоки, което си правехме в междучасията). Или ми е трудно да кажа, че е приятно, докато ми горчи, но като спре да се разкривява мимиката ми, се сещам, че парфюмът ми е подействал енергизиращо.  Още по-слегнал и до края си, Pamplelune сменя вкуса до приятно подсладен. Завършва на листо от касис – с намек само за плода, а всъщност на фино-озахарена зеленина. Прицелен е в лятото, но не в най-жестокото, понеже не разхлажда реално. Ободряващото му действие се дължи повече на обострящата сетивата горчивина и не на действителен, цитрусов хлад. В мириса му има и от пристрастяващия терпентиново-коресилинов дъх, заради който много хора харесват вдишването на летливи вещества, като източник на необичайни усещания. Химично усилен грейпфрут.

__________________________________________________________________________

* флавоноид, на който грейпфрутът дължи горчивината си.