Bouquet, Vera Wang

лансиран 2008 г.
Eau de Parfum
Olfactive Group: Floral Green




Роклята


се казва Harper и не е от едноименната колекция Bouquet 2008, към която е пришит парфюма. Harper е от сватбените модели Пролет 2012 на дизайнерката Vera Wang, но е най-точната ми визуална проекция за аромата: каскада от резидав шифон и тюл, с драпирана русалска опашка и огромна фльонга на гърба като при кимоно. Не е за схоластични догматици като мен, които не признават нищо друго освен бялото и шушукат многозначително като видят булка в кремаво или не дай боже – розово. Harper е за момичета с пролетно олекотен тонус, чийто светоглед е още въздушен и не е застопорен в обръч като моят. Парфюмът обаче, мога да нося и аз и то точно като антидот за пролетни кризи на клаустрофобия от излишни спомени и натрапчиви разсъждения.



Докато


не прочетох и други, на които началото им ухае на зелена ябълка, си мислех, че при мен е плацебо ефект от цвета на парфюма. Изглеждаше ми вероятно млечно резидавата течност да ми внушава и цвят на аромата. А той е резидав на мирис, по начина по който резидавее мирисът на цвят от ябълкова овошка – с фин, резлив нюанс на основното бяло. Нанася се с кристалната чистота на току-що измит прозорец. Гледани през него листата по дърветата навън не са вече зелена корона; всяко придобива изразен контур или с други думи ти измива погледа до чисто, което не задържа капки вода. Ефектът му мога да сравня с качествен препарат за стъкло, в който има задължителна цитрусова киселина за искрящо отражение. Bouquet ухае на пролетни цветя като се стопли от кожата ми. Според нотописа са нарциси и ухае на нарциси като ги прочетеш. Иначе, е произволно лъхаво цвете от раннната пролет – кокиче, лале, нарцис или просто клонче от цъфнало дърво. Заглъхва с осезаемата пудрена чистота от комбинацията мускус-ирис и носи съответния комфорт.


Bouquet


не е от парфюмите, които замайват главата или спират въздуха. Няма нито силата, нито оригиналността да предизвика зрелищна реакция. Познат ми е от още няколко флакона – и като усещане, и като буквална прилика е в множеството на Femme (Hugo Boss) и Romance (Ralph Lauren). В тяхната колекция основното чувство е лъчезарно чистото, без претенции за уникалност. Такива парфюми купуваме както пазаруваме светли дрехи в пастелни цветове – понеже са нужни на пролетния гардероб, не защото са ни дръпнали от витрината и устата ни е зяпнала от възторг. Носят чистото усещане за проветрена лекота, както като се отървеш от тежкото палто и зимни ботуши и влезеш в първата светла дреха. Пролетна безтегловност.